Над 18 000 българи умират всяка година заради мръсния въздух

Младежите не мислят за СПИН

Младите хора са наясно, че трябва да използват презерватив всеки път, но когато моментът настъпи, това правило твърде често бива пренебрегвано. Ново проучване на Durex доказва, че много младежи не са притеснени за последствията от секса без предпазни средства и/или не са достатъчно уверени, за да настояват да използват кондом. Това означава, че напълно съзнателно поемат излишни рискове. Докладът показва шокираща липса на знания за сексуално преносимите инфекции, нежеланата бременност, както и за отношението на противоположния пол към секса.

Фактите са показателни: 40% от сексуално активните на възраст между 16 и 24 години признават, че са правили секс с повече от един партньор без презерватив, а 61 % дават утвърдителен отговор, че обикновено не помислят за презерватива до момента, в който той не им потрябва.

Въпреки този често поеман риск, само 14% от анкетираните признават, че сексуално предаваните инфекции са тяхното основно притеснение. Почти половината (48%) смятат, че никой от техните приятелски кръгове не би се заразил с ХИ В и СПИН. По-малко от четвърт споделят, че най-голямото им притеснение от незащитения секс е нежеланата бременност.

За да инициира промяна в отношението към безопасния секс, компанията създава онлайн канал, осигуряващ практически и честни съвети за секса и връзките на младите хора, статии и клипове на теми, свързани със самоувереността, безопасния секс, полово предаваните инфекции и нежеланата бременност.

Какво си казват момичетата

Младите жени споделят в проучването, че са наясно, че трябва да настояват партньорът им да използва презерватив редовно, но в много случаи двойката не го прави по ред причини. Един от често срещаните доводи е, че ако те настояват партньорът им да използва презерватив, това би го отблъснало. Този страх от отхвърляне или убиване на настроението е главната бариера за много млади жени, но всъщност е вярно точно обратното, твърдят анкетиращите.

Durex иска да разбие митовете за това как момчетата се чувстват, когато момичетата настояват да се използва презерватив. Проучването разкрива, че подходът на над една трета от момчетата е да се опитат да избягнат използването на презерватив, но специално заснет документален филм показва, че мнозина намират за възбуждащи ситуациите, в които това да си с презерватив не подлежи на обсъждане. Всъщност 79% от младите мъже твърдят, че е възбуждащо, когато жените настояват да използват презерватив.

Интервю с Бойко Пенков и Хасан Адемов

БНТ  "Денят започва"



Водеща: Продължаваме на тема „здравеопазване“ тук в студиото. Утре ще бъде дебатиран вотът на недоверие към правителството. Беше внесен, ще ви припомня, в края на миналата седмица от БСП, ДПС, независими депутати, като основният повод е неадекватното поведение на правителството в сферата на здравеопазването.

Водещ: В навечерието на вота дискусия тук в студиото на „Денят започва“ заедно със зам.-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Добро утро.

Д-р Бойко Пенков: Добро утро.

Водещ: И с депутата от ДПС д-р Хасан Адемов. Здравейте.

Д-р Хасан Адемов: Добро утро.

Водеща: Здравейте. И ви предлагам да започнем от вчерашната среща на здравния министър Петър Москов с представители на общински, на държавни, частни болници в Пловдив. Изводите от нея какви са? Стана ли ясно, всъщност разясниха ли се неяснотите около готвените промени?

Д-р Бойко Пенков: Да. Направи се една много хубава среща по искане на министъра на здравеопазването, организирана от областния управител. Там присъстваха всички колеги, които са шефове на болници, които имаха интересни уточняващи въпроси. Притеснението беше дали националната здравна карта, която е документ за обсъждане в момента, по някакъв начин би попречила на дейността им, ще намали ли реално легловия фонд. И второ, по какъв начин ще може да се гарантира дейността им по НЗОК. Стана ясно, че здравната карта в момента не реже легла, тя казва колко са необходими в региона и на национално ниво. Тя казва и следното нещо – ако тези необходимости са достигнати, повече не бива да се разкриват такива. Нека да бъдат разкрити там, където трябва да има допълнително болници, отделения, лекари, легла. И другото, което стана категорично ясно на всички – че няма да има намаляване на обема дейност, броя случаи, преминали през болницата. Толкова хора, колкото са потърсили пловдивските колеги за лечение в болница, толкова тази година, минимум толкова те ще имат право да приемат и да лекуват. Така че мисля, че колегите бяха успокоени и тръгнаха доволни от срещата.

Водеща: Да видим и дали във Видин колегите ще са успокоени, тъй като днес предстои среща там.

Водеща: Да. Сега обаче, вие казвате, че неяснотите са разяснени. Ама ние показваме за пореден ден протести в болници – вчера за Спешния център в Пловдив, за това, което готвят в Търговищко. Сега още един такъв пример. Драстично, казват лекарите, на места е това, което ще се случва със здравеопазването, в резултат и протести. Например, в Берковица.

РЕПОРТАЖ

Жителите на Берковица първи се вдигнаха срещу новата здравна карта. Дотук с два протеста, като при втория блокираха за час пътя към София.

Гражданин: Ако закрият легла, това значи, че самата болница остава без персонал.

Гражданин: В София вие може да си имате и 50 болници, ние тук за цяла община имаме една малка, оскъдна болница.

Според лекарите от берковската болница, промените ще доведат до закриване на цели отделения, което в крайна сметка ще доведе и до самозакриване на лечебното заведение. Зад исканията им това да не се случи застана и кметът на общината. Областният управител на Монтана също не приема част от условията.

Ивайло Петров: Действително, с новата здравна карта част от болниците в област Монтана ще бъдат отрязани. Аз изразих моето несъгласие преди няколко дни.

Драстичното орязване касае не болничните легла, а финансирането им. Намаляването на това финансиране е от 30 до 50%, като най-засегната е хирургичната дейност, нервните болести и хемодиализата, показва анализът на лекарската гилдия.

Д-р Владимир Великов: Давам един пример – хирургичните легла от действителни в момента 144, трябва да останат 60. Сиреч, 60 финансирани от НЗОК. Да допуснем, че едно отделение се финансира само половината легла при запазен пациентопоток, който е в последните три години в рамките на +/- 5%, означава, че не може да се поемат дори и спешните случаи.

Ако въпреки надигащото се недоволство наредбата влезе в сила в сегашния си вид, пациентите ще усетят последствията само след няколко месеца.

Д-р Владимир Великов: По морал и по закон сме длъжни да ги лекуваме. Само че по здравна карта – Касата няма да плаща това нещо и ще е за сметка на болницата. И първо ще са конфликтите между обикновените лекари и пациентите. След това ще страдат и мениджърите.

В свое становище до здравното министерство медиците настояха да бъде приет проектът, изработен в Монтана, а не орязаният вариант на министерството.

Д-р Владимир Великов: Колкото и добри намерения да е имало със създаването на здравната карта, единственото и сега приложимо нещо е, че въвежда лимити на болниците. За друго нищо не служи към настоящия момент.

По данни на БЛС, годишно 40 лекари напускат област Монтана. Прогнозите след приемането на здравната карта в този й вид са още по-песимистични.

Водещ: Противопоставя ли се здравната карта на морала и закона?

Д-р Бойко Пенков: Не, пак казвам – здравната карта не реже легла, здравната карта не финансира болници. Тя казва какви са потребностите. Включително, само да поясня, ако се правеше точно до последното легло и леглоден изчисляване в здравната карта, необходимите легла на България са около 26 хил. В момента в здравна карта са 35 хил. Така че има огромни резерви. Никой няма да попречи на колегите да си вършат работата. Сега, вижте, това е някаква митология, която аз не мога да я разбера – как не може да приемеш спешен случай, когато ти имаш минимум гарантиран брой пациенти, които си приел миналата година. Всички спешни пациенти, които си приел миналата година, тази година също може да ги приемеш. Не знам защо се притесняват колегите. В смисъл, никой няма да започва да извлича кревати от отделението. Такова нещо няма да се случи. Така че просто напразни притеснения.

Водещ: Така. Д-р Адемов, вие, така, ще си позволя да цитирам част от едно ваше интервю наскоро, в което определяте политиката в сектор „Здравеопазване“ като стил на еднолично управление с наченки на авторитаризъм. Сега виждате ли диалогичност? Задавам ви този въпрос след въпросните срещи, с които ние започнахме разговора, на здравния министър.

