Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Третиране на гражданите като деца
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Насаждане на фатализъм и детерминизъм, псевдоучения
- Внушаване на идеи за ограничения
- Пренасочване на гнева навътре към индивида
- Направляване на емоциите и нагласите, „водене“
- Призоваване към честност и откровеност
- Вярвай ми
| 5. Третиране на гражданите като деца
По-голямата част от рекламите, предназначени за масовия потребител, използва такава реч, аргументи, образи, понякога и детска интонация, че да се асоциира със слабост, все едно аудиторията е малко дете или умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години, то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Тази реакция ще бъде лишена от критична оценка. Примерни манипулативни фрази: „Нищо не разбираш.“ „Цивилизацията трябва да се пази.“ „Обществото не е дорасло.“ „Социалната еволюция е бавен процес.“ „Хората са незрели, трябва да се направляват за тяхно добро.“ „Не бива да отстъпваме пред тълпата.“ „Обществото има нужда от наставник.“ Насаждане на фатализъм и детерминизъм, псевдоученияСъдба... Колко често сме чували тази дума от устата на мнозина, колко пъти сме чели за нея в романи, в стихове, във филми... Изглежда на немалка част от хората им допада идеята на детерминизма. Предполагам, защото ги освобождава от личната отговорност и товара на свободата. Първите две по популярност религии - Християнство и Ислям също са детерминистични. Свободната воля според християнските църкви най общо казано се свежда единствено до това, дали да се подчиниш на Бог или да изпиташ гнева му. Е, в някои версии на Християнството Бог няма лично да те накаже, но като те изостави пак ще страдаш. Но днес не само Църквата експлоатира тази човешка слабост. Търсенето на смисъла, мисията на отделния индивид на земята, традиционно винаги е било доходна бизнес ниша за всякакви астролози, гадатели, врачки и прочее шарлатани. От известно време, в тон с бавния залез на Християнството, се роят всевъзможни метафизични псевдонауки и учения, които се опитват да запълнят нарастващата празнина, постепенно освобождавана от Църквата. Плеяди „духовни ментори“ и езотерични автори също се стремят да си създадат стадо от последователи. Немалко от тези учения по своя характер не се различават особено от религията. Например вярата в извънземните по същество е сходна с това, което Църквата се опитва да ни учи, с основната разлика, че ролята на Бог е заета от извънземните. Днес изборът на сергията на модерния детерминизъм е голям - има извънземни, Астрология, различни шаманизми, кармични учения, Хюман Дизайн и какво ли още не - за всяка индивидуална склонност и нагласа ще се намери по нещо. За по склонните към подчинение ще се намери нова религия или секта, за вярващите в приказки - „поучителна“ и „мъдра“ приказка за „истинските неща“ в живота, за рационално ориентираните - нова псевдонаука, за търсещите успех - поредната рецепта за успех, предполагаща първо „духовно пречистване“. За всяка таргет група има духовен продукт, който в крайна сметка цели контрол и зависимост. На духовния „пазар“ истински стойностните неща са малко. Изглежда още в древна Индия експлоатацията на хората с духовни стремежи и търсения е била факт от живота. Затова свидетелства фрагмент от древния барелеф „Покаянието на Арджуна“(известен още с името „Спускането на Ганг“), разположен в град Махабалипурам, който можете да видите по долу: Както забелязвате, става въпрос за котка, която стои изправена сред мишки, като мишките се кланят на котката. Древният майстор иронично е представил котката като лъжедуховен водач на мишките, намеквайки, че съществува нещо като „духовно хищничество“, когато някой, вместо просветление ти пробутва заблуди и зависимост. И така, желанието на хората някой да им посочва пътя не остава без отговор(най често не безкористен). Чрез детерминизма и фатализма се налага пасивност, примирение и подчинение. Каквото и да се случи с даден лековерен индивид, той винаги би могъл да бъде накаран да го приеме, като бъде накаран да вярва, че това е неговият път, неговите уроци в живота, неговата съдба и изпитание. Такава манипулация се среща и комуникацията, била тя онлайн или офлайн. Примерни нейни фрази могат да бъдат следните: „Така е писано.“ „Така е трябвало да се случи.“ „Всеки има уроци в живота, които трябва да научи.“ „Не се противи на Съдбата.“ „Каквото и да правиш, пак ще стане това, което е писано.“ „Накрая всичко само ще си дойде на мястото.“ Може би е успокояващо да си мислим, че някой бди над нас и че можем да оставим отговорността за живота и решенията си на някой друг - бил той Бог, Диктатор, звездите и планетите, Наставник, Гугъл, Държава, мозъчен тръст, семеен съвет, доброжелател или нещо друго, но е факт, че лековерните и покорните страдат най много. Човек е роден свободен и негово призвание е да определя себе си и съдбата си. Внушаване на идеи за ограниченияВидяхме как в подглава „Илюзия за избор“ манипулаторите се опитват да рамкират мисленето на хората, да ги направят слепи за възможностите, които са пред тях, и така да създадат фалшива карта на реалността в съзнанието им. Подобна е и манипулацията, базирана на възприемане на ограничения. На индивида се внушава, че трябва да приеме някакви ограничения, като целта е той да ги възприеме за нормални и естествени. Идеята за „таван“ поставя индивида в друга мисловна нагласа и слага подсъзнателна спирачка за реализацията на потенциала му. Примери за реплики, които манипулатор с подобна цел би могъл да ви подхвърли: „Не може всичко да имаш.“ „Докога ще ламтиш?“ „Рееш се в облаците.“ „Мечтите поне са безплатни.“ „Слез на земята.“ „В тази страна с една средна заплата се живее добре.“ „Ти си среден човек.“ „Живей нормален живот.“ С приравняването на индивида към някакъв „среден“(или „нормален“) стереотип се прави опит той да се постави в психологически и ментален план в някакво „прокрустово ложе“, и да се „отреже“ от него това, което „стърчи“. А именно излишните за системата амбиции и индивидуализъм. Внушаването на идеи за ограничение се опитва да сложи юзди на амбициите, плановете и мечтите на хората, да ги направи конформисти и да ги примири с реалностите, които системата създава. Нека си припомним думите на президента на САЩ Удроу Уилсън, споменати в началото на тази книга. В началото на 20ти век(1908-1909г.), тогавашният президент на САЩ Уудроу Уилсън дефинира насоките пред американското образование и общество като цяло. Според него либералното образование, което създава всестранноразвитата личност и пробужда нейната духовност и стремежи към пълноценност, както и към цялостна реализация, трябвало да е привилегия само за елита. За останалата, много по голяма част от обществото, Уудроу Уилсън е предвиждал просто техническо образование, което да подготви учениците за бъдещият им живот на работници и изпълнители. За тази класа хора не се е предвиждало да разгърнат духа си и да водят пълноценен живот, да притежават стремеж към свобода, амбиции и достойнство, присъщи на развитата личност, а просто да се подчиняват и да изпълняват монотонни технически задачи. Такова разделение в обществото съществува и днес, 110 години по късно, почти навсякъде. Ясно е за коя част от обществото са ограниченията, нали? От друга страна пропагандата ни учи да се възхищаваме на успелите предприемачи, бизнесмени, публични личности, да мислим, че техния успех се дължи изключително на невероятните им качества и трудолюбие, без да допускаме, че поне някои от тях със сигурност са продукти на тази система(т.