Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Както не може да се строи животът на хората, така не може да се строи и човекът
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Маймунска работа ли е справедливостта
- Имаме ли избор
| Както не може да се строи животът на хората, така не може да се строи и човекът.
Всеки от нас е различен, всеки от нас следва да извърви своя собствен, личен път към себе си. Няма рецепта как да живеем и какви да бъдем. Общество, което се опитва да убие индивидуалността в крайна сметка убива себе си, защото се превръща в една безжизнена сива маса от роботи, която няма от какво да се задвижва. Олигахията и елитите, в опитите си да противопоставят индивидуализма на солидарността, се опитват да налагат колетивистична философия на подчинение на индивида пред колектива. Те се опитват да приравнят понятието за солидарност с колективизъм. От друга страна обаче, те проповядват един дикенсов капитализъм в който няма и капка солидарност. Те са против социалната държава, чийто основоположен принцип е солидарността и вече дори се опитват да отрекат справедливостта като ценност, противопоставяйки на нея някакъв социален дарвинизъм и „обществена необходимост“. Но справедливостта е заложена при всички социални животни, като необходимо условие за съвместно съществуване. Иначе от социума не би имало смисъл, ако повечето губят от него. Маймунска работа ли е справедливостта? Експериментите, изследващи поведението на социалните животни ни дават идеи за заложените в тях(вкл. и човешкия вид) склонности, правещи живота в социум изобщо възможен. Един от тези експерименти е този с маймунките, получаващи нееднакво „заплащане“ за една и съща дейност. Накратко експериментът се състои в следното: Две маймунки(капуцини) се намират в прилежащи клетки с прозрачни стени, така че се виждат една друга. Те трябва да подадат камъче на експериментатора, от намиращите им се в клетката, за да получат в замяна храна(първоначално краставица). Двете маймунки вършат това с охота, защото обичат краставица. В един момент едната от маймунките получава за същото усилие не краставица, а грозде(което маймунките предпочитат пред краставицата). Другата маймунка остава на краставица. Но виждайки, че съседът и е получил грозде, същата маймунка яростно хвърля краставицата извън клетката, отказва да извършва повече задачата и започва да буйства. https://www.youtube.com/watch?v=meiU6TxysCg&ab_channel=TEDBlogVideo Експериментът е повтарян при различни условия с различни животни, с аналогични резултати. Или трябва да предположим, че при социалните животни има някаква вродена склонност към справедливост, или че експерименталните животинки са били предварително индоктринирани с комунизъм и марксизъм... Този експеримент и видеото в частност може да са забавни, но те красноречиво илюстрират заложените в социалните животни склонности върху чиято база при човека се развива и моралът. *** Днес визиите за бъдещето игнорират вроденото в нас. Арогантността на механистичната, материалистична наука, която ги задвижва, изглежда няма граници. Мъдростта на Питагор, който е доказал още в Античността, че човек колкото повече знае, толкова повече не знае, защото нарастналото познание увеличава допира с Неизвестното, е забравена. Днес парадигмата е механична, доминира схващането, че бъдещето може да се предвиди и програмира с все по мощните компютри, без да се задава въпросът, може ли свръхмощните компютри да предвидят ефекта породен от собствената им мощ? Могат ли да изчислят „Ефекта на Пеперудата“, който пораждат с всяко свое изчисление? Предвидим ли е светът, програмируем ли е той, и ако е така(в което дълбоко се съмнявам), би ли имало начин прогнозите и визиите за него да не се повлияят от користта и манията за власт на тези, които биха могли да го предвидят и изчислят? Във филма „Неуловим“(2008 г., с Анджелина Джоли и Морган Фрийман), се разглежда този проблем. Във филма една секретна организация, посветена на това да брани човечеството, периодично получава имената на хора, които трябва да бъдат убивани, за да не навредят на човечеството. Това става чрез някакъв езотеричен механизъм наречен „Станът на Съдбата“. Тези хора не са непременно престъпници или злодеи, дори по често са добри хора, но „Станът на Съдбата“ периодично извежда имената им без обяснения. И въпросните хора биват убивани от организацията. За доброто на човечеството. Накрая се разбира, че началникът на тази организация(Морган Фрийман) е подменял имената, получавани от Стана на Съдбата, за да се сдобива с все по голяма власт. Разбирайки това, Анджелина Джоли успява да се сдобие от Стана с последните истински имена на хора за убиване, и установява, че това са всички членове на организацията. Накрая, само с един куршум, тя убива всички от групата(включително и себе си) и така филмът свършва. Днес модерната наука и в частност квантовата физика, се сблъсква с парадокси, които човешкият мозък просто не може да проумее. Тези парадокси насочват мисълта към древните източни философски учения, които противоречат на грубия материализъм на западното мислене и наука. Но въпреки това днес откритията на квантовата физика, отричащи обективната реалност, загатващи, че наблюдател и наблюдавано са една система, се игнорират, някак си остават извън обществения фокус. Идеята, че случващото се с нас е следствие на нашите вътрешни процеси, емоции, нагласи, мисли и представи официално се отрича от материалистичната парадигма, която обаче зарежда индивида с тези прозаични мисли и нагласи, които в крайна сметка формират него и живота му. Можем ли да се откажем от нашата автономност? От правото да създаваме себе си и живота си, от свободата си, достойнството, личния избор? Какво би останало тогава от нас, от нашето съзнание, от Духа и Душата ни? Можем ли да поемем отговорност за това, което не сме избрали сами? Искаме ли механично бъдеще, в което няма място за Индивида и Личността? Искаме ли Гугъл(например) да ни казва(или по скоро да ни внушава, да ни програмира) как да живеем, за кого да се оженим/омъжим, дали да имаме деца и колко, какво да работим, какво да харесваме, как да си прекарваме свободното време, какви книги да четем(ако изобщо), какви мечти да имаме? Искаме ли алгоритми да ни управляват и програмират, така че да се превърнем в ботове на корпорациите? Искаме ли „Науката“(т.