Грабването на църквата енчо Тодоров Bulgarian Edition, 2006

“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.” (Откровение 14:9-12).

В заключение можем да кажем, че в Библията няма дори и един стих, който да подкрепя доктрината за грабване на Църквата преди Голямата скръб.
МАТЕЙ 24 ГЛАВА И ОТКРОВЕНИЕ 6 ГЛАВА

Едно съпоставяне на Матей 24 глава и Откровение 6 глава ще ни открие много неща за последователността на събитията в последното време. Откровение 6 глава ни разкрива световното правителство на Антихрист, гонената Църква и Божият отговор към нечестивите.

Ключът за разбиране на събитията от Откровение, 6 глава, които са подготовка за идването на Антихрист, се намира в Матей, 24 глава. Много от нещата, характеризиращи Голямата скръб, са съществували в някаква степен в човешката история, но тогава те ще се проявят в своята кулминация. Хората от църквата също ще преживеят скръб, но тя се различава от гнева, който ще се излее върху света, отхвърлил Божия Син.

Първият печат, белият кон, символизира лъжерелигията, за която ни предупреждава Христос: “Пазете се да не ви заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, като кажат: Аз съм Христос. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.”

Вторият печат, червеният кон, символизира мира и войната. “И на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч.” Големият меч говори за свръх въоръжаването на народите. Исус ни казва: “И ще чуете за войни и военни слухове; и ще се повдигне народ против народ и царство против царство.”

Третият печат, черният кон, ни говори за глад и усилни времена. Христос ни предупреждава за тези оскъдни и скъпи времена и че на разни места ще има глад - време, в което ще се борим за нашето оцеляване.

Четвъртият печат ни разкрива бледия кон, чийто ездач е Смъртта, и Адът вървеше след него, и имаха власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове. Исус ни предупреждава за епидемии и масово измиране на хора (Матей 24:7). През миналия век смъртта е погълнала около 1,5 млрд. души чрез войните, чистките на Сталин, Хитлер и Мао Дзедун, морът и абортите.

При петия печат Йоан видя обезглавените за Божието слово, което опазиха или това е страдащата Църква (Матей 24:14). В Откр.7:1-17 ни се дава отговорът на въпроса: Кой може да устои? (Откр. 6:17). Подпечатаните от Израел (Бог вижда Църквата Си като Израел или питомната маслина към която ние бяхме присадени) са 12 х 12 000 (числото е символично). Спасените са едно неизброимо множество. Христос ни говори също за преследване на християните и юдеите, които по време на Голямата скръб ще бъдат избавени, пречистени и спасени. “Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.”

При шестия печат има изливане на Божия гняв: “И стана голям трус; слънцето почерня като траурна дреха и цялата луна стана като кръв.” В Матей 24:29 Исус ни говори за същите неща: “А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.” Матей 24:30,31 и Откр.6:15-17 ни говорят, че Господ идва отново!

В Захария, 6 глава, виждаме картината на четири вида коне. Тълкуванието в 5 стих е, че те са четирите духове. Тези четири духове в крайна сметка ще подготвят идването на Антихрист чрез обединяването на духовната, политическата и икономическа власт. В Откровение, 6 глава откриваме, че тези духове са католицизмът - инициатор на икуменическото движение и в крайна сметка на “единната световна религия”; комунизмът, който е причина за най-много войни в историята на човечеството; и капитализмът, в чиито ръце е съсредоточена цялата икономическа власт. Лъжепророкът ще бъде от Ватикана, правителството на Антихрист ще бъде социалистическо, а икономиката - капиталистическа. Резултатът обаче за тези, които следват Христос, е вечен живот, а които следват духа на Антихрист, е смърт и ад. Защото Христос е Истината, а Антихрист - лъжата, Христос е Мирът, а Антихрист - войната, Христос е Хлябът, а Антихрист - гладът, Христос е Животът, а Антихрист - смъртта.
КАКТО В ДНИТЕ НА НОЙ

Матей 24:36,37: “А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син”.

Поквара и насилие са характеризирали времето на Ной. Днес това отново се повтаря и ние сме свидетели на огромно насилие и неморалност всред човечеството. Разказът за това “Както стана в Ноевите дни” има директно приложение днес. Ако ние се върнем в началото на Библията, ще открием много знаци и предупреждения, които се отнасят и за сегашното време.

Божията творческа седмица при сътворението беше шест дни и на седмия ден Бог си почина от делата, които извърши. Приема се, че Божият план за човечеството е един период от 7000 години или това е Божията пророческа седмица, в която един ден за Господа е като 1000 години (2 Петр.3:8). Този период може да се раздели на три по-малки периода с по около 2000 години всеки един от тях, плюс хилядогодишното царство.

Адам живя 930 години. 124 години по-късно се ражда Ной. Енох живя 365 г. и Господ го взе точно 58 г. след смъртта на Адам. Цифрата 58 е важна за последното време. Ной беше на 480 г., когато Бог изяви съд над земята. Имаше след това 120 години благовремие за покаяние и спасение.

“И тогава рече Господ: Духът, който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години” (Битие 6:3).

Ной е на 500 години, когато му се раждат деца и на 600 години, когато Бог затвори ковчега и се изля Божият гняв върху рода на непокорните. След потопа Ной живя 350 г. и умря на 950 годишна възраст. Имаме 2006 години от Адама. Завършва първият период на човечеството.

58 години преди края на първия период се ражда Авраам, баща на еврейската нация. Започва вторият период на човечеството. Имаме застъпване от 58 години. Същите години ги откриваме при грабването на Енох или 58 г. след смъртта на първия Адам. Интересното е, че Аврам е роден 1948 години след Адам и става отец на еврейския народ. Вторият период приключва с разпръсването на евреите през 70 г. сл.Хр.

Третият период за човечеството започва при раждането на Месията. Приключването на периода с Израел, разрушаването на Йерусалим и разпръсването на евреите по целия свят става в 70 г. след Христа. 58 години преди това, Исус е на 13 години, възраст, за която евреите смятат, че децата вече са отговорни за себе си. (Има две дати, за които се приема, че Исус се е родил и това са: 4 г.пр.Хр. и 1 г. пр.Хр., по времето на Квириний - управител от 7-ма до 3-та година пр.Хр. и втори път управител на Сирия от 3-та до 1-ва г. пр.Хр.). Отново можем да предположим, че има застъпване от 58 години, както е при раждането на Авраам и смъртта на Ной, представител на първата благодатна епоха.

Интересното е, че историята с числата се повтаря. Както Авраам се ражда 1948 години след първия Адам, така и Израел, 1948 години след раждането на Втория Адам, втори път се ражда като нация, когато на 29 ноември 1947 г. ООН решиха да се създаде Израелската държава отново. Шест месеца по-късно, на 14 май 1948 г., официално Израел прокламира себе си като независима държава. Знаем, че еврейската Нова година започва в началото на есента, така че двете дати, според еврейското летоброене, се случват в една и съща година.

Ако допуснем същото застъпване от години - 58, както е при Авраам и Ной, при първото идване на Месията и края на еврейската нация като държава в 70 г. сл.Хр., то тогава, ако прибавим тези години към 1948, годината на създаване на втората Израелска държава, получава се 2006 година като край на периода на благодатта и грабване на светиите.

Животът на Мойсей се състои от три периода по 40 години, който е преобраз на 40 юбилея по 50 г. (Левит 25:10,11), което прави 2000 години.

Първите 40 години от живота на Мойсей минават в присъствието на езическия фараон. Това е картина на евреите живели под управлението на езическите царства близо 2000 години.

Вторите 40 години Мойсей е овчар в подножието на планината. Това е картина на евреите за близо 2000 г., призовани да бъдат отделен народ, водени от Бога чрез избрани пастири и съдии.

Третите 40 години Мойсей се връща в Египет, за да изведе Божия народ от робство. Но те отхвърлят обещанията поради съмненията си и затова се скитат в пустинята 40 години. Това е картина на евреите отхвърлили поканата на Месията за спасение и пръснати между езическите народи в продължение на близо 2000 години.
От всичко това разбираме, че времето за идването на Месията вече се е изпълнило. В двете притчи на Исус, в Матей 24:48 и 25:5, обаче е казано, че Младоженецът (Господарят) се забави.

ЗАЩО? Защото Църквата все още не е готова за това последно време.

Молитвата ни е: “Господи, помогни ни да разбираме и разпознаваме последните дни, за да се подготвим за тези усилни времена, които идват, а също така и за най-славното събитие - Твоето Второ идване”.

“Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Йоан 14:25,26).

“И тъй, ако не бодърстваш, ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху теб”.

“Но това да знаете, че ако домакинът беше знаял в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде”.
ПРИЛОЖЕНИЕ А

МИЛАРД ЕРИКСЪН ЗА ГРАБВАНЕТО

Проф. д-р Тотю Коев препоръчва на българските читатели трудът на Милард Ериксън - “Християнско богословие”, издание на “Нов човек”, 2000 година. В раздела “Последните неща” Милард пише:

“Когато преценим всички съображения, има няколко причини, поради които позицията за грабване след Голямата скръб се явява най-вероятна:

1. Позицията за грабване преди Голямата скръб включва няколко отличителни черти, които изглеждат доста изкуствени и им липсва библейска подкрепа. Разделянето на Второто идване на два етапа, постулирането на три възкресения и строгото разграничение на националния Израел от Църквата са трудно доказуеми чрез Библията. Твърденията на възгледа за грабване преди Голямата скръб, че пророчествата, свързани с националния Израел, ще се изпълнят извън Църквата и съответно Милениумът ще има решително юдейски характер, не могат да бъдат съгласувани с библейските описания за фундаменталните промени, които ще настъпят с въвеждането на Новия Завет.

2. Няколко специфични есхатологични пасажа се тълкуват по-добре на основата на грабване след Голямата скръб. Тези пасажи включват свидетелства, че избраните личности ще присъстват по време на Голямата скръб (Мат. 24:29-31), но ще бъдат запазени от нейната жестокост (Откр. 3:10), описания на феномени, които ще придружават явяването на Христос, и стиховете за среща във въздуха (1 Сол.4:17).

3. Общото откровение на библейското учение отговаря по-добре на грабване след Голямата скръб. Например Библията е пълна с предупреждения за изпитания и трудности, през които трябва да преминат вярващите. Тя не обещава спасяване от трудностите, а сила да ги търпим и преодоляваме.”

Послание на Ланс Ламбърт изнесено на конференцията в Йерусалим през юни 2003 година.

“Не се съмнявам, че грабване ще има. Но доколкото виждам във Второ Солунци Антихрист ще се появи преди грабването. Доколкото разбирам, ние също ще участваме в Голямата скръб. Знам, че някои хора много ще се разстроят, чувайки ме да казвам това. Толкова е хубаво да си мислим, че ще избегнем всичко. Разбира се, Израел ще страда. В известен смисъл на евреите им се пада. Но всички вярващи ще бъдат опазени... Безсмислици. Ако вие и аз нямаме достатъчно дълбоки корени, за да можем да посрещнем бурите, ще изпаднем в паника още в самото начало. Дори ще изгубим вярата си, защото винаги сме си мислили, че Бог няма да ни накара да преминем през нещо подобно. Приятели, вярвам, че идват трудности в икономически, социален, политически, военен и физически план...”
ПРИЛОЖЕНИЕ В

ГРАБВАНЕТО

(Рик Джойнър, цялата статия за Грабването)

Думата “грабване” (в анг. език думата означава блаженство) не може да се намери в Писанията. Това е съвременен израз, използван, за да обясни събитието, което ще се случи при второто идване на Христос, когато живите светии ще се “преобразят” в безсмъртни тела и ще бъдат взети при Господ във въздуха (вж. 1 Коринтяни 15:51-54 и 1 Солунци 4:15-17). Очевидно е, че това вземане е буквално преместване на телата от земята в небесата и че тялото се променя в духовно тяло, и след което “вярващите ще бъдат с Господа”. Но що се отнася до събитието преди това, наречено “Голямата скръб”, няма точно библейско описание.

Популярната теория за грабването “преди Голямата скръб” не може да се намери в Църквата преди 1830 г. и може да се проследи само от “виденията, откровенията и пророчествата” на една-единствена жена - Маргарет Макдоналд от Шотландия. Тази нова теория по-късно се популяризира от Едуард Айрвинг, Джон Дарви и по-късно от Скофийлд. Доктор Робърт Нортън, който публикува откровенията на Маргарет Макдоналд в две книги, забелязва, че тя е първата, която разделя идването на Христос на две части. (В резултат на което се появява тази доктрина за грабването преди скръбта.)

Някои от най-известните проповедници и учители през последния век и половина са прегърнали и са разпространили тази доктрина. Но мнозина не са я приели, като добре известните и уважавани проповедници Спърджън, Чарлз Фини, Джордж Мюлер, Морган и множество съвременници, които застават срещу нея, след като тя е разпространена. Велики и забележителни реформатори, проповядващи доктрини и заключения точно противоположни на тази теория, преди тя да бъде установена, са Мартин Лутер, Джон Уиклиф, Уилям Тиндем, Джон Калвин, Джон Нокс, Матю Хенри, Джонатан Едуардс, Джон Уесли, Джордж Уайтфийлд и Дейвид Брейнър. Заради нейния спорен произход и неяснота, с която обяснява всяко положение, установено в Библията, зрелите лидери в Църквата, независимо от тяхното отношение към тази доктрина, почти никога не са я използвали като тест за правдоподобност.

Цялата Библия е свидетелство за Божието надмощие и победа в изпитанията. Църквата ще влезе в най-голямата слава, когато светът ще бъде в най-голяма скръб. Тогава тя ще иска да остане и да се подвизава в доброто воинстване. Даже и през най-ожесточеното гонение в историята, Църквата ще надделее и ще поведе творението към освобождението от оковите. “Всичко съдейства за добро на тези, които са възлюбили Бога, и които са призовани според Неговото намерение” (Римляни 8:28). Всичко, дори и голямата скръб! Това ще бъде най-великият час на Църквата и най-великата нейна победа. “Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил” (Римляни 8:37). “Той винаги ни води в победително шествие в Христос” (2 Коринтяни 2:14).

Това не е време да се бяга, а време, когато Църквата ще извади своя духовен меч и ще атакува стратегиите и крепостите на врага. Доктрината за грабване преди скръбта е допринесла единствено за развиване на отстъпническа нагласа в Църквата, но тя повече няма да успее. Това робство ще бъде отмахнато от превъзходството на нарастващата Църква, както Господ извика чрез Исая:

“Стани, свети, защото светлина дойде за тебе и славата Господна те осия, защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак племената, а над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви” (Исая 60:1,2).

По същото време, когато дълбока тъмнина покрива земята, Господ ще осияе със Своята слава хората Си. Това ще бъде времето на най-големия конфликт между светлината и тъмнината и светлината ще победи. Както апостолът каза: “През много скърби трябва да влезем в Божието Царство” (Деяния 14:22). Страданията са вратата, през която ще влезем в Царството. Това е най-великото време в историята, в което можем да живеем и да служим на Господа! Пророци, светии и праведни хора от древни времена са жадували да видят това, което последното поколение ще види. Да бъдеш тук и да си част от него, е най-великата чест, която Господ може да ни даде. Нека да се възползваме от тази велика възможност!

Придържането на вярващия към някоя или към всичките теории, които засягат времето на това събитие, не трябва да бъде тест за истинност или за библейска достоверност. Разделението около такива доктрини само показва нашето невежество и незрялост. Като вярващи ние трябва да бъдем освободени, да бъдем убедени в собствените си сърца за тази или за други доктрини, които не са съвсем ясно обяснени в Библията. Някои теории, които възникнаха като опоненти на теорията за грабването преди скръбта, са не по-малко прибързани и разрушителни. По същия начин преподчертаването на тази защитна теория е довело до широкото разпространение на “склонността за отстъпничество и фатализъм” в Църквата, което е също толкова пагубно.

Не трябва да се задълбочаваме върху теорията за грабването преди скръбта, а по-скоро да обърнем внимание на този отстъпнически манталитет, който е поробил Църквата. В цялата Библия се говори, че Господ дава на Своите хора победа над света като свидетелство за победата Си над този свят. Той не е планувал да си вземе хората, когато нещата станат напечени. Затова към всяка църква в Откровение призивът беше “да устоят”. Като християни винаги трябва духовно да бъдем подготвени за гонения и скръб. Нашият “Армагедон” може да дойде на следващия светофар. Милиони християни от този век са преминали през нечовешки мъки и страдания за името на Исус. Дали това е било “скръбта” или не, малко е засягало родителите, които са гледали как децата им умират от глад заради вярата им в Христос. Ние живеем на територията на врага. “Целият свят лежи в лукавия” (1 Йоан 5:19).

Може би най-голямата сатанинска и иронична заблуда е, че докато децата на християните са отвличани за жертвоприношение в сатанински ритуали, както в САЩ, така и в други развити западни страни, ислямът става най-бързо разпространяващата се религия. Изграждането на джамии става много по-интензивно, отколкото се градят църкви. Ислямът има намерение за световно господство. (Ислям означава “покорство, подчинение” и целта е да бъдат подчинени всички на тази вяра.) В същото време християните се разделят на групи и се наричат “лъжеучители” само заради различията си относно грабването. Ангелите сигурно класифицират това като най-голямата глупост, която някога е извършвана от заблудените хора. В тези времена, когато тъмнината става по-голяма, такива глупости ще струват твърде скъпо на Църквата.”