Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 354 355 чила свръхестествени качества. Нейният притежател придобива автоматически неограничена власти влияние сред хората по света. Символично тази чаша започва да се свързва и с историята за Мария Магдалена, затова, че тя имала дъщеря от Иисус Христос, която впоследствие имала наследници, част от които саи въпросните елитни фамилии. Твърди се, също така, че чашата е открита от тамплиерите по времето на пребиваването им в Йерусалим, където те били ангажирани с Кръстоносните походи. Тази чаша била включена в тяхното съкровище, което хората не могат да намерят и до ден днешен. Този факт само усилва интереса към тези легенди, превръщайки вечното търсене на Граала в някакъв висш смисъл на вярата в Спасителя, което е по-важно от самото намиране на тази чаша. Легендата за свещения Граал се възприема възторжено и в средите на традиционните езотерици и херметици. Техните съвременни представители в лицето на писателите М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн разкрасяват тази легенда с твърдението, че в известната картина на Леонардо да Винчи Тайната вечеря редом с Иисус Христос е изобразена жена, която те идентифицират с Мария Магдалена. Това разкрасяване на легендата намира отражение в тяхната книга Светата кръв, светият Граал, която се превръща в бестселър. Допълнението, което правят тези автори, се оказва особено ефективно, тъй като тази легенда вече се свързва и с името на именития художник, известен като привърженик на хермеетизма. 20 години по-късно писателят Дан Браун използва същата идея за да Винчи, написвайки книгата Шифърът на да Винчи“. Тримата автори на първата книга го обвиняват в плагиатство иго дават под съд. През февруари 2006 г. делото се гледа в гр. Лондон. Съдят го за една лъжа, за една измислица, която не намира никакво основание в Библията. Тази лъжа се опровергава обстойно малко по-късно и от историка Барт Ърман, който много съвестно анализира от научна гледна точка фактите около твърденията, включени в легендата за Граала, както и на допълнението, внесено от тримата автори и изплагиатствано от писателя Дан Браун. Заключението на Б. Ърман е категорично Всички тези твърдения не отговарят на историческата истина, не намирайки никаква подкрепа както в Библията, така и във всевъзможните исторически документи и апокрифни религиозни писания. Тези свои изследвания американският историк описва в книгата си Истината за Шифъра на Леонардо“. В този свой труд Б. Ърман изтъква редица аргументи, богато документирани и подкрепени от историческите факти, опирайки се също така на източници, общопризнати като достоверни, които показват, че основната теза, съдържаща се в легендата за Граала, не отговаряна историческата истина. В един чисто джентълменски дух, характерен за англосаксонците, той отбелязва следното Шифърът на да Винчи“ постигна успех там, където професионалните историци са се провалили – тя привлече интереса на читателите към историческите въпроси за ранното християнство. Аз също имам интерес към тези теми. Шифърът на да Винчи“ ми даде повод да говоря затова. Една от причините да се интересувам от тях е това, чете наистина са интересни. Някои хора имат нужда от книга като Шифърът на да Винчи“, за да се заинтересуват отминалото не скучните професори, които учат мъртви езици, за да си вадят хляба, а обикновените хора, които може би ще поискат да научат нещо за Иисус, Мария Магдалена, император Константин или как е била създадена книга, известна ни като Нов завет. Ако Дан Браун се беше придължал стриктно към историческите факти, нямаше да има повод да пиша тази книга. Той обаче него е направил“. Б. Ърман изтъква между другото, че авторът на книгата Шифърът на да Винчи“ е допуснал редица исторически неточности, които разкриват недвусмислено заблуждаващия характерна основната теза в романа – връзката между Иисус Христос и Мария Магдалена и раждането на дъщерята, която е пряк носител на свещената христова кръвна линия. Такива исторически неточности, допуснати от Дан Браун, са напр. твърдението, че сред свитъците от Мъртво море имало християнски документи, че апокрифното Евангелие на Филип било на арамейски език и че имало хиляди документи за живота на Иисус, написани още по негово време. Изясняването на фактите чрез едно обективно историческо изследване, смята Ърман, едва ли би било необходимо за потвърждаването и укрепването на вярата на религиозните християнино все пак разумното и убедително из- |