ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ

ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ

В тази консервационна стойност попадат както гори – находища на застрашени и изчезващи видове, така и гори с естествени характеристики, представляващи потенциално такова местообитание. Това се налага поради редкостта на видовете, както и заради нуждата от опазване на местообитания от критично значение на тези и други видове. Видовете са посочени в Приложение 1 към Националното ръководство. Приложението е разработено въз основа наЧервения списък на IUCN (1997)с използвани категории “критично застрашен” и “уязвим”, Червената книга на НРБ, том I и II, Атлас на ендемичните растения в България. При теренните проучвания на територията на ДЛС Мазалат са определени част от видовете попадащи в Приложение 1. На базата на хронологични данни са посочени и потенциални видове от приложението, които евентуално могат да се установят в рамките на държавното ловно стопанство. Дадени са конкретни за всеки вид указания за стопанисване и мониторинг.

Дърво с право стъбло и широка, закръглена корона, високо до 20 m. Листата дълги 3,5–10 cm, широки 2–6 cm, яйцевидни, цели или неяснотриделни, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу светлозелени, влакнести по жилките; дръжката до 5 cm, гола, без млечен сок. Съцветията гроздовидни, изправени, разположени връхно по клонките, появяващи се след разлистване. Цветовете двуполови; чашката и венчето 4–5делни, бели; тичинките 8. Плодните дялове продълговати, сплеснати, отвън и отвътре голи; крилцата дълги 2–3 cm, широки 0,5–1,5 cm, разперени или слабоприпокриващи се във връхната част. Цъфти през май–юни, плодоноси през септември. Плодовете се разпространяват чрез вятъра. Видът се среща с единични и групи дървета в широколистните гори в планините (Димитрова 2011).

Видът е защитен и е включен в ЗБР и в Червена книга на Р.България т. 3 с категория уязвим (Бисерков и др. 2011). Балкански ендемит.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида. Дърветата в съседство с установените индивиди се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се нараняват корените на оставащите дървета.

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Нисък храст висок до 20 – 30(50) cm, леторастите и клонките изправени, гъсто покрити с изправени и закривени власинки. Листата тройни, листчетата дълги 10–12 mm и широки 3–12 mm, разреденовлакнести до почти голи. Цветовете по 5–10 в главести съцветия по върховете на клонките. Венчето бяло, дълго 18–22 mm, почти по цялата гръбна повърхност гъсто разпереновлакнесто. Чашката неправилна, дълга 10–13 mm и широка 4(5) mm. Плодът боб, дълъг 2–2,5 cm и широк 5–6 mm, гъсто разпереновлакнест. Семената 3–4, бъбрековидни, кафяви, гладки. Цъфти през юни–юли, плодоноси през август–септември. Размножава се със семена.Среща се из храсталаци и разредени гори в предпланините и планините, с малочислени популации от групи или единични растения (Мешинев 2011).

Видът е защитен и е включен в ЗБР и в Червена книга на Р.България т. 3 с категория застрашен (Бисерков и др. 2011). Български ендемит.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през лятото. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДЛС.

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на фривалдскиевия зановец да се провеждат през месеците юни и юли по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на зановеца. Склопеността да не пада под 0,4.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
3. Остолистен джел (Ilex aqutifolium.)

Вечнозелено ниско дърво или храст, растящ на сенчести места върху влажни и плодородни почви. Популациите му са малочислени. Размножава се със семена. Цъфти април-юни, плодоноси юли-август. Цветовете са белезникави и дребни, събрани по групи в пазвите на листата. Плодът е червена сочна ягода с диаметър около 1 cm.. Плодовете са топчести и сочни. Микрофанерофит.

При провеждане на лесовъдските мероприятия да се внимава да не се нанасят механични повреди на индивидите на колхидския джел. Да не се маркират и секат дървета, в близост до вида, за да се запази засенчеността му и избягване на пряко слънчево греене.