Д-р Хасан Адемов: Диалогичността, според мен, е трябвало да бъде проведена, е трябвало да бъде стил още в момента преди да бъдат изготвени тези нормативни документи. Защото сами виждате, че има огромно разминаване между това, което са предложили областните комисии по изработването на здравната карта, и това, което предлага този вариант, който е на публично обсъждане в момента, Националната комисия по изготвянето на Националната здравна карта. И тук на практика на преден план излиза най-важният проблем – в момента с тази национална здравноосигурителна карта се отнемат изконни права на българските пациенти и на българските граждани и тези права се прехвърлят на администрацията. Според нас е сбъркан моделът. Защото такава национална здравна карта може да изготви и начертае единствено и само Негово величество пациентът с неговия свободен избор. Ако той избере тази болница, няма никакво значение колко са леглата там, ако той избере този специалист, този медицински специалист, който да го лекува. Това е, според нас, обективният критерий, а не химикалът и флумастерът на администратора. Освен това, г-н Бойко Пенков преди малко заяви, че няма да има закриване на легла. Но от друга страна се предполага преструктуриране на легла, на легла за активно лечение в такива за продължително лечение и долекуване, в което няма нищо лошо. Но ако примерно един специалист през годините, 30-40 г. е бил хирург с така прилична практика и с добри възможности, в един момент да отнемеш възможността му да изпълнява медицинската си професия или да се трансформира в нов вид, означава нещо съвсем различно от това, което се говори в момента. И още нещо, при всички положения тази карта, тази снимка на моментното състояние действително е снимка на моментното състояние. Вие знаете, че например в черноморските общини през летния сезон обективните потребности са едни, а през зимния сезон са съвършено различни. Не знам дали това картата го отчита. При положение, че медицинската дейност, на практика преструктурирането на легла означава съкращаване на медицинска дейност. Съкращаването на медицинската дейност означава ограничаването на възможността доставчици на медицинска услуга да предоставят същия обем, който са предоставяли дотогава. Намалението на предлагането означава влошаване на качеството от една страна и повишаване на цената. Понеже цената на НЗОК е регулирана, тя е една и съща, създава се условие за широко отваряне на вратата за доплащане, което е неприемливо за българските пациенти.

Водещ: Два въпроса възникват от това, което казвате – ще се актуализира ли, и по-скоро на какъв период ще се актуализира здравната карта, е единият? И другият е за това – остана ли в историята свободният избор?

Д-р Бойко Пенков: Категорично не. Свободният избор си е свободен избор. Между другото в сегашното предложение са отчетени точно тези миграционни тенденции на пациентите от регион в регион и от болница в болница. Това е естествено – да има избор. Този свободен избор е отчетен в нуждите, които в момента са отразени в картата. Друго да кажа, в смисъл дали е сгрешен моделът на картата. Първата карта аз подписах 1999 г. В смисъл такъв, винаги сме считали, въпреки промяна на парламенти, правителства и т.н., че е необходимо да има някакъв тип мярка какво ни трябва. И последното, трябва да ви кажа, че това, което се опитваме да направим в момента е да следваме нуждите на хората. Когато говорим за преструктуриране на легла, в момента един от най-тежките ни проблеми, които не сме решили и искаме да решим чрез финансиране, което в момента започваме от 1 април, е продължителното лечение. Няма човек, който да не се е мъчил и пострадал от това, че негов близък след тежка операция – инсулт или т.н. го изписват на петия ден вкъщи и ти трябва да си вземеш отпуска, да започнеш да го гледаш или да наемеш човек. Това в момента стартира се, за да може, има финансиране, за да може да се стартира т.нар. продължително лечение.

Водещ: Колко време …

Д-р Бойко Пенков: Следваме нуждите на хората, а не нуждите на системата. Те са различни.

Водещ: Колко време ще ползваме данните от тази моментна снимка?

Д-р Бойко Пенков: Може накрая на годината да се отвори картата и да бъде променена, което е абсолютно нормално да се случи.

Водеща: И един важен въпрос, който дойде вчера от страницата ни във Фейсбук. Наша зрителка пита какво се случва с, говорейки за пръстовия отпечатък, с хората, които са лежащо болни? Важен въпрос, наистина. Нека да разясним не само на нея, предполагам, че и други хора се вълнуват от това.

Д-р Бойко Пенков: Четох това, което НЗОК е обявила като изисквания за изработването на този код. Там са изброени абсолютно всички възможни изключения, които живият живот може да ни даде – без пръст, без палец, лежа, не лежа и т.н. Така че са предвидени в детайли нещата. Може и нещо да е изпуснато, но то веднага ще бъде коригирано във времето. И тук действително става въпрос за един код. И този код, който човек използва, това е моето право, аз разрешавам да се регистрира събитието преглед, болнично лечение, купуване на лекарства. Като направя така, с моя код аз казвам – ок, нека това да се регистрира, разбирате ли. И по този начин искаме пациентът да добие допълнителни права и възможности.

Д-р Хасан Адемов: Ето защо ние говорим за липса на систематичност, за липса на последователност. Защото ако си спомняте, малко след началото на мандата, Министерство на здравеопазването въведе чекирането с т.нар. лични карти. Сега се оказва, че се отказва от тази процедура, без да е ясно защо.

Д-р Бойко Пенков: Д-р Адемов, забравили сте коя година се въведе това. Това го въведе д-р Тодорова в правителството, когато д-р Андреева беше.

Д-р Хасан Адемов: Квалифицирането на информация …

Д-р Бойко Пенков: Личните карти се въведоха тогава.

Д-р Хасан Адемов: … и обявяването на обществена поръчка без да има законови основания за това е едно проблемно действие. Вие знаете, че това е така. Сега се търсят възможности това да мине през НРД, през наредба. Но при положение, че поръчката е обявена без да има нормативно основание за това, възникват проблеми. Неслучайно ПГ на ГЕРБ иска да изслуша тази вечер министър Москов във връзка с този проблем.

Д-р Бойко Пенков: Само да ви кажа, че от 1 април в Европа започва да действа регламент, регламент е нещо, което е задължително, а не ние трябва тепърва да го усвояваме, който точно разписва електронната идентификация. Регламент. Много ви моля – отворете, вижте. От 1 април е в действие.

Водещ: За срещата, която предстои ГЕРБ – министър Москов. Защо едва след като беше внесен вотът на недоверие по темата здравеопазване, се стига до такава среща?

Д-р Бойко Пенков: О, не мога да кажа.

Водещ: Министерството инициира ли подобна среща…

Д-р Хасан Адемов: Е, аз мога да ви кажа. Очевидно и колегите от ГЕРБ са притеснени от това, което се извършва в този сектор. Те съзнават, че отговорността за това, което се случва в сектора, е изцяло тяхна, тъй като те са мандатоносители и няма нищо нередно в това да чуят министъра на здравеопазването какви ги върши в този сектор, в крайна сметка. Но тук големият проблем е, че се оказва, че Министерство на здравеопазването предлага каскада от мерки, от идеи, една голяма част от тях не се реализират, а тези, които са реализирани, се оказва, че не са достатъчно добре обмислени. Например, прословутото каре от болници в рамките на Александровска болница. Нали знаете там, че г-н Бойко Пенков в Комисията по здравеопазване тържествено обеща, че ще бъдат съкратени около 400 човека, ще бъдат икономисани между 5-6 млн., с които ще се увличат заплатите на хората. Нищо такова не се случи. Това, което …

Д-р Бойко Пенков: Случиха се други добри неща. Но това е отделен разговор. Има значими ползи за …

Д-р Хасан Адемов: Задълженията на тези болници са увеличени с 6 млн. Ако това вие наричате полза, ако увеличавате на щата в това каре от болници наричате полза, това вече е съвсем друга тема.

Д-р Бойко Пенков: Две цифри само да кажа, числа, извинявайте.

Водеща: Кажете.

Д-р Бойко Пенков: По повод твърденията – виж ги тези тук с тези фиксирани бюджети и т.н. какво направиха, съсипаха болниците, вкараха ги в дългова криза. В периода една година назад преди това правителство да поеме управлението до 11.2014 г. нарастването на дълговете – 30 млн. От момента до сега, до 30 декември нарастване на дълговете само 13 млн. Каква е разликата?

Д-р Хасан Адемов: Аз ще ви кажа каква е разликата.

Д-р Бойко Пенков: И отделно, намаляване, категорично намаляване на просрочените задължения с 6,8 млн. за периода. Така че числата говорят.

Д-р Хасан Адемов: Не, аз ще ви кажа и други числа. В края на 2009 г. задълженията на болниците, всички задължения са 39 млн. Вие прекрасно знаете това число.

Д-р Бойко Пенков: Прекрасно знам. Вие тогава раздавахте пари на калпак.

