Гладуването може да спаси живота ви

Започва със сляпото черво (цекум), където свършват тънките черва. Червеообразният апендикс е прикрепен към цекума. Непосредствено над апендикса цекумът се съединява с тънките черва, почти под прав ъгъл.
Горният край на цекума се съединява с началото на възходящата секция на дебелото черво. Той минава нагоре от дясната страна - близо до черния дроб - където се образува ъгъл (чернодробна флексура) и започва втората секция, напречното дебело черво.
То минава с лека извивка през корема непосредствено под стомаха и от лявата страна образува друг ъгъл (далачна флексура). Под далака започва третият пасаж - низходящото дебело черво, което се съединява със сигмоидната флексура и образува неправилна извивка надолу в 5-образна форма.
Между края на тънките черва (илеум) и цекума се намира клапа, образувана от сфинктера и позната като илеоцекална клапа. В края на ректума друга такава клапа (ректалният сфинктер) затваря ректума.
функцията на дебелото черво е да пренася отпадъците от храносмилането от горния край - от цекума, през напречното дебело черво и надолу през сигмата до ректума, от ! където се изхвърлят.
Храносмилането е завършено в тънките черва и там се осъществява и абсорбцията на поетата храна.
В дебелото черво може да се абсорбира и някакво количество вода, но тънките черва са специално пригодени за абсорбцията на храна. В дебелото черво не протича абсорбция на токсини.
Дебелото черво, както и останалата част от храносмилателния тракт, е покрито от вътрешната страна с мембрана, която се нарича лигавична мембрана. Дразненето или възпалението на дебелото черво са познати като колит. Признато от някои авторитети за вероятно най-разпространеното заболяване на цивилизацията, за колита е доказано, че е много рядко срещан в нецивилизованите общества. Констипацията е най-дразнещият симптом на колита, въпреки че алтернативата е диарията. Ако колитът е остър (с диария), може да има слуз в редките, воднисти изпражнения.
Всички форми на колит, които ще обсъдим в тази глава, са предмет на общата техническа класификация „мукозен колит."
Състоянията на спазъм на дебелото черво са чести в случаите на колит, особено ако случаят е силно изразен. Често се получава вгъване на напречното дебело черво - ентероптоза. Червото може и да се вгъне без да има колит, както и колит може да съществува, без вгъване на червото, но при еластичния колит обикновено се наблюдават и двете състояния.
Все пак е грешка да се мисли, че спастичната констипация е причина за мукозния колит. Това мнение е не по-рационално, отколкото колитът да се приема като причина за спастичната констипация.
При хроничния колит силно изразеното възпаление може 9а бъде разположено в различни части на дебелото черво, като острият пристъп получава названието си според разположението на острото възпаление, например сигмоидит, проктит и т.н.
За дълъг период от време състоянието може да остане неизяснено; възможно е човек да го отдаде на коремно неразположение, което да припише на констипация или газове. Когато в изпражненията се появи слуз, стадият вече е напреднал. Когато колитът е в изявена форма, в изпражненията се появява голямо количество слуз с консистенция, подобна на желе и подозрителни слизести нишки като откъснати парчета от червата или изпражненията могат да бъдат обвити в слуз с примеси от кръв. Не може да има съмнение, че диагнозата е колит.
Не се опитвам да скрия или да премълча всички варианти на проявата на колит - нямам такова намерение. Те могат често да се изявяват, но по ред основателни причини значението им не е толкова голямо. Тъй като дебелото черво е разделено на няколко секции, възможно е да се разграничат специфични типове колит, като проктит, сигмоитит и други, но така наречената болест е една и съща.
Нека разгледаме двете „болести", които сега цитирахме. Не съществува маркирана разделителна граница между сигмата и ректума. Ако си представим една въображаема линия,
разделяща двете секции на дебелото черво, ще разберем колко неразумно е да наречем възпалението,
разположено от едната страна на линията сигмоидит, и да го наречем проктит, ако е разположено само на 0,31 сантиметра отвъд линията, върху лигавичната мембрана на ректума. Все едно да приемем пъпките на лявата буза за едно заболяване, а пъпките на дясната буза - за някакво друго.
