Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
Част 3. Има ли алтернатива?Към „Маутам“В Северна Индия и в някои части на Мианмар расте един особен вид бамбук, който цъфти веднъж на около 50 години. Този период на цъфтеж се нарича Маутам. В периода на цъфтеж от тези дървета се отделят техните семена, които в огромното си количество застилат земята. Тези семена са изключителво питателна храна за плъховете, за които този цъфтеж представлява „Рогът на изобилието“. Това изобилие от храна води до драстично увеличаване на популацията на плъховете. Но семената свършват, а плъховете остават... Полудели от глад, плъховете се втурват към селата наоколо и опустошават запасите от зърно и изобщо всичко до което се доберат. По тези места дори се разказват истории за хора, изядени от плъхове. Това е така нареченото „наводнение от плъхове“. Унищожението на зърното предизвиква глад сред хората в района. Накрая сред плъховете настъпва и канибализъм. Озверели за храна, плъховете се нахвърлят един върху друг и се самоизяждат. Маутам е пример за това, как изобилието може да доведе до трагедия. Но хората не сме много по различни от плъховете и изглежда, не сме и много по умни. Нито пък сме склонни да се учим от грешките си. За човечеството ресурсите, земята и Природата са това, което за плъховете са семената на бамбука. И също както плъховете се размножават безгранично и изяждат семената на бамбука, така хората изчерпват или унищожават наличните им ресурси. Преследването на безкраен растеж и икономическа експанзия, икономическото неравенство и безпросветност, трупането на печалби и насърчаването на раждаемостта от късогледия национализъм води човечеството към човешкия „Маутам“, чиято прелюдия вече наблюдаваме. И това явление няма да е нещо ново, в историята има примери за цивилизации, предизвикали собствената си гибел поради изчерпване на ресурсите. Цивилизацията на маите например запада точно поради такава причина. Пренаселването на полуостров Юкатан в днешно Мексико, където са живели маите, води до недостиг на храна и други ресурси, затова през IX век от новата ера цивилизацията им се срива и градовете им се обезлюдяват. Характерно за периода на упадък е било силното икономическо неравенство, социалното разделение и йерархия, както и междуособните войни. Нещо подобно наблюдаваме и в момента по цял свят. Днес пренаселените градове, особено в развиващия се свят, са потискаща гледка, навяваща представи за човешки мравуняк, или термитник, опустошаващ всичко. Замърсяването постепенно става най големият, пряк или косвен убиец. Вече има недостиг на вода и храни. Храните поскъпват, а качеството им спада, хората все повече се хранят с химия и ГМО, което ерозира здравето и води до непредвидими рискове. Някои държави, особено тези в бедни на вода райони, спорят за водоизточници, а анализаторите прогнозират и войни за вода. Ресурсите също свършват, преработени в планини от отпадъци. В опит да се насмогне на енергийните нужди на непрестанно нарастващото население производството на атомна енергия преживява ренесанс. Живеем в периода на най голямото измиране на животински видове след изчезването на динозаврите. Това е Антропоцена - светът на смъртта, създаден от човека. Без алчността на корпорациите този свят не би съществувал. Не би съществувал, защото без хищническата експлоатация и паталогичен стремеж към растеж, печалби и власт не би имало подобна мизерия и глобално оскотяване, водещо до пренебрегване на демографските, екологични и морални проблеми, поради необходимостта по някакъв начин да се закърпят текущите проблеми, дори с цената на скорошната поява на нови, по големи. Решаването на съвременните предизвикателства към оцеляването предполагат огромни дългосрочни инвестиции и координирани усилия, а не корпоративни печалби. Това не може да бъде предмет на бизнес и печалба. Що се отнася до пренаселването например, е установена пряка корелация между грамотността на населението и раждаемостта. Колкото по голяма част от населението в дадена държава може да чете и евентуално да пише, толкова по малко деца създава. Обяснението е свързано с повишаване на съзнанието на хората не само за икономическите трудности, свързани с отглеждане на много деца, но и с развитие на културното им ниво като цяло. Но образователните програми не могат и не бива да бъдат бизнес. Печалбата от образование, както и от здравеопазване, не бива да бъда пряка и само за една много малка част от хората, а косвена и за цялото човечество. Само когато на тези социални услуги престане да се гледа като на продукт и източник на печалба, а на дейности, свързани с общото човешко оцеляване, можем да се надяваме нещата в света постепенно да започнат да се балансират. Но устойчивото развитие засега е просто едно добро пожелание и идеал пред реалностите на днешния ден, ръководени от краткосрочните интереси на корпорации и правителства. Проблемите се „закърпват“ и прехвърлят, а не се решават. Днес виновниците за мисленето, нагласите и практиките, довели до тази катастрофа, се опитват да се представят като спасители, постепенно насочвайки обществата към корпоративен фашизъм и тоталитаризъм, по този начин не само запазвайки болната парадигма на растежа и алчността, но и довеждайки я до нивото на дистопичен кошмар. Въпреки финансираната от корпорациите пропаганда, техните усилия не са насочени към решаването на проблемите, които сами са причинили, а единствено към увеличаването на тяхната власт до невиждани досега размери, които биха унищожили човешката култура, връзката на човека с природата, и биха обезсмислили самото съществуване на индивида. А е много вероятно да доведат до изчезване и на самото човечество и на голяма част от живота на планетата. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|