Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 330.52 Kb.
|
| 9. Гладуване: къде и кога?
Независимо от нашата мотивация и цели, с които сме предприели гладуването, въпросът за наблюдението от специалист и други аспекти, които вече бяха разгледани, има няколко основни положения, които трябва да обсъдим тук: къде да гладуваме и кога, а също и колко дълго. Въпреки че повърхностно погледнато, въпросите изглеждат обикновени, те представляват сложни проблеми, на които не може да се даде лесен отговор, както някой може би си представя. Всеки въпрос е свързан с положения, засягащи отделния човек, лично неговото физическо състояние и други фактори от различно естество. Проблемът кога да се гладува например, засяга не само аспектите на климата - които могат да се окажат извънредно важни - но също така и въпроса колко съществено може да се окаже за дадения човек да предприеме гладуването незабавно. Тъй като гладуването увеличава податливостта към простуда, човекът, предприел гладуване, може лесно да настине; гладуването е общо взето много по-приятно при топло време, а не при студено. По тази причина има защитници на гладуването по време на летния сезон. От друга страна, д-р Освалд приема зимния период като напълно допустим за провеждане на гладуване и посочва за пример зимуващите животни, за да подкрепи мнението си. И още повече, ако се наложи да чакаме лятото, допускаме отлагане, поради което състоянието на пациента може да се влоши. Хроничните заболявания проявяват тенденция да се влошават с течение на времето. Вярвам, че гладуване може да се предприеме по всяко време на годината, когато е необходимо, без климатът да се взима под внимание. Не може да се рискува да настъпи влошаване на здравето, докато се чака подходящия сезон. Ако човек си стои у дома с топли крака, е еднакво лесно и безопасно да се гладува през зимата, както и през лятото. Гладуването е също толкова благотворно в един период на годината, колкото и в друг, и в този случай правилото трябва да гласи: Гладувайте, когато имате нужда да го направите. Най-добре е да спрете да се храните, докато се чувствате добре, без значение през кой сезон. Има различни степени на невъзможност да се усвоява храна, зависими от различните степени на нарушения в здравето, и при всички тези случаи периодът на въздържание ще ускорява възстановяването. Човек не трябва да чак да започне да страда от сериозна болест и чак тогава да предприеме необходимите мерки за лечение. Грижете се за незначителните болести навреме и по правилен начин и по-сериозните болести няма да се развият. За съжаление е истина казаното от д-р Чарлс Е. Пейдж от Мелроуз, Масачузетс, известен хигиенист:„Почти всички пациенти продължават да се хранят нормално, докато храната стане действително неприятна, дори често противна; и след това усилията се насочват към изнамирането на нещо вкусно, което да изкуши апетита. Още повече, и често най-лошото от всичко, след пълния неуспех на тази програма, пациентът стига до някаква каша или „екстракт", който може да изпие само със запушен нос. Всичко това проявява тенденция да засили острите симптоми и да даде тласък на болестта към хронична форма, особено при пациенти с ревматоидни заболявания, или да причини ревматоидна треска; и същите принципи важат за почти всички остри нарушения; добре е това да се запомни." Гладуването е предпазна мярка, която позволява да се извърши процес на изчистване на организма преди да се появи сериозно болестно развитие. Гладуването се прилага успешно при много случаи на сериозни хронични болести - в напреднал стадий - и това ще бъде обяснено по-късно. Но със сигурност е мъдро да „задушим в зачатие" всяко такова развитие, вместо да чакаме проблемът да стане застрашителен и чак тогава да предприемем нещо. Голям брой от хората, които четат тази книга, вече са в напреднал стадий на заболяване и желаят да разберат какво могат да очакват от разумно проведеното гладуване. По-голямата част от книгата е предназначена да отговори на техните въпроси. За момента е важно да кажа, че макар гладуването да е в състояние да спаси живота на много хора, ще бъде прекалено да се очаква да спаси живота на всички, без да се отчита състоянието на пациента в момента, в който то е предприето. Д-р Пейдж казва още и следното: „В насилственото, прекалено хранене няма нито удоволствие, нито някаква полза за организма от хранителните вещества; а единствено болка, интоксикация и изгладняване. Гладуването лекува универсално и, рационално приложено, би спасявало живота на хиляди хора годишно." По-нататък д-р Пейдж препоръчва незабавното предприемане на гладуване в случаите, когато е преценена неговата наложителност, подчертавайки, че при сериозни случаи „изобилната силна храна", която обикновено се препоръчва, може по-скоро да убие, отколкото да помогне. Отговорихме на въпроса кога трябва да се гладува: когато се появи необходимост, да се започне колкото е възможно по-скоро под наблюдение и без големи очаквания за незабавно чудотворно въздействие, пълно възстановяване или възстановяване на нормалното състояние за една нощ. Израснали сме с убеждението, че е възможно да възстановим здравето си, глътвайки едно хапче или че килограмите, които са се трупали с години, могат да се стопят за часове. В случай на сериозно заболяване се наблюдава същата липса на реализъм. Лаикът не е запознат със състоянието и степента на нарушения в органите и тъканите, и обикновено очаква, дори изисква резултати, които са невъзможни. Човек, който в продължение на 40 или 50 години бавно се е доближавал до болестното състояние, заради което предприема гладуването, също очаква подобрение след няколко дни или няколко седмици. Колкото по-скоро освободим ума си от тази погрешна концепция, толкова по-скоро ще бъдем в състояние да разберем, че за да бъде постигнато подобрение, се изисква време и постоянство. Един период на гладуване обикновено не е достатъчен. Човек, страдащ дълги години от хронична болест, ще трябва не само да прояви ентусиазъм в усилията си да заличи ефекта от практикувани цял живот погрешни навици, но и да прояви търпение. И все пак има обстоятелства, при които гладуване, независимо с каква продължителност, не се препоръчва или е дори невъзможно. При случаи на силно намалено тегло, в напреднал стадий на сърдечни болести и рак; при диабет и туберкулоза в напреднал стадий от гладуването не може да се извлече никаква полза. При рак на черния дроб и рак на панкреаса гладуването трябва определено да се избягва. Когато човек изпитва страх от гладуването, също не е добре да го предприема. По време на бременност до гладуване може да се прибегне само при крайна необходимост. В случаи на сутрешно прилошаване, което често се появява в началото на бременността, няколкодневно гладуване би помогнало. Освен при този случай, ако няма остро заболяване, което да изисква да бъде предприето гладуване, жените трябва да го избягват по бреме на бременността. С това не искам да кажа, че едно хранене не може да бъде пропуснато, или че жената не може дори да предприеме гладуване за един ден например, ако го намира за полезно. Тъй като гладуването причинява намаляване на кърмата и тя не се увеличава, когато храненето се възстанови, майката, която кърми, трябва да избягва гладуването, освен ако лекарят й не реши, че е необходимо то да бъде предприето спешно. За бъдещата майка е важно да поддържа добро здраве по бреме на бременността и периода на кърмене. Един ученик на хигиенистите веднъж направи следния шеговит коментар: „Проблемът с гладуването е, че няма къде да го правиш." Средата на предприелия гладуване, обикновено е изпълнена със затруднения и пречки. Домът би трябвало да е идеалното място, но не е. Това е така отчасти заради разпространеното пренебрежително отношение към гладуването Пък и домът обикновено е разположен сред шума и суетата на града, където водата се „пречиства с химикали", докато стане негодна за пиене. С малко усилие за човека, живеещ в града, е възможно да се снабди с чиста вода, но не и с чист въздух. Вероятно най-голямото затруднение за човека, предприел гладуване у дома, е почти неизбежното противопоставяне на семейството му, да не споменаваме за съседите и приятелите. Няма да го оставят на мира. Ще го умоляват да яде. Ще му кажат, че е луд, че се самоубива, че изглежда зле, че ако не умре, със сигурност ще си навреди много. Могат да се ядосат, дори да стигнат до истерия в усилията си. Те го изнервят толкова силно, че гладуването става невъзможно. Обаждат се на лекар, за да го убеди да прекрати гладуването Могат дори да се обадят на полицията или да се обърнат към здравно заведение за душевно болни. Приготвят вкусни ястия, за да го изкушат. Могат да превърнат гладуването в истински кошмар. Налагало ми се е прибирам пациенти от домовете им и да ги изпращам на някое друго място, където да продължат гладуването От друга страна, ако семейството проявява разбиране, гласуването у дома може да се проведе успешно, в мир и покой. Гладуването трябва да се провежда в тихо, спокойно обкръжение, където въздухът е чист, водата е прясна и необработена с химикали и хората - съпричастни. Тъй като трябва да се провежда под наблюдението на специалист с опит в методите на гладуването, най-доброто място да се проведе гладуване е здравно заведение, предназначено за тази цел. Идеални условия за провеждане на гладуване се предлагат от здравните заведения ш хигиенистите,разположени сред природата и ръководени от опитни специалисти. Гладуването не означава просто въздържание от консумиране на храна за определен период. То включва почивка, слънчеви бани, бани, тишина, покой и грижа за пациента по време на възстановителния период, след като гладуването е прекратено. За постигането на всичко това са необходими знания и опит. За повечето хора гладуването е необичайно преживяване, особено ако го предприемат за първи път. Човек изпитва тревожност, несигурност, душевни вълнения, дори страх. Освен това се появяват непознати