ВКС 4.4. ГОРИ, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ БАРИЕРА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ПОЖАРИ

ВКС 4.4. ГОРИ, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ БАРИЕРА ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ПОЖАРИ

ВКС 4.5. ГОРИ С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ (ЗЕМЕДЕЛИЕ, РИБНИ ЗАПАСИ) И ЗА ЗАЩИТАТА НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ ОБЕКТИ

1. Ивично разположени гори, в съседство с обработваеми земи, създадени или функциониращи като полезащитни горски пояси, когато широчината на горската ивица не е поголяма от 100 м;

2. Крайречни гори доминирани от различни представители на род Salix по брега на река Дунав и нейните острови, заливани при високи водни стоежи на реката, както и по бреговете на реките Марица, Тунджа, Места, Струма, Арда, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Янтра, Вит, Съзлийка, Стряма, Осъм, Русенски Лом, Камчия, Велека, Резовска (Българския бряг).

3. Гори създадени за защита на инженерни съоръжения.

Попадат отдели:68 ж, 181 с, 181 т, 181 у, 181 ф, 181 х, 182 а1, 182 в, 182 г1, 182 и, 182 к, 182 м, 182 н, 182 п, 182 т, 182 х, 189 а, 189 б, 189 в, 189 г, 189 и, 189 к, 189 м, 189 н, 189 п, 189 р, 204 и2, 205 а, 205 б, 205 г, 205 д, 205 е, 205 ж, 205 з, 205 к, 205 м, 314 ф, 315 б, 317 а, 318 а, 318 б, 318 в, 318 д, 318 е, 318 ж, 318 з, 318 к, 318 о, 318 у, 318 ц, 318 щ, 319 г, 455 п, 455 р, 455 с, 455 т, 455 ц, 457 а, 457 б, 457 в, 457 г, 457 д, 457 е, 457 ж, 457 з, 457 и, 457 к, 457 л, 457 м, 457 н, 457 о, 457 п, 457 р, 457 у, 457 х, 457 ц, 457 ч, 457 ш, 457 щ, 457 ю, 457 я, 458 в, 458 к, 458 л, 458 м, 458 о, 458 п, 478 а, 478 б, 478 в, 478 д, 478 е, 478 ж, 478 з, 478 и, 478 к, 478 л, 478 м, 478 н, 478 о, 478 п, 478 р, 478 с, 478 т, 478 у, 478 ф, 478 х, 478 ц, 478 ч, 478 ш, 478 щ, 515 б1, 515 в1, 515 г1, 515 д1, 515 ж1, 515 ю.

За територията на ТП ДЛС„Мазалат” са идентифицирани гори, които отговарят на определението за ВКС 4.5.3, свързани със защита на иженерни съоръжения.

Отдели и подотдели, представляващи ВКС 4.5.3: 1 л, 12 7, 12 8, 12 9, 12 л, 12 р, 12 с, 12 т, 12 у, 12 ш, 13 ж1, 13 з1, 13 и1, 13 к1, 13 п1, 181 5, 181 ж, 181 з, 182 14, 182 а, 182 а1, 182 б, 182 в1, 182 г1, 182 л, 479 р, 515 в1, 515 г1, 515 у, 515 ц, 515 ч, 694 б.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 4.5

Препоръчва се в горите за защита на инженерни съоръжения отгледните сечи се водят с умерена интензивност. Възобновителните мероприятия трябва да осигурят плавен преход между старото и новото поколение гора, при което да не се намаляват съществено защитните функции. Това изисква прилагане на сечи с дълъг възобновителен период.

След провеждане на лесовъдски мероприятия е необходимо да се следи за изменения във състоянието и изпълнението на функции на гората като защитен фактор.

ВКС 5. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ОСНОВНИТЕ НУЖДИ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ (ПОМИНЪК, ПРЕПИТАНИЕ, БИТОВИ НУЖДИ, ЗДРАВЕ)

Тази ВКС се различава от биологичните и екологични стойности по участието на местните общности в ползването и управлението на гората. При определянето и трябва да се оцени потенциалната зависимост на местното население от ресурсите, които им дава дадена горска територия.

Една гора може да има статут на гора с ВКС, ако местните общности получават от нея жизненоважни горива, храни, фураж, лекарства, или материали за строителството, без да имат леснодостъпни алтернативи за тяхното набавяне. В такива случаи високата консервационна стойност изрично се определя като една или повече от тези основни потребности. Ако хората от някоя общност получават приходите си единствено от дадена гора и нямат алтернативен източник на доходи, то тази гора има ВКС.

Съгласно националното ръководство за определяне на ГВКС, в България следните ресурси могат да характеризират ВКС 5, според нивото на зависимост на местното население от тях, наличието на лесно достъпни заместители и взаимодействието с други ВКС:

• 
  Дърва за огрев и битови нужди
  
• 
  Паша и фураж – сено и листна маса
  
• 
  Гъби
  
• 
  Други недървесни продукти – лечебни растения, горски плодове, охлюви, продукти от лов и други (недървесни горски продукти, с които може да се търгува, включително уловени животни, смоли, плодове, и т.н.)
  
• 
  Водоснабдяване (вода за пиене и за всекидневни нужди – виж ВКС 4.1)
  

Територията на ТП ДЛС Мазалат обхваща райони от 3 общини и 20 землища на населени места от Старозагорска област.

Горите на територията на стопанството заемат 29884,4 hа, от която държавните горски територии управлявани в горскостопанско отношение от ДЛС Мазалат са 28741,6 hа. Средната лесистост на стопанството е около 49,9%, макар и да варира между различните землища. Значителната лесистост на повечето от землищата, която е над средната за страната (30 %), говори за значението на горите като фактор за социално-икономическото развитие на района. Горите на територията на ДЛС Мазалат имат значение и като източник на строителна и технологична суровина и с техните почвозащитни, водоохранни, рекреационни функции и значение за туризма.

Горите на територията на стопанството са преобладаващо държавна собственост. Горите на частни и юридически лица, както и общинските гори са с незначителна площ - общо около 4 % от горите и земите от горския фонд.

Икономическото значение на горите на територията на ДЛС Мазалат е преди всичко като източник на строителна и технологична дървесина за нуждите на дървопреработващата индустрия и по-малко като източник на дърва за огрев за задоволяване нуждите на местното население. Факт е, съгласно данните за ползванията от предходни години, че от добиваните общо за стопанството дърва за огрев, местното население консумира само около 1/3 от обема (добива на дърва за последните 3 години възлиза общо на 48323 м3, от които заявения интерес и продажбите за физически лица, включително и по тарифна такса на корен е 16120 м3.

Всички ползвания на горски ресурси са организирани, при събиране на такси за странични ползвания - гъби, билки, горски плодове и други, се отчисляват такси и за общините. Местното население не е ограничено и отделно от това събира горски продукти за собствени нужди или за допълнителни доходи. Съгласно горскостопанския план на стопанството е предвидено възможен добив на 2000 кг. гъби годишно (манатарка, булка гъба, сърнела, пънчушка и др.) и 1500 кг. билки (липов цвят, жълт кантарион, риган, лайка и др.), но в действителност заявеният интерес и издадени разрешителни за добив за последните 3 години са за 500 кг. гъби (манатарка) и за 100 кг. стръкове от жълт кантарион.

От гледна точка на ловните дейности, те се извършват съгласно одобрени Ловоустройствени проекти за цялат територия. В Региналното ловнорибарско сдружение са включени множество ловни дружинки по съотвестващите им землища и ловни полета. Дивечовият състав на територията на стопанството е разнообразен, обхващащ видовете: благородин елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива свиня, див заек, катерица, чакал, лисица, белка, черен пор, язовец, дива котка, златка, видра, невестулка, яребица, пъдпъдък, гривек, гургулица, гугутка. Ихтиофауната е представена с шаран, сом, каракуда, щука, кефал, червеноперка, както и черноморските видове риби. Във връзка с ловните дейности ловните дружинки са в преки взаимоотношения с ДЛС Мазалат. При извършване на горскостопански дейности в излетните дни за лов, служителите на ДЛС Мазалат уведомяват председателите на съответните дружинки за да се съгласуват дейностите и не пречат една на друга.

Всички населени места в района са свързани по между си, с общинскитецентрове и с останалата част от страната, с асфалтови пътища, в относително добро състояние. През територията на обекта преминава първокласният път София-Бургас, така наречената “Подбалканска магистрала”, както и един от основните старопланински проходи – “Шипка”. През територията на стопанството и населените места преминава и основната железопътната артерия на страната София-Карлово-Сливен-Бургас. От общинските центрове и градовете Карлово и Калофер има автобусни линии обслужващи селата в района. Във всички села са открити телефонни станции и постове, свързани с националната телефонна мрежа.

Добрата инфраструктура, неголемите ползвания на местното население сравнени с общия обем на добиваните ресурси от страна на стопанството и не високия процент заетост на местното население в извършването на горските работи не могат да се смятат за пример за зависимост на населението от конкретни горски територии, както и не могат да се приемат за безалтернативност в приходите на домакинствата на територията на ДЛС Мазалат.

Развитите земеделие, търговия и машиностроителна индустрия в района, както и проведените консултации с кметствата, дърводобивни фирми, представители на местното население в региона, показват също, че местното население не е безалтернативно по отношение ползванията и приходите от горите и поради това може да се смята, че ВКС 5 не се проявява на територията на ДЛС Мазалат .

Високото социално значение на горите на територията на стопанството, особено на тези в близост до населените места и туристическите местности в планините, не могат да се ограничат само със значението им за осигуряване нуждите на местното население, поради засилващия се интерес за развитие и разширяване обхвата на туристическите дейности извършвани върху територията. В този смисъл може да се каже, че съответните горски територии имат социално значение от национален мащаб. В ущърб на интересите на стопанството и местното население ще бъдат дейности като смяна на предназначението на земите от горския фонд на такива места.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ И МОНИТОРИНГ НА РЕСУРСИТЕ, СВЪРЗАНИ С ВКС 5

Като общи препоръки за управлението на горите в ТП ДЛС Мазалат с цел съхраняване на социалната им значимост може да се каже:

• 
  Най-уязвима група по отношение гарантирането на дървата за огрев са жителите в селата. ДЛС трябва да предвижда възможности за задоволяване на нуждите на домакинствата, които средно за страната са определен на около 8-10 м3 дърва на домакинство за отоплителен сезон;
  
• 
  Да продължат да се ползват и да се развиват възможностите за допълнителни приходи от събиране на такси по съответните тарифи за ползване на недървесни горски продукти, като това се планира въз основа на програма за ползване базирана на инвентаризация на всички горски ресурси и норми за устойчивото им ползване и възпроизводство;
  
• 
  Да се ползват възможностите за допълнителни приходи от събиране на такси по съответните тарифи за извършване на туристически дейности и поставяне на временни постройки (не-масивно строителство) при запазване предназначението на горските територии;
  
• 
  Да не се извършват залесявания с не-типични и не-местни видове;
  
• 
  Да се актуализира Горскостопанският план на стопанството, отчитайки действителното състояние на насажденията, както и да не се превишават по обем и интензивност ползванията определени в същия Горскостопански план.
  

Недопустимо е преексплоатиране на ресурсите, което в бъдеще би могло да доведе до сериозни социални конфликти.

Проблеми биха възникнали също, ако в следствие неправилна търговска политика се намалят количествата дърва за огрев и дървен материал, отделяни за задоволяване на нуждите на местното население. Проблем би възникнал и в случай на повишаване на цената на дървата за огрев и дървения материал в резултат на необходимост от доставянето му от други региони.

ВКС 6. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, С РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ И ТРАДИЦИИ, РЕЛИГИОЗНА И ЕТНИЧЕСКА ИДЕНТИЧНОСТ

Една гора може да се обяви за ГВКС, ако притежава или осигурява стойности, без които местната общност би претърпяла драстична промяна в културата, или за които общността няма алтернатива. Съгласно нормативната уредба в страната около 40 000 обекта на културно-историческото наследство в България имат статут на паметник на културата. Част от тях попадат в гори или са тясно свързани с горски територии.

Изследванията за наличие на ВКС 6 на територията на стопанството са извършени чрез консултации с местните власти в 3-те общини, с кметствата на територията на стопанството и с дирекцията на ДЛС Мазалат.