е. системата ги е създала), а други просто са имали късмет в редица фактори. Но как те биха могли да бъдат обект на подражание, ако някой окастря духа на хората още от училищната скамейка и ги подготвя за обикновени работници? Сякаш идеята е успелите хора да служат единствено за възхищение, а не за вдъхновение. Естествено, не можем всички да бъдем звезди. Но обществото може да бъде по справедливо и балансирано, така че всеки да може да има своите лични мечти и стремежи, както и възможности за тяхната реализация в разумен план, вместо да бъде бот на системата, защото тогава философски погледнато, животът просто няма смисъл. Пренасочване на гнева навътре към индивидаКогато има причина за гняв, манипулаторът вероятно ще се опита да обърне гнева на даден индивид навътре към него самия, независимо от причината и причинителя. Така той превръща гнева на неговия обект на манипулация в саморазрушителен импулс. Това става чрез призоваване на индивида да потърси причините в себе си и с внушения, че той сам си е виновен. Примерни фрази: „Все другите са ти виновни!“ „Всичките виновни, само ти невинен.“ „Преди да съдиш другите, погледни първо себе си.“ „Търсиш оправдания за собствената си непълноценност.“ „Неудачниците винаги обвиняват другите.“ „И ти не си идеален.“ „Помисли отново и виж къде си сгрешил.“ Направляване на емоциите и нагласите, „водене“При тази техника манипулаторът цели да направлява чувствата и мислите на жертвата. Той си поставя за цел да доведе обекта на своите въздействия до определено състояние чрез сугестия. За да постигне това, той се опитва да влезне „под кожата“ на жертвата, като имитира тона и усещанията и, и демонстрира разбиране. Ако индивидът е гневен, то и манипулаторът ще се държи гневно в тон с него, ще му демонстрира разбиране и съпричастност, и ще показва, че приема неговата позиция. При комуникация очи в очи, може да се имитира и езика на тялото на манипулирания индивид. След като се постигне синхрон и се установи подсъзнателна връзка между двамата, манипулаторът постепенно започва да диктува тона и емоциите, като обектът на манипулация се сугестира и ги следва. Ако манипулаторът започне да успокоява тона, то и неговият обект вероятно ще направи същото. Така манипулаторът направлява емоциите на жертвата си, докато я докара до желаното състояние. Най често желаното състояние е отпускане и/или изтощение, при което индивидът става по възприемчив на внушения, но може да бъде и точно обратното - раздразнение и загуба на контрол. Примерни фрази: „Разбирам те.“ „Да, прав си, така е.“ „Успокой се, не се ядосвай.“ „Ако се успокоиш малко и ме послушаш за момент...“ „Така е, но си твърде мек. Не се ли вбесяваш от факта, че...“ Призоваване към честност и откровеностЕксплоатирайки очакването на честните хора за честна комуникация, манипулаторът ще се опита да призове към „честност и откровеност“ за да свали защитите на хората, да ги подтикне да се „разголят“ и да им спечели доверието. В опит да настрои хората на тази вълна, той може дори да се престори че споделя нещо лично от своя живот. След като ги е направил беззащитни и възприемчиви, той може не само да получи информация, а има и по голяма вероятност да ги излъже успешно. Примерни фрази: „Да бъдем честни.“ „Не ни ли омръзна вече от лъжи?“ „Ако ще се лъжем, няма смисъл.“ „По добре да сме открити.“ „Сложи ръка на сърцето си и кажи...“ Вярвай миЧовек има потребност да се доверява. Иначе нямаше да измисли Бог. Нито изповедта и психоаналитиците. Тази потребност от доверие се използва от манипулаторите. Този тип манипулация можем да срещнем най често при политиците, особено при авторитарните такива. Доверието в някого сваля отговорността от индивида и я прехвърля на този някой. По лесно е да се довериш, отколкото непрекъснато да подозираш. Когато индивидът веднъж се е доверил, защитите му са свалени, а критичното мислене изключено. Какво по добро за всеки манипулатор? Примерни фрази: „Вярвайте ми!“ „От вас доверието, от мен действията!“ „Трябва да ми вярваш!“ „Можеш да ми имаш доверие.“ „Това ще си остане между нас. Обещавам!“ „Кажи, ще ти олекне.“ „Не можеш да подозираш всеки.“ „Много си мнителен!“ „Имаш проблем с доверието.“ Не казвам, че трябва да бъдем недоверчиви и мнителни темерути, но не трябва да даваме доверието си с лекота на всеки, който го поиска. Доверието се заслужава, то не се дава. А дотогава трябва да важи руската поговорка: „Доверявай се, но проверявай.“ Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|