Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
| Смътно си спомням, че май ми спомена, че имала и дете...
Аз не можех да проумея, как е възможно да се оцелява така, как се издържа на този нечовешки ритъм... Разбира се, и за момент не съм се запитал дали може да се води пълноценен живот при такъв режим... Обезсилването и маргинализирането на профсъюзите позволява това, като гореописаното, да се случва все по безпрепятствено. Дори и в Западна Европа наблюдаваме известно отстъпление от завоювани социални привилегии, въпреки икономическия растеж. Налаганият стил на живот на кредит още повече заробва средностатистическия индивид, така че откъсването от тази адска въртележка става почти невъзможно, освен ако не се спечели от лотарията или не се обере банка. Често хората купуват определени вещи и услуги на кредит не непременно от лакомия и невъздържаност, а защото просто им се налага. В това число влизат, разбира се, жилище, кола, и(поне в повечето държави) разходи за образование и здравеопазване. Парадоксално, всичко това се случва в периода на най голямата автоматизация на труда в историята. Вместо тази автоматизация да намали работния ден, така че да има работа за всички, ние виждаме как стресът и работните часове непрекъснато се увеличават, за сметка на растящата армия от прекариат и безработни. Би следвало механизацията на труда да подобрява условията за всички, да намалява работния ден и да способства за всестранното развитие на човека и обществото, но вместо това наблюдаваме точно обратното, защото механизцията се оказа приоритет не на обществото, а на корпорациите. Още през 1932 година небезизвестният учен и философ Бъртранд Ръсел в скандално звучащото си днес есе(а предполагам и тогава) „Възхвала на Безделието“[CITATION Ber321 \l 1026 ] стига до извода, че дори и при тогавашното равнище на науката и индустриализацията във Великобритания, четири часов работен ден е напълно възможен и силно желателен от гледна точка на балансирания живот, и развитието на индивида и обществото. Но оттогава насам, вече почти един век, се говори не за намален работен ден, а за безработица... А в страни като САЩ например работните часове все повече растат, гонейки дори Третия Свят... Въпреки индустриализацията и научния напредък, прогресът се оказва частно дело, а състоянието в днешния свят е следствие на преднамерен план и налагане на идеология, целяща масите да са в плен на битовизма, мизерията и несигурността, за да могат да бъдат по лесно управлявани. В ерата на роботизацията нещата дори вече не опират чак толкова до експлоатация на масите, те опират до власт. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|