е. текущата и вероятно цензурирана версия) да решава вместо нас и да определя какви да бъдем? Вероятно повечето от нас не. Декарт е стигнал до идеята „Мисля, значи съществувам“. Ако някой друг мисли и решава вместо нас, тогава ние ще съществуваме ли? Поне като съзнателни личности и индивиди? Аз вярвам, че човешката природа не пасва на ред без свобода, справедливост и автономия.Човек не може да живее в „матрица“, той има сетива и способности, с които разпознава фалша в живота. Така както разпознаваме фалшивото пеене и мелодия, така разпознаваме и дисхармонията във всичко останало. Днес системата се опитва да вкара човека в матрица, в която всичко ще е научно регулирана имитация, илюзия. Целта е всичко в живота на човек да стане изкуствено, плод на моделиране на индивида и неговата среда. Всичко да бъде остойностено и да стане предмет на пазарни взаимоотношения, а човешките контакти сведени до размяна на стойности. Но тази подмяна на човека, този масов фалш ще се провали, както са се проваляли всички други подобни опити досега. Животът не може да съществува в матрица и да се развива чрез команди и програми. Животът е спонтанен, той е свободен, и само и единствено тогава той процъфтява. Изкуственото се проявява в човешкото съзнание като усещане за фалш и безсмислие, което води до апатия, нихилизъм и разпад. Навремето, в Северна Америка робовладелците се опитвали да накарат внесените от Африка роби да се размножават, защото това е щяло да им излезне по евтино, отколкото непрекъснатия „внос“ на роби от африканския континент. Този опит обаче не е сработил. В историята има и много други подобни примери. Животните в зоопарка също рядко се размножават, защото макар и храната там да им е осигурена, те нямат свобода. Единствено добитъкът се размножава, но той не може да оцелява сам. Човек хилядолетия е деградирил дивите турове и ги е превърнал в овце, неспособни да живеят в природата сами. Сега той се опитва да направи това и със себе си. Ако успее, човешкият род просто ще се самоунищожи, ще загуби своята сила, жизненост и интелект, ще спре да еволюира, ще деградира и ще изчезне. Несвободата, потисничеството и насилието, създаващи примитивен ред, имат своите естествени граници. Те генерират все повече проблеми, които отнемат от енергията на системата, която все повече отива за справяне с тях, вместо за развитие. Но опитите за неутрализиране на текущите проблеми само създават нови проблеми, така проблемите се натрупват и накрая довеждат системата до разпад. Днес Олигархията е въоръжена със своите високотехнологични оръжия и психологически науки, чрез които се опитва да контролира всичко. Тя се опитва да наложи примитивните си разбирания за живота и човека със сила, хитрост и коварство. Опитва се да сведе мистерията на Живота до („научна“)идеология и до поредица от стойности и алгоритми, същевременно игнорирайки това, което не може да измери и вероятно никога няма да може да измери. В преследването на тези си цели тя игнорира и факта, че познанието е безкрайно и от всеки негов връх се разкриват нови и по високи върхове. Елитите и технократите не могат да разберат, че към живота се подхожда не с арогантността на науката, а с мъдростта и преклонението пред вселенския ред, пред това, което остава загадка, но за чийто проявления човек е надарен със сетива и усещания. „Човешкият фактор“ със своята привидна алогичност винаги ще остава извън социалните уравнения на технократите. Така че технологията не променя нещата. Дори и да тушира проявленията на една закономерност, която тя би определила като проблем, тази закономерност би се проявила по друг начин, отново и отново. Включително и като съпротива. Имаме ли избор?„Не прави нищо, което не съответства на собствените ти причини и усещания“ Буда Може би знаете за известния експеримент на американския психолог Стенли Милграм, проведен през 60те години на 20ти век, където се изследва склонността към подчинение на авторитети, в условия на противоречие с човешкия морал. Ако не сте чували за него, ето в какво се състои той: Участват двама души, които влизат в ролите на учител и ученик в мним експеримент, уж изследващ ефективността на наказанията при заучаването. Ученикът трябва да запамети определени двойки думи, а учителят да го изпитва, като при грешен отговор следва да накаже ученика с електрошок, по нареждане на експериментаторите. Тук уловката е, че докато учителят е случайно лице, ученикът всъщност е актьор и подставено лице от експериментаторите. Електрошоковете не са истински, но „учителят“ не знае това. Реално се изследва нещо друго, а именно до каква степен човек е склонен да се подчинява на авторитети, дори когато заповедите противоречат на човешките разбирания и морал. На „учителите“ се обяснява, че каквото и да се случи, те няма да носят никаква отговорност, тя пада изцяло върху организаторите. „Наказанията“ с електрошок варират от 15 до 450 волта, като на бутоните за пускане на по високи волтажи има и предупредителни надписи, като на този за 375 волта е изписано „Опасно. Тежък шок.“, а на последния фигурира многозначителното „XXX“. Преди експериментът да започне, учителят изпитва върху себе си ефекта от електрошока от най ниска степен, който също е болезнен. Разбира се, както споменахме, ученикът не е подложен на никакви елетрошокове, но учителят не знае това. В хода на експеримента ученикът започва да дава все повече грешни отговори и учителят според правилата трябва да пуска увеличаващи се електрошокове.Той получава нареждания от експериментатора да извърши това, като при съмнения и възражения от страна на учителя, породени от реакцията на ученика(която е фалшива), експериментаторът повтаря, че учителят е длъжен да действа според условията на експеримента. Ето неговите стандартни реплики: Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|