Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| Института по обща медицина и терапевтика при Университета в Модена, Италия. За английския превод на материала дължа благодарност на американски лекар, който проявява интерес към гладуването. При всички тези шестнадесет случая, повечето от които преди гладуването са били описвани като „трудно поддаващи се на лечение с кардиаци", д-р Данини е констатирал остра сърдечна декомпенсация. Освен че предприели гладуване, всички тези пациенти били в покой на легло и приемали вода без ограничения, но никакви лекарства. Дванадесет от тези пациенти страдали от едем в серозните кухини; четирима не са страдали от едем. При дванадесетте пациенти с едем диагнозата била склероза на миокарда (втвърдяване на сърдечния мускул) в шест от случаите; митрална стеноза (стесняване или стриктура на митралната клапа на сърцето) в два от случаите; митрална и аортна стеноза (стеноза и на митралната, и на 74 аортната клапа) в един от случаите; митрална инсуфициенция (недостиг във функцията на затваряне на митралната клапа) в един от случаите; злокачествена хипертония и кардиална астма в един от случаите; хипертония и сърдечносъдова болест , фибрилация (вид аритмия) и склероза на миокарда в един от случаите. Пациентите били и от двата пола, като възрастта им варирала от 24 до 75 години. Периодите на гладуване продължили от пет дни (най-краткият) до седем дни (най-дългият). При пациентите, които не страдали от едем, трима били с митрална стеноза, един с хипертония и склероза на миокарда. От тримата един бил мъж. Най-младият от пациентите бил на 38 години, а най-възрастният - на 64 години. И тримата предприели гладуване за седем дни. Всяко от предприетите гладувания в тези случаи на сърдечно болни пациенти били кратки, но Данини казва: „Наблюденията неизменно сочат, че при сърдечно болните пациенти, предприели гладуване, отделянето на урина се увеличава и бързо настъпва резорбция на едема, както и на перитонеалната и плевралната течност." При пациентите, които не страдали от едем, екскрецията на натриев хлорид била около границите на „нормата". Това може да означава, че в другите случаи едемът се е дължал както на консумацията на сол, така и на слабостта на сърцето. От тези дванадесет случая на едем, бих искал да цитирам един, за да дам нагледна представа за подобренията, които настъпват, щом пациент със сърдечно заболяване предприеме гладуване. Пациентът бил мъж на 24 години с клинична диагноза митрална стеноза. Той бил на смъртно легло, с широко увреждане, обхващащо дясната половина на сърцето. Сърцето било силно увеличено по всички параметри. Черният дроб бил увеличен до ръба на илиачната кост (костта на хълбока). Съществувал неголям излив на течност в плеврата, едем на долните крайници и леко затруднение при дишане. Преди постъпването в здравното заведение, този човек бил лекуван с обичайните медикаменти, предписвани на сърдечно болни. В здравното заведение предприел гладуване, продължило седем дни. На третия ден в състоянието му настъпило значително подобрение. Черният дроб се свил с удивителен темп: два пръста на ден. Течността на едема била абсорбирана бързо по време на гладуването. На края на седмия ден черният дроб бил три пръста под ребрата и от едема нямало и следа. Настъпило значително подобрение и при плевралния излив. Отделянето на урина било значително. От 250 мили-литра в началото количеството отделена урина се е увеличило на 3 700 милилитра на петия ден и се е задържало около 2 000 милилитра след това. В този случай диурезата е признак за отстраняването на едема. Наблюденията на д-р Данини, доказващи, че гладуването успешно се прилага при сърдечна декомпенсация от всякакъв тип и оказва комплексен благоприятен ефект, заслужават специално внимание. Той изразява мнението, че „вероятно множество различни по рода си ефекти се сумират и усилват действието си, което води до възстановяване на нормалната или близо до нормалната сърдечносъдова функция", За съжаление тези гладувания са били предприети за кратък период от време; в нито един от случаите въздържането от храна не е било достатъчно продължително, за да доведе до окончателен резултат, при това д-р Данини не споменава какво е последвало след прекратяване на гладуването - как са се хранили пациентите след периода на гладуване, каква активност им е била позволена, какво развитие е настъпило. Но наблюденията му, ограничени в тези случаи, поне що се отнася до продължителността на гладуванията, със сигурност са достатъчни, за да разкрият благоприятния ефект от гладуването при широк спектър от остри сърдечни увреждания. Разумният човек ще предприеме гладуване дълго преди сърцето му да достигне състояние, подобно на случаите, описани от д-р Данини. Въпреки постигнатите резултати, няма съмнение, че тези случаи са били в краен стадий на развитие и в нито един от тях не е можело да се очаква пълно възстановяване. Гладуването трябва да се предприеме в момент, когато пълното възстановяване все още е възможно. Едва ли се налага отново да подчертавам, че това трябва да стане под компетентно и опитно ръководство и наблюдение, но в подобни случаи е важно да се отправи такова предупреждение. Нито един човек, страдащ от сърдечно заболяване - или в начален стадий на вероятно възникващо сърдечно заболяване - не трябва сам да предприема гладуване. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|