Господин Свещаров Биология за всички

Ако бъдещите изследвания потвърдят, че това действително са обработени от ръката на човекоподобно същество оръдия, то епохата, през която се смяташе, че са направени първите оръдия на труда, ще се отмести с още 850 000 години назад в историята. А това от своя страна ще прибави към историята на човечеството още близо толкова години!

Какви други изненади може да ни поднесе антропологията? Твърде е възможно да се окаже, че Хомо хабилис не е нито първият човек, нито последната маймуна и да се открият нови междинни форми. Така постепенно науката се приближава към заветната граница „маймуна–човек“. Искаме само да напомним, че до 1960 г. питекантропът се смяташе за една от най-древните находки на праисторически човеци. Неговото сходство с хората е било така слабо изразено, че даже първооткривателят му — великият Дюбоа — първоначално се е съмнявал в принадлежността на своята находка към човешкия род. Днес питекантропите заемат „златната среда“ в човешката еволюция. По този повод много учени си задават въпроса: дали Дарвин е направил гениално прозрение или груба грешка (поради пълна липса на костен доказателен материал по негово време), като предсказа на времето, че първият човек се е появил преди 30 милиона години в средата на олигоцена?

Преди известно време учените от Калифорнийския университет Уилсън и Сарич създадоха оригинален и принципно съвършено нов метод за датиране, наречен хемоглобинов. В основата на този метод са залегнали промените (мутациите), които са се извършвали в гените от онова древно време, когато маймуната, човекоподобната маймуна и човекът са започнали да се отличават един от друг. Тези мутации са засягали и хемоглобина на кръвта — този високомолекулен белтък, който както всички протеини е в пряка зависимост от дейността на гените. Според стрелките на този своеобразен „протеинов часовник“ от 287-те химични единици, съставляващи хемоглобина на бозайниците, само една се променя на всеки 3,5 милиона години. Тъй като хемоглобинът на съвременния човек се отличава от този на съвременната горила само по две единици, ясно е, че разделянето на общия им прародител е станало преди около 4–5 милиона години. Хемоглобинът на съвременната маймуна макак (Макакус резус) обаче се отличава от човешкия с цели 12 единици! Ако обобщим накратко всичко казано дотук, ще излезе, че общият прародител е съществувал преди около 30 милиона години. По това време от него се е отделил прародителят на съвременните маймуни, а много по-късно, само преди около 4–5 милиона години, са започнали да се отделят прадедите на съвременните човекоподобни маймуни и праотците на днешния Хомо сапиенс.

Засега учените се въздържат да правят генерални заключения по новите открития на антрополозите. Нека се надяваме, че бъдещите палеоантропологични находки от разкопки е Африка (която се очертава вече като основната прародина на човечеството), Южна Азия, Близкия изток и на други места, съчетани с постиженията на съвременната биохимия, генетика и имунология, ще ни дадат в близко време нови важни данни за липсващите звена в еволюционното развитие на съвременния човек.

Дълъг път е трябвало да мине човекът, за да достигне до съвременния си вид на Хомо сапиенс и да гледа смело в бъдещото утре. Безспорно този път е бил най-дълъг и най-неясен през периода, когато едва различаващ се от човекоподобните маймуни, нашият прадед е вървял неотклонно към своето усъвършенствуване до момента, когато в резултат на един извънредно сложен и продължителен процес в него е пламнала искрата на интелигентността. Тя постепенно се е разгаряла, подобрявала е неговите инстинкти и разум, докато го е довела до господствуващото положение сред целия животински свят на родната планета. Затова ние, днешните негови преки родственици, искаме да вярваме, че утрешното поколение ще заслужава много повече званието разумен владетел на планетата ни.

За ползата от „вредните“ животни
През август 1972 г. по страниците на нашия печат се появи съобщение, че в Индия вече е в ход операцията „Тигър“. Прочитайки такова заглавие, човек може да се заблуди и да помисли, че се касае за някакъв план от отбраната на страната. Всъщност истината е съвсем друга. С правителствен декрет ловът и избиването по какъвто и да е повод на тигри е абсолютно забранен и строго наказуем. Защо се стигна до вземането на правителствени решения за опазването на този хищник с ценна кожа? Та нали само до преди десетина години, ако някой ловец убиеше тигър, снимката му заедно с убитото животно се появяваше на първата страница в много западни списания, включително и в индуските? Според най-смелите изчисления на индуските специалисти броят на тигрите в страната е намалял катастрофално и едва достига 3000. Този крайно малък брой на красивия хищник се е получил в резултат на безогледното му изтребване, но в областите, където тигрите били изтребени, копитните бозайници се размножили до такава степен, че в някои области реколтата била напълно унищожена. Според ръководителя на операция „Тигър“, Санхала, вече са създадени 11 огромни територии-резервати, които служат за убежища на тигрите. Достъпът на хора и домашни животни в тях е ограничен до минимум. Целта на проекта била да съхрани „цялата биологична пирамида с тигри на върха й“ (фиг. 26).

{img:biologija_za_vsichki_f27_tigyr.jpg|#Фиг.26. Тигър.}

Едва ли някой би се осмелил да опонира на твърдението на биолозите, че съвременният човек е лош стопанин на природната среда. Защото не бива да се забравя, че в резултат от взаимодействието на организмите помежду си, от една страна, и към обкръжаващата ги среда, от друга, в процеса на продължителната еволюция са се образували единни системи, съобщества от организми, или още биогеоценози. Съществуването на една осъществяваща нормален кръговрат на веществата стабилна екосистема зависи от взаимодействието и взаимообусловеността между живите и неживите й компоненти. В тази система всеки организъм е равноправен и важно звено от нея. Ако бъде унищожено, звеното вече липсва и изградената в хода на хилядолетната еволюция екосистема започва да се разрушава. Неоспоримо е, че всеки растителен или животински вид представлява известен връх в процеса на продължителната еволюция. В този смисъл като резултат на извършената в продължение на милиони години работа от природата той вече има повече или по-малко своето право на съществуване. А не се знае и кой вид впоследствие ще се окаже по-полезен или дори жизнено необходим за екосистемата.

Екологията намира най-важно практическо приложение в сферата на рационалното съхраняване на естествените природни ресурси. Това означава не просто охрана, а създаване на равновесие между използуване и възстановяване на ресурсите. За съжаление все още недостатъчно добре се разбира, че човекът и неговата дейност са част от сложните вериги на екосистемата. Стара истина е, че волно или неволно хората са започнали да променят заобикалящата ги природа още от времето, когато в тяхна власт е попаднал огънят. Оттогава успоредно с развитието на цивилизацията човечеството неминуемо се е намесвало в различните екосистеми, като се започне от най-простите и се стигне до най-сложните промени в ландшафтите. Когато се познават добре биологичните механизми на отделни звена от екосистемата, човекът може да подпомага или да подтиска развитието на всяко едно от тях, като се намесва активно и съзнателно. В много случаи това е ставало неволно и непреднамерено, а през последните 200 години тази намеса придоби мащаби на истинско насилие върху природната среда. Примери в това отношение има много и тук ще се спрем само на няколко от най-важните.

Леопардът от незапомнени времена е бил жесток враг за дивите и домашните животни в Африка. Затова този красив хищник беше подложен на жестоко преследване и масово унищожаване. През последните няколко години ловът му в някои африкански райони е строго забранен, защото се оказало, че след силното намаляване на броя на леопардите някои видове маймуни и дивите свине са се размножили до катастрофални размери и са станали истинско бедствие за селското стопанство.

Около 100 години учените водят спор за ползата или вредата, която допринася големият пъстър кълвач. През зимата той се храни със семена на бора и се случва да унищожи почти цялата реколта. Това безспорно е вреда, но същевременно много шишарки падат на земята, не изсъхват и не се разтварят. В най-тежките и гладни дни през зимата тези шишарки са спасителната храна за катеричките. И още една полза: единствен кълвачът унищожава вредителите-корояди, което без съмнение е полезно за горите. В последно време обаче вследствие на прекомерната употреба на отровни инсектициди в някои области на Съветския съюз настъпило невероятно голямо намножаване на листни въшки, тъй като естествените им врагове загинали от отровните вещества. Кълвачите веднага, се преориентирали и започнали да се хранят с листните въшки. Това от своя страна довело до прекомерно увеличаване броя на кълвачите. Но, както съобщава доцентът на Московския държавен университет К. Благосклонов, през последните три хладни лета, когато развитието на листните въшки било силно затруднено, кълвачите, за да могат да преживеят, станали истински хищници! В горите на Звенигородската биологична станция те започнали да нападат гнездата на синигерите и другите малки полезни птички, с което нанесли големи вреди на горската биоценоза. Това е един красноречив пример за нарушаване на равновесието в дадена биологична среда, появило се като следствие от неудачна намеса на човека с употребата на пестициди.

Поради проявеното в миналото недооценяване ролята на дивите животни в общото биологично равновесие на страната ни у нас беше допуснато унищожаване на риса, тетрева, тура и други ценни видове диви животни, а количеството на мечките, дивите кози, глухарите, лешоядите и други беше застрашително намалено. В миналото се смяташе, че дневните грабливи птици, каквито са орлите, соколите, мишеловите, лешоядите и други, са безусловно вредни за ловните стопанства. Съвременната биологична наука доказа по безспорен начин, че повечето от тези птици не само не нанасят вреди, а напротив — те са истински „санитари“ на природата, тъй като унищожават предимно стари и наболели животни. По този начин те предпазват останалите животни от евентуална зараза.

Като безусловно вредни се смятаха в миналото и вълците. Затова те бяха подложени на най-безогледно изтребване. Има европейски страни, които отдавна ликвидираха този хищник на територията си, но и за вълка се доказа, че играе важна роля на „санитар“, вследствие на което в някои държави, като Канада например, ловът му бе поставен под най-строг контрол. У нас този най-свиреп представител на семейство Кучета преди 30 години е наброявал внушителната цифра от около 4000. Селското стопанство ежегодно е губело към 25 000 едри и 300 000 дребни преживни животни и затова в последно време броят на вълците в страната ни беше сведен до около 120. Смята се, че основният запас на размножаването на този хищник не се накърнява, като сега се отстрелва само прирастът му. Това според специалистите от нашата ловностопанска наука е т.нар. „поносим минимум“, чрез който хищниците са доведени до количество, нанасящо слаби вреди на селското и ловното стопанство.

Преди години чакалът у нас бе поставен съвсем правилно под закрила на закона. В противен случай рискувахме да го зачеркнем от списъка на българската фауна. Сега този хищник се е развъдил в значително количество и има съобщения, че от Странджа е започнал да се придвижва към Ямболски, Сливенски, Старозагорски и Кърджалийски окръг и да прави пакости на селяните. В значителна степен е нараснал и броят на дивите свине. От много райони на страната през последните години достигат вести за причинени от тях вреди на селското стопанство. Иска ни се да вярваме, че към тези представители на нашата фауна ще се постъпи по най-разумен начин, без да бъдат подложени отново на безогледно избиване.

През последните години българската ловно-стопанска наука резултатно се намеси в практиката. С нейна помощ ловът в страната ни е райониран на екологичен принцип, което допринесе за увеличаване запасите на ловните бозайници и птици. Сериозни научни изследвания са посветени на яребицата и кеклика. Установено бе, че размножителният период на дивия заек — един безспорен вредител на селското стопанство — продължава близо 8 месеца, но огромният прираст се намалява фактически 5 пъти от естествените му врагове. Задълбочени проучвания са посветени и на техниката на стопанисване и възстановяване на мечката, дивата коза, глухаря и сърната. Предстоящо е уточняването на принципите за категоризиране областите на разпространение на дивите свине и на други диви животни у нас, свързано с прогресивното нарастване числото на тези животни. Вече е ясно, че човечеството трябва решително да ликвидира с екологичното си невежество, което представлява една заплаха не само за самите нас, но и за идните поколения. Животните са важна съставка от природата и към тях не бива да се проявява грубо насилие и преследване до пълното изтребване на даден вид. Затова най-важната задача, която предстой да се реши, е откриването и осигуряването на най-благоприятни условия за биологично равновесие, тъй че всичко живо в природата да се развива съобразно с изискванията на съвременната ни култура и прогрес. За тази голяма цел обаче трябва да даде своя принос и всеки от нас.

Екосистемите и проблемът за замърсяването на жизнената среда
Светът на живите организми се състои от голям брой растителни и животински видове. Наред с многото общи белези и свойства те притежават и редица специфични качества, вследствие на което се различават съществено едни от други. Подробното им изучаване показва, че за задоволяване на основните си жизнени потребности организмите са изправени пред едни и същи проблеми — добиване на храна, завладяване на жизнено пространство, размножаване и отглеждане на потомството и т.н., — за разрешаването на които те се ползуват от различни изработени и утвърдени от еволюцията начини на приспособяване към условията на обкръжаващата ги среда. Към тях се причисляват както физическите фактори (температура, влага, светлина и др.), така и биологичното обкръжение на другите организмови форми. Изучаването на взаимоотношенията и обкръжаващите ги фактори на живота е предмет на екологията — един сравнително млад клон на биологичните науки, чиито изследвания и постижения имат и ще продължават да играят важна роля за бъдещето на планетата ни.

Съществуването на една осъществяваща нормален кръговрат на веществата стабилна екосистема се обуславя от взаимодействието и взаимообусловеността между живите и неживите й компоненти. В тази система всеки организъм е равноправен член и важно звено от нея. Ако бъде унищожен, звеното вече липсва и изградената в хода на хилядолетната еволюция екосистема започва да се разрушава. Неоспоримо е, че всеки растителен или животински вид представлява известен връх в процеса на продължителната еволюция. В този смисъл като резултат на извършената в продължение на милиони години огромна работа от природата той вече има повече или по-малко своето право на съществуване. А не се и знае кой вид впоследствие ще се окаже по-полезен или дори жизнено необходим за екосистемата. Различните видове популации встъпват помежду си в различни взаимоотношения — неутрализъм, мутуализъм, коменсализъм, паразитизъм, хищничество и т.н. Ако не съществуват тези представи за екологични взаимоотношения, светът на живите организми би представлявал само едно хаотично натрупване на видове.

Според това, с какво се хранят отделните видове в екосистемата, те могат да бъдат производители — предимно растенията, или потребители — животните. В природата съществува строго обусловена зависимост между тези групи. Растенията превръщат слънчевата енергия в химична и произвеждат въглехидрати, мазнини и белтъци. Животните използуват за храна растенията и ги превръщат в животински белтъци, мазнини и въглехидрати. Същевременно с продуктите от своята жизнена дейност те подпомагат живота на растенията. Така се осъществява кръговратът на веществата в природата.

Екологията намира най-важно практическо приложение в сферата на рационалното запазване на естествените природни ресурси. Това означава не просто охрана, а създаване на равновесие между използуване и възстановяване на ресурсите. За съжаление все още недостатъчно добре се разбира, че човекът и неговата дейност представляват част от сложните вериги на екосистемите. Стара истина е, че волно или неволно хората са започнали да променят заобикалящата ги природа още от времето, когато в тяхна власт е попаднал огънят. Оттогава успоредно с развитието на цивилизацията човекът неминуемо се е намесвал в различните екосистеми, като се започне от най-простите и се достигне до най-сложните промени в ландшафтите. Когато се познават добре биологичните механизми на отделните звена в екосистемите, човекът може да подпомага или да подтиска развитието на всяко едно от тях, като се намесва активно и съзнателно. В много случаи обаче това става съвсем неволно и непреднамерено. Напоследък например, стана известно, че броят на пепелянките в Италия се е увеличил твърде много, като същевременно тези змии са станали по-едри и по-войнствени. Това се е получило в резултат на едно неочаквано нарушено равновесие във взаимоотношенията между живите организми в околната среда. Селяните, търсещи препитание в индустрията, изоставят земята си, където змиите намират повече храна — мишки, гущери, птички и др. Същевременно влечугите са станали по-едри и по-войнствени. Това се е получило от липсата на естествените им неприятели — човека, домашните животни, хищните птици и пр. Така въпреки относителната й устойчивост, биосферата излиза от естествения си праг на равновесие, което освен че се съпровожда от известна дисхармония, довежда и до съответно намаляване на разнообразието на видовете, до спадане на продуктивността на съставящите я елементи и до загуба на ресурсите й. Осъществявайки проекти, планиращи промяна в различни звена от веригата на сложните взаимоотношения в екосистемите, човекът може да предизвика нарушения, някои от които се оказват фатални и за самия него.

В наше време става все по-актуална необходимостта от спазването на известен режим за регулиране на човешката дейност върху екосистемите. Временните или частичните успехи в известни сфери на тази дейност все по-често принасят в жертва по-общи и по-дълговременни общочовешки ценности от биосферата.

Опасността от екологично невежество

Екологичните „сюрпризи“ на пестицидите

В първите години от приложението им тези съединения се оказаха идеални. Например след влизането на САЩ през 1942 г. във войната американските военни групи използуваха ДДТ в джунглите на Бирма и в зоната на Тихия океан срещу насекомите, преносители на малария и жълта треска. Чрез унищожаване на едно звено от екосистемата — насекомите — бе подпомогнато сполучливо преживяване на друго звено — човека. По сведения на Световната здравна организация благодарение на ежегодното разпръскване на 70 000 тона ДДТ в целия свят през последния четвърт век са били спасени 25 милиона човешки живота и са били предотвратени 500 милиона случаи на заболявания от близо 28 опасни болести, като петнист тиф, малария, сънна болест и др. В същото време ФАО смята, че благодарение на този препарат световното производство на памук сее увеличило два пъти. Първоначалните резултати от употребата на ДДТ бяха много обнадеждаващи. Успехите породиха значителен ентусиазъм. Мюлер бе награден с Нобелова награда. Като че ли най-после беше намерено веществото, което няма особено голяма токсичност за човека и топлокръвните животни, а същевременно спасява много селскостопански култури, животни и хора от редица вредители. За известно време бе забравен основният екологичен принцип за „невидимия комплекс, в който нито едно животно или растение не може да съществува в пълна изолация там, където няма нито един съвършено независимо действуващ физичен или биологичен фактор“. Твърде скоро обаче практиката поднесе „сюрприза“. Доказа се, че много от силно действуващите инсектициди, включително и ДДТ, запазват биологичната си активност необикновено дълго време. Ето защо, смятано може би за най-ценно, това качество се оказа на практика един сериозен недостатък. Остатъците от ДДТ и други инсектициди се натрупват в почвата и се пренасят на големи разстояния от водите. На много места те предизвикват масова гибел на риби, птици и диви животни. Особено тревожна стана опасността за човешкото здраве. Наистина остро отравяне с ДДТ може да настъпи само при грубо нарушаване на предпазните мерки, и то ако попадне относително голямо количество в организма. И все пак ДДТ е било намирано в мастните тъкани на хора, които никога не са имали работа с него, както и в кърмата на жени, далеч от всякакъв контакт с препарата. Ясно е, че в този случай той е можел да попадне в организма само чрез хранителните продукти и водата.

Много скоро учените успяха да открият сложните хранителни вериги или т.нар. „биологични помпи“, чрез които се увеличава концентрацията на устойчивите инсектициди във външната среда и оттам — в хранителните продукти. Горепосоченото може много добре да се илюстрира със станалия вече „класически“ случай в Клиър Лейк — Калифорния. За да се освободи от досадните комари, районът на езерото е бил неколкократно обработен с ДДД (значително по-малко вреден аналог на ДДТ). Насекомите изчезнали за около 2 години и когато отново се появили, околностите били напръскани още веднъж със същия препарат. Шест години след това обаче обитаващите крайбрежните тръстики водоплаващи птици започнали масово да измират. Според компетентни крайбрежните тръстики водоплаващи птици за организмите концентрация на ДДТ в езерната вода за 6 години нараснала многократно. Диатомейните водорасли натрупали съдържащия се в езерните води химичен продукт, който впоследствие преминал в организма на консумиралата ги риба, където неговата концентрация се увеличила до такава степен, че хранещите се с тази риба водоплаващи птици да бъдат масово отравяни. Сега птиците постепенно отново се заселват в това курортно място, но заедно с тях се завръщат и насекомите…