Граждански процесуален кодекс


Глава петдесет и пета. ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА



страница29/31
Дата23.10.2018
Размер1.1 Mb.
#94317
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   31

Глава петдесет и пета.
ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА


Приложно поле
Чл. 595. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър.

(2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.

 

Подлежащи на вписване обстоятелства


Чл. 596. (1) В регистрите се вписват:

1. видът, наименованието, седалището и адресът на юридическото лице;

2. предметът на дейност;

3. органите и лицата, които представляват юридическото лице, начинът на представляване, както и ликвидаторите;

4. други обстоятелства, предвидени в закон.

(2) Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1.

(3) Вписването се обнародва в "Държавен вестник", ако закон предвижда това.

 

Вписване


Чл. 597. Вписването се извършва въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице. Решението съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства.

 

Публичност на регистрите


Чл. 598. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.

 

Действие на вписването


Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването.

(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.

(3) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

(4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство третите лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство.

 

Легитимация


Чл. 600. Производството по вписване започва с писмено искане на:

1. оправомощено лице;

2. орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице;

3. ликвидатор.

 

Съдържание на искането


Чл. 601. (1) Искането съдържа:

1. името и адреса на лицето, направило искането;

2. вида, наименованието и седалището на юридическото лице;

3. обстоятелството, чието вписване се иска.

(2) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице.

(3) Когато се вписва прекратяване на юридическо лице, което няма правоприемник, към искането се прилага удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадени от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

 

Производство по вписване


Чл. 602. (1) Искането за вписване се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да го разгледа в открито заседание или това е предвидено в закон.

(2) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се връчва на молителя.

 

Незабавно изпълнение


Чл. 603. Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

 

Заличаване на вписано обстоятелство



Чл. 604. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице.

 

Поправки в регистрите


Чл. 605. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 600 или служебно от съда по реда на чл. 602.

 

Обжалване на отказ



Чл. 606. Решението, с което е отказано вписване, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд.

 

Наредба за водене и съхраняване на регистрите


Чл. 607. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.

 

Част седма.


ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ПРИ ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Глава петдесет и шеста.
СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА (В СИЛА ОТ 24.07.2007 Г.)

Раздел I.
Връчване по Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки (В сила от 24.07.2007 г.)


Връчване чрез дипломатически и консулски представителства

Чл. 608. (В сила от 24.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Връчване по чл. 13.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, което трябва да се извърши в Република България, е допустимо, когато адресатът е гражданин на държавата членка, в която е издаден документът.

 

Връчване по пощата в друга държава членка



Чл. 609. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Връчване по чл. 14.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета в друга държава членка се извършва по молба на страната с препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса, се удостоверява с обратна разписка.

(2) Адресат, който два пъти в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения адрес, се смята за редовно призован, ако лицето, поискало връчването, удостовери със справка адресната регистрация, седалището или адреса на управление на адресата.

(3) Страната може да поиска връчването да се извърши чрез куриер - пощенски оператор. В този случай разноските остават за нейна сметка.

 

Връчване по пощата в република България



Чл. 610. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Връчване по чл. 14.2 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета в Република България се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка.

(2) Документът, подлежащ на връчване в Република България, трябва да е съставен или придружен от превод на български или някой от официалните езици на предаващата държава членка, ако адресатът е гражданин на тази държава.

 

Компетентни органи по чл. 2.1 и 2.2 от регламент (ео) № 1348/2000 на съвета



Чл. 611. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Предаващ орган при връчване в чужбина на съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Предаващ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи е районният съд по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Получаващ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Получаващият орган извършва връчването чрез служител на съда, по пощата или по начин, посочен от страната. Когато в населеното място, където трябва да се извърши връчването, няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

 

Отказ от приемане на основание езика на документа



Чл. 612. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При връчване в чужбина срокът за обявяване на отказ на адресата да приеме документа по чл. 8.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета е две седмици и започва да тече от връчването на документа. Адресатът трябва да бъде уведомен за този срок от предаващия орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) При връчване в Република България получаващият орган уведомява адресата за правото му на отказ по чл. 8.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Адресатът обявява отказа си по чл. 8.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета пред предаващия чуждестранен орган, когато съобщението е връчено по пощата, или пред получаващия орган, чрез който е връчено.

 

Връчване на документ от чужбина от друга страна по спора



Чл. 613. (В сила от 24.07.2007 г.) В Република България не се допуска връчване по чл. 15.1 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета.

 

Раздел II.


Събиране на доказателства по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (В сила от 24.07.2007 г.)


Събиране на доказателства в държавите - членки на европейския съюз

Чл. 614. (В сила от 24.07.2007 г.) Когато събирането на доказателства трябва да се извърши по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава членка или при условията на чл. 17 от регламента да изиска непосредствено събиране на доказателствата.

 

Право на участие



Чл. 615. (В сила от 24.07.2007 г.) В рамките на приложното поле на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета българският съд или упълномощен негов член може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от съда на другата държава членка.

 

Непосредствено събиране на доказателства



Чл. 616. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Непосредственото събиране на доказателства в друга държава членка се извършва от членове на съда или от упълномощено от съда лице.

(2) Страните, техни представители и вещи лица могат да участват в това производство, доколкото това е разрешено от българското законодателство.

 

Компетентни органи по чл. 2.1 и 3.3 от регламент (ео) № 1206/2001 на съвета (загл. доп. - дв, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)



Чл. 617. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Исканията за събиране на доказателства в Република България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането.

(2) Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране.

 

Език на исканията и съобщенията



Чл. 618. (В сила от 24.07.2007 г.) Исканията от друга държава членка за събиране на доказателства и съобщенията по Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета трябва да са съставени на български език или да са придружени от превод на български език.

 




Сподели с приятели:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   31




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница