В тази земя не е вдигано въстание заради стомаха, а от гордост и нуждата от свобода

В тази земя не е вдигано въстание заради стомаха, а от гордост и нуждата от свобода

Бойка АСИОВА

Та, да си турист в Сърбия е хубаво. Красота и забележителности бол. По улиците срещаш ведри лица. Отвсякъде струи жизнелюбие. Тихо не е, мирно е. Покрай пътищата - поле, стопанисвано. В делник хората отиват и се връщат от работа. По неделно време сватби, кръчми, плескавици, Ноле Джокович…

Страст и тръпка.

Да речеш, че война не е имало. Ама те си знаят. Казват, че споменът за нея непрекъснато се завръща. Внезапно и по различен начин. Този път се завърнал от признанията на убиец. „Махни се от нас” - сочи ми един гражданин заглавие във вестник. Убиец, вдъхновен от сръбски националист. А Сърбия е със статут на кандидат-член на ЕС. Та някакси лошо. Излагаме се.

Пристигаме в Ниш.

Eбем ти град с три букви, казват с дълбоко презрение съседите от Лесковац. Щото пък те имат фестивал на скарата. Тяхната плескавица е в списъка на Гинес. А в Ниш отглеждат сал един пипер. Едно дете вика на майка си:

- Мамо, мамо, виж, комшиите ядат месо.

- Ако, сине, пада им се, щом не садат пипер.

Единствен паметник в света, сочи ни нашият гид към кулата от човешки черепи. Оттук натам ще знам, че в тази земя, и тя колкото една човешка длан, всичко е уникално.

Когато Нишкият Хуршид паша разбрал, че въпреки че спечелили позиция на хълма Чегар, загинали общо 3 000 сърби, но и двойно повече турци, наредил да се съберат главите на сръбските войници, да им се одере кожата, черепите да се зазидат в кулата, а кожите да се напълнят с памук и изпратят в Цариград. Този паметник е чучнат по пътя от Белград за Цариград като предупреждение към онези, които ще надигат глава. Годината на бунта е била 1809-а.

Пътуваме край планината Витлич – българската Швейцария. Там, на билото й, Щастливеца е извикал: „Какво? Швейцария ли!”. Ние сме оттатък Витлич, сърбите са отсам. Или обратното, зависи от гледната точка. От два дола дренки сме.

Днешният Ниш е 270 х. жители. Гордеят се с музея Медияна от 1937 г. Мозайки, подово отопление. Лятна вила на Константин Велики, роден тук през 247 г. Екстри от отдавнашно минало.

Една довчерашна гордост е била тяхното предприятие за електронни изделия, най-голямото в бранша за цяла Югославия. В него са работили 22 х. души, сега работят 1000… без заплата, вметна водачът ни.

За Ниш са загинали 3 000 българи, двама съветски и нито един сърбин. Това е октомври 1944 г. Очевидно този комплимент от туристическата беседа е специално за български туристи.

Завиваме за Горни Адровац. В края на селото е черквата на …Вронски. Да същият, героят на Толстой от „Анна Каренина”. Храмът е построен в памет на Николай Николаевич Раевски и е повторение на черквата „Св. Троица” от село Воровка в Киевска губерния, където полковникът е кръщаван. Доброволец в руско-турската война в 1876 г., на 20 август шрапнел уцелва на това място руснака и тук е погребан. След войната майка му пристига от Русия, дълбоко религиозна и в тежка скръб, събира костите на сина си и ги занася в родината му. Сърцето погребва в манастира „Св. Роман” в Сърбия.

Знае се, че този доблестен мъж е бил прототип за Лев Николаевич на неговия герой граф Вронски. Черквата е построена през 1903 г. с пари от семейството на загиналия, донесени в Сърбия от жената на неговия брат.

Новите „заселници” в черквата са 44 души, портретите им са наредени под формата на кръст. Загинали в Косово през последната война. Която уж вече е забравена, пък все витае някъде наоколо. Защо ли са загинали тия 44 мъже?

Минахме река Южна Морава, която при манастира „Свети Роман” се слива със Северна Морава. Като мъничък контрапункт на околната красота, на моста забелязвам раздърпан плакат - „За Сърбия! Знаеш защо”. Щом си знаете защо, щастливци! – казвам си на акъла.

В двора на манастира, който е почти на хиляда години, е онази плоча, под която лежи сърцето на руския полковник, доброволец, воювал на страната на сърбите. Загинал е и може би щастливо усмихнат, защото… е знаел защо. Умира за свободата на един славянски народ.
Белград. Хълмът Дедине. Баровският квартал. Къщата на Цеца Величкович, съпруга на Аркан, посочи ни екскурзоводът сграда, напъваща се да прилича на гръцки храм. Значи тука живее онази Цеца, която нашият бивш премиер и вечен мъжкар Б.Б. беше притиснал в прегръдките си и гледаше сластно в църни очи, пък тя му пя на ухо. А вестниците се изтрепаха да разпространят снимката на първите си страници. Ех, времена!

Та човекът ни осведоми, че някогашната аристокрация е оставила на града 3 училища, Дом за стари хора, Дом за сираци. Днешната няма да остави нищо, защото си държи парите на острови с неизвестни имена, вметна разказвачът. И ваште ли, бе? – рекох си на акъла.

Нови Белград.Ул. „Зоран Джинджич” – 20 банки, Уолстрийт на Сърбия. Убиха го членове на мафията, свързани с тайната полиция. След две-три години ги хванаха и осъдиха на по 40 г. затвор, похвали се човекът от съдебната система и борбата с организираната престъпност. Пак си рекох на акъла… Няма да кажа какво.

Последните 4 етажа на телевизията са на дъщерята на Милошевич. Падат 4 бомби, разлетяват се само стъклата. А не като кулите Близнаци в САЩ, прибавя нов щрих към сръбската национална скромност гидът. Е, как!

Ето го и Бранков мост. На пазара на всеки град хората имат естествено поведение и трябва човек да позяпа. Виждаш какво ядат тукашните хора, кое колко струва, кой по колко купува, как си хортуват помежду си. Докосваш нравите. В този час на деня не видях опърпани хора. Може пък и при тях бедняците да излизат привечер, когато се разтуря пазарът и с пръчка да избутват изпод сергиите нападали остатъци от богатия пазарен ден.

„Св. Сава” пред нас се възправи бяла и внушителна, вътре още по-впечатляваща с мащаба си. Това е най-голямата християнска черква, която се строи в света. По-голяма от „Христос Спасител” в Москва, подчерта нашият домакин и похвали Светият им синод за този му нечуван размах. Без да подозира, че сред нас е един мъж, който, поради своята интелигентност и осведоменост, вижда в напречен и надлъжен разрез. Ааа, тука има пръст Руската църква, подметна нашият човек, докато групаха ахкаше, вдигнала очи към купола. Значи се кани да измести центъра на християнството на Балканите към Сърбия, провидя той геополитическата стратегия на Русия в мегаломанския храм.

Под хълма Дедине вече се строи нова гара. Научихме, че старата ще стане жепемузей. По тази линия е минавал Ориентекспрес, същият онзи, който е спирал на гара София, където малкият Стефан Продев е продавал на пътниците вода в пръстена стомничка. Помня този мил спомен на стария Стефан Продев, който ни учеше винаги да питаме защо?

Всичко, което е възможно да се обнови, е обновено. Богати идват от Европа и влагат парите си, за да стане градът европейски, обясни нашият водач успешното възраждане на Белград след войната.

Този паметник се нарича „Защо?”. 19 млади загиват. Родителите питат защо. Директорът още е в затвора, защото не е дислоцирал ТВ на Сърбия. По избора на съдбата тези млади жертви са били единствени деца на родителите си.

„За Сърбия! Знаеш защо.” - гласеше предизборният лозунг от дуварите.

1. Манастирът „Св. Роман”. Тук навеки почива сърцето на доброволеца от Царска Русия Николай Николаевич Раевски – граф Вронски.

2. Черквата „Св. Сава” в Белград

3. Белград. Калемегдан. Пред нас е Панонската низина. От Запад на Изток Дунав. По време на бомбардировките се криехме в парковете, разказва нашият гид.

4. По комините ще ги познаете. Къщата е на княгиня Любица, жена на крал Милош. Тя е убила любовницата на мъжа си. Сварва го с нея. Бременна, тоя я оставя жива, защото ще роди престолонаследник. Наказва я до края на живота да не се докосва до спалнята и трапезата. Пък е родила още 4 деца.
5. В днешна Сърбия едни от най-старите авторитетни сръбски вестници са на кирилица, но на част от сърбите вече им е по-лесно да пишат и да четат на латиница. Смята се, че кирилицата си отива, затова са сформирани групи за нейната защита. Казват, че тези групи са войнствени, но обречени. Няма да може да се устои на световния натиск на латиницата. Дори и в Сърбия.

6. Лебедово езеро в Нови сад