Гр. Благоевград факултет по педагогика дисциплина: „педагогическо взаимодействие в мултиетническа класна стая



страница4/4
Дата03.09.2023
Размер120 Kb.
#118547
1   2   3   4
Мултикултурна класна стая.
Отрицателни ефекти:
Ако учителят игнорира конфликта или не го управлява по правилен (взаимно изгоден и конструктивен) начин, учениците губят тези възможности.
 Етноцентризмът, етническите и расови предразсъдъци, стереотипизирането, усилват междукултурния конфликт.
 Учителят трябва да отчита факта, че разнообразието на учениците често води до ниски достижения, консервативно отклонение на нова информация за различните и увеличен етноцентризъм.
 Резултат - враждебност, отхвърляне, търсене на изкупителна жертва, грубост, стереотипизиране, предразсъдъци и расизъм.
 Училището не трябва да е безконфликтна организация, в която
конфликтите се потискат, избягват, осъждат и препятстват, а да са „конфликт-положителни” организации.



  • Прилагане на иновативни методи и подходи за работа в мултикултурна среда.

Ефективното използване на съвременните информационни и мрежови технологии за повишаване качеството на образованието е свързано с изграждането на нова учебна среда. Учителят може да подпомогне изграждането на умения и възможности за индивидуална изява на децата, които
да подпомогнат натрупването на информация, нейното организиране и споделяне.

Ще споделя опит в работа с пет годишни деца, чийто майчин език е различен от българския, в предучилищна група, за предоставяне на равен достъп до качествено образование. Информацията я получих от моя колежка, която работи в детска градина в гр. Гоце Делчев предимно с деца от ромски произход.


Изграждането на иновативна образователна среда за достъп и равен шанс за предучилищно образование на всички деца е в основата на нашите педагогически цели.


Това включва:


 Създаване на условия и възможности за избор и включване в значими дейности, адресирани към индивидуалните потребности на децата и учителите.


 Интегриране на децата, непосещавали яслена и предучилищна група.
 Активизиране работата на родителската общност.
 Създаване на условия за равен старт на всички деца.
 Наличие на възможности за избор на допълнителни дейности по интереси.
 Популяризиране, изява и презентиране на творчеството на децата – изложби, концерти, базари и други.
 Приобщаване на децата към националните ценности и традиции.
 Гъвкав дневен режим, осигуряващ реализацията на трите основни дейности – игра, обучение, труд.
 Компетентен и критичен подбор на програми и учебни помагала.
 Повишаване на общата квалификация на педагогическия персонал /курсове, тренинги, обучение и самообучение/.
 Създаване на условия за външна изява на деца и учители.

В детската градина, която представям, с цел подобряване качеството на обучение, било изработено тематично разпределение съобразно интересите и спецификата на образователната среда. От бюджета са били закупени учебни помагала, табла, настолни игри, спортни уреди, изобразителни материали, параван за куклен театър, интерактивни и мултимедийни продукти.


Децата до записването им в ПГ“Слънце“, не са посещавали друго учебно заведение. Майчиният им език е различен от българския и за тях това е първият контакт с книжовен български език.
Всички задачи по Образователните направления били реализирани във вербален план и се основавали на нагледни ориентири - табла, картини и оперативен материал. Получените резултати били повече от отчайващи, тъй като нито едно от децата не се справило самостоятелно с поставените задачи. Те нямали и елементарни хигиенни навици. Резултати, или по-точно, липсата на положителен резултат по образователните направления на входащята диагностика, са били достатъчни да дадат съответната насока за изработване на план за развиваща програма с цел стимулиране на речевата активност у детето. Тя била провокирана от подходяща познавателна мотивация, реализираща се чрез механизма на разбирането, за формиране и развитие на речевите компетентности в съответствие с нормите на българския книжовен език.
Чрез разнообразни интерактивни игри (на дискове - интерактивни обучаващи продукти по образователното направление) и мултимедийни презентации, и езикови упражнения, онлайн игри, настолни игри и флаш-карти системно и методично бил обогатяван активния речник на децата.
Благодарение на интересното и разнообразно представяне на учебния материал за нови знания - детски песни, стихотворения, приказки – анимирани или рисувани, децата неусетно увлечени в игра и забавление, са натрупали знания и умения за речево общуване на български език.

Математическата подготовка в трета група имало огромно значение за когнитивното развитие и за ориентирането в света и нагледно-образното и пространствено мислене. Децата непрекъснато били насочвани към систематизация на обектите по техните външни свойства, точно възприятие и откриване на прилики и разлики, решаване на мисловни задачи за установяване на пространствени, времеви и количествени отношения. Всичко това било поднесено по интересен интерактивен начин, където детето не е само наблюдател, а активен участник. В резултат, повечето от тях нямали умения да държат правилно молив, а вече използвали интерактивната писалка и съответния цвят от палитрата или сами си избирали дебелината на линията, с която ограждали група или сравнявали множества. Тук отново в помощ са били дискове с интерактивни обучаващи продукти.


Темите по образователно направление „Социален свят“ се поднасяли чрез онлайн представяне, потапяйки ги в свят иначе много отдалечен от тяхната среда. Всичко това допринесло за придобиване на култура на поведение, социални умения за общуване и самостоятелна детска дейност, предпоставка за следващата задължителна подготвителна група. В различни режимни моменти децата придобивали знания по БДП, здравно и гражданско образование, екология. Предвид спецификата на групата, работата била насочена и към интеркултурното образование – участие на децата в концерти, посветени на Банго Васил (ромската Нова година) и 8 април – Международен ден


на ромите, отбелязвани по традиция в детската градина.
С голямо удоволствие децата изработвали рисунки, картички, сувенири, мартеници за участие в благотворителни базари. Във всички мероприятия много активно се включвали и техните родители.
Мултимедийното представяне на растителния и животинския свят, динамичните взаимовръзки между природните явления създали предпоставки за наблюдателност и за формиране на ангажираност към природата. По време на разходките в близките местности се събирали природни материали за аранжировки, апликации, колажи за украса на занималнята и за благотворителни базари. Така на принципа учене чрез правене, децата лесно усвоявали учебния материал и новите понятия.
В края на учебната година децата са били изцяло адаптирани към учебната среда и реагирали адекватно на поставените задачи. Направеният сравнителен анализ от проведеното входно и след то изходно ниво, бил достатъчен показател да се видят високите постижения постигнати от децата през цялата учебна година.
Чрез използването на интерактивните технологии, на онлайн игри и презентации на „Пеещи числа“, „Говореща азбука“, „Чудните фигури“ и други игри, при които децата експериментирали на интерактивна дъска с нови за тях дейности, се отбелязал напредък, който не би могъл да бъде осъществен при обучение, базирано само на традиционните методи.



  1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Самата аз считам, че използването на разнообразни нагледни опори подпомага развитието на детската сензитивност и съдейства за обогатяването на речника особено при деца, невладеещи или слабовладеещи български език. Този споделен личен опит от практиката ме обогати и ми даде много добра информация за работата в мултикултурна среда.


Обобщавайки можем да определим, че образованието в мултикултурна класна стая поставя в центъра на взаимоотношенията другия, различния. Целта му е да се разработват и прилагат програми за обучение в етническа толерантност на учители, ученици и родители, да се изравнят стартовите позиции на децата от уязвимите малцинствени групи заедно с останалите.
Използвана литература:



  1. Иван П. Иванов, „Проблеми на педагогическата работа в мултикултурната класна стая“.

  2. Попова. Л., „Интеркултурното образование – реалност и перспективи“.

  3. https://diuu.bg/emag/8063/3/

  4. https://solidarityworks.eu/wp-content/uploads/2019/09/%D0%9E%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%E2%80%93%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA.pdf

  5. https://web.mon.bg/


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница