Guns, germs, and steel

151 Нека сега съпоставим лекотата, с която е протекло това разпространение по оста изток- запад в Евразия, с трудностите, които то е срещало по оста север-юг в Африка. Повечето от основоположните култури от Плодородния полумесец са стигнали съвсем бързо до Египет, след което са се разпространили още по̀ на юг, за да стигнати до студените планински райони на Етиопия, където разпространението име спряло. Субтропическата (или средиземноморска) зона на Южна Африка е щяла да бъде идеална среда за тяхно тропическите условия на двете хиляди мили, разделящи Етиопия от най-южната частна континента, са се оказали непосилно препятствие. Вместо това земеделието на юг от Сахара е започнало с култивирането на диви растения от рода на сорго и африкански ямс, характерни за зоната
Сахел и тропическа Западна Африка и пригодени към горещия климат, обилните летни валежи и относително постоянната продължителност на деня, характерни за тези ширини. По същия начини разпространението на домашни животни на юг от Плодородния полумесец към Африка е било спряно (или поне забавено) от климата и заболяванията, особено трипанозомните, пренасяни от мухата цеце. Конят например никога не е успял да се наложи на юг от западноафриканските царства, разположени на север от екватора. Напредването на кравите, овцете и козите е спряло за цели две хилядолетия в северния крайна равнината Серенгети, където впрочем са възникнали и някои нови типове на човешки икономически общности, както и нови породи добитък. Едва през първите три века от нашата ера (те. близо осем хилядолетия след появата им в Плодородния полумесец) кравите, овцете и козите са стигнали и до Южна Африка. Тропическите африкански земеделски култури също са имали проблеми с придвижването сина юг, за да се появят в най-южната частна континента заедно с черните бантуски земеделци – малко след като тук е пристигнали домашният добитък. Но пък тези тропически култури никога не са успели да прекосят Фиш ривър, на чиито брегове са били спрени не от друго, а от новите – субтропически – условия, към които не са били пригодени. В резултатна всичко това се стига и до онова печално известно развитие на събитията в южноафриканската история. Някои от местните койсански народи (по-известни като хотентоти и бушмени) са се сдобили с добитък, носа останали без земеделски култури. Черните земеделци (банту) саги превишавали значително по числености саги изтласкали на североизток от Фиш ривър, на чиито брегове е спряло и придвижването им на юг. Едва през 1652 г, когато тук пристигат по море и първите европейски заселници, заедно с целия пакет насаждения от Плодородния полумесец, земеделието получава възможност да се развие и в южноафриканските субтропици. Всички тези сблъсъци между изброените народи са допринесли за трагичната участ, сполетяла Южна Африка през съвременната епоха най-напред койсаните са се стопили наброй, покосени от европейските вируси и пушки, после е дошъл редна нестихналите цяло столетие войни между бели и черни, а накрая е имало и цял един век на расово потисничество (т.нар. апартейд)
22
. И ето че сега потомците на европейците и черните африканци (банту) се опитват да намерят някаква нова форма на мирно съвместно съществуване в бившите земи на койсаните. Авторът визира основаването на Капската колония от холандската Ост-Индийска компания, която входа на т.нар. Кафърски войни разширява територията сина север и впоследствие става най-голямата провинция в Южноафриканския съюз (дн. ЮАР). Темата е разгледана доста по-подробно в Глава XIX. –
Б.пр.

152 Лекотата, с която производството нахрани сее разпространявало в Евразия, отчетливо контрастира с трудностите, които е срещало по главните оси (север-юг) на двете Америки. Разстоянието между Мезоамерика и Южна Америка – да кажем между мексиканските планини и тези на Еквадор – е само 1200 мили, отговарящо приблизително на това, което в Евразия разделя Балканите от Месопотамия. Балканите обаче са предлагали идеални условия за повечето месопотамски насаждения и домашни животни и саги получили в пакет в рамките на само две хилядолетия след появата им в Плодородния полумесец. Това темпо на разпространение е предотвратило възможността за самостоятелната им доместикация, както и на сродни видове, на Балканите. Мексиканските планини и Андите са били еднакво подходящи за повечето доместикати и от двата региона, но една съвсем малка част от тяхна първо място мексиканската царевица – е била пренесена от единия в другия. Но и много други насаждения и домашни животни не са успели да преодолеят тази дистанция. Хладният климат в планинските райони на Мексико би бил идеален за отглеждане на лами, морски свинчета и картофи, които са били усвоени при аналогични условия в
Андите. Но разпространението на северна тези андийски специалитети е било осуетено от горещата и равнинна междинна зона на Централна Америка. Пет хилядолетия след одо- машняването на ламите в Андите олмеките, маите, ацтеките и останалите коренни общества в Мексико са продължавали да бъдат без стадни животни и без никакви що-годе ядивни домашни бозайници с изключение на кучетата. По същия начини мексиканската пуйка, и слънчогледът от източната частна Съединените щати са можели да стигнати до Андите, ако не са били споменатите междинни тропически зони. Тези нищо и никакви 700 мили са отнели няколко хилядолетия на мексиканската царевица, тиквата и фасула, за да стигнат до американския Югозапада лютите чуш- лета и пълзящите така и не са успели да го направят (поне през праисторическата епоха. В продължение на хилядолетия царевицата не е могла да се утвърди в източната частна Щатите поради тамошния по-хладен климати по-кратки срокове за израстване. Някъде между I и III в. царевицата най-сетне е стигнала дотам, нов качеството сина второстепенна земеделска култура. Едва към X в, когато са се появили и някои по-устойчиви на студ нейни разновидности, базираното на царевицата земеделие е допринесло за стремителния, макари мимолетен разцвет на най-сложно структурираното общество в Северна Америка т.нар. мисисипска култура, – на който слагат край пренесените от европейците вируси. Нека не забравяме, че според генетичните анализи повечето насаждения от Плодородния полумесец са произлезли в резултатна един-единствен доместикационен процес, но затова пък са се разпространили толкова бързо, чеса предотвратили аналогичните процеси на други места спрямо същия или сродни нему видове. За разлика от тях повечето широкоразпространени земеделски култури в двата американски континента се състоят от сродни видове или дори от генетично различаващи се разновидности насъщото растение, които са били самостоятелно одомашнени в Мезоамерика, Южна Америка и източната частна Съединените щати. Сродните видове са се измествали взаимно на различните географски точки, което важи най-вече за амарантите, фасула, пълзящите, лютите чушлета, памука, тиквата и тютюна. Същото сее случвало и с отделните разновидности наедно и също растение например зеленият фасул, перуанският му събрат, лютата чушка Capsicum

153

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: