Грабването на църквата енчо Тодоров Bulgarian Edition, 2006

“И от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! - крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение. И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи” (Дан.11:31,32).

“Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно, вие, които обитавате в пръстта, защото росата Ти е като росата по тревите и земята ще изхвърли мъртвите. Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им; и земята ще открие попитата от нея кръв и няма да скрива вече убитите си”

“Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.”

Даниил 11:32 ни дава още подробности. “И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи.”

Също и Даниил 11:33 ни говори за гонение на светиите. “И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване.”

“И ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве - всеки, който бъде намерен записан в книгата. Тогава множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят - едни за вечен живот, а други - за срам и вечно презрение.”

“Тогава боещите се от Господа говореха един на друг; а Господ внимаваше и слушаше; и пред Него бе написана възпоменателна книга за онези, които се боеха от Господа и които мислеха за името Му. Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи. Тогава отново ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи” (Малахия 3:16-18).

“И му бе позволено да воюва против светиите и да ги победи; и му бе дадена власт над всяко племе, език и народ” (Откр.13:7).

“Езичниците се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на служителите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които унищожават на земята” (Откр.11:18).

Първо е Сатанинският гняв (Голямата скръб), а след това е Божият гняв и съд над народите. Бог винаги има последната дума.

“И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.”

“През много скърби трябва да влезем в Божието царство” “ще ги прекарам като през огън”. “Които устоят до край ще бъдат спасени”.

“Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Сол.5:9). “Исус... ни избавя от идващия гняв” (1 Сол.1:10). “Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римл.5: 9).

42. Голямата скръб и Божият гняв са два различни периода. Божият гняв никога няма да се стовари върху вярващите. Бог наказва, допуска преследвания и скръб “с цел изпитването на вашата вяра, която е по-скъпоценна от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън”. Ние сме инструктирани да очакваме “Неговия Син от небесата, който ни избавя от идващия гняв” (1 Сол. 1:10). Неговото идване следователно е “избавяне” от идващия гняв (1 Сол.5:9,11).

43. Ной, Лот, а по-късно и Израел в Египет, бяха запазени от Божия съд, така и Църквата ще бъде запазена от съд и ще бъде грабната преди гнева на Агнеца.

По времето на Антихрист ще има просперитет и хората ще бъдат впримчени в материалното. Ще бъде както по времето на Ной. Хората бяха заети с купуване и продаване, ядене, пиене и женитби и не разбраха за деня на погублението, когато Ной влезе в ковчега (грабването), и Божият гняв се изля при потопа. Лука в 21:34-36 ни предупреждава:

“Но бъдете внимателни, да не натежат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи и онзи ден да ви постигне внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по цялата земя. Но бдете винаги и се молете, за да успеете да избегнете всичко, което предстои да стане, и да застанете пред Човешкия Син”.

44. От Матей 24:29-31 разбираме, че идването на Исус за Църквата ще стане след Скръбта, но преди Гнева на Бога. Голямата скръб е до висока степен сатанинското подбуждане чрез “човека на греха”, докато “Божият гняв” е изцяло бедствие от самия Бог. В Данаил 7:21,25 ни се казва, че Антихрист ще изтощава светиите на Всевишния, а в Откровение 13:5-7 ни се казва, че той ще воюва против светиите.

45. Църквата ще бъде грабната преди изливането на Божия гняв.

“Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Сол.5:9). “Исус... ни избавя от идващия гняв” (1 Сол.1:10). “Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него” (Римл.5: 9).

“Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36; Римл.1:18; вж. също 2 Сол.1:7,8; Откр.6:16-17; 14:10; 16:19; 19:15).

“А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка, а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка” (Римл.2:5-10).

При пришествието на Христос ще бъде както през Ноевите дни (Битие 6:1-12). Имаше засилена демонична дейност, действия срещу Бога, нечестие и зло, разврат и насилие и огромна благодат към праведния и непорочен остатък. И Бог каза на Ной, “Още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята”. През тези седем дни Ной трябваше да вкара в ковчега от всички чисти и нечисти животни, за да бъдат опазени за разплод. Това е една картина на Църквата, която ще бъде подготвена и запазена (Откр.3:10; 12:11) през 7-годишната скръб. В края на седемте дни дойде унищожението (Бит.7:10; Матей 24:29-31; Откр.6:12-17). Вратата се затвори (Бит.7:16; Матей 25:10; Лука 13:25). В седмия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха. В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му и с тях трите му снахи. Водите на потопа заляха земята и ковчега се издигна над земята. От Божия гняв се избавиха всички тези, които влязоха в ковчега.

В края на Данииловата седмица или седмия ден, при седмата тръба светиите ще бъдат грабнати (издигнати) и запазени от гнева, който ще се излее при шестия печат.

49. Исус ще се върне със Своите светии, за да извърши съд над нациите. “За тях пророкува и Енох, седмият от Адам: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии да извърши съд над всички и да обяви за виновни всички нечестивци за всички нечестиви дела, които в нечестие са направили, и за всички жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него” (Юда 14,15).

Божият гняв ще бъде за кратко време (Исая 26:20,21).

“Ела, народе Мой, влез във вътрешните си стаи и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, докато премине гневът. Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, за да накаже жителите на земята за беззаконието им...”

“И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни” (Дан.12:11,12).

Преди Божия гняв Църквата ще бъде грабната в облаците и ще участва заедно с Човешкия Син (Откр.14:14; 15:2-4) в съда над нациите (Откр.16) и над църквата блудница (Откр.17-18). Тези, които се покаят по времето на Божия съд, ще влязат в Милениума.
ЩЕ РАЗПОЗНАЕМ ЛИ ИДВАНЕТО НА ХРИСТОС?

50. Павел говори, че ще има възкресение на праведните и неправедните мъртви. Първото възкресение от Откровение 20:4-6 е възкресението на праведните при идването на Христос за Църквата преди Божия гняв. Неговото идване отново на земята е с всичките светии (Зах.14:5; Йоан 5:28-29; Лука 14:14; 1 Кор.15:51,52).

51. Христос ни подготвя чрез притчата за смоковницата, за да разпознаем времето. Забележете, че за деня и часа никой не знае. “Когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата” (Матей 24:33).

“А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец” (Матей 24:36).

“Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец” (1 Сол.5:4).

“Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат” (Дан.12:10).

“Наистина Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си, пророците” (Амос 3:7).

“Деца, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (1 Йоан 2:18).

Даниил 11:35, “Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.”

“...те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни” (Откр.17:13,14).

57. Ако Христос, Който е главата, воюва, то тялото също воюва с Антихрист.

“На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.” (Откровение 3:21).

“А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не милееха за живота си дотолкова, че да бягат от смърт” (Откр.12:11).

58. Светиите са насърчени да имат търпение по времето на Антихрист.

“Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса” (Откр.14:9-12).

Святият Дух е Този, Който стои на пътя и възспира тайната на беззаконието. Причината е, че все още Църквата не е готова за гонението през последните времена. Затова ние трябва да приготвим вярващите за това усилно, но и славно време, след което Църквата ще бъде грабната в края на Голямата скръб, преди Божият гняв да се излее над земята.

“И сега знаете какво Го възпира да не се открие в своето време. Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива, само докато се махне от онзи, който сега я възпира” (2 Солунци 2:6,7).
ТРЯБВА ЛИ ДА ДЕЛИМ ЦЪРКВАТА И ИЗРАЕЛ?

60. Ние не трябва да делим Църквата и Израел. Павел казва: първо юдеина, после и гърка. Израел е маслината, към която ние бяхме присадени. Христовото тяло не може да бъде разделено. То е единно тяло, където няма юдеин или грък.

Бог “унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек” (Еф.2:15).

“А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи. Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът - теб” (Римл.11:16-19).

Езичници и юдеи са едно общо Христово тяло - Църквата (Еф.2:14-18; 3:1-6). Невястата, жената на Агнеца е описана в Откр.21:10-27 като святия град Йерусалим, който се състои от 12 порти, дванадесетте племена на израелтяните, заедно с 12 основни камъка с имената на апостолите на Агнеца. Невястата на Агнето се състои от всички светии преди и след Христос.

Тъй като скърбите се случват по време на Данииловата 70-та седмица, вярва се, че скърбите се отнасят само за Израел, но не и за Църквата.

Но ако ние разделяме Църквата - Христовото тяло на две - на светии, грабнати преди Голямата скръб, и на светии, грабнати след Голямата скръб, това противоречи на учението на Църквата като едно тяло, при което няма грък и юдеин.

Исус “унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек”, която вражда разделяше езичници от евреи. По този начин Христос направи едно общо Христово тяло - Църквата (Еф.2:11-22; 3:1-6; Деян.7:38).

“Това е онзи, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина...” (Деян.7:38).

“И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израел” (Гал.6:16).

“Тогава знайте, че тези, които са с вяра, те са Авраамови деца” (Гал.3:7).

“Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно...” (Римл.2:28,29).

“Ето, давам ти някои от онези, които са от синагогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са...” (Откр.3:9).

В книгата Естир Божието име не е споменато, но това не означава, че Бог не съществува. Така също, ако Божието общество не е споменато с думата “църква”, не означава, че то не съществува. Има много изрази в Откровение 4-та до 22-ра глава, които говорят за истинската Църква, и Божието слово ги споменава с думи като “светиите”, “избраните”, “слугите на Бога”, “тези, които пазят заповедите Му”, “тези, които пазят вярата в Исуса”, “облечени в бели дрехи”, “закланите за Божието Слово”, “служителите”, “голямо множество, облечени в бели дрехи”, “пророците”, “поклонниците”, “свидетелите”, “нашите братя”, “нейното потомство”, “изкупени”, “тези, които бяха победили звяра”, “народе мой” и т.н.

В Откровение 1-3 глави е употребена думата “църква” (общество), поради това, че посланието е отправено към определена местна група в Ефес, Сардис и други конкретни места. Докато, в останалата част на Откровението, както и в целия Нов Завет откриваме по-често общите изрази за църква, като “светиите”, “избраните” и т.н.

67. Ако приемем, че грабването става преди скръбта, ние разделяме Божието тяло на грабнати (Църквата) и оставени (Израел). Тогава излиза, че първите ще присъстват на сватбената вечеря, а оставените (Израел) няма. Това предположение е напълно абсурдно.

68. Ако предположим, че Църквата е грабната преди скръбта и е получила наградите, то тогава, кои са тези, които получават награда на пророци, на светии и на онези, които се боят от Божието име?

“Езичниците се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите и да дадеш наградата на служителите Си, пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш тези, които унищожават на земята” (Откр.11:18).

“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса; и змеят застана на морския пясък.”