6 3000 г. пр.Хр., когато западноевразийските сякаш изневиделица са открили писмеността и оттогава насам са започнали да се откъсват пред останалите и в редица други отношения. Напротив, около тази дата вече е имало не само евразийски, но и северноафрикански общества с наченки на писменост, централизирано държавно управление и градове. Те вече са намирали по-широко приложение на
своите метални сечива и оръжия, както и на домашните си животни (товарни, ездитни или впрегатните. играещи ролята на механична тяга, и са се прехранвали със земеделие и скотовъдство. На този етап обаче никое от тези неща не е било налице в повечето части на другите континенти някои, но далеч не всички, се появяват в отделни части на двете Америки и субсахарска Африка, но едва през следващите пет хилядолетия – да не говорим, че австралийските аборигени така и никога не се сдобиват с тях. Това вече би трябвало да ни подскаже, че корените на западноевразийската доминация в модерния свят са заложени
още в този безписмен период, продължил дог. пр.Хр. (Под „западноевразийска доминация разбирам не просто челната позиция на самите западноевропейски общества, но и на тези, изградени по техен образец на останалите континенти) Трето, една история, фокусирана върху западноевразийските общества, очевидно игнорира и най-важния въпрос. А той е защо само тези общества са се сдобили с такава несъразмерно голяма мощи изобретателност Обичайните отговори касаят т.нар. проксимални фактори – появата и възхода на капитализма, меркантилизма, науката,
технологията, както и на онези гадни вируси, които убивали хората на другите континенти при всеки техен контакт с евразийци. Защо обаче всички тези компоненти на империализма са се появили именно в Западна Евразия, а навсякъде другаде са били в много по-скромни мащаби, ако изобщо ги е имало Всеки компонент си остава само един проксимален фактори не може да ни даде окончателния отговор. Защо например капитализмът не е пуснал корени в предколумбово Мексико Защо меркантилизмът не е процъфтявал в Субсахарска Африка Защо науката (такава, каквато я разбираме днес) не е намерили почва в Китай Защо коренните жители на Северна Америка не са познавали развитите технологии, а австралийските аборигени – гадните вируси И ако в отговор някой се позове на т.нар. специфични или „идеосинк- ретични“ културни фактори – примерно че развитието на науката в Китай е било възпрепятствано от конфуцианството, но затова пък в Евразия е било поощрявано още от древните гърци и юдео-християнските традиции, – то
това би означавало, че този някой отново пренебрегва необходимостта от окончателен отговор. Аз пък бих го попитал следното а защо не сее получило обратното – конфуцианството да се развие в Евразия, а юдео-хрис- тиянската традиция в Китай Нещо повече, това би означавало да се игнорира и фактът, чедо в. сл.Хр. (епохата на великите географски открития) Китай всъщност е бил много по-напреднал от Западна Евразия в сферата на технологиите. Но човек не би могъл да разбере дори развитието на западноевразийските общества, ако сее фокусирал единствено върху тях. Най-интересните въпроси засягат тъкмо техните различия с другите общества. И за да отговорим на тези въпроси, ние трябва да разберем и останалите общества, а това на свой ред означава да поставим западноевропейските в един много по-широк контекст. Някои читатели
може би ще си помислят, че за разлика от конвенционалните историци аз изпадам в другата крайности отделям прекалено малко място на Западна Евразия за
7 сметка на останалите части на света. Бих им отговорил така историята на някои от тях е и доста поучителна, тъй като в рамките на тези сравнително малки географски ареали са живели не само многолюдни, но и доста различни общества. Ще се намерят и такива, които ще побързат да се съгласят с един от рецензентите на тази книга. Небезизвестна ирония този мой рецензент писа, че аз явно съм склонен да разглеждам световната история като гигантска луковица, на която модерният
свят е само външната обвивка, а другите – вътрешните пластове – трябва да се отлюспват един по един, за да се стигне накрая и до смисъла на историческото развитие. Да, световната история наистина наподобява луковица Но отстраняването на отделните люспи е и едно доста интригуващо занимание, криещо безброй предизвикателства – а и е от изключителна важност за самите нас, особено днес, когато се стремим да усвоим уроците наминалото, за да можем да посрещнем подобаващо и своето бъдеще.
Сподели с приятели: