Guns, germs, and steel

340 Тези сравнения подсказват, че географските връзки са имали не само положителен, но и отрицателен ефект върху еволюцията на технологиите. Така или иначе технологиите са се развивали най-бързо в региони, където тези връзки са били умерени – нито много оживени, нито много слаби. Технологическото развитие през последното хилядолетие в Китай, Европа и може би Индийския полуостров е и нагледен пример за комплексното въздействие на тези три вида връзки – оживени, умерени и слаби. Естествено, за различния ход на историята в различните части на Евразия са допринесли и много допълнителни фактори. Плодородният полумесец, Китай и Европа например са били под постоянната заплаха от нашествия на конни народи от Централна Азия, но те не са били и еднакво уязвими. Една от тези номадски групи (монголите) впоследствие е разрушила древните иригационни системи на Иран и Ирак, но нито един азиатски номад не е успял да се задържи в горите на Западна Европа, започващи след унгарската пуста. Тези фактори включват и географското разположението е позволявало на Плодородния полумесец да контролира търговските маршрути, свързващи Китай, Индия и Европа, докато отдалечеността на Китай от другите развити цивилизации го е превърнала на практика в един гигантски остров. Тази относителна изолираност обяснява и защо някои възприети технологии впоследствие са били отхвърлени в Китай, което ни подсеща за аналогичните процеси, протекли в Тасмания и някои други острови (вж. Глави XIII и XV). Но един такъв кратък преглед може да открои не само локалните и краткотрайни исторически модели, но и по-мащабните. Историята на Плодородния полумесец и тази на Китай също съдържат една важна поука за модерния свят – обстоятелствата се менят и старите лаври не са гаранция за бъдещи успехи. Разбира се, някой би могъл да си зададе и следния въпрос дали пък чисто географските доводи, които излагам в тази книга, вече не са се лишили от тежест в днешния свят, когато идеите се разпространяват мълниеносно по Интернет, а материалните им резултати стигат за по-малко от денонощие и до най-отдалечените точки наземното кълбо. Някой би могъл да каже, че в състезанието между отделните нации вече важат съвсем нови правила – неслучайно се появяват и нови фаворити като Тайван, Корея, Малайзия и особено Япония. Но ако се замислим ще видим, че тези уж нови правила са просто варианти на старите. Да, транзисторът, онзи кристален триод, сътворен през 1947 г. в лабораториите на Бел в Източните щати, е прелетял цели 8000 мили, за да се приземи в Япония ида положи основите на местната електронна индустрия – ала така и не е успял да преодолее далеч по- малкото разстояние до Заир или Парагвай. Дори новите икономически свръхсили не са изскочили от нищото – това отново са общества, вложили хилядолетни усилия в изграждането на някогашните властови центрове, базирани на производството нахрани, или просто са били масово с емигранти от тях. За разлика от Заир и Парагвай, Япония и другите нови свръхсили са били в състояние да се възползват бързо от въпросния кристален триод, защото вече са били изминали достатъчно дълъг път в сферата на книжовността, металообработването и централизираната власт. Двете най-ранни средища на производство нахрани в света, Плодородният полумесец и Древен Китай, продължават да доминират и в модерния свят – било чрез преките си приемници (като КНР), било чрез страни, разположени в съседни региони и изпитали отрано тяхното влияние (Япония, Корея, Малайзия и

341 Европа, било чрез държави, основани и управлявани от задморски емигранти (Съединените щати, Австралия и Бразилия. Вероятността за световно господство на субсахарските африканци, австралийските аборигени или американските индианци засега е повече от слаба. И онзи курс, който световната история е поела преди десет хилядолетия, продължава да оказва осезателен ефект върху нас. От останалите фактори, имащи отношение към въпроса на Яли, напреден план изпъкват културните, както и влиянието на отделните личности. Да започнем с първите културната специфика на човечеството варира значително по света. Някои от тези различия несъмнено се дължат и на различната околна среда – нещо, на което многократно съм се спирал в тази книга. Остана обаче открит въпросът за възможното значение на локалните културни фактори, които не са пряко свързани с околната среда. Едно културно различие може да възникне на местна почва по най-тривиални и конюнктурни причини, нос течение навремето да се утвърди ида подтикне съответното общество към някой много по-съществен циви- лизационен избор, както подсказва и приложението на теорията на хаоса в други сфери на науката. Културните процеси от такова естество са сред онези бели петна в историята, които нерядко ѝ придават непредсказуем характер В Глава XIII дадох пример с клавиатурата QWERTY напишещите машини. В началото тя е била предпочетена пред многото други алтернативи по най-тривиални причини, свързани най-вече с фабричното производство на тези машини в Щатите, започнало през те години на XIX в, както и с чисто търговски съображения. Към тях се добавя решението от
1882 г. на основателката на Института по стенография и машинопис в Синсинати, някоя си мис Лонгли, да избере точно тази клавиатура, както и триумфът на нейният най-добър ученик, Франк Макгърин, разгромил основния си конкурент Луис Тоуб (използвал друга клавиатура) на финала наедно шумно рекламирано състезание по машинопис през 1888 г. В този отрязък между те и те години изборът спокойно е можел да се спре и на някоя друга клавиатура – едва ли нещо в американската околна среда е давало преимущества на
QWERTY. Но щом веднъж е било взето съответното решение, тя така затвърждава обществените си позиции, че след едно столетие е адаптирана и за компютрите. Може би подобни тривиални съображения, вече забулени от мрака навремето, стоят и зад решението на шумерите да изберат не десетичната, а дванайсетичната система за смятане (покрай която сме се сдобили с минутен час, часово денонощие и окръжност от 360°), макари в цяла Мезоамерика вече да е била широкоразпространена двайсетичната система (довела и до появата в календара на два конкурентни цикъла от 260 именни дни и годината от
365 дни. Тези наглед битови дреболии като пишещата машина, механичния часовник и структурата на календара не са попречили на възприелите ги общества да изпреварят останалите. Но не е трудно да се убедим, чете спокойно са можели да го направят. Например, ако стандартната американска клавиатура (QWERTY) не беше възприета и в останалия свят – тоест ако Япония или Европа бяха предпочели далеч по-ефикасната клавиатура на
Дворжак, – това тривиално решение от XIX в. щеше да има пагубни последици за сегашните позиции на американските технологии на световния пазар. По същия начин едно социологическо изследване, проведено сред китайски деца, показа, чете се научават да пишат много по-бързо, когато използват знаците от латиницата

342 за фонетична транскрипция на китайските думи (така наречената пинин) вместо традиционната китайска система с нейните хиляди йероглифи. В науката е изказвано мнението, че последната е била възприета най-вече защото решава проблема с характерната за китайския език омофония, те. наличието на огромен брой думи с различно значение, но еднакъв фонетичен състав. Ако това действително е така, то огромната роля на грамотността в китайското общество би могла да се обясни и с изобилието от еднакво звучащи думи в китайския език, но едва ли някой би се наел да твърди, че самата околна среда на Китай е способствала за появата на толкова много омофони. Дали пък чисто езиковата специфика или фактори от културно естество могат да обяснят иначе необяснимия неуспех на андийс- ките цивилизации да създадат своя писменост Дали нещо в самата индийска среда не е способствало за появата на кастите, което пък е имало пагубно въздействие върху развитието на технологиите в Индия Дали нещо в околната среда на Китай не е способствало за утвърждаването на конфуцианството и културния консерватизъм, които също са белязали дълбоко неговото историческо развитие Защо религията (в лицето на нейните „про- зелитски“ варианти като християнството и исляма) сее превърнала в основна движеща сила на колонизацията и завоевателните войни, провеждани от европейците и народите от Западна Азия, но не и за китайците Тези примери илюстрират широкия спектър от въпроси, свързани с онези различия, които нямат пряко отношение към околната среда и в началото са играели незначителна роля, за да се превърнат стечение навремето в трайни и важни културни особености. Тяхното значение тепърва трябва да се изяснява. И ние можем да открием интересуващите ни отговори, ако насочим вниманието си към онези исторически модели, които продължават да бъдат загадка за нас, въпреки че вече си изяснихме ролята на основните географски и екологически фактори. Какво да кажем за индивидуалната специфика Един добре познат пример от близкото минало е неуспешният опит за атентат срещу Хитлер на 20 юли 1944 г, едновременно с който е трябвало да избухне и въстание в Берлин. И двете начинания са били планирани от германци, които са били убедени, че войната не може да бъде спечелена и са искали да сключат мир, когато Източният фронт все още сее простирал главно в очертанията на Русия. Хитлер е бил ранен от избухналата бомба с часовников механизъм, скрита в една чанта с книжа, под заседателната маса и най-вероятно е щял да загине, ако бомбата е била заложена малко по-близо до стола, на който е седял. И днешната карта на Източна Европа, както и целият развойна Студената война щяха да изглеждат по съвършено различен начин стига Хитлер да беше загинали войната да бе свършила още тогава. Не толкова известно, нос още по-съдбовни последици е и едно транспортно произшествие от лятото на 1930 г, или близо две години и нещо, преди Хитлер да вземе властта в Германия. Тогава пък автомобилът, в който той сее возели тона мястото на самоубиеца, те. седалката вдясно от шофьора, се засякъл напътя с някакъв тежкотоварен камион. Камионът обаче успял да отбие в последния момент, преди да връхлети и размаже колата на фюрера. Като имаме предвид до каква степен психопатологичното у Хитлер е определяло нацистката политика, можем да предположим, че и Втората световна война е щяла да протече по доста по-различен начин, ако шофьорът на камиона е натиснал спирачките само седна секунда закъснение.

343 Можем да посочим и много други, чиято индивидуална специфика е оказвала влияние върху хода на световната история достатъчно е да споменем Александър Македонски, Август, Буда, Христос, Ленин, Мартин Лутер, инкският император Пачакути, Мохамед, Вилхелм Завоевателя и зулуският крал Шака. До каква степен всеки от тях е влияел на хода на събитията, а не просто е реагирал най-адекватно в създалата се ситуация За първия случай важи казаното от историка Томас Карлайл: Всемирната история, или разказът за всичко онова, което човек е постигнал в този свят, е всъщност История на Великите личности, които са работили тук На противоположното мнение е бил пруският държавник
Ото фон Бисмарк, който, за разлика от Карлайл, е познавал изтънко скритите механизми на политическата игра Задачата на политика е да чуе Божиите стъпки, отекващи в историята, ида се опита да Го хване за пеша на палтото, точно когато Господ минава край него Подобно на културната, и индивидуалната специфика е оставила редица бели петна в световната история. И това също ѝ придава непредсказуем характер, наред със слепите природни стихии, за да ни попречи да видим по-общите причини. Нос оглед на целите, които си поставяме в тази книга, въпросната специфика едва ли щение от полза, тъй като и най-ревностният привърженик на теорията за великата личност трудно би могъл да разтълкува най-мащабния исторически модел само въз основана делата на неколцина души, колкото и мащабни да са те. Да, Александър Македонски може би наистина е успял да ускори развитието на вече грамотните, произвеждащи храни и боравещи с железни сечива държави в Западна Евразия, но той самият няма нищо общо с факта, че тогава, когато там са се появили държави, в Австралия е имало само общности на ловци-събирачи, не- познаващи нито писмеността, нито железните сечива. Може би ще е най-разумно да кажем, че този въпрос – за ефекта от индивидуалната специфика върху историческото развитие – остава открит. Историята общо взето не се смята за точна наука, а за нещо близко до хуманитаристи- ката. В най-добрия случай я класират при обществените науки, и то като най-„ненаучна“ от всичките. Научните изследвания на различните системи за управление обикновено се определят като „политология“, а Нобеловата награда по икономика обикновено означава, че носителят ѝ се изявяване в стопанския сектора в сферата на чистата (икономическа) наука. По тази причина отделните исторически дисциплини много рядко се възприемат като части наедно цяло, наричано с общото име История. Повечето историци дори не се смятат заучени и получават много слаба подготовка в сферата на утвърдените академични дисциплини и техните методологии. Усещането, че историята е някакво там море от подробности, кара по-артистичните натури да ръсят разни сентенции от рода на Историята ли Абе това са само сухи факти, бабини деветини или В историята има само един закон – този на калейдоскопа и прочее в същия дух. Едва ли някой ще отрече, че е по-трудно да извлечеш общите принципи, когато изучаваш историята, отколкото при изследванията на планетарните орбити. Но аз не смятам, че тези трудности са фатални. Такива трудности създават и някои други обекти на историческите изследвания, ала никой не оспорва мястото им сред естествените науки – например астрономията, климатологията, екологията, еволюционната биология, геологията или палеонтологията. За съжаление, популярната представа за наука най-често се базирана физиката и на още няколко полета на дейност със сходна методология. Учените, които работят в тях, общо взето са склонни да игнорират всички останали полета, за които са валидни други методологии, включително и тези, в които самият аз се изявявам – екологията и еволюционната биология. Не бива обаче да забравяме, че думата наука означава и знание (английското science идва от латинското scire, узнавам, и scientia, сведение наученото или усвоено знание, натрупано с помощта на най-подходящите за конкретния случай методи. Ето защо изпитвам огромна съпричастност към изследователите на човешката история, тъй като те наистина се сблъскват с неимоверни трудности. Историческите науки в по-широкия смисъл на думата (включително астрономията и подобните) споделят много общи черти, отличаващи ги от такива подчертано неисторични науки като физиката, химията или молекулярната биология. Бих се спрял на четири от тези особености методологията, каузалността, прогностиката и комплексността. Във физиката основният метод за натрупване на знания е лабораторният експеримент, в който изследователят манипулира интересуващия го показател, провеждайки и паралелни контролирани експерименти (в които въпросният показател остава неизменен. Щом фиксира и останалите показатели, той възпроизвежда отново експерименталната манипулация и контролирания експеримент, за да сумира нужното му количество данни. В съзнанието на милиони хора тази стратегия, вършеща идеална работа и в химията и молекулярната биология, толкова плътно се идентифицира с науката като цяло, че експериментът сам по себе си се възприема и като най-съществения компонентна научния метод. Проблемът е, че в повечето исторически науки лабораторният експеримент очевидно би могъл да играе само второстепенна роля (ако изобщо се прилага. Съгласете сече човек не може нито да стартира, нито да предотврати формирането на една галактика, както не може да предизвика ураган или цяла ледникова епоха (камо ли пък да ги спре, да не говорим, че той няма как да изтреби (дори и с експериментална цел) мечките гризли в някой национален парк или да върне обратно еволюцията на динозаврите. Ако иска да натрупа знания в тези области, на него ще му се наложи да използва съвършено други методи – наблюдението, сравнението и т.нар. естествени експерименти (на които ще се спрем по-нататък). Историческите науки се занимават с причинноследствени вериги, изградени от прокси- мални и абсолютни фактори. Във физиката и химията понятията като основна причина, цели функция ако невинаги, то поне в повечето случаи звучат безсмислено, но ние не можем да минем без тях, ако искаме да разберем в какво се изразяват биосистемите като цяло и в частност човешките дейности. Например ако един биолог реши да проучи въпроса с кожухчетата на арктическите зайци, които през лятото са с ръждивокафяви оттенъци, но през зимата побеляват, той едва ли ще се задоволи с изброяването на някои по-второсте- пенни фактори като молекулярната структура на пигментите в заешката козина и разните му там биосинтетични пътеки. Далеч по-важни са въпросите, свързани с функцията на тази метаморфоза (да служи като защитна окраска срещу хищниците) и най-вече нейната

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: