Гладуването може да спаси живота ви
Изтегляне 0.65 Mb. Pdf просмотр
|
| 25. Сенна хрема Жената беше инвалид. Трябваше да я носят на ръце от леглото до стола и от стола до леглото. Беше прекалено слаба, за да направи повече от няколко крачки самостоятелно. Сред многото оплаквания, които имаше, беше и сепната хрема, от която страдаше всеки сезон в продължение на много години. Годината беше 1918 и всички се борехме да спасим демокрацията в света. Всяка неделя съпругът й я водеше на неделно училище. Той носеше и инвалидна количка, която тя да използва по бреме на занятията. И точно на това място тя се срещна с хигиенист и беше убедена да опита чрез методите на. Хигиената да възстанови здравето си. Беше немощна, но предприе не едно, а няколко кратки гладувания. Днес, когато ви представям нейния случай, тя е на възраст, която много биха определили като преклонна - 73 години. Тя е в добро здраве. Работила е през изминалите години. За повече от 40 години не е имала повторен случай на сенна хрема. Живяла е при южен климат, където въздухът е изпълнен с полени почти през цялата година. Не страда от алергии и яде всякаква храна, каквато пожелае. Тя е една от хилядите, които са се възстановили от сенна хрема, като са се освободили от токсините и са променили начина си на живот. При сенна хрема мембраната на Шнайдер (лигавичната мембрана) на носа става свръхчувствителна, като последица от състояние на хронично дразнене (възпаление), продължило дълъг период от време. Към възпалението се прибавят и частици прах и полени, които причиняват „разводняване" и го превръщат в конгестия. Състоянието на възбуда, дразнене и възпаление на лигавичната мембрана на очите, носа и гърлото, което се наблюдава при сенна хрема, е в същността си състояние, широко познато като катар. Да го кажем най-просто: чувствителното състояние на тези мембрани се дължи на факта, че те са възпалени. Днес за сенната хрема се твърди, че е алергия или че е причинена от алергия. Прецизните описания на алергията варират в широки граници. Като цяло тя се определя като „състояние на необикновена или прекомерна специфична податливост към вещества, които в същите количества са безвредни за повечето хора." И все пак мисля, че определяйки алергията като необикновена чувствителност, всъщност извъртаме въпроса без да обясним нищо. Затрудненият експерт се крие зад изумителната неяснота на собствените си дефиниции. За алергията сега се казва, че се дължи на нарушения в някой от нормалните защитни механизми на организма. Ако в това има истина, не трябва да останем слепи за факта, че симптомите, наречени алергични реакции, представляват включването в действие на друг защитен механизъм на организма. Ако един от механизмите на защита е увреден или неадекватен, съществуват други механизми на защита, с които живият организъм разполага и на които може да разчита. Той не остава безпомощен заради увреждането на един от механизмите. Каквото и да мислим за алергията, трябва да признаем, че не е състояние, породено от само себе си. Защо някой е алергичен, а друг не е? Или ако приемем теорията, че алергията представлява 69 нарушение в един механизъм на защита, тогава защо защитният механизъм на един е увреден, а на друг - не е? За да отговорим на този въпрос, се връщаме към основната причина на болестта - токсемията. Каква е причината за сенната хрема? Това е хронично възпаление на носовите пасажи, развиващо се благодарение на силно изразено състояние на токсемия, което обикновено е продължавало години наред. Токсемията е основната причина за всяко възпаление на лигавичните мембрани на кухините на организма. Докато състоянието на токсемия се поддържа чрез обезсилващи организма навици и докато човек продължава да преяжда, няма шанс сенната хрема да бъде излекувана. Всеки може сам за себе си да изпробва истинността на това твърдение. Въздържайте се от храна за известно време, и ще видите как носът се освобождава и всички други симптоми на сенна хрема изчезват. Просто не съществува причина, поради която човек да продължава да страда от сенна хрема. Щом страдащият от сенна хрема възприеме, че полените, власинките от козината на животни и други вещества, към които той е чувствителен или алергичен, са естествени елементи от неговото обкръжение и околната среда, той ще разбере, че неговата чувствителност към тези елементи би трябвало да се дължи на причина, която той носи в себе си, а не на причина, съдържаща се в тези съвършено нормални елементи, които не създават проблеми на другите. Всички тези елементи са източници на алергично дразнене единствено за болните хора. Здравите хора не са алергични. Неприятностите на човек, страдащ от сенна хрема, ще престанат, щом той възстанови здравето си. И няма да бъде отново засегнат, докато поддържа състояние на добро здраве. Съществуват неизброими методи за облекчаване на симптомите на сенната хрема, но нито един от тях не премахва причината и нито един от тях не възстановява здравето на пациента. Всеки сезон той е принуден да се завръща към средствата, облекчаващи симптомите, да се втурва нанякъде, само и само за да избегне източниците на дразнене. Това е скъпо, отнема време и не носи полза. Страдащият от сенна хрема, трябва да си позволи истинска почивка: да остане на легло и да се въздържа от храна. Това е по-евтино и в същото време много по-ефикасно, отколкото морски пътешествия или пикници и лагеруване в планини, където няма полени. Веднъж щом човек се освободи от натрупаните токсини и състоянието на раздразнение на очите, носа и гърлото бъде преодоляно, всички симптоми на сенната хрема изчезват и не се появяват, ако той продължи да води здравословен начин на живот. Всяко завръщане към навиците, изтощаващи организма и водят до повторна поява на сенната хрема. Периодът на гладуване, който се препоръчва при сенна хрема, обикновено е по-дълъг, отколкото при други не толкова тежки заболявания. Той варира, средно, от десет дни до четири или дори пет седмици. Хора с наднормено тегло трябва да предприемат по-дълъг период на гладуване, отколкото хора с тегло във или под границите на нормата. Алергията в случаите на сенна хрема, както и главоболието в случаите на мигрена, не са причина, а симптом. Решението и в двата случая е дезинтоксикация чрез гладуване, изчистване и правилен начин на живот. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|