Д-р Хасан Адемов: А сега са близо 500 млн. През тези години кой е управлявал, също може да ми кажете. Така че за една година и четири месеца, ако смятате, че са натрупани тези 500 млн., това просто е …

Водещ: Между другото и ние вчера говорихме с доц. Добрин Константинов, който каза, че има и много плюсове в това сливане, и много минуси. Предполагам сте чували гледната точка на …

Д-р Хасан Адемов: Другото притеснение – за проектонаредбата за комплексното лечение. Вие знаете много добре, че тази наредба или този проект създават изключителни притеснения в сферите на хората, които се занимават с онкология и с тези над 320 хил. онкоболни в България. Това, което се предвижда там, е да се предостави комплексна услуга, в което няма нищо лошо, въпреки че има различна практика в европейските страни. Но притеснителното е това, че две, три или четири най-много са болниците в България, които предоставят такава комплексна грижа. Според нас, комплексната грижа не е проблем на сграда, на обединение или на предоставяне на услугите в рамките на един или два двора, това е проблем на управлението, това е проблем на организация, проблем на мениджмънта на лечебното заведение. И поставянето на такъв тип условия, според мен, води до притеснение на хората, които се занимават с онкология и на онкоболните. И ако тук в тази сфера нещо не се промени, мисля, че последствията ще бъдат тежки за болните в България.

Д-р Бойко Пенков: Не мога да разбера, извинявам се, казвам го за пореден път, не мога да разбера, когато се мъчиш по някакъв начин в тази система да навигираш болния от рак, на всеки се е случвало, на мен също, трябва да ви кажа, че си оставен сам на себе си и с твоите проблеми. Ок, излекуват те някъде, оперират те. После трябва да отидеш да намериш химиотерапия, където да те вземат, да те лекуват, ако имаш нужда от такава, после отиваш някъде да те лекуват… Какво не е така? Отиваш да получаваш някъде лъчелечение, трябва да получиш лекарство по протокол, моташ се два месеца, докато ти го дадат. Искаме това нещо да се приключи. Трябва да има навигация на човека, който има проблем – да му се увеличат максимално, пътят да му се увеличи. Затова говорим, че има стартова точка на това комплексно обслужване и човекът се наблюдава и се навигира в целия си процес.

Водеща: Сега, очевидно темата е обширна, ще я продължим.

Д-р Хасан Адемов: Д-р Пенков, трудно може да ме убедите в това, защото аз лично съм преживял всичко това, за което вие говорите. Но има и нещо друго – къде остава свободният избор на пациента. Ако аз не искам да провеждам лъчетерапия и химиотерапия в това заведение, в което съм опериран, тогава какво се случва.

Д-р Бойко Пенков: Просто казвам не и отивам в другото, в което искам.

Водещ: Дайте за финал да обсъдим и вота на недоверие.

Водеща: Според вас, политически или по-скоро професионални аргументи ще се изтъкнат по време на вота?

Д-р Хасан Адемов: Вижте, парламентът е органът, в който се провеждат политики. Неслучайно здравеопазването е определено като политика. Разбира се, че имат значение експертните аргументи. Но този, който иска да се занимава с лечебна дейност, има, така, доста свободни места в лечебните заведения и би могъл да работи в тези лечебни заведения. Здравеопазването е политика. Там политическите аргументи са тези, които, стъпквайки на базата на експертните аргументи, трябва да намерят общественополезни решения. Защото аз пак повтарям, конституционно право на опозицията е да използва този инструмент, наречен вот на недоверие. Ако примерно аритметиката, математиката не позволяват правителството да падне на база на този вот, най-малко трябва да бъде проведен един съществен, сериозен дебат, за да може, ако управляващите приемат, да се наложи корекция в поведението, корекция в политиката от гледна точка на българския пациент.

Водеща: Да чуем д-р Пенков.

Водещ: Д-р Пенков, готов ли сте за такава промяна, за корекция в политиката?

Д-р Бойко Пенков: Не, вижте, значи до момента има приета национална здравна стратегия, редица други секторни стратегии, Спешна помощ, лекарствена политика и т.н. Те определят бъдещето, в което трябва да се върви. Според мен, един дебат какво да направим, то вече е ясно какво правим. Въпросът е – как го вършим и как спазваме времето. Това трябва да бъде питането. Вършите ли си работата, и то навреме.

Водеща: Благодарим. Да, времето ни наистина приключи. Д-р Бойко Пенков и д-р Хасан Адемов в студиото на „Денят започва”.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: