ВКС 2. ЗНАЧИМИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ФОРМИРАЩИ ЛАНДШАФТ ОТ РЕГИОНАЛНО ИЛИ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, В КОИТО ВСИЧКИ ЕСТЕСТВЕНО СРЕЩАЩИ СЕ ВИДОВЕ СЪЩЕСТВУВАТ ПРИ ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ОБИЛИЕ

ВКС 2. ЗНАЧИМИ ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ФОРМИРАЩИ ЛАНДШАФТ ОТ РЕГИОНАЛНО ИЛИ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ, В КОИТО ВСИЧКИ ЕСТЕСТВЕНО СРЕЩАЩИ СЕ ВИДОВЕ СЪЩЕСТВУВАТ ПРИ ЕСТЕСТВЕНИ УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ОБИЛИЕ.

ВКС 3. ГОРСКИ ТЕРИТОРИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ РЕДКИ, ЗАСТРАШЕНИ ИЛИ ИЗЧЕЗВАЩИ ЕКОСИСТЕМИ, ИЛИ СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ТАКИВА.

Върбите формират и смесени фитоценози с други дървесни видове, които понасят преовлажнението и заливанията. Това са найчесто черната (Populus nigra) и бялата (Populus alba). Те са сравнително посухолюбиви от върбите и се развиват при заливане до около 60 дни. На места образуват и монодоминантни, но неголеми по площ гори, които имат флористична структура много близка до тази на върбовите гори. В състава на тези гори участват макар и единично и други дървесни видове Alnus glutinosa, Fraxinus oxycarpa, Morus alba, Pyrus pyraster, Quercus robur, Ulmus laevis, Ulmus minor, а в последните години все повече се разпространява инвазивният вид Acer negundo.

Във вътрешността на България, край поголемите реки, върбите образуват само тесни ивици (дори до няколко метра или редици от дървета край помалките реки), а на места има запазени гори от бяла топола или кавак (Populus alba), която е посухоустойчива в сравнение с бялата върба и черната топола (Цонев, Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания (Бисерков и др. 2011) с категория “ застрашено местообитание”.

На територията на ДЛС „Мазалат”местообитанието е установено в отдели:68 ж, 181 с, 181 т, 181 у, 181 ф, 181 х, 182 а1, 182 в, 182 г1, 182 и, 182 к, 182 м, 182 н, 182 п, 182 т, 182 х, 189 а, 189 б, 189 в, 189 г, 189 и, 189 к, 189 м, 189 н, 189 п, 189 р, 204 и2, 205 а, 205 б, 205 г, 205 д, 205 е, 205 ж, 205 з, 205 к, 205 м, 314 ф, 315 б, 317 а, 318 а, 318 б, 318 в, 318 д, 318 е, 318 ж, 318 з, 318 к, 318 о, 318 у, 318 ц, 318 щ, 319 г, 455 п, 455 р, 455 с, 455 т, 455 ц, 457 а, 457 б, 457 в, 457 г, 457 д, 457 е, 457 ж, 457 з, 457 и, 457 к, 457 л, 457 м, 457 н, 457 о, 457 п, 457 р, 457 у, 457 х, 457 ц, 457 ч, 457 ш, 457 щ, 457 ю, 457 я, 458 в, 458 к, 458 л, 458 м, 458 о, 458 п, 478 а, 478 б, 478 в, 478 д, 478 е, 478 ж, 478 з, 478 и, 478 к, 478 л, 478 м, 478 н, 478 о, 478 п, 478 р, 478 с, 478 т, 478 у, 478 ф, 478 х, 478 ц, 478 ч, 478 ш, 478 щ, 515 б1, 515 в1, 515 г1, 515 д1, 515 ж1, 515 ю.
G1.A4 Ravine and slope woodland
Смесени широколистни гори разположени на стръмни и урвести места. Характерни растителни видове са планински ясен (Fraxinusexcelsior), обикновен явор (Acerpseudoplatanus), дребнолистна липа (Tiliacordata) и едролистна липа (Tiliaplatyphyllos).

Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с разнообразен дървесен състав и задължително участие на Acer spp., Tilia spp. и Fraxinus spp. Тези гори заемат найчесто стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси, почесто на варовик. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Флористичният състав е разнообразен, но с найвисока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др. (Ташев 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”.

На територията на ДЛС„Мазалат” местообитанието е установено в отдели:73 а, 106 а, 107 а, 107 б, 107 в, 107 г, 107 д, 108 б, 108 в, 108 г, 120 г, 120 д, 140 д, 140 е, 140 ж, 140 з, 142 р, 151 е, 151 и, 153 и, 154 г, 154 и, 155 д, 159 ж, 160 г, 161 е, 162 е, 163 г, 164 д, 165 г, 166 а, 166 в, 167 г, 167 д, 169 а, 169 б, 169 в, 169 г, 169 д, 169 е, 19 а, 234 д, 238 е, 239 з, 240 е, 243 б, 243 ж, 244 в, 244 ж, 244 и, 244 м, 246 з, 259 б, 259 в, 259 ж, 259 з, 260 а, 262 в, 268 г, 277 д, 341 б, 343 а, 350 г, 350 д, 350 ж, 351 г, 352 б, 355 д, 356 а, 357 ж, 357 и, 358 л, 358 м, 358 н, 359 а, 359 в, 359 з, 359 к, 364 в, 365 г, 381 ж, 381 м, 381 р, 383 г, 383 е, 384 и, 384 л, 384 о, 385 и, 385 к, 386 л, 387 б, 392 а, 392 б, 392 д, 393 к, 393 н, 394 з, 394 и, 394 л, 394 у, 395 д, 398 е, 398 л, 400 б, 405 в, 406 г, 407 е, 409 в, 421 в, 421 г, 422 в, 431 д, 433 в, 438 ж, 438 м, 450 а, 473 е, 474 д, 475 в, 475 г, 475 е, 501 в, 507 б, 634 н, 635 л, 635 н, 640 е, 640 и, 642 а, 642 е, 642 и, 643 д, 648 б, 651 г, 651 д, 652 а, 654 а, 656 д, 657 в, 657 г, 658 в, 659 г, 660 а, 660 б, 664 з, 664 л, 665 в, 665 г, 669 д, 669 е, 672 г, 673 б, 698 д.

За да бъдат запазени се препоръчва в тези гори да се преустанови всякаква стопанска дейност. Не се допуска трансформация на тези гори в интензивни култури. Необходимо е да се намери баланс между площите, заети от интензивни тополови култури и естествените крайречни екосистеми, доминирани от естествената крайречна растителност.

На местата където тези горски екосистеми са изчезнали или деградирали е необходимо да се приложат възстановителни мерки, които могат да включват възстановяване на нарушен хидрологичен режим, регулиране на инвазивните видове, подпомагане естественото възобновяване на местните видове (върби, каваци, елши) и изкуствено залесяване с местни видове.

При необходимост от прилагане на мероприятието “почистване на речните корита” да се дефинират конкретни параметри на намесата. Допустимо е да се премахват само дървета в рамките на речното легло, които при екстремни нива на водите има реална опасност да бъдат изкоренени или пречупени, както и част от сухите дървета. При това мероприятие все пак трябва да се осигури и запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, дървета с хралупи и т.н.

Необходимо е да се предприемат мерки за подобряване охраната на горите и преустановяване на незаконните сечи на крайречни дървета.

Въвеждане на забрани за редуциране на площите на този тип местообитания с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

Основна цел на управление на тези уникални горски екосистеми е тяхното запазване и възстановяване. В миналото площта им на територията на ДЛ е била значително по-голяма. Днес на много места все още съществуват условия и потенциал за възстановяването им.

В тези гори се наблюдава тенденция на изместване на летния дъб и бряста от полския ясен. За да се запази смесения състав на насажденията, е необходимо при провеждане на лесовъдски мероприятия да се толерират в дъбовите екземпляри, което означава осигуряване на достатъчно растежно пространство и/или възобновителни участъци. Възобновителни сечи да се извеждат с предимство в семеносни години за дъба. По възможност се извършва подпомагане на възобновяването чрез засяване на дъбов жълъд. При извеждане на сечи се запазват в максимална степен лианите и дърветата с лиани.

Не се допуска паша на домашни животни в насажденията.
G1.61MedioEuropean acidophilous [Fagus] forests

Гори с преобладание на бук, разположени на бедни кисели и влажни почви. Местообитанието включва ацидофилни широколистни и смесени широколистноиглолистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica). Развиват се на сравнително бедни (понякога ерозирали), кисели кафяви светли горски почви (Dystric Cambisols) и ранкери (Umbric Leptosols), формирани главно върху диорит, гранит, риолит, пясъчници, кристалинни шисти и др. Заемат найчесто стръмни склонове с различни изложения както сенчести, така и слънчеви. Имат голям вертикален диапазон от 700 до 1700 m надм. вис. В долната част на този диапазон (7001100 m надм. вис.) горите са монодоминантни букови и смесени широколистни със сравнително голямо участие на обикновен габър (Carpinus betulus) и зимен дъб (Quercus dalechampii), а на места и на бяла бреза (Betula pendula). На поголеми надморски височини (13001700 m надм. вис.) обикновеният бук формира както чисти, така и смесени гори с обикновена ела (Abies alba) и обикновен смърч (Picea abies). Единично участие имат офиката (Sorbus aucuparia), трепетликата (Populus tremula), бялата бреза и белият бор (Pinus sylvestris). Ацидофилните букови гори имат добре развит тревен синузий с преобладаване на видове, чието разпространение е свързано с кисели почви. В някои съобщества се формира мъхова покривка.

В синтаксономично отношение ацидофилните букови гори се отнасят към клас QuercoFagetea, разред Fagetalia sylvaticae и съюз LuzuloFagion. На територията на ДЛС„Мазалат” са представени типичните ацидофилни букови гори от асоциация Luzulo luzuloidisFagetum sylvaticae.

Към този подтип се отнасят голяма група ацидофилни букови гори, с широко разпространение в България Стара планина, Средна гора, Осоговска планина, Западни Родопи, Врачанска планина, Васильовска планина и Беласица. Развиват се найчесто в диапазона 10001500 m надм. вис. и заемат предимно стръмни склонове с различни изложения. Почвите са сравнително плитки и бедни кисели кафяви горски ненаситени (Dystric Cambisols), ранкери (Umbric Leptosols), и порядко кафяви горски наситени (Eutric Cambisols). Константни и доминиращи видове са Luzula luzuloides и Deschampsia flexuosa. Други често срещащи се видове са Calamagrostis arundinacea, Hieracium murorum gr., Mycelis muralis, Poa nemoralis. В отделни фитоценози доминанти и субдоминанти са Bruckenthalia spiculifolia, Calamagrostis arundinacea, Juniperus communis, Vaccinium myrtillus, V. vitisidaea, Veronica officinalis, както и някои мъхове Leucobrium glaucum, Pleurozium schreberi, Polytrichum juniperinum и др. (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “уязвимо местообитание”.

На територията на ДЛС„Мазалат” местообитанието е установено в отдели:59 г, 61 н, 145 с, 147 ж, 162 п, 621 з, 663 б, 664 а, 666 е.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания (Бисерков и др. 2011) с категория “почти застрашено местообитание”.

На територията на ДЛС„Мазалат” неутрофилните букови гори са представени от следните подтипове:

Типични неутрофилни букови гори (асоциация AsperuloFagetum). Типичните неутрофилни букови гори са найразпространения тип букови гори в България. Заемат главно средната част на буковия пояс в диапазона 10001500 m надм. вис. в Стара планина, Средна гора, Осоговска планина, Беласица, Родопи, Рила, Пирин, Руй планина, Влахина, Конявска, Васильовска планина и Микренски възвишения. Отличават се със сравнително ниско покритие на тревния синузий, в който найчесто доминират Dentaria bulbifera, Galium odoratum и Mycelis muralis.

Мезофитни букови гори върху сравнително бедни почви (асоциация Festuco drymejaeFagetum). Този подтип включва гори върху бедни до средно богати, добре запасени с влага кафяви горски почви и сенчести склонове с надморска височина от 600 до 1500 m. Етажът на дърветата, в който често пъти субедификатори са Carpinus betulus и Quercus dalechampii, е със сравнително пониско покритие. Повисоката почвена влажност определя участието на мезохигрофити като Eupatorium cannabinum и Prunella vulgaris. Основен доминант е Festuca drymeja. Постоянно присъствие имат също Galium odoratum, Prenanthes purpurea и Rubus hirtus (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание”.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “почти застрашено местообитание”.

На територията на ДЛС „Мазалат” местообитанието е установено в отдели: 166 б, 167 а, 167 б, 167 в, 601 а, 601 б, 601 г, 601 д, 601 з, 601 и, 601 к, 601 л, 601 н, 601 п, 601 с, 601 х, 601 щ, 601 я, 601 а1, 615 а, 615 б, 615 д, 615 е, 615 и, 615 м, 616 а, 616 б, 616 ж, 617 а, 617 б, 617 в, 617 е, 619 а, 619 д, 619 е, 620 д, 620 е, 620 ж, 629 а, 629 б, 629 в, 629 г, 629 д, 629 е, 629 з, 629 и, 629 к, 629 х, 637 а, 637 в, 637 г, 637 д, 637 е, 637 ж, 637 з, 637 и, 637 к, 638 а, 638 б, 638 в, 638 д, 639 а, 639 б, 639 в, 639 г, 639 д, 639 е, 640 а, 640 б, 640 в, 640 г, 640 д, 640 ж, 640 з, 640 к, 641 а, 641 б, 641 в, 641 г, 641 д, 641 е, 641 ж, 641 з, 641 и, 642 в, 642 г, 642 д, 642 ж, 642 з, 643 а, 643 б, 643 г, 643 е, 643 ж, 643 з, 643 и, 648 в, 651 а, 651 б, 651 в, 651 е, 656 а, 656 б, 656 в, 656 г, 657 а, 657 б, 657 д, 658 а, 658 б, 658 в, 671 а, 671 б, 671 в, 671 г, 671 д, 672 а, 672 б, 672 д, 672 е, 673 а, 673 в, 673 е, 674 а, 674 г, 675 а, 675 б, 675 в, 675 г, 675 д, 675 е, 675 ж, 676 а, 676 г, 676 д, 676 и, 676 м, 677 а, 677 г, 677 з, 677 и, 677 м, 678 ж, 678 и, 678 м, 678 о, 678 р, 679 а, 679 б, 679 в, 679 г, 679 д, 680 а, 680 б, 680 е, 680 з, 680 м, 681 б, 681 в, 681 г, 681 д, 682 б, 682 г, 682 д, 682 е, 682 з, 682 и, 682 к, 691 а, 691 б, 691 в, 692 а, 692 б, 692 в, 692 г, 692 д, 695 а, 695 б, 695 г, 695 д, 695 е, 695 ж, 695 з, 695 и, 696 а, 696 б, 696 в, 696 г, 696 д, 697 а, 697 б, 697 в, 697 г, 697 д, 697 е, 697 ж, 698 а, 698 б, 698 в, 698 г, 699 а, 699 б, 699 в, 699 г, 699 д, 699 е.
G1.69 Moesian [Fagus] forests
Чисти и смесени широколистни гори с основен едификатор обикновен бук (Fagus sylvatica subsp. sylvatica и Fagus sylvatica subsp. moesiaca). Срещат се предимно в предпланините, ниските планини и долните части на високите планини в диапазона от 100 до 1300 m надм. вис. при условия на умереноконтинентален и преходноконтинентален климат. Заемат главно сенчести изложения и участъци в доловете с относително повисока въздушна и почвена влажност. Почвите са кафяви горски (Cambisols) и порядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols).

Мизийските букови гори се отличават с термофилен характер, подчертан чрез присъствието на видове от съседно разположените дъбови, липови, габърови и др. широколистни гори. В горната част от вертикалния си диапазон на разпространение, мизийският бук формира смесени гори с участие найвече на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalechampii). В пониските участъци съедификатори са предимно дървесни видове сюжен произход и разпространение Acer hyrcanum, Corylus colurna, Ostrya carpinifolia, Quercus cerris, Q. frainetto, Sorbus torminalis и Tilia tomentosa. Храстов етаж обикновено не е формиран. Почесто се срещат единични храсти от Cornus mas, Crataegus monogyna, Rosa arvensis, Rubus hirtus, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum. Общото покритие на тревния етаж варира в широки граници в зависимост от покритието на дърветата и се характеризира с мозаична структура. Найчесто се формират микрогрупировки с преобладаване на следните видове: Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Luzula forsteri, Melica uniflora и Sanicula europaea. Други видове с висока срещаемост са Dryopteris filixmas, Hedera helix, Lamiastrum galeobdolon, Melissa officinalis, Mycelis muralis, Piptatherum virescens, Polygonatum latifolium, P. odoratum, Potentilla micrantha, Sanicula europaea, Tamus communis, Viola odorata, V. reichenbachiana и V. riviniana. Присъствието на Glechoma hederacea, Arum maculatum, Geum urbanum, Helleborus odorus, Lathyrus niger и Physospermum cornubiense е указателно за термофилния характер на този тип букови гори. Характерен е и пролетният синузий от Arum maculatum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Helleborus odorus, Lathyrus niger, Physospermum cornubiense и др. (Димитров 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “потенциално застрашено местообитание”.

На територията на ДЛС „Мазалат” местообитанието е установено в отдели: 15 г, 16 а, 16 н, 17 б, 19 в, 20 а, 20 б, 62 и, 105 б, 120 а, 120 и, 121 а, 154 з, 158 е, 159 з, 161 з, 162 а, 163 д, 214 в, 214 г, 218 н, 248 з, 249 а, 249 б, 249 в, 249 д, 249 е, 227 а, 230 г, 230 е, 230 ж, 234 з, 234 и, 235 а, 235 д, 239 к, 240 г, 240 к, 240 л, 241 а, 241 г, 242 б, 242 в, 243 д, 243 е, 243 з, 243 к, 243 л, 243 м, 244 а, 245 а, 245 г, 245 д, 250 а, 250 в, 250 г, 251 а, 251 г, 251 д, 251 е, 252 д, 253 з, 254 е, 255 в, 255 г, 255 ж, 256 а, 256 б, 256 в, 259 д, 260 ж, 262 а, 262 е, 262 р, 264 г, 265 а, 265 в, 266 а, 266 б, 266 г, 268 б, 269 а, 270 а, 270 г, 271 г, 275 г, 275 д, 276 в, 276 е, 277 б, 277 г, 277 з, 278 б, 278 в, 278 г, 278 е, 278 з, 278 и, 279 ж, 279 з, 282 б, 282 в, 282 г, 282 д, 282 е, 284 б, 284 г, 284 д, 284 е, 285 в, 285 г, 287 г, 297 в, 298 а, 298 б, 298 в, 298 г, 298 д, 300 а, 300 в, 300 г, 293 е, 342 р, 348 а, 348 б, 348 г, 348 д, 350 з, 351 б, 353 а, 354 г, 355 ж, 355 и, 357 в, 358 б, 360 б, 366 а, 366 е, 367 а, 367 б, 367 в, 368 г, 368 д, 368 е, 368 ж, 371 а, 372 а, 372 б, 373 б, 377 д, 378 а, 379 а, 381 л, 382 о, 384 а, 384 е, 384 п, 384 р, 384 т, 384 у, 385 д, 386 о, 390 а, 390 с, 393 з, 393 л, 394 п, 394 х, 395 е, 397 в, 398 н, 401 б, 401 г, 401 д, 401 е, 403 в, 403 д, 404 а, 404 в, 405 а, 405 г, 406 б, 406 в, 407 в, 408 б, 409 в, 410 а, 410 б, 410 д, 410 е, 411 б, 411 е, 412 б, 412 в, 415 б, 415 г, 416 а, 416 г, 434 д, 435 б, 435 в, 440 в, 444 д, 445 б, 445 ж, 446 а, 447 б, 476 е, 476 ж, 628 а, 628 п, 629 н, 629 о, 629 п, 629 р, 629 с, 629 т, 629 у, 632 г, 632 е, 632 ж, 632 з, 632 и, 632 к, 632 л, 634 и, 634 к, 634 л, 634 м, 634 с, 669 б, 670 б, 684 г, 689 в, 689 г, 690 ж, 694 ж, 694 з, 694 л, 694 м.

В старите букови гори, които са разположени в дълбоките долове, е препоръчително да не се водят стопански мероприятия, тъй като това са местообитания на редица редки и застрашени животински видове.

При възникване на едроплощни природни нарушения /ветровали, каламитети и пожари/ е препоръчително част от засегнатата площ да не се залесява, а да се остави на естествената сукцесия. Това ще допринесе за повишаване на структурното и видовото разнообразие на територията.

Приоритет при стопанисването на издънковите букови гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

При планирането и извеждането на лесовъдските мероприятия да се осигури пространственото представяне на различните сукцесионни фази, както и отделните етапи в развитието на буковите съобщества. Особено внимание трябва да се обърне за запазването на насаждения, които са достигнали “фаза на старост” (oldgrowthforests).

Да се осигури запазването на ключови елементи на биоразнообразието – мъртва дървесина, острови на старостта, дървета с хралупи и т.н.

Забрана за намаляването на площа на насажденията с цел инфраструктурни и други проекти.
G1.737 Eastern subMediterranean white oak woods
Това са разредени, ксеротермни дъбови гори, доминирани от космат дъб (Quercus pubescens) с разпространение по варовиковите възвишения на местата с континентален климат. Тези гори са част от смесените дъбови гори, като обикновено заемат найсухите и топли места по склонове предимно с южно или западно изложение. Видовият състав на съобществата на косматия дъб е динамичен и разнообразен. Дърветата са разклонени и често кривостъблени. Освен Quercus pubescens, в етажа на дърветата се срещат още Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto. Често, особено на места с плитка варовикова основа, масово расте и Carpinus orientalis, който може да образува и втори дървесен подетаж. В храстовия етаж има множество видове като Cornus mas, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Paliurus spinachristi, Prunus spinosa, Rhamnus cathartica, Rosa gallica, Syringa vulgaris, Ulmus minor. В тревния етаж се срещат предимно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори. Такива са: Asparagus officinalis, A. tenuifolius, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Helleborus odorus, Lactuca quercina, Lathyrus niger, Orchis simia, Potentilla micrantha, Pulmonaria mollis и др. Поради отворения характер и доброто осветление, във флористичния състав на горите от космат дъб участват много видове, които се срещат по поляните и ливадите, както и в редините на горите. Такива са: Dichanthium ischaemum, Chrysopogon gryllus, Dictamnus albus, Echinops sphaerocephalus, Euphorbia polychroma, Filipendula vulgaris, Geranium sanguineum, Orchis purpurea, Primula veris и др.

Горите от космат дъб по ниските възвишения в Тракийската низина, Тунджанската равнина и по южните склонове на Средна гора (Старозагорско), които се развиват в условията на преходноконтинентален климат, показват смесени характеристики между континенталните и средиземноморските съобщества. Във флористичния им състав преобладават широко разпространени в ксеротермните дъбови гори видове, но от друга страна се срещат, макар и рядко, и някои средиземноморски елементи, които не присъстват в подобните фитоценози в Северна България. Такива са Arum orientale, Clematis viticella, Jasminum fruticans, Paliurus spinachristi има значително поважна роля в храстовия етаж, отколкото в горите на космат дъб в Северна България. (Цонев и др. 2011).

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДЛС „Мазалат местообитанието е установено в отдел: 650 г.

Приоритет при стопанисването на семенните гори с преобладание на космат дъбтрябва да бъде поддържането и подобряването на устойчивостта и продуктивността им, а на издънковите горипревръщането им в семенни.Този тип гори са силно уязвими от антропогенна намеса и за всяко отделно насаждения трябва се прецени дали да се поставят дървопроизводителни цели. Постигането на тези цели обаче трябва да се осъществи чрез прилагане на адекватни лесовъдски системи.

Не се препоръчва намаляването на териториите с цел инфраструктурни и други проекти, увеличаване на земеделските земи и т.н.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “уязвимо местообитание” (Бисерков и др. 2011).

На територията на ДЛС „Мазалат” местообитанието е установено в отдели: 107 в, 107 г, 107 д, 107 е, 108 г, 108 д, 159 в, 159 г, 159 ж, 159 з, 161 е, 163 д, 164 г, 165 д, 166 д, 634 в, 634 ж, 634 и, 634 к, 634 о, 634 с, 641 д, 642 а, 642 б, 642 д, 642 е, 642 и, 643 а, 643 б, 643 в, 643 з, 648 а, 648 е, 648 ж, 654 а, 656 а, 656 в, 656 г, 656 д, 659 а, 659 б, 659 в, 666 в, 666 г, 668 в, 670 а, 670 б, 682 в, 682 г, 682 д, 682 е, 682 ж, 682 з, 682 к, 683 д, 683 е, 690 г, 690 д, 694 а, 694 б, 694 в, 694 н, 698 д.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЕТО

Тези горски екосистеми са разположени на сравнително бедни и средно богати месторастения и са с относително ниска продуктивност. Видовият им състав е разнообразен и зависимост от условията на месторастене е доминиран от обикновенния бук или от водния габър. Лесовъдската намеса също може да е предпоставка за промяна в състава на тези насаждения.

Занасажденията, които растат на терени с ниска продуктивност и/или стръмни терени, се препоръчва да се направи оценка на производствените им цели.

При стопанисването на тези гори е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие. Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи. Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове. Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри.

Този тип гори са включени в Червена книга на България том. ІІІ Местообитания с категория “застрашено местообитание”.

На територията на ДЛС„Мазалат” местообитанието е установено в отдел:202 г.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЕТО

В насажденията в добро състояние да се удължи турнуса на сечта и да се провеждат подходящи отгледни мероприятия. Строг контрол при събирането на цветовете за стопански цели и недопускане сеч на клони и цели дървета за тази цел.

При стопанисването им е необходимо да се прилагат лесовъдски системи, които да осигурят тяхното структурно и видово разнообразие. Приоритет трябва да имат сечите с дълъг възобновителен период, а именно групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната. Те ще спомогнат за формиране на неравномерна пространствена структура и запазване на дендрологичното разнообразие.

Да не се прилагат краткосрочно-постепенни сечи. Да не се извършват голи сечи и реконструкции.

Не се препоръчва изкуствено възобновяване, особено с нетипични за района и/или езотични видове.

Отгледните мероприятия в стопанисваните млади насаждения трябва да се извършват навреме за да се подобри тяхната устойчивост и качествените им параметри.

Да се ограничи пашата на домашни животни в насажденията.

Приоритет при стопанисването на издънковите гори, трябва да бъде тяхното превръщане в семенни.

Горите във фаза на старост се характеризират се с наличие на стари живи дървета с диаметри близки до максималните за съответния дървесен вид; дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони; дървета с хралупи; стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане. В голямата си част тези насаждения имат неравномерна пространствена и възрастова структура.

Необходимо е на най-малко 2% от територията на горскостопанската единица да бъдат отделени насаждения за осигуряване на гори във фаза на старост. Препоръчително е те да бъдат относително равномерно разпределени на територията, като площта на един комплекс от стари гори да бъде не по-малко от 40 ха. По възможност трябва да се осигури и свързаността на тези комплекси с коридори, които също са съставени от ГФС.

За да може да достигнат характеристиките на горите във фаза на старост определените насаждения трябва да се остави на естествената им динамика. В тях се не се допуска лесовъдска намеса и извличане на дървесина, освен в случаите на големи природни нарушения /ветровали и каламитети на площи заемащи над 50 от ГФС/. Приблизително 160 до 230 години са нужни за да се формира гора със характеристики, на гора във фаза на старост. Трансформацията от зрели гори към гори във фаза на старост е постепенна и продължителността й зависи много от дървесния състав (видовете достигат за различно време пределна физиологична възраст), условията на месторастене (периодът е по-кратък на добри месторастения, отколкото на бедни) и първоначалната структура на насажденията (при хомогенна структура е по-бавно в сравнение с хетерогенната).

Обща площ на горите, които трайно няма да се ползат и ще останат без планирани мероприятия – 1498,8 hа

Обща площ на горите във фаза на старост – 1066,1 hа
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 3

(за всички посочени горски екосистеми / местообитания)

Мониторинга на тези ГВКС включва изършване на периодични наблюдения и анализ на състоянието на вида гора, чрез теренни наблюдения и разработване и прилагане на отделна програма за всеки вид гора.

1. 
   Програмата за мониторинг трябва да бъде разработена със стандартни оперативни процедури, които да включват ясни индикатори, подходящи за целите на стопанисване. Тя може да се провежда веднъж или повече годишно, ако е необходимо сезонно отчитане, т.е. ако в горскостопанската единица настъпват значими събития само през определени месеци.
   
2. 
   При теренната работа да се извършва наблюдение на показатели като жизненост на отделните дървета, структура на насаждението, здравословно състояние, наличие на дегенеративни процеси, честотата, размери и разположение на празните пространства, нивата на фрагментация, базовата територия, наличието на сукцесия и нейната посока и т.н. и/или интерпретация на дистанционно получени данни.
   
3. 
   Трябва да се установят заплахите за видовете гори с ВКС 3 и доколко сериозни са те, и да се определят мерките, които трябва да се вземат за намаляването им.
   
4. 
   За успешно прилагане на процедурите по мониторинг е необходимо обучение на персонала, участващ в горскостопанските мероприятия, което трябва да запознае всички с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за неговото опазване.
   
5. 
   При извършване на мониторинга може да се окаже, че плановете за управление не отразяват реалното състояние на горите, заплахите и тенденциите. В такъв случай трябва да се потърси съвет от специалисти, които да определят дали има пропуски в плановете и дали досегашния модел на стопанисване е критичен за опазването на вида екосистема. При установяване необходимост от промяна към по-строг режим на стопанисване, териториите с наличие на ВКС 3 могат да бъдат включени в План за действие за опазване на биоразнообразието в рамките на по-голям ландшафтен обект или могат да бъдат включени в защитени територии.