Проверка състоянието на находищата на вида (минимум на 1 година) – брой индивиди, брой плодоносещи индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 30–100 cm, изправено, голо. Листата последователни, широкоелиптични до яйцевидни, приосновните на дръжки, стъблените приседнали, със сърцевидна стъблообхващаща основа, голи. Съцветието сложен сенник, съставен от 5–10 неравни лъча, в основата с 4–5 яйцевидни до кръгли листчета. Прицветниците 4–5, почти кръгли. Цветовете дребни, жълти, по 15–20 в сенник. Плодът сух, 4–5 mm дълъг, разпадащ се на 2 дяла. Цъфти през юни–юли, плодоноси през юли–август. Размножава се вегетативно и със семена. Обитава сенчести и влажни каменливи крайпоточни места на плитки кафяви горски почви в зоната на буковите гори или в иглолистния пояс(Стоянов 2011).

Видът е защитен и е включен в ЗБР и в Червена книга на Р.България т. 3 с категория критично застрашен (Бисерков и др. 2011).
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през лятото. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДЛС.

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на дълголистата урока да се провеждат през месеците юни и юли по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на уроката. Склопеността да не пада под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.

2. Ниско бясно дърво (Daphne cneorum L.)

Вечнозелени, дребни храстчета, с дълги, тънки меки странични разклонения, младите клонки голи, сивкави. Листата дълги 10–18 mm, широки 3–5 mm, обикновено 3–4 пъти подълги, отколкото широки, продълговати или линейноланцетни, заоблени на върха, приседнали, голи, не са събрани във връхната част на разклоненията. Цветовете ароматни, розови, полуприседнали, образуващи главички от 6–10(20) цвята. Хипантият дълъг 6–10 mm, обикновено белезникавовлакнест; чашелистчетата дълги 4–6 mm, заоблени на върха. Плодът кафеникавожълта костилка, обвита в хипантия до узряването й. Цъфти през юни–юли, плодоноси през юли–август. Размножава се със семена.

Единични растения, до мозаични субпопулации по сухи каменисти и скалисти места в иглолистни гори, върху варовик, на хумуснокарбонатни и планинсколивадни почви. Субпопулациите имат добри възобновителни способности (Димитрова 2011).

Видът е защитен и е включен в ЗБР и в Червена книга на Р.България т. 3 с категория застрашен (Бисерков и др. 2011).

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през лятото. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДЛС.

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на ниското бясно дърво да се провеждат през месеците юни и юли по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на бясното дърво. Склопеността да не пада под 0,5.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
3. Широколистна камбанка (Campanula latifolia L.)

Многогодишно тревисто растение с до 150 cm високо стъбло. Листата дълги 7–18 cm, яйцевидни, назъбени, голи или по жилките мековлакнести; приосновните сърцевидни, на дълги дръжки, стъбловите почти приседнали. Цветовете малко на брой, във връхно гроздовидно съцветие; венчето широко фуниевидно, едро, тъмно или бледосиньо, рядко бяло. Плодът кожеста кутийка. Цъфти през юли–август, плодоноси през август–септември. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семенa.

Расте по сенчести и влажни места в смесени широколистни гори, върху кафяви горски почви. Популациите са с много ниска численост (Горанова, Анчев 2011).

Видът е защитен и е включен в ЗБР и в Червена книга на Р.България т. 3 с категория застрашен (Бисерков и др. 2011).

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида, като това е препоръчително да се извършва през лятото. Дейностите могат да се извършват и от служители на ДЛС.

Мероприятията по маркиране на лесосечния фонд в установените находища на широколистната камбанка да се провеждат през месеците юли и август – по време на цъфтежа. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. При дейностите да се внимава да не се повредят индивидите на камбанката. Склопеността да не пада под 0,6.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида да се извършва ежегодно – брой индивиди, здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Да се извършва предварително планиране и оценка на лесовъдските мероприятия, преди началото на дейностите в близост до находищата на вида, с цел да не се нарушат условията на средата.
Животински видове включени в Приложение 1 към Националното ръководство, установени на територията на ДЛС „Мазалат”


1. Черен щъркел (CiconianigraL.)

Обитава обширни широколистни,смесени и иглолистни гори или скални комплекси, предимно в ниските части на планините и в равнините. Гнезди на дървета с височина 6-30 м, но по-често в скални ниши, козирки, и цепнатини. Храни се с дребна риба, земноводни, змии и др, главно покрай чисти и богати на риба реки, както и около рибарници, язовири и др.

На територията на ДЛ”Мазалат” видът е установен през гнездовия период в следните отдели: 401,402.

.

Фиг.1 Черен щъркел
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване чистотата на реките и рибните ресурси. Осигуряване на зони на спокойствие около гнездата и местата за хранене. В отделите, където са установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи, възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат сечи в радиус от 500 м около гнездото през гнездовия период от 1.02 - 31.08. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус 250 м. Да не се сече крайречната естествена растителност.

Необходимо е да се записват всички наблюдения на вида през гнездовия период и да се следи за евентуални концентрации на вида по течението на р. Камчия и в други райони по време на миграционния период.

Като прелетна птица преминава през март-април, а наесен – през септември, но главно през октомври, като редовно зимува в по-топлите и малоснежни райони на страната. През време на прелета обитава по-влажни места в окрайнини на гори, поляни, места с единични групи дървета и храсти, разсадници, обрасли мочурища и околности на водоеми. У нас е много рядък гнездещ вид, разпространен главно в Рила,Пирин, Родопите и Стара планина, по-рядко –и в Странджа. През последните 50 години е драстично намалял у нас както като гнездещ, така и като мигриращ вид.

На територията на ДЛС Мазалат е регистриран през гнездовия период в следните отдели:

Опазването на старите широколистни гори е от първостепенно значение за бекаса.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се проведе специализирано търсене за евентуални други гнездовища на вида на територията на ДЛС Мазалат. Най-подходящ за регистрирането на токуващи птици е е периода март-април и при установяване на такива, локализирания район да се опази от човешки дейности доколкото това е възможно.

Обитава разнообразни по видов състав стари широколистни, а също смесени буково-иглолистни гори, понякога и скалисти места. Гнезди в хралупи на дървета, много рядко и в скални дупки. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 121”. У нас е пред прага на изчезване като гнездещ, с катастрофално намаляваща численост. Силно зависим от наличието на стари гори с големи хралупести дървета.

На територията на ДЛС Мазалат е регистриран през гнездовия период в следните отдели:
Фиг.3 Гълъб хралупар
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите/подотделите/, където е установен вида не се провеждат сечи в периода април до края на август. Турнусът на сеч на тези насаждения се увеличава поне с един клас на възраст. Лесовъдската намеса трябва да цели създаване на разновъзрастна структура на гората, което предполага използване на дългосрочни сечи (групово-постепенна, групово-изборна). Интензивността на намесата е не повече от 20% от запаса, като площта на отваряните възобновителни пространства е не по-голяма от един път височината на дървостоя. Задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Задължително части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми). Определен брой съхнещи, хралупести дървета дори се оставят и извън картираните отдели!

В посочените отдели да се отделят повече гори в фаза на старост.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се установи евентуалната численост и разпространение на вида на територията на ДЛС през гнездовия период и евентуалните места за концентриране през есенно-зимния период.

Много рядък вид у нас, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България /застрашен/. Гнезди на скали и на стари дървета - най-често дъбове или борове.

На територията на ДЛС Мазалат през размножителния период е наблюдаван в отдели и подотдели: ...

На територията на стопанството гнездят 3-5 двойки.

В отделите, където са видяни да летят птици от този вид през гнездовия период, да не се извеждат никакви сечи с интензивност над 10% от насаждението. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат никакви сечи в радиус не по-малък от 1000 м около гнездото през гнездовия период от 1.02. до 31.07, независимо дали гнездото е на дърво или на скала. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус не по-малък от 500 м. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.

Да се опази в естествен вид крайречната растителност по реките в ДЛ. Да не се разорават малкото налични ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Картиране на гнездещите в ДЛС двойки /в периода 10.05-31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида. Наблюденията на гнездата следва да се провеждат с мощна зрителна тръба от разстояние на по-малко от 800-1000 м.

Малочислен гнездещ вид у нас, най-разпространен из равнинните и нископланински широколистни гори в Източна България.Включен в Червената книга на България и в Приложение 1 на Директивата за птиците. Гнезди винаги на дървета ,обикновено в непристъпни долове. Гнездото му е с диаметър над 1 м.Храни се в прилежащите открити местообитания- ниви,пасища и степи. Ловува най-вече на различни дребни гризачи и насекомоядни.Прелетен, долита във втората половина на март и отлита през октомври. Над страната преминава интензивна транзитна миграция,особено по Черноморското крайбрежие.

На територията на ДЛ»Мазалат» е регистриран през гнездовия период в следните отдели:
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са установени птици през гнездовия период, да не се извеждат никакви сечи с интензивност над 10% от насаждението. За отделите, в които са идентифицирани гнезда да не се провеждат никакви сечи в радиус от 700 м около гнездото през гнездовия период на вида - от 1.03. до 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е в радиус от 350 м. около гнездото. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.

Да се опази в естествен вид крайречната растителност по реките в ДЛ. Да не се разорават малкото налични ливади и пасища в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Картиране на гнездещите в ДЛС двойки /в периода 10.05-31.07/ и ежегоден мониторинг на съответните отдели за присъствието на вида.

Рядък вид, включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в Червената книга на България. Гнезди на стари дървета в малко посещавани горски участъци. Ловува над сухи,каменисти или степни баири,често с южни изложения,богати на влечуги. Храни се със змии, гущери, дребни птици и гризачи..На територията на ДЛС ”Мазалат” птици са видяни и вероятно гнездят в отдел: .

В отделите, в които са е установени двойки да не се извършват сечи. Зоните забранени за човешки дейности около гнездата са регламентирани както следва: за периода от 01.01 до 30.06 зоната е от 700 м, а от 01.07 до 31.12 зоната е 350 м. Опазване на старите дървета в широколиствите и смесени гори, които предоставят гнездова база на вида.

Да не се допуска палене на стърнища и храсти, защото така се унищожава хранителната база на вида. Да не се разорават малкото налични ливади и пасищата в района.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проучване на района с цел установяване на евентуално гнездо на вида.

Много рядък вид врабчоподобна птица у нас. Включена в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в новата Червена книга на България. Гнезди в спорадично в стари букови гори, главно в Стара планина. На територията на ДЛ”Мазалат” е установена да гнезди в стари букови и буково-габърови гори , най-вече между 650 и 1150 м.,в следните отдели/подотдели:

В подотделите, в които е установен вида не трябва да се извеждат никакви сечи! В съседните отдели трябва да цели създаване на разновъзрастова структура на гората, което предполага използване на дългосрочни сечи (групово-постепенна, групово-изборна). Интензивността на намесата н тези отдели да бъде не повече от 15% от запаса, като площта на отваряните възобновителни пространства е не по-голяма от един път височината на дървостоя. Задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Задължително части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми). Определен брой съхнещи, хралупести дървета дори се оставят и извън картираните отдели!

Поставяне на изкуствени къщички за подпомагане на гнезденето в горски участъци в които липсват хралупести дървета.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Допълнителни проучвания за прецизиране разпространението и числеността на вида в района.

Застрашен от изчезване в световен мащаб подвид, среща се само в източните и южните части на Балканския полуостров и в Мала Азия. У нас е защитен, включен в Червената книга, категория “Уязвим”. Предпочитаното местообитание за вида у нас са старите букови,буково-елови и буково-смърчови гори в планинските райони. В ДЛС”Мазалат” видът е установен през гнездовия период (вероятно около 7-10 двойки) в останали старите букови масиви, в отдели:

В отделите, където е установен вида да не се осъществяват сечи. Да не се отстраняват сухата и паднала маса от гората, както и дърветата с хралупи. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и от храна и за това в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели!

Да се проведат допълнителни изследвания за потвърждаване и доказване присъствието на вида в повече части на ДЛС и евентуално - намиране на откриване на обитаеми хралупи на вида.

Защитен вид, включен в Червена книга на България т. 2 с категория рядък. Застрашен от изчезване в европейски мащаб. У нас с разпокъсано разпространение, главно съсредоточено в Рила, Пирин, Славянка, Западни Родопи, Централна и Източна Стара планина.

Установен на територията на ДЛС ”Мазалат”, където се среща редовно и целогодишно.Следи са установени в отдели:
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където е установен вида, да не се извършват интензивни сечи / голи, реконструкции или други главни сечи с интензивност над 10%/ и да се оставят без никакви сечи отделите с леговища, в които евентуално видът се размножава /плюс буфер от 200 метра/. Необходимо е точно изясняване на леговищата за размножаване. Също така в посочените по-горе общо отдела да не се позволява никакво мащабно строителство и развитие на инфраструктури, вкл. на спортни и туристически комплекси.

Установяване на точните местонахождения на леговищата и дългосрочен мониторинг на броя на мечките.

1. 
   Шипобедрена костенурка (Testudograeca)
   

Опазване на високостъблените дъбови и букови гори главно с южни изложения и на храсталаците е от ключово значение за вида. Също така не бива да се употребяват химически средства за защита в селското и горското стопанство. Случаите на бракониерски улов на костенурки да се наказват строго, както е предвидено по ЗБР.Да не се допуска палене на стърнищата. Да не се разширява съществено съществуващата асфалтирана пътна инфраструктура,защото много често животни от този вид загиват по пътищата.

2. 
   Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
   

Опазване на високостъблените дъбови и букови гори главно с южни изложения и на храсталаците е от ключово значение за вида. Също така не бива да се употребяват химически средства за защита в селското и горското стопанство. Случаите на бракониерски улов на костенурки да се санкционират, както е предвидено по ЗБР. Да не се допуска палене на стърнищата. Да не се разширява съществено съществуващата асфалтирана пътна инфраструктура, защото много често животни от този вид загиват по пътищата.

3. 
   Смок мишкар (ЕlaphelongissimalongissimaLaurenti)
   

Да не се допускат пожари и палене на стърнищата. Да не се използват химически средства за защита в горското стопанство в районите в които е известно, че обитава вида. Да се преустановят голите сечи в дъбовите и габърови гори на територията на ДЛС, които променят характера на местообитанието. Да не се убиват змиите – те са полезни помощници на човека в борбата с мишките, полевките и плъховете.

4. 
   Сив кълвач (Picuscanus)
   

На територията на ДЛС Мазалат гнезди в отдели: 61,62

В посочените отдели и подотдели, където видът гнезди да не се допускат никакви сечи с интензивност над 10%. При провеждане на лесовъдски мероприятия да се осигури запазването дървета старите дървета/”баби”/,на дървета с хралупи, острови на старостта, мъртва дървесина и умиращи дървета.

В посочените отдели да се отделят повече гори в фаза на старост.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.

5. 
   Среден пъстър кълвач (Dendrocoposmedius)
   

На територията на ДЛС Мазалат гнезди в отдели

Да се поддържа разновъзрастна структура на горите в ДЛС. В посочените отдели да не се допускат голи и/или интензивни сечи. При провеждане на лесовъдски мероприятия да се осигури запазването дървета с хралупи, острови на старостта, мъртва дървесина и умиращи дървета. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.

Обитава стари букови, иглолистни и смесени планински гори до горната им граница; по-рядко нископланински и равнинни гори. Гнезди в стари дървета с хралупи. Най-рано брачни прояви са установени в началото на март, а напуснали гнездото малки в началото на май. Люпилото е от 4-5 яйца, мътенето продължава 12-14 дни, а престоят на малките в гнездото 24-28 дни. При загуба на първото люпило прави второ люпило. В стари гори гнездовият участък обхваща 100-300 ха, а в горите с малко количество стари и умиращи дървета – 1000-1600 ха.

Рядък вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 126”.

На територията на ДЛС “Мазалат” гнезди в отдели/подотдели:

Да не се извеждат голи сечи и реконструкции в отделите/подотделите с установено обитаване на вида. Да се опазват старите горски участъци, както и хралупести дървета, дори и в горски участъци с по-млада гора.

Да се картират гнездовите находища на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.

Обитава разнообразни стари гори, най-често дъбови и иглолистни, а също букови в съседство с поляни и ливади от морското равнище до около 1800 m н.в. Гнездото е добре скрито в основата на страничен клон на височина 10-20 m. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2.Храни се главно с ципокрили насекоми –оси, пчели и др.

На територията на ДЛС Мазалат гнезди в отдели
Фиг.14 Осояд
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В отделите, където са е установени двойки през гнездовия период, да се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи и възобновителни сечи на големи площи. За отделите, в които са идентифицирани гнезда, да не се провеждат сечи в радиус не по-малък от 500 м около гнездото през гнездовия период от 1.04 до 31.07. Извън този период зоната около гнездото в която не се водят сечи е с радиус не по-малък от 250 м.

Опазване на старите клонести дървета, които предоставят гнездова база на вида. Да не се допуска унищожаване на пасища и ливади. Да се прекратят палене на стърнища и да се провеждат мероприятия за превенция на горските пожари.

Да се оставят повече гори в фаза на старост и в дъбовата зона на ДЛС. Да не се използват инсектициди в горското стопанство в отделите в които попадат гнездовите ив ловните територии на вида.

Да се картират гнездата на вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние, гнездови успех и евентуални заплахи. У нас е прелетен –идва в края на април и отлита до края на септември. Наблюденията в периода от края на май до края на юли се отнасят за местните гнездещи птици.

7. 
   Голям ястреб (Accipitergentilis)
   

На територията на ДЛС Мазалат гнезди в отдели: …

В посочение отделида се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи и възобновителни сечи на големи площи. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Постоянен вид.

Включен в Червената книга на България. Гнезди в разнообразни гори, предимно в планините. Предпочита иглолистни и букови гори. Храни се основно с дребни врабчоподобни птици.

В ДЛС Мазалат е установен през гнездовия период в отдели: …
Фиг.16 Малък ястреб
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В посочение отделида се не се извеждат интензивни сечи – голи сечи и възобновителни сечи на големи площи. При окончателни фази на възобновителни сечи да се оставят единични или групи дървета от предходното насаждения.

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние.Среща се целогодишно у нас,като през зимата идват птици от северни райони на Европа.

Обитава скалисти терени, проломи, рядко в стари широколистни гори и обрасли с гъста растителност места. Среща се предимно в равнините и ниските планини. Брачният период започва през януари-февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси, на земята и рядко в хралупи на дървета или стари гнезда на дневни грабливи птици на дървета.Не строи гнезда,снася в някоя ниша или ямка на скален корниз или малка пещеричка. В края на март снася 2-4 яйца. Малките започват да летят през юли. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2, стр. 122” и в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС.Храни се с разнообразни животни- зайци, дребни лисици и порове, таралежи, гризачи, птици, вкл други нощни и дневни грабливи птици и чапли и др. Среща се рядко на територията на ДЛС Мазалат,главно в скални масиви.

Забелязан е в отдели: …
Фиг.17 Бухал
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

В зоните с установено гнездене на вида да се осигури зона на спокойствие без сечи според указанията в Ръководството (от 01.01 до 30.06 - зона 500 м около гнездото) и (от 01.07 до 31.12 - зона 250-350 м). Под скали с установено гнездене на вида да не се извеждат сечи в радиус от 500 м от скалите. Да не се провеждат санитарни сечи в подотелите, в които е установен вида, освен в случаите на големи природни нарушения. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и затова в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели!

Да не се допуска застрояване, изграждане на спортни съоръжения и фрагментиране на горските местообитания в тези отдели и вблизост до тях.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Видът е постоянен. Пее активно от януари до май и през есента- септември- октомври и в тези периоди и най-лесно да бъде регистриран.

Защитен вид.Обитава скалисти терени, проломи, рядко в стари широколистни гори и обрасли с гъста растителност места. Среща се предимно в равнините и ниските планини.

Храни се с разнообразни животни- зайци, дребни лисици и порове, таралежи, гризачи, птици, вкл други нощни и дневни грабливи птици и чапли и др. Среща се често в старите гори на територията на ДЛС Мазалат.

Включен е в приложение ІІІ на ЗБР.

В зоните с установено гнездене на вида да се осигури зона на спокойствие без сечи според указанията в Ръководството (от 01.01 до 30.06 - зона 500 м около гнездото) и (от 01.07 до 31.12 - зона 250-350 м). Под скали с установено гнездене на вида да не се извеждат сечи в радиус от 500 м от скалите. Да не се провеждат санитарни сечи в подотелите, в които е установен вида, освен в случаите на големи природни нарушения. Санитарните сечи лишават вида от дървета за гнездене и затова в гората трябва да се оставят определен брой съхнещи, хралупести дървета дори и извън картираните отдели!

Да се картират гнездовите находища вида и да се следи за тяхното ежегодно състояние. Видът е постоянен. Пее активно от януари до май и през есента- септември- октомври и в тези периоди и най-лесно да бъде регистриран.

Много рядък вид пойна птица, гнезди у нас основно в Източна България. Включен в Приложение 1 на Директивата за птиците на ЕС и в новата Червена книга на България. Гнезди главно в стари, хралупести широколистни гори, обикновено в долове със стара букова, дъбова или габърова гора. Гнезди в хралупи и полухралупи.

Включен е в приложение ІІІ на ЗБР.
Фиг.18 Полубеловрата мухоловка – снимка Петър Шурулинков
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Турнусът на сеч на отделите/подотделите/, където е установен вида тези насаждения се увеличава поне с един клас на възраст. Лесовъдската намеса трябва да цели създаване на разновъзрастна структура на гората, което предполага използване на дългосрочни сечи (групово-постепенна, групово-изборна). Интензивността на намесата е не повече от 15% от запаса, като площта на отваряните възобновителни пространства е не по-голяма от един път височината на дървостоя. Задължително се запазват всички стоящи и паднали мъртви дървета, дърветата с хралупи, както и дървета с видими признаци на заболяване и гнилота. Задължително части от насажденията се запазват като острови на старостта (без никакви лесовъдски мероприятия). В отделите не се допуска провеждането на санитарни сечи и събиране на суха и паднала маса с изключение на големи природни нарушения (ветровали, снеголоми). Определен брой съхнещи, хралупести дървета дори се оставят и извън картираните отдели!

В посочените отдели да се отделят повече гори в фаза на старост.

Поставяне на изкуствени къщички за подпомагане на гнезденето само в горски участъци,където липсват хралупести дървета.

Допълнителни проучвания за прецизиране разпространението и числеността на вида в района. Картиране на наличните гнездови двойки.

Обитава всички горски комплекси, като предпочита по изредените широколистни и смесени гори с повече тревна растителност и подраст. Установен на много места из цялото ДЛС.

Да се контролира строго бракониерството в района. Да не се допуска безразборно застрояване.Да се регулира числеността на хишниците.

Да се ограничат горскостопанските работи в периода 01-30.09, около свадбовищата на благородния елен.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Провеждане на ежегодно преброяване на елените в района и определяне не половото съотношение на животните.