ГЛАДЪТ НЕ Е ЛЕКАРСТВО ЗА ВСИЧКО, НО ПОМАГА НА ОРГАНИЗМА ДА СЕ БОРИС МНОГО ЗАБОЛЯВАНИЯ.Въздействието на гладуването е подобно на физическите упражнения, които не са целенасочено лекарство за
някаква определена диагноза, а водят до общо повишаване на съпротивителните сили на тялото - подобно е също така на универсалната сила на положителната душевна нагласа, доказала себе си за подобряване на прогнозата при повечето сериозни болестни изпитания. В известен смисъл гладуването е по-бърз метод в сравнение с продължителната работа над физиката и психиката, но сложността му се състои в изискването за едновременни усилия и подходящо разбиране, както от страна на човека, който го прилага, така и от обкръжаващите го. Липсата у нас на специализирани заведения, а много често и негативното
отношение на близките, дори когато самият ентусиаст на лечебния глад, твърдо е решил да го проведе, са пречки, поради които не може да се разгърне пълният потенциал на добрите резултати. Също така, някои от препоръките на автора, като например да не се използват промивки на червата и захранването да се започва с плодове,
вместо със сокове, се оспорват не само теоретично, но и от някои практици с многогодишен стаж в различните форми на хранителното разтоварване. Това показва, че все още има въпроси, по които науката и практиката очакват от бъдещето доказателства за най-доброто становище.
И все пак, тази книга полага основите на една ЦЯЛОСТНО БИОЛОГИЧНА КОНЦЕПЦИЯ,
включваща познанието за саморегулиращите свойства на сложния човешки организъм, за важността да отдадем значимото на основни фактори от всекидневието - като храна,
движение и почивка, бани и емоционална настройка - вместо да търсим причините за здравните си неблагополучия единствено в генетичните, вирусните или още неизвестните на науката фактори. В строгата си форма, известна у нас като „гладуване на вода", а в други страни - като „постене" или „пълно въздържание от храна",
класическото диетично разтоварване е било практикувано и препоръчвано още от древните лекари и религиозни учители на Изтока и Запада, а у нас досега е известно главно благодарение на проф. д-р
Юри Николаев и книгата му „Гладуване за здраве". Проф. Хърбърт Шелтън има завиден практически опит и под негово пряко или косвено ръководство са намерили своето облекчение от страданията десетки хиляди души, а немалко от тях действително дължат живота си на този радикален способ.
Както обаче изтъква той, а и повечето други специалисти,
работили в тази област, БЕЗ
СЪОТВЕТНИТЕ ПОЗНАНИЯ, ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ УСЛОВИЯ И
НАБЛЮДЕНИЕ ОТ ПОЗНАВАЧ НА МЕТОДА, НЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА СЕ ПРИЛАГА
САМОСТОЯТЕЛНО ЗА ПЕРИОД, ПО-ДЪЛЪГ ОТ 3-4 ДНИ.
Особено рисковано може да бъде неправилното захранване след продължително гладуване.
Поемайки своята отговорност за изхода от такова едно начинание във връзка с липсата на организирани институции в тази област у нас, немалко хора са
постигали добри резултати, но други поради незнание, импулсивност или груби намеси отвън са били подлагани на опасни за живота им изпитания. Независимо от факта, че собственият ми и този на колегите ми опит като цяло е положителен, липсата на възможност да се следи непрекъснато състоянието на гладуващите ме е накарала да бъда предпазлив в препоръчването на дълги срокове, най-вече на хора, които не са запознати основно със специфичните особености на този привидно елементарен процес.
Ето защо у нас се появява тази книга - поредното ценно начинание на издателство „Кибеа" - да постави ОСНОВИТЕ НА КЛАСИЧЕСКОТО ПЪЛНО ВЪЗДЪРЖАНЕ ОТ ХРАНА в лечебен и профилактичен план, което може и трябва да бъде съобразено с най-новите научни открития в областта на
медицината и човекопознанието, с цел да се направи този невероятно ефективен,
напълно естествен и масово достъпен метод наистина оптимално приложим за всеки един от нас.
Д-Р ДИМИТЪР ПАШКУЛЕВ
Специалист по диетология, фитотерапия, източна медицина и комплексно природолечение*Сподели с приятели: