Годишен доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район
Изтегляне 0.74 Mb.
|
Свързани:
Manual QuarryX en, Doklad Rekultivaciq Depo Sheremetq ZP, Общинска администрация Суворово- ПРИКЛЮЧИ ПРОЕКТ „Закриване и рекултивация на депо за битови отпадъци (сметище) в ПИ 70175.75.21, землище на гр.Суворово – етапно строителство”, 2-Tехн.спецификация (4), 2-Tехн.спецификация (3), 2-Tехн.спецификация (2), bul40488, doklad 2009, doklad 2012-Lukovit ObS 1, var24, regalqsk
| Повърхностни и подземни води
Съгласно анализите към проекта на Национална стратегия за околна среда 2009-2018 г. след 2000г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България. Тя се обяснява със закриването на водоемки и нерентабилни производства и постепенното нарастване на цените на водата. Непосредствено отношение има и влиянието на естествени природни процеси, съпътстващи засушаването на климата. По данни на Националния статистически институт по степен на изграденост на водоснабдителна мрежа, Северозападният район е на едно от първите места в страната, с дял на водоснабденото население 99.2% за 2009 г. при среден показател за страната 99.0%. На основание действащата към момента нормативна уредба в областта на водите и в рамките на териториалния обхват, РИОСВ - Плевен осъществява превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи отпадъчни води. Контролната дейност по водите се осъществява по поречия. В обхвата на инспекцията са поречие Вит, поречие Осъм, част от поречие Искър, участък от р. Видима (поречие Янтра), участък от р. Дунав. В съответствие с определените в Наредба №7 (обн.ДВ бр.96/1986 г.) показатели и норми, водите в повърхностните водни обекти са разделени в три категории: • І категория води, които могат да се ползват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености изискващи вода с питейни качества, в плувни басейни и др. • ІІ категория води, които се използват за водопой на животни, воден спорт, рибовъдство и др. • ІІІ категория води, които се ползват за напояване, в промишлеността и за други нужди. РИОСВ – Плевен съвместно с РЛ - Плевен, осъществява задължителен мониторинг на обектите, формиращи отпадъчни води над 100 м3/ден и заустващи в повърхностни водни обекти. През 2010 г. тези обекти са 19 бр. Извършено е пробовземане на отпадъчни води през І-во и ІІІ-то тримесечие на годината за производствените обекти, а за канализации без ГПСОВ - през І-вото тримесечие на 2010 г. Анализите са направени по показателите, предвидени в разрешителното за заустване. През 2010 г. са контролирани общо 107 обекта, заустващи отпадъчни води в повърхностни водни обекти. По-големи замърсители, източници на отпадъчни води, по поречия са: Поречие Вит - Замърсител в горното течение на реката са битовите води на гр. Тетевен. Градската канализация е изградена частично. Отделните клонове заустват в р. Бели Вит, като само за един от тях има изградена септична яма. Отпадъчните води от промишлеността на града са от битов характер, изградени са и работят локални пречиствателни съоръжения. По-големите почивни станции: ПК “Рибарица” (Министерство на отбраната) и хотел “Рибарица” с. Рибарица имат пречиствателни станции с биологично стъпало. В долното течение на р. Вит замърсител се явява река Тученица. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Това е и една от основните причини за лошия статус на реката. Необходимо е доизграждане на канализационната мрежа в югозападната част на града. Битовите и производствени отпадъчни води на Плевен и отпадъчни води от промишлената зона на Долна Митрополия се отвеждат за пречистване в ПСОВ с. Божурица. До момента станцията работи добре и пречиства водите до ИЕО (индивидуалните емисионни ограничения) за предвидените в разрешителното показатели. Като цяло водите на р.Вит отговарят на проектната категория, не са констатирани промени към влошаване. Поречие Осъм - В р.Черни Осъм се вливат промишлени води от Кооперация “Обнова”. Предприятието има изградена пречиствателна станция за отпадъчни води. В р. Бели Осъм заустват отпадъчни води от почивните станции в с. Шипково и с.Чифлик, които имат изградени пречиствателни съоръжения. В гр. Троян е изградена и работи ГПСОВ – механично стъпало. През 2010 г. започна и приключи строителство на съоръженията от биологичното стъпало на станцията,. В средното течение на р. Осъм от началото на 2010 г. работи ПСОВ Ловеч, проект финансиран по ИСПА, мярка 2002/BG/16/Р/РЕ/011. С реализиране на проекта отпадъчните води от гр. Ловеч (без тези от кв. Вароша) и кв. Гозница се довеждат до пречиствателната станция. Там се извършва механично и биологично пречистване на отпадъчни води, стабилизиране и механично обезводняване на утайки. В случай на епидемична обстановка пречистените води на изход ПСОВ ще се обеззаразяват. В средното течение на р.Осъм зауства и канализацията на гр.