Гр. Благоевград факултет по педагогика дисциплина: „педагогическо взаимодействие в мултиетническа класна стая
Комуникацията в мултикултурната класна стая
Изтегляне 120 Kb.
|
| Комуникацията в мултикултурната класна стая.
Думата „комуникация” е с латински корен: communis. Буквалният превод е „опит за взаимно разбиране”. Комуникацията в класната стая е сложен процес на обмен на информация и взаимодействие между учениците и между ученици и учители. Без комуникация е невъзможно предаването на знания. Тя е ежедневен опит, основен компонент на всички сфери на живота. Среща на умовете чрез въпроси и отговори, действия и реакции. Споделяне на опита на вербално и невербално ниво. Комуникацията е другото наименование на обучението. Ефективната комуникация, респективно обучение, очевидно се постига по-трудно в мултикултурната класна стая. Същевременно успешният процес на обучение основно зависи именно от ефективната комуникация между учителя и учениците. Ключово условие за осъществяване на ефективна комуникация и постигане на успешно обучение, както вече изтъкнахме по-горе, е овладяването на официалния език. Овладяването на речта става в процеса на общуване в определена речева среда. То е специфичен вид дейност и като двустранен процес отрежда на детето активна речева позиция. От една страна – да слуша и разбира това, което му говорят. От друга – да отговаря и реагира с реч. Това означава, че учебно-възпитателната работа в училище трябва да поставя детето в ситуация на общуване на книжовен български език. Голяма част от учениците - билингви в началното училище умеят да участват в разговори (да разказват за себе си, за семейството си) на майчиния си език и на български. Имат лингвистична готовност за обучение на български език. Повечето могат да отговарят на въпроси, макар и с грешки и ползване „заемки”. На текстово равнище учениците разбират смисъла на текста на български и ромски език и имат умения за предаване на същественото в него. Допускат грешки или правят „заемки” на думи и изрази от майчиния си език, но въпреки това се справят със задачата. Казаното дотук недвусмислено извежда на преден план широкото използване на лексикалната работа във всички уроци – независимо от техния вид – с цел обогатяване и активизиране на речника на малките ученици от ромски произход. Ключово приложение в това отношение имат ситуативните упражнения и онагледяването във всичките му аспекти. Мултикултурната класна стая се разглежда като поле на активна двустранна комуникация. Комуникацията е другото наименование на обучението. Успешният процес на обучение зависи от ефективната комуникация между учителя и учениците, в която той запазва своята властна и ръководна позиция. Основна категория са „културно различните ученици” – ученици, които произхождат от страни, етнически и религиозни групи, различни от основната и чиято културни характеристики са различни. Според Cooper (1995), комуникацията в класната стая има шест компонента: (учители и ученици) - в мултикултурната класна стая те са от разнообразни култури, с различни ценности, възприятия и норми, които силно влияят на техните стилове на учене и познание. съобщение (главно информация). шум (физически, психологически и изходни ограничения). обкръжаваща среда (относителна атмосфера) – климат, междуличностни отношения, които зависят от процеса на общуване. канали на връзка - в интеркултурните контексти хората имат различни системи за кодиране на вербалното и невербално поведение. обратна връзка. Интеркултурната комуникация се гарантира от: Позитивно отношение към другата култура, ситуацията, условията. Всячески да се отхвърли резервираното отношение. Гъвкавост в комуникацията – да се прилага според ситуацията формален и неформален стил и кога да се говори по-силно или по-тихо. Опит да се разбере детето с неговата семейна среда, опит, социални условия на живот. Да се поощряват децата да говорят за това. Опит да се разбере модела на комуникация на приемника – вербален и невербален кодекс. Учениците трябва да изучават ценностите, споделяни фактически от всички културни групи (например, правосъдие, равенство, свобода, мир, състрадание и милосърдие). Вежливост, дружелюбие, справедливост, искреност и демонстрация на уважение са жизнено важни. Да се възприемат чувствата, отношенията и убежденията на приемника сериозно. Да се избягва покровителствен или авторитарен подход към детето. Важно е да се създадат открити отношения с децата. В урока да се използват примери, които демонстрират разнообразието от култури и етноси. Да се избягва двусмислеността. Съобщението да е логическо, ясно и добре структурирано. Да има само едно реално значение. Даже едно неутрално съобщение би могло да бъде нееднозначно в интеркултурната ситуация. Да се анализират комуникативните умения – собствените и на приемника. Да се отчита скритите послания. Начинът на лично комуникиране трябва да е приемлив за другите Обратна връзка за ефекта от комуникацията. Да варира формата на съобщението, което се отправя според особеностите на приемника. При необходимост тази форма да се променя. Учениците трябва да бъдат поощрени да говорят един с друг по спорни теми, за да се създаде чувство за взаимно доверие. Да не се допуска доминиране или налагане на мнението над другите. Очакванията към всички ученици независимо от пола, етноса или културата, трябва да са, че те ще преуспеят, че са способни, уникални и оценени. Училището трябва да създава мултикултурни общности (хорове, състави, отбори), за да подобри между груповите отношения. Учениците трябва да изучават стереотипите и предразсъдъците си, които влияят негативно на расовите и етнически отношения. Училището трябва да обезпечи възможности за учениците от различните расови, етнически, културни и езикови групи за такива взаимодействия, които да намаляват страха и безпокойството. Съществуват много фактори, затрудняващи комуникацията в мултикултурната класна стая, но някои са основата на културните различия между предавател и приемник. В резултат се получават различия в интерпретацията на символите. Основни бариери в комуникацията са: Блокирането на съобщенията може да стане много по - често в мултикултурна, отколкото в хомогенна ситуация. Блокирането може да се дължи на „шум” - отрицателни отношения, предразсъдъци, етноцентризъм, езикови проблеми, неразбиране или неадекватност на невербалното общуване, конкурентна комуникация. В комуникацията се различават открити, явни и очевидни сигнали и скрити – сугестивни, коварни, неявни. Понякога вторите влияят на първите като „шум”. В училище именно тези вторите, свързани с формирането на ценности и убеждения по неявен път имат особено силно значение. Интеркултурната комуникация се осъществява по вербален и невербален път. И двата варианта са културно обусловени, като вариациите са особено силни при невербалната комуникация – едни и същи жестове могат да имат различен смисъл при хора, говорещи един и същ език. Нагласи и диспозиции като основа на отношенията. Хората може да имат различни ценности. Превъзходство или подчинено положение. Различия във възприятията – влияят на отношенията с другия. Предразсъдъци и субективност. Хората виждат това, което им се иска да видят. Пренебрегва се информацията , която влиза в конфликт с това, което вече знаем. Впечатлението, което получателя има от комуникатора. Стереотипи – категоризиране на други хора и ситуации според наблюдаваните подобия между тях. Етноцентризъм – когато една културна група измерва думите или поведението на друга група против нейните собствени културни стандарти без опит за разбиране. Целите на различните културни групи, свързани с комуникацията – може да се различават и неправилно да се интерпретират. Език и семантични проблеми – хората интерпретират съобщенията в специфичните за езика им термини и в зависимост от специфичното възприемане на контекста или ситуацията. Думи и символи могат да означават различни неща. Недоразумения и неумения да се изразяват – много деца разбират официалния език, но трудно го говорят. Необходима е особено прецизна яснота при предаването. Естественият страх от разкриване – хората изпитват естествена мнителност и страх от нарушаване на интимността в комуникацията. Неефективно възприемане – счита се за най-голямата бариера пред ефективната комуникация. Специалната емоционална украса на изказване на съобщението, може да създаде различни впечатления от информацията. Използването на жаргон или високо професионални изрази, също може да доведе до неразбиране. Влияние на групата, с която получателя се идентифицира. Бариерите имат тенденция да стават групово достояние. Изтегляне 120 Kb. Сподели с приятели:
|