дотогава усещания, които също могат да го притеснят. Дори само поради тези причини, най-доброто място за провеждане на гладуването е здравно заведение, под ръководството на специалист с богат опит. Колко дълго трябва да продължи гладуването? По този въпрос съществуват няколко различни мнения и по темата са провеждани множество дискусии. Всъщност, отговорът е, че гладуването трябва да продължи, докато се възвърне адът. Все пак, практически това не винаги е възможно, а и рядко е разумно предварително да се определя продължителността на гладуването. Никой не е достатъчно опитен, за да предвиди срок на гладуване, препоръчителен при определено състояние на организма, нито някой е в състояние предварително да каже колко дълго може да се гладува безопасно при определен случай. Опитният специалист не предприема наблюдение при гладуване с мисълта, че пациентът ще подобрява някакви рекорди. Гладуването не е състезание, нито пък конкурс. Специалистът поставя пациента на гладуване с определена цел -намаляване на теглото, понижаване на кръвното налягане, освобождаване на организма от натрупаните отпадъци, успокояване на нервната система, подмладяване или някаква друга цел. Той внимателно наблюдава пациента и напредъка, който се постига ден след ден, и прекратява гладуването, когато целта е постигната или преди някаква опасност да застраши пациента. Нито едно живо същество не може да продължи да живее дълго без храна, но гладуването винаги е безопасно, докато остава в границите на силите на организма да помага сам на себе си. Тъй като тези граници са добре очертани, съществува малка вероятност опитният специалист да допусне грешка и да позволи гладуването да продължи извън рамките на безопасността. Ако то продължи, природата сама ще посочи кога трябва да бъде прекратено. Оправдано е предварително да бъдат установени някакви граници, само когато пациентът разполага с ограничено време за провеждане на гладуването и трябва да се върне на работа или в случаите, когато не се препоръчва дълъг период на гладуване. Във всички останали случаи, единственият задоволителен план за провеждане на гладуване е, то да бъде ръководено и определяно от развитието и промените във физическото състояние на пациента, които се извършват всеки ден. Ръководейки се от това правило, процесът може да продължи няколко дни, няколко седмици или няколко месеца. Най-дългото гладуване, което аз лично съм ръководил, беше с продължителност 90 дни. Други двама пациенти продължиха 70 дни, и мнозина са предприемали гладуване за период над 60 дни. Такива дълги периоди не са правило, нито всеки един човек, решил да предприеме гладуване, може да го продължи безопасно толкова дълго време. Всяко гладуване трябва да е съобразено с нуждите и възможностите на отделния човек. Специалист, който определя предварително срока на гладуването, не постъпва добре спрямо човека, предприел гладуване. Да се определи срок от 3 дни или седмица, или 21 дни, както постъпват някои, в повечето случаи означава гладуването да се прекъсне далеч преди бремето, до което всъщност трябва да продължи. Нито пък предприелият гладуване трябва да започне с идеята, че се опитва да постави рекорд или да постигне дадена цел в няколкодневен период. Единственото разумно правило е следното: Развитието трябва да определя продължителността на гладуването. Има случаи, при които е за предпочитане да се проведат няколко кратки серии на гладуване, отколкото едно дългосрочно гладуване. Като цяло, едно продължително гладуване дава по-добри резултати, отколкото серия кратки гладувания. При тях необходимото време често се удължава и разходите нарастват. Такава програма, освен ако не е стриктно направлявана, е възможно да не бъде понесена добре от пациента и да му навреди; това никога не би се получило при гладуване, проведено за дълъг период под правилно ръководство, фактите също така сочат, че програма от редуващи се периоди на гладуване и периоди на хранене са по-трудно поносими за пациентите. Този метод има и още един недостатък. Процесът се прекратява, точно когато пациентът се е приспособил към гладуването. Всеки път, когато предприема гладуване, той е принуден да преминава през едно и също изпитание. Тъй като никога не успява да изпита удоволствието от гладува-нето, да достигне удовлетворяващата фаза, той е склонен да се съпротивлява срещу следващо гладуване, колебае се, отдръпва се, и по този начин цялата практика се опорочава. Въпреки трудностите да се предприеме серия от кратки гладувания, има случаи, в които това е всичко, което може да се направи, и планът трябва да се следва съобразно тези ограничения, но под наблюдение до момента, в който е извлечена максимална полза. Отговорите на въпросите къде, кога и за колко време са различни за всеки един отделен случай и трябва да бъдат продиктувани от здравия разум. Подходът трябва да бъде гъвкав, хуманен, пълен с разбиране и мъдър, защото засяга човешки същества, а не машини. Изтегляне 330.52 Kb. Сподели с приятели:
|