Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 220 221 „Средновековните астролози, отбелязват авторите М. Бейд- жънт и Р. Лий, нямат достъп до цялото херметично учение и по необходимост работят с откъслечни материали. Те знаят това, за разлика от много днешни самозвани астролози, включително и повечето съставители на колоните на слънчевите знаци, които поначало са склонни да забравят, че астрологията по самата си същност трябва да бъде разглеждана в един по-широк контекст. За средновековния практик астрологията не е затворена в себе си, изолирана и автономна дисциплина, която трябва да бъде оценявана във вакуум. Напротив, в пълно съответствие с предпоставката за взаимните връзки, лежаща в основата на херметичната мисъл, тя взаимодейства тясно с други сфери на науката, с други царствана познанието. Тя е просто една от съставките на една всеобхватна цялости нейната истинност в голяма степен се дължина неразривната ѝ връзка с други подобни съставки.“ 134 Тази апология на средновековната астрология обаче не може да оправдае нейната псевдонаучна, погрешна основа, което става ясно от съвременните научни достижения в рамките на НЛНП. Астрологията и алхимията са първите изяви на проникването на херметизма и езотеризма в християнска Европа. Но те не са единствените. През 12 в. процъфтяват рицарските и монашеските ордени, които също оказват влияние върху западния езотеризъм от периода на Ренесанса, едно влияние, което продължава и до наши дни. Известният орден на тамплиерите е създаден в Йерусалим през 1119 г, след превземането награда от кръстоносците през 1099 г. Първоначално орденът се грижи за сигурността на поклонниците-християни, които отиват в Светите земи. В рамките на този орден възникват. нар. тайно учение за Храма, разкрито ни в известна степен в разказана Волфрам фон Ешенбах „Парцифал“, написан в началото на 13 в. От средата на този орден възниква и прословутата легенда за Граала, в която митът надхвърля религиозната и историческата действителност, отваряйки врата за проникването на езотеризма и херметизма чрез митове, легенди и поезия. Митът и легендата за Граала постепенно вземат връх над истинността на фактите, изопачавайки последните по начин, обслужващ най-вече някои антихристиянски виждания и идеи, много от които постъпват от обкръжаващото ордена ислямско море. Този мити тази легенда продължават да съществуват и по-късно в западния езотеризъм чрез умозрителното франкмасонство от 18 в, за да се възродят отново в наши дни чрез произведенията на автори като М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн, атака също и чрез книги като тази на писателя Д. Браун Шифърът на Да Винчи“. В наши дни към непосредствените наследници на първоначалния Орден на тамплиерите могат да се причислят различните движения и общества на франкмасонството, ордена на Малтийските рицари и „Розенкройцерите“. В Европа орденът на тамплиерите се узаконява през 1118 г, когато в замъка Аржини основателят и пръв Велик магистър на ордена Юг дьо Пейн полага клетва пред свои съмишленици. Два века по-късно, на 18 март 1314 г. двадесети вторият и последен Велик магистър на ордена Жак дьо Моле е изгорен наклада в Париж, след като е анатемосан от папа Климент V, а след това осъден на смърт от френския крал Филип Хубави. Обвинението срещу тамплиерите съдържа няколко точки заговор за извършване на държавен преврат, содомия, упражняването на култ към дявола в облика на Бафомет, представящ андро- генния (те. със смесени мъжки и женски качества) бог-козел. Преданията разказват, че изгарящият в пламъците Жак дьо Моле изрекъл проклятие и заплаха към своите мъчители с думите Скоро нещастията ще се посипят върху тези, които ни обвиняват безпричинно. Бог ще отмъсти за нашата смърт.“ 135 Масоните от цял свят приемат, че тези думи са били пророчески, осъдили на смърт френската монархия, която наистина загива след около 474 години в пламъците на френската революция, докато по същото време папата загубва своето влияние и неограничената си власт над монарсите в Европа след нашествието на Наполеон в Италия. Съвременните масонски ложи почитат мъченика Жак дьо Моле. Младежката група към тези ложи носи неговото имена- ричайки се Орден на дьо Моле. Много малко са масоните обаче, които знаят, че техният герой-мъченик навремето е попаднал под влияние на чужди за християнството идеи, основани на хер- метизма и езотеризма и че именно под влиянието на тези уче- |