Прилагаме същата объркваща класификация на възпаленията в зависимост от разположението им във всички части на организма. Възпалението на лигавичната мембрана на носа е ринит,
възпалението на лигавичната мембрана на назалните синуси е синузит, възпалението на бронхиалната тръба е бронхит; но това са само различни названия на абсолютно еднакво състояние с различна локализация. Гастритът е същото състояние при лигавичната мембрана на стомаха. Като наричаме всички тези локални възпаления различни болести, само увеличаваме объркването.
76

Често се изисква голям опит, за да бъде диагностицира-на правилно формата на колит, от която страда пациента и да се определи с точност къде се намира възпалението. Опитът при поставянето на диагноза не предполага дълбоко познаване на причината. Най-добрата техника при поставяне на диагнозата често е щит, който да оправдае прилагането на най-малко ефективните средства за облекчение. Тук повече ни интересува какво е причинило проблемите на пациента, отколкото коя точно определена секция на дебелото черво е раздразнена или спастична. Симптомите при колит си приличат, разликата е само в локализацията и стадия на болестта. Един факт от голямо значение, на който беше отделено голямо внимание, е, че всеки случай, в който присъстват белези на хроничност,
е съпътстван от комплекс на дебелото черво; това означава негативна или депресивна психоза.
Хора, които са болни или страдат, рядко са жизнени, бодри и щастливи. По правило тревогите,
потиснатостта и последващата депресия, оформят облика на болестта от всякакъв тип. Рядко е възможно човек да остане душевно и емоционално безразличен към физическия дискомфорт.
Самосъжалението се настанява в различна степен в съзнанието и на най-оптимистичните хора.
Имайки предвид природата на колита, не е учудващо, че страдащият е потиснат и
депресиран. Много от така наречените неврози и психози са такива единствено поради дълго боледуване от колит.
Поне при 95% от случаите на хроничен колит е характерна констипация. Тя често продължава с години и през "люто това време страдащият опитва лаксативи, пургативи, чайове, масла, клизми,
промивки на дебелото черво и други средства, носещи „облекчение" на констипаиията. без изобщо да осъзнава, че това е само симптом. Въпреки че тези методи и средства често водят до временно облекчение, те в крайна сметка само влошават състоянието.
Всички, които страдат от колит, се оплакват от лошо храносмилане, стомашно и чревно; от задържане на газове в червата, както и от болка - по-слаба или по-силна, понякога с характер на колика. Изпитват чувство на тежест и пълнота. Често се наблюдава тъпо и постоянно или остро и преходно главоболие. Много от тези пациенти се оплакват от чувство за вдървеност и напрежение,
дори болка, във вратните мускули, както и от болка точно под линията, в която се съединяват врата и главата.
Често описват симптомите си като „чувство за изтегляне". В много от елшите се появява анемия. Тези пациенти по правило са слаби и недохранени, въпреки че колитът по никакъв начин не може да се определи като болест на бедните слоеве на населението. Езикът често е обложен, вкусът в устата - неприятен, а дъхът - лош.
Може да се появи чувство на крайно изтощение с липса на предприемчивост и амбиция. Гадене се появява незабавно след експулсия на големи количества натрупана слуз в дебелото черво. По- късно настъпва чувство на голямо облекчение. При колит лицето изразява униние и потиснатост,
често тревога и безпокойство, въпреки че някои хора храбро се опитват да потиснат чувствата си,
докато други изглеждат в постоянно състояние на нескрита апатия. Пациентът може да стане много нервен, раздразнителен, избухлив, дори да бъде на границата на меланхолията или истерията. Това е мъчително не само за тях, но се превръща в наказание и за всички околни. При остри случаи с дълга продължителност, мислите на пациента са концентрирани върху' физическото му състояние. Малко са състоянията, които могат да се сравнят с колита по отношение на създаването на мании.
Много от хората, страдащи от колит, привикват към лекарствата. Те опитват всякакви рекламирани средства. Изчерпват цели списъци от лаксативи, очистителни, тонизиращи средства и средства, подобряващи храносмилането. Те обикалят от един лекар при друг и още повече се объркват. Клизми. промивки. иригации, различни начини на хранене, психиатри, всички тези методи се опитват напразно. Някои изучават анатомия, физиология, проучват храните и развиват богат терминологичен речник, често съвсем безполезен.
Съществуват предположения, че някои леки форми на душевни заболявания често се дължат на раздразнено дебело черво. Поне душевните болести с проявено желание за изолация се разбиват при страдащи от колит. Тези случаи доказват, че душевните реакции към колита са действителни страдания, а не капризи. Един забележителен специалист изтъкна, че хроничният колит поставя основите на повече душевни и физически проблеми, отколкото която и да е друга функционална аномалия.
Особено важно в грижите за човек, страдащ от колит, е да се пренебрегнат симптомите и острите пристъпи и да се открие и премахне причината за страданията. Ние сме напълно убедени, че развитието на колит е съпътствано от задръжката на токсични отпадъци и натрупването им в кръвта и лимфата. Средството, което е в състояние да ос-в(к')оди организма от натрупания токсичен товар, е единствената правилна грижа за пациента.
Без пълна и продължителна почивка, далече от приятели и роднини и далече от обезсилващите
77

фактори на обкръжението и средата, не може да се очаква възстановяване, физическата почивка означава пациентът да остане на легло. Означава да се прекрати физическата активност и да се постигне релаксация. Душевният покой изисква вътрешно равновесие. Това означава да се елиминират безпокойството, страха, грижите и депресиращите емоции, физиологически покой може да се постигне, единствено като се прекрати консумацията на всякаква храна. Гладуването бързо води до релаксация на спастичните черва и стомах.
Вместо начин на хранене с малки по обем порции е необходимо да се предприеме гладуване.
Гладуването ускорява онази част от процеса на метаболизъм, която елиминира отпадъците и възстановява изтощените нерви и клетъчната структура. То позволява на организма да установи в норма биохимията на кръвта по свой, неповторим начин. Нито един човек не знае как да установи в норма биохимията на кръвта. Никой не може да повтори или имитира начина, по който организмът възстановява нормалната биохимия на кръвта.
Продължителното дразнене на червата с поемане на лекарства може единствено да увеличи страданията на пациента и това само влошава положението. Медикаментозните клизми са силно дразнещи. Клизми, съдържащи сапунен разтвор, меласа и други такива субстанции също трябва да бъдат прекратени.
Важно е да се знае, че колитът представлява част от общо дразнене и възпаление на лигавичната повърхност на организма (преди години щеше да бъде наречен общ катар), и това, което ще освободи пациента от колита, в същото време ще го освободи и от множество други страдания,
засягащи мембраните в организма - в носа и гърлото, в матката или пикочния мехур и други локални възпаления.
Често появяващото се състояние, наречено диария, не е нищо друго, освен колит с кратка продължителност. Без да е сериозно, като цяло, с продължителност един или два дни (най-много няколко дни), за мнозина е правило да пренебрегнат състоянието на дебелото черво и да прибегнат към средства за потискане на диарията. Често състоянието е не повече от временно раздразване на червата, настъпило вследствие на консумация на необичайна или ферментирала храна. Това е особено вярно, що се отнася до децата. Но повтарящи се кризи от този тип имат склонност да провокират хроничен колит.
Преди много години още, през 1918, д-р Ричард К. Кабот от медицинския колеж в университета в Харвард и Централната болница в Масачусетс, написа следното в книгата си, предназначена за социални работници ,Дарьчник по медицина за непрофесионалисти": „При обикновените случаи на диария или остър колит при възрастни хора състоянието по правило се подобрява след седмица или десет дни. Средствата, които са от значение, са: почивка, топлина и глад." Той отбелязва, че същите грижи са най-подходящи при деца и новородени, въпреки мнението му, че пургативи в самото начало на диарията биха помогнали. Важно е да отбележим, все пак, че той признава ползата от гладуване при диария. Според мен трябва да се добави, че седмица или десет дни представлява много по-дълъг период от време, отколкото се изисква при повечето случаи на диария, ако се предприеме гладуване при първите признаци. Често са достатъчни два или три дни.
Амебната дизентерия е форма на колит, за която се казва, че е причинена от амеба. Тя е доста разпространена в някои части на света и съм имал случая да поема грижите за пациенти, идващи при мен от Мексико и Южна Америка. Не мисля, че дизентерията се причинява от амеба, но съм убеден,
че амебата и лекарствата, които се прилагат за унищожението на този микроорганизъм имат склонност да породят заболяване, което първоначално е обикновено възпаление на червата. Болестта просто „изминава своя път" за седмица или десет дни при почти всички от случаите, ако не бъде усложнена с хранене и лекарства.
Когато истинската причина за болестта бъде установена и отстранена, здравето бързо се възстановява, но ако тези случаи се третират по обичайните методи, болестта може да продължи с години и да завърши със смърт. Лекарства, които следва да унищожат амебата, медикаментозни клизми, които да унищожат паразитите - това създава улцеративен колит и проктит. факт е, че когато целим да унищожим амебата, често убиваме пациента, преди болестта да бъде овладяна. Един ден амебецидите, паразитицидите и гермицидите ще бъдат спрени от употреба, защото убиват пациента.
Вместо да се бори с амебата, гладуването дава на организма възможност да изхвърли излишествата от храна и натрупаните токсини и диарията се прекратява Каквато и да е ролята на амебата в причиняването на тази болест, тя не може да бъде специфична, нито първоначална, тъй като този микроб престава да ни безпокои няколко дни след началото на гладуването.
Две чудесни млади момичета, американки, живеещи с родителите си в Мексико сити. където баща им бил назначен, развили заболяване с диагноза амебна дизентерия, болест, много често
78

срещана в Мексико.
Били лекувани по обичайния метод: лекарства, с които да се унищожи амебата и изобилна
..силна храна". Въпреки лекарствата, по-скоро заради тях. дизентерията упорито продължавала;
въпреки силната храна продължили да отслабват и да губят сили. Родителите им започнали да се опасяват за живота им. Знаели какви са статистиките за смъртността от това заболяване в Мексико и започнали да се страхуват, че ще загубят и двете си дъщери.
Точно тогава човек от Ню Йорк ги посетил. Разказал им за Природната хигиена и ги призовал да дадат шанс на тези методи, за да спасят двете момичета. Майка им ги придружила обратно до
САЩ, където и двете предприели гладува-не, продължило само една седмица.
Диарията била преустановена, те станали по-жизнени и се появило желание за храна. Бил им препоръчан начин на хранене, състоящ се от пресни плодове, зеленчуци, които не съдържат скорбяла и силно ограничени количества картофи и въглехидрати. Възстановяването им било бързо и те увеличили теглото си при начин на хранене, който обикновено не допринася за увеличаване на теглото. Сега, след като са изминали повече от 15 години, и двете млади дами се радват на отлично здраве.
Язвеният (улцерозен) колит е следващият стадий на мукозния колит. Хроничното възпаление води до втвърдяване и улцерация на лигавицата на дебелото черво. Остри случаи на улцерация могат да се разбият и след остър колит, но това е по-скоро изключение. Тези, които следват инструкциите,
препоръчани за мукозен колит, няма да развият улцерозен колит.
В статия, публикувана на 24 октомври 1962 година, д-р Уолтър К. Алварес, когото вече цитирах, твърди, че хроничният улцерозен колит е „за жалост ... болест, която лекарите не разбират добре. Не знаем със сигурност какво я причинява."
Той обяснява, че не са били открити нито микроби, нито вируси, които могат да се приемат за причина за появата на диария; и добавя, че някои от случаите изглежда започват на нервна почва,
като например при несполучлив брак. Той казва също, че според някои лекари болестта започва и продължава хода си с „алергична чувствителност към конкретни храни". След това продължава:
„Каквото и да е началото, обикновено краят е улцерация на лигавицата по вътрешната стена на дебелото черво."
Температурата на пациента се повишава; наблюдава се диария с кръв и гной в изпражненията,
и, накрая, дебелото черво се стеснява, деформира и скъсява. При улцеративния колит констипацията често се редува с диария. Това състояние може да се разбие след хроничен колит, продължил с години или може да се появи веднага след остро възпаление на дебелото черво.
Трябва да се каже - и за двата случая - че щом колитът успешно се е развил през стадиите на дразнене, възпаление, улцерация и уплътняване, почвата за развитието на рак е подготвена, за което е необходимо само огромни количества излишна или неподходяща храна да продължат да се разлагат и гният. Важно е да разберем, че всички хронични форми на възпаление започват с дразнене, развива се възпаление и улцерация. Ако локализацията е благоприятна за развитието на стаза - спиране на кръвния поток - следва появата на уплътнение и рак. Самата природа на възпалението е абсолютно невинна и не дава повод за злокачествени форми и последствия, ето защо няма причина да не бъде излекувана.
Щом се появи улцерозният колит, не остава много време до развитието на рака. Наистина,
признаците, говорещи за наличието на рак и язва са далеч по-характерни - те несъмнено доказват присъствието си. Изглежда, няма причина да се съмняваме, че храненето, което поддържа гнилостния процес в дебелото черво и ректума, е единственият начин да се стигне до рак на червата.
Началото на проблема е обикновено възпаление, което е абсолютно невинно и не дава повод за злокачествени форми и последствия, докато болната мембрана на дебелото черво или ректума не бъде мацерирана, или, казано по друг начин, в непрекъснато състояние, при което огромни количества храна продължават да се разлагат и гният.
Грижите при възпаление на дебелото черво и ректума могат да бъдат успешни във всеки един стадий, преди да се развие в злокачествена форма. След като настъпят злокачествените изменения,
всяка надежда отлита. Това означава, че щом заболяването на дебелото черво се е развило през стадиите на дразнене, възпаление, улцерация и уплътняване до рак, всяка възможност за възстановяване е била унищожена от методите на диагноза и лечение, които причиняват психози или душевни депресии, така смъртоносни, както и самият рак.
Операция при рак на ректума или дебелото черво, при която се поставя изкуствен анус над участъка, засегнат от рака е съмнително облекчение; образува сляпо черво извън областта на ректума или дебелото черво, засегната от рак, създавайки по този начин един малък ад в организма на
79

пациента. Алварес казва: „В някои от случаите, когато друга медицинска терапия не е в състояние да помогне, като последна мярка се прилага хирургичното отстраняване на дебелото черво."
Лекарствените терапии, които той описва, са чисто симптоматични: барбитурати, които да осигурят сън на пациента, копавин или кодеин за да се „успокоят" червата и да им се даде „покой",
допълнително количество течности и „малко желязо", за анемията. Той препоръчва антибиотици и кортизонови препарати за другите симптоми. Някои приемат, че идеята „лекувайте симптомите веднага, щом се появят", все още е добър лек.
Ако се позовем отново на статията, написана от Алварес, в нея той посочва още: „... Пациентът трябва да бъде на легло за известно време, начинът му на хранене да не бъде ограничаван и храната да бъде вкусна, така че да не я оставя в чинията. Трябва да му бъдат осигурени достатъчно количество храна и витамини, така че храненето му да бъде пълноценно."
Той го казва по различен начин, но това е само още едно повторение на предишния съвет пациентът „да се храни с изобилна и силна храна, за да запази силите си". Храненето пречи на червата да се възстановят и поддържа болестния процес. Ако в самото начало при появата на диария се предприеме гладуване, би било възможно да се избегне образуването на улцерация.
Продължението на съвета за терапия, даден от Алварес, може да се нарече поучителен. Той казва: „Пациентът вероятно ще има нужда от барбитурати, за да може да спи вечер; трябва също да му се дава копавин или кодеин, за да се успокоят червата и да му бъде осигурен покой. Може да изпита нужда от допълнително количество течности; вероятно ще бъде необходимо да му се дава желязо за анемията. Авторитет в тази област, д-р Дж. А. Баргън от клиниката „Скот и Уайт" в
Темпъл, Тексас, предписва антибиотика азулфидин, който в много случаи помага. Д-р Киршнер от
Университета в Чикаго, д-р Мнгълфингър от Бостън и други авторитети получават добри резултати,
като предписват кортизонови препарати за известен период от време. В някои случаи, ако медикаментозното лечение не помогне, последното средство е хирургично отстраняване на дебелото черво."
Освен това авторитетите се колебаят, опитват първо едно, а после друго, с надеждата, че все нещо ще бъде от полза. Но без да имат познания за причината, те не могат да предприемат градивни действие. Отстраняването на дебелото черво като последно средство това със сигурност не премахва причината за страданията. Това е откровено признание за неуспех.
От основно значение е да се знае, че възпалението е абсолютно невинно и не дава повод за злокачествени форми и последствия, ето защо няма причина да не бъде излекувано. Злокачествената форма е последният стадий, не началният, на патологичния процес. Тези, които следват инструкциите, препоръчани при мукозен колит, няма да развият улцерозен колит.

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: