Гладът приятел и лекарство
Присъединявам своето горещо благодаря към изключителната
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „Храната - това е вашето лекарство."
- „Яденето и храненето не са едно и също нещо.
| Присъединявам своето горещо благодаря към изключителната българка Лидия Ковачева, която даде на нашия народ своята уникална лечебна система, върнала усмивките и радостта от живота на стотици българи. Благодаря на двете смели жени д-р Людмила Емилова и д-р Вергиния Георгиева, положили Хишжратовата клетва и дръзнали да излязат от рамките на традиционната медицина, за да отдадат изцяло своите познания и енергия на многобройните пациенти, решили да опитат последния лек за своята бол- ка. Всъщност той се оказа първият и най-ценен. Две хиляди години пр. н. е. бащата на медицината Хипократ е казал: „Храната - това е вашето лекарство." Само здравият човек може да изживее истински своя живот. Цената на здравето се осъзнава най-добре, след като болката е владяла дълго твоите дни и нощи, пречила ти е да изживееш своите най-хубави мигове, принудила те е да промениш любима работа. И така, мили приятели, желая да споделя с вас как преди две години се върнах отново към нормалния живот след дългите години, прекарани между болките и купищата лекарства. Оплакванията ми си имат своето начало преди повече от 20 години. Имайки във фамилията си мигре-нозна обремененост по бащина линия (баща ми стра- да от мигрена от дете), бях свикнала да живея с мисълта, че мигрената ще съпътства целия ми живот. С всеки изминат ден, с всяка измината година ставаше все по-тежко. Сменях лекарствени препарати - таблетки, инжекции, венозни коктейли, иглолечение, физиотерапевтични, екстрасенски процедури. Главоболието от ден на ден ставаше все по-нетърпимо. Пристъпите траеха от 3 до 7 дни, придружени от светобоязън, мъчително гадене и повръщане, а в меж- дупристъпните периоди - едно непрекъснато главоболие. Все по-трудно съчетавах дом, семейство, професия. През 1993 г. колеги ми предложиха и последното, най-съвременно лечение на мигрената, бих казала, тогава единственото ефикасно лекарство - инжектори и таблетки YMIGRAN - лекарство с много висока цена, непосилна за по-голяма част от пациентите. И въпреки че болката се повлияваше много бързо (след няколко минути), ефектът при мен траеше кратко време. Само след няколко часа започваше нов пристъп. И така радостта, че е намерено лекарство, бе помрачена - нужни ми бяха много пари за няколко часа без главоболие. 137 15 януари 1994 година е денят, в който взех решение да опитай глада след дълги разговори с д-р Емилова и д-р Георгиева, работещи по това време с пациенти от цялата страна във ВПД - 2 в курорта „Св св. Константин и Елена" край Варна. Гледах ги в очите и не вярвах, че това, в което ме убеждаваха, ще стане. А то, чудото, стана. Трябваше само да започна, за да повярвам истински. Първото лечебно гладуване проведох през месец февруари 1994 г. И то бе с продължителност 20 дни. Още на 3-4-ия ден мъчителното главоболие вече го нямаше. Дълго не можех да повярвам, че това е истина, и със свито сърце очаквах все пак то отново да се появи. В края на първия курс лечебно гладуване се чувствах така, както преди 20 години. Нямаше й следи от болки в главата, беше ми леко и приятно. Бързо се върнах отново към нормалния живот. Тежкото бреме на болен човек във фамилията падна най-напред от най-близките ми хора - родители, съпруг, деца, а постепенно и колегите ми разбраха, че няма да виждат повече лицето ми с изписана мъчителна болка по него. За мен датата 14 февруари (начало на лечебното гладуване) стана като втори рожден ден. Сълзи на тъга напират в очите ми, когато си спомня мъчителните пристъпи и непрекъснатото чувство на болка в главата. И затова радостта ми, че то е вече минало, е голяма. През изминалите две години след 1994 г. проведох няколко кратки (7 до 10 дни) и няколко по-продължителни (15-20 дни) курсове на лечебно гладуване. Про- мени се напълно начинът ми на хранене, изместих сиренето, млякото и многото пикантни храни с живите и истинските, които ми дават живинка и здраве - плодовете и зеленчуците, защото както казва един американски лекар, привърженик на натуралната медицина, д-р Х. Билер: „Яденето и храненето не са едно и също нещо. Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|