Левски. Отпадъчните води основно са от битов характер. Община Левски има проект и отредена площадка за ГПСОВ. Поречие Искър – Основен замърсител на р. Искър в района на инспекцията са отпадъчните води от канализацията на гр. Червен бряг. Общината разполага с технически проект за ГПСОВ (Градска пречиствателна станция за отпадъчни води). Има отредена площадка. Не е открито финансиране на обекта. Приток на Искър е река Златна Панега. Основен замърсител на реката е канализацията на гр. Луковит. Община Луковит има проект и отредена площадка за ГПСОВ. Частично е изграден довеждащия колектор към площадката на ГПСОВ и отделни клонове от канализационната мрежа. В р. Златна Панега заустват отпадъчните води от “Титан” АД с.Златна Панега - за обекта са построени и въведени в експлоатация ПСБОВ (пречиствателна станция за битови отпадъчни води) и ПСПОВ (пречиствателна станция за производствени отпадъчни води ). През 2010 г. на площадката бе изградено и пуснато в експлоатация съоръжение за очистка на дъждовни води. В р. Гостиля, ляв приток на р. Искър, заустват отпадъчни води от канализацията на гр. Кнежа. Общината има проектна готовност за строителство на ГПСОВ. В реката заустват отпадъчните води на “Олива”АД. През 2010 г. бе пусната в експлоатация пречиствателна станция за отпадъчни води на “Олива” АД гр. Кнежа. В р. Ябланска, приток на р. Искър, заустват отпадъчните води от гр. Ябланица. Община Ябланица има идеен проект за главни колектори І и ІІ и ГПСОВ Ябланица. Отредена е площадка за изграждане на пречиствателна станция. Открито е финансиране по ОП ”Околна среда”. Като цяло качеството на водите на река Искър в долното течение бавно се подобрява. Поречие Дунав - В река Дунав заустват отпадъчни води от гр. Никопол и гр. Белене. В Никопол са изпълнени отделни канализационни клонове. Общината има проект за ГПСОВ. В гр. Белене има изградена канализационна мрежа и колектор с помпена станция за заустване на отпадъчните води от населеното място в р. Дунав. Няма проект за ГПСОВ. В териториалния обхват на РИОСВ - Враца попадат част от поречията на реките: Огоста, Искър и Дунав. През 2010 г. в сектора във връзка с осъществяване на превантивен, текущ и последващ контрол са извършени 213 бр. проверки на обекти формиращи отпадъчни води, при планирани в плана за контролната дейност 132 бр. За констатирани несъответствия с изискванията на екологичното законодателство в областта на водите са издадени 23 бр. предписания, 4 бр. от които не са изпълнени и са съставени актове. Основен замърсител по отношение “води” на територията, контролирана от РИОСВ - Враца е предприятието за млекопреработка “Млечен рай-2” ООД в кв. Бистрец. С цел трайно решаване на проблема, със Заповед на Директора на РИОСВ - Враца е прекратено изпускането на отпадъчни води от предприятието към река Лева, до влизане на новоизградената пречиствателната станция за отпадъчни води в нормален технологичен режим и постигане на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване. До постигане на индивидуалните емисионни ограничения, отпадъчната вода от млекопреработвателното предприятие се извозва до колектор на градска канализация гр. Враца за пречистване в ГПСОВ, съгласно сключен договор с “ВиК” ООД, гр. Враца. През годината са извършени проверки и пробонабиране от отпадъчните води на дружествата с изградени локални пречиствателни станции и заустващи в съответните градски канализации. Основните проблеми, които са констатирани по време на извършените проверки се дължат на неефективната работа на съществуващите пречиствателни съоръжения, причина, за което е недобрата им експлоатация и/или моралната и физическа амортизация на същите. В тази връзка са издавани предписания и е уведомявано експлоатационното дружество “ВиК” - Враца за предприемане на коригиращи действия. Основен проблем в сектор “Води” е ниската степен на канализираност на населените места и липсата на градски пречиствателни станции за отпадъчни води /ГПСОВ/ на агломерациите с над 10 000 е.ж. В област Враца има изградена и действаща една ГПСОВ в гр. Враца, която е стара, неефективна и с недостатъчен капацитет. На територията, на област Враца основен дял на заустваните отпадъчни води се пада на промишлените предприятия и на домакинствата (битово-фекални отпадъчни води), като дела на промишлените отпадъчни води през последните години значително е намалял. Причина за това е прекратяване на производствената дейност на големите производствени мощности. Активността на общините по отношение на изграждане на канализационни и водопроводни системи на населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води е слаба. През годината в РИОСВ - Враца са постъпили по-малко инвестиционни намерения от водния сектор в сравнение с предходната година. Като цяло се наблюдава намаляване на констатираните нарушения, както и трайна тенденция към подобряване качествата на повърхностните води на територията контролирана от РИОСВ - Враца. До минимум е сведено заустването на отпадъчни води във водни обекти без съответното разрешително, което дава възможност за по-добър контрол и опазване на водите. През годината редовно се е изпълнявала програмата на “АЕЦ - Козлодуй” ЕАД за собствен нерадиационен мониторинг на повърхностните, подземните и отпадъчни води на и около площадката на фирмата, чрез сключен договор с Регионална лаборатория - Враца. Редовно е извършван анализ на показателя обща бета - активност на проби от отпадъчните води на АЕЦ - Козлодуй, при което не са установени наднормени стойности. На територията, контролирана от РИОСВ-Враца, основен източник на замърсяване на повърхностните води са отпадъчните води от селищните канализации. Докато водоснабдителната инфраструктура е сравнително добре развита и централизираното водоснабдяване обхваща 98% от населението, то канализационното стопанство, като мрежа и особено като селищни пречиствателни станции е много слабо развито. Около 44% от жителите са обхванати в канализационни системи с различна степен на изграденост. Градовете Враца, Мездра и Козлодуй са с по-голям процент на изграденост, а Бяла Слатина, Оряхово и Роман са по-слабо канализирани. Работи се по проектиране и изграждане на канализационни мрежи в общини Криводол, Оряхово и Мизия чрез финансиране по различни програми. Приоритетна визия в областта на опазване чистотата на водоприемниците в областта е изграждането на ГПСОВ на градовете с население над 10 000 еквивалентни жители. Анализите на водните проби от Регионалното депо за твърди битови отпадъци (РДТБО) Враца - Мездра показват колебание на стойностите на изследваните показатели в известни граници през различните периоди на измерване – след завишение отново следва намаление и обратно. От това може да се направи извода, че депонираните отпадъци в продължение на повече от 30 г., без да са изградени съответните съоръжения за защита на подземните води все още влияят върху качеството на последните. При осъществения контрол през изтеклата година в пунктовете от националната система за контрол на околната среда са установени превишения основно по показателите “нитрати” и “желязо”, което е тенденция и от предходните години. Като цяло се налага изводът, че обектите, потенциални замърсители на подземните води не оказват съществено влияние върху техният състав и характер. Биогенните замърсители - нитрати, нитрити и др. се внасят в подземните води чрез непречистените битово-фекални води, водите от животновъдните ферми и дъждовните води от наторяваните земеделкси площи. Наличието на биологични и органични компоненти в подземните води не винаги е признак за замърсяване и понякога тези компоненти имат минерален произход. Съдържанието на желязо в повечето случаи има естествен произход, но една от причините за наднормените стойности са материалите използвани за направата на водовземните съоръжения. На територията, контролирана от РИОСВ - Монтана протичат десет по-големи и по-малки реки, на които по утвърден график, периодично се извършва мониторинг. Контролът на качествата на водите в реките се осъществява на 37 пункта от Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), в съответствие със Заповед № 484/13.05.2005 г. на МОСВ, съгласно която след отпадането на пункт р. Дунав при с. Ново село, общия им брой се намалява с един. Със същата Заповед са определени още 3 обекта за мониторинг на повърхностни води, използвани за рибовъдство и развъждане на черупкови организми по Наредба № 4/2000 г. Основната водна артерия в региона е река Огоста с притоците си, която преминава и през гр. Монтана. Резултатите от анализите за състоянието на вътрешните реки в региона са следните: - Реките Огоста (без долното течение и устието) и западно от нея показват стабилизиране на резултатите от последните години и с малки изключения по показатели “амоняк” в пункта на р. Цибрица при с. Смоляновци; “неразтворени вещества” в пунктовете: р. Огоста след гр. Монтана, р. Ботуня, р. Огоста при с. Кобиляк. Влошени са показателите на р. Цибрица в пункта с. Д. Цибър по показателите “неразтворени вещества”, “нитрити” и ”нитрати” през почти целия период; по показател “амоняк” и “нитрати” в пункта на р. Лом при с. Горни Лом и “нитрити” във водите на р. Огоста при с. Кобиляк, по показател “арсен” в пунктовете на р. Огоста над гр. Чипровци и преди язовир “Огоста”. По отношение регистрирането на трансгранични замърсявания водите на р. Дунав, следствие на аварията в завод за алуминий в град Айка, Западна Унгария с цел превенция на потенциално замърсяване на водите на р. Дунав РЛ – Монтана съвместно с БДУВДР - Плевен взеха 6 бр. проби от пунктовете с. Ново село и с. Куделин, които не показаха превишение на емисионните норми на изследваните показатели. Градската пречиствателна станция с капацитета си от близо 18 000 куб. метра пречистена вода за денонощие напълно задоволява нуждите на гр. Монтана. Водата се пречиства с екологични агенти, които не замърсяват околната среда, а почистените утайки ще бъдат използвани за наторяване. Основен проблем в направление “Води” остава ниската степен на изграждане на канализацията на населените места, особено в малките градове и селските райони. Липсват пречиствателни станции за отпадъчни води в гр. Видин и градовете от двете области с по-голяма степен на изграждане на канализации с изключение на гр. Монтана и гр. Вършец. Предприемат се необходимите мерки от страна на общините на двете области за проектиране и кандидатстване за средства от оперативните програми за доизграждане и изграждане на канализациите на населените места и изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води. Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|