Централна банка структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд



Дата28.02.2018
Размер117.33 Kb.
Централна банка - структура, функции н операции. Централната банка в условията на Валутен борд.

1. ЦБ - структура, функции н операции. Централните банки първоначално се обособяват като емисионни банки, които имат за клиенти ТБ и държавата. Приема се, че първата ЦБ в света е била Шведската държавна банка. По-късно възникват ЦБ на Англия. Франция и т. н. БНБ е създадена непосредствено след освобождението 1879 г. Първоначално тя е обикновена ТБ, която поема ф-циите на емисионна банка и банка на държавата. По-късно се правят опити за превръщането й в банка на банките. Това реално се осъществява при прехода към пазарна икономика Основният к-л на БНБ е 20 млрд. лв. Създава се т.нар. Банкова консолидационна компания със задача да консолидира малките държавни банки с цел да се създадат по-големи. ЦБ е особен вид банка, която има за цел: Да емитира националната парична единица и да поддържа нейната стабилност; Да поддържа стабилността на банковата система и защитава публичните интереси. За да изпълни тези две задачи на ЦБ със закон се възлагат следните ф-ии: Емисионна ф-ия - свързана е с даденото й право, монополно, сама да си създава финансов ресурс в пасива като привлича средства от икономически агенти, като емитира банкови полици наречени банкноти, които по силата на закона са задьлжшелни платежно средство на територията на страната за всички икономически субекти. Емисията на банкноти е монополна ф-я на ЦБ и тези сделки имат принудителен х-р, те са без срок и лихва. Единственият р-д, който прави ЦБ е р-дът по производството и обработката на банкнотите. Банката формира от този монопол приход наречен монетарен сеньораж. Това е разликата м/у номиналната стойност на банкнотите и разходите за производството им. Това е основният п-д на ЦБ. Регулаторна ф-я - свързана е със задачата й да поддържа вътрешната и външната стабилност на емитираните от нея банкноти, като не допуска промяна в покупателната способност. За целта ЦБ организира, регулира и контролира паричния пазар в рамките на националната икономика като: създава правната рамка на този пазар; стандартизира сделките и операциите; наблюдава и отчита всяка сключена сделка и т.н. ЦБ отговаря за поддържане ликвидността в банковата система. За измерване на паричното предлагане ЦБ използва парични агрегати (МО, М1, М2, МЗ). Паричната политика бива: Краткосрочна - свързана с текущото поддържане на равнището на паричния пазар. Дългосрочна -свързана с постигане на основната цел - ниска инфлация. За да постигне основните цели на паричната политика ЦБ участва на паричния пазар не с цел печалба, а за да поддържа ликвидността със следните инструменти: сконтова политика, ломбардна политикл. лихвена политика, валутна политика - регулира търсенето и предлагането с цел недопускане на резки промени във валутните курсове, операции на открития пазар (крайни и с уговорка за обратно изкупуване), минимални задължителни резерви - те са дългосрочен инструмент, определят се като % от привлечените с-ва. Служат за регулация на паричното предлагане и обезпечение на овърдрафт кредита. Банка на правителството - като такава ЦБ съхранява средствата на правителството при себе си, води неговите сметки и организира отчитането на ДБ. Тя е агент на правителството като по негова поръка, от негово име и за негова с/ка емитира и пласира ДЦК. ЦБ участва само на открития пазар на ЦК. Ч/з з-н се ограничава възможността ЦБ да купува неограничено количество ДЦК, защото ползва като източник емисията и се създава инфлация. Надзорна ф-я -свързана е с контрола на ликвидността на ТБ. Банка на банките и кредитор от последна инстанция - ТБ съхраняват част от свободните си финансови активи по разпл. с/ка в ЦБ. По тази с/ка се съхраняват: МЗР и свръхрезерви, представляващи свободен остатък от с-ва след приключване на разплащанията за деня. Бонковите резерви заедно с паричната емисия формират така наречените резервни пари. Те са източник за предоставяне на кредити на ТБ и правителството както и за извършване на валутни трансфери. Разликата м/у приходите от пласирането на резервни пари и р-дите на ЦБ по поддържането на резервните пари формират т.нар. брутен сеньораж.

ЦБ е публична институция и нейните р-ди подлежат на публичен контрол. БНБ внесе в НС за утвърждаване ежегодно своя бюджет по разходни пера, а Сметната палата контролира спазването на тези р-ди. ЦБ извършва банкови сделки и правилността и законността на тези сделки се контролира от службата на главния ревизор на банката. ЦБ може да сключва сделки с трети лица. Годишният й отчет се проверява от международна одиторска фирма. ЦБ приключва финансовата година и съставя отчет и доклад за дейността си, които внася за утвърждаване в НС. Превишаването на приходите над р-дите се разпределя както следва: най-малко 25% във фонд "резервен", а остатъка се внася в приход на ДБ. Активните и пасивните операции на БНБ, имущественото й състояние и резултатите от цялостната й дейност намират израз в нейния СБ. Той е цифрово изражение на имуществено-финансовото състояние на БНБ към определена дата. З-нът за БНБ задължава ръководството й да изготвя и обнародва в ДВ месечни СБ на банката, които включват: 1.По отношение на активите: наличност в български монети, наличност в чужда валута, наличност в чуждестранни ЦК, кредити предоставени на банки, кредити предоставени на държавата, ЦК, др. активи. 2.По отношение на пасивите: основен к-л. резервни и др. фондове, банкноти в обръщение, текущи и депозитни с/ки, др. пасиви.



БНБ има право да извършва: кредитни операции с/у обезпечение, сделки с благородни метали, сделки с чуждестранна валута, сделки с депозити и финансови инвестиции, операции свързани с платежния оборот, комисионни сделки, банкови сделки с чужбина.

ІІ. ЦБ в условията на валутен борд. В условията на паричен съвет ЦБ изгубва своя суверинитет. Нейните възможности за провеждане на парична политика са силно ограничени. На първо място тя губи контрол в/у паричната база. Паричното предлагане се определя от пазара и от независимите решения на стопанските субекти под въздействието на фиксирания валутен курс. Прекратява се контролът върху лихвените проценти, интервенциите на валутния пазар и операциите на открития пазар. Силни са ограниченията на ЦБ и като кредитор от последна инстанция. Валутния борд наложи ограничение на ЦБ да не рефинансира ТБ. В ЦБ се обособяват 3 управления -"Емисионно", "Банково" и "Банков надзор". Активите на управление "Емисионно" са съставени от монетарно злато: банкноти и монети в конвертируема валута по с/ки в чуждестранни ЦБ: СПТ, емитирани от МВФ: дългови инструменти, емитирани от чуждестранни ЦБ. В пасивите се включват всички банкноти и монети в обръщение, депозитът на управл. "Банково" в упр. "Емисионно". Тенденциите в структурата на баланса на упр. "Емисионно" са симптоматични за резултатите от въвеждането на с-мата на паричен съвет в националната икономика. Управление "Банково" изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция. Въвеждането на паричен съвет установи забранява ЦБ да извършва операции на открития пазар. Не се допуска включването в резервите на ЦК, които са емитирани или гарантирани от държавата. Те могат да се използват само като залог с/у предоставяне на кредити, в съответствие с прилагането на ф-ята кредитор от последна инстанция. Праното за извършване на операции на открития пазар премина в ръцете на МФ. Конкретните действия на БНБ в това направление се изразяват в следното: БНБ организира дейността по реализирането на Д ЦК от името и за с/ка на държавата въз основа на договор с МФ: ДЦК се придобиват на първичния пазар ч/з аукцион организиран от управление "Фискални услуги" по решение на министъра на фин: МФ осигурява необходимите с-ва за изплащане на ДЦК и лихвите по тях не по-късно от 1 работен ден преди изплащането на с/ки, открити в БНБ; Обратното изкупуване на ДЦК преди падежа им се извършва по решение на министъра на финансите. БНБ в лицето на упр. "Фискални услуги" играе пасивна роля на пазара на ДЦК, а инициативата е в ръцете на МФ. Определянето на ОЛ°о се извършва по методика, определена от управителния съвет на БНБ. Тя е следната: изчислява се средната доходност на тримесечните ДЦК от всеки аукцион, проведен от упр. "Фискални усл." на първичния пазар на ДЦК. В тази методика се крие противоречие с правилата на паричния съвет. Смята се, че в условията на фиксиран валутен курс пазарът сам трябва да определя Л%. Съществува опасност в дългосрочен план, когато няма да може да се изгради ефективен финансов пазар при наличието на контролирани Л%-и. Има предложения ОЛ% да се образува на базата на м/убанковия пазар или той изцяло да се премахне. При слаборазвитня фин. пазар у нас г трудно осъществимо премахването на ОЛ%. Има съществена разлика във ф-иите на ЦБ и Валутния борд. При въвеждането на Валутен борд се създават по-големи гаранции за стабилна валута.
Тема 23. Място на Централната банка за регулиране на банковата система. Инструменти на парично-кредитната политика.

Необходимостта от ЦБ е в отговор от институцирането на орган които да организира и координира надзорна, парична, кредитна и лихвена политика на ТБ.



Развитието на парично-кредитните сделки и операции, води до утвърждаването на ЦБ, като важна институция за формиране и осъществяване на стопанската политика. Те се издигат над останалите институции в банковата система и поемат ролята на кординатори, ръководители и регулатори на тяхната дейност. ЦБ-и винаги са разполагали с информация за състоянието и циркулацията на паричната маса, за ефективността на инвестициите, динамиката на доходите за паричните и капитапови пазари и др. Утвърждаването на банките като централен емисионен институт в дадена страна става по два начина: еволюционен и законодателен. Еволюционният е закономерен и естествен. Чрез него се постига постепенно монополизиране на емисионните права на една банка. Законодателният начин се изразява в изричното регламентиране компетенциите на една банка, които компетенции я определят като централна и емисионна. Сложните и многообразни отношения на ЦБ с държавата я определят като " банка на държавата". Това определение е твърде относително, защото ЦБ по статут е независима институция. Тя отговаря единствено пред законодателния орган. Утвърждаването на ЦБ в икономическата и обществена система преминава на фона на еволюцията на формата на собственост на тази институция; отначало частно-правната форма на собственост, а по-късно - държавната собственост! одържавяването на ЦБ-и). Одържавяването на ЦБ-и се дължи на: осигуряването на държавата при изпълнението на нейните функции с необходимите финансови ресурси; участие на банките в процесите на управление на стопанските процеси и постигане на адекватност между целите на правителствената политика и правомощията на ЦБ. ЦБ-и са "банки на банките". Те поддържат стабилността на стоково-паричната балансираност чрез механизмите на паричната емисия; създават и поддържат доверие към парите; извършват регулиращо въздействие върху ТБ и другите субекти, търгуващи с пари; осъществяват контрол и надзор в рамките на цялата банкова система. В пазарната икономика ЦБ разполага с три основни инструмента за провеждането на парично кредитната политика: Операциите на открития пазар; Сконтова политика; Политика на задължителните минимални резерви (ЗМР);

Тези инструменти на паричният мениджмънт се наричат още общи кредитни фактори " , тъй като влияят върху състоянието на паричната маса, стабилността на кредита и цялата финансова система. В днешно време операциите на открития пазар са главен инструмент на паричната политика и в развитите и в развиващите се страни. Обект на операциите са покупките и продажбите на ДЦК, и по главно краткосрочни, от ЦБ. Операциите се извършват с държавни, а не с частни ЦК, защото те имат стабилен пазар, ликвидни са и имат голям обем, който позволява извършването на значителни транзакции, без това да предизвиква прекомерни колебания на курсовете им и така да разруши пазара. Когато ЦБ купува ЦК тя разширява паричната база и оттук паричното предлагане. При продажба паричната база и паричното предлагане се свиват. Могат да се разграничат два вида операции на открития пазар - динамични и дефанзивни, С динамичните операции се променя нивото на резервите, оттук на паричната база и на паричното предлагане. Дефанзивните операции се използват за компенсиране влиянието на други фактори, които засягат паричната база, напр. промени в депозитите при ЦБ, във валутните резерви и др. Формата на операциите може да бъде окончателна покупка (продажба) на ЦК, но също и операции репо. Операциите репо, представляващи продажба с уговорка за обратно изкупуване, са особено удобни при дефанзивните операции, където след кратък срок протича обратна на първоначалната операция. В сравнение с останалите инструменти, операциите на открития пазар, са предпочитано средство на паричната политика поради следните свои предимства: Операциите стават по инициатива на ЦБ и тя има пълен контрол върху тях. Такъв контрол няма при сконтовите операции и др.форми на рефинансиране, където инициативата е на банките, макар че ЦБ може да влияе чрез промяната на своите лихвени %; Тези операции са гъвкави и могат да се използват за по-силно и по-слабо въздействие върху резервите и паричната база според това каква е нуждата. ЦБ може да реши да купи, респ. да продаде, както малки така и големи количества ЦК- Тя може да извършва такива операции практически непрекъснато, дори няколко пъти на ден; При грешки в степента на въздействие върху паричното предлагане, ЦБ може лесно да коригира, като в следващия момент извърши обратната операция. При необходимост ЦБ може незабавно, без губене на време да промени резервите и паричната база, тъй като операциите изцяло зависят от нея Операциите на открития пазар се въвеждат в практиката на БНБ през ноември 1992 год. Отначало твърде скромни но обем, те бързо нарастват като абсолютна сума, като преобладават операциите репо. Сконтовата политика е най-старият метод за глобално парично-кредитно регулиране на икономиката. Същността на сконтовата политика се изразява в покупко - продажбата на търговските ЦК между ТБ и ЦБ. Полицата ( търговските ЦК ) доказва наличието на търговски кредит. Тя може да бъде продадена на ТБ, срещу което притежателят й получава своето вземане. ТБ от своя страна може да е сконтира в ЦБ. Това представлява повторно сконтиране на полиците, те. реесконтираис ЦБ също удържа за себе си известна част от сумата на полиците С течение на времето тя започва да определя среден процент при реесконтовите операции. който има значение па общ регулатор при сконтирането на полиците в ТБ. Тъкмо това позволява на ЦБ-и по косвен път да регулират масата на парите в оборота, а също така и условията на сделките по търговското кредитиране. По този начин ЦБ оказва въздействие върху обема на ресурсите, с които ТБ кредитират своите непосредствени клиенти ЦБ влияе върху пласмента на ресурсите, които ТБ насочват предимно под формата на краткосрочни заеми. Обикновено в периоди на икономически сътресения и рецесия тя намалява равнището на сконтовия %, което стимулира търсенето на заеми от ТБ. Когато ЦБ повиши сконтовия си %. кредитните ресурси на ТБ се ограничават и те са принудени да ограничават достъпа до заеми, като повишават лих.%. Едно от важните направления на съвременната сконтова политика на ЦБ е установяването на лимити за реесконтиране на полици на ТБ. Те се определят за всяка ТБ въз основа на размера на привлечените ресурси и съществуващите полици в портфейла на банката. Определеният лимит е валиден обикновено за 1 година. Сконтовата политика има и недостатъци: Чрез сконтовата политика трудно може да се постигне оптимално разпределяне и балансиране на търсените и предлаганите парично-кредитни ресурси в рамките на националната икономика, а още по-малко в международен аспект. Много често едни банки изпитват по-дълги или по-кратковременни потребности от ресурси за сметка на други банки, които чрез своите интервенции създават пренасищане на паричния пазар. Поради това често се поражда тенденцията към намаляване или увеличаване на пазарните лих.%. дори и под равнището на основи.% на ЦБ; При осъществяването на сконтова политика ЦБ играе пасивна роля. Тя не може да установи обема на сконтовите полици на желаното равнище, а само да направи сконтовия % по-привлекателен или по-непривлекателен за ТБ. Задължителните минимални резерви на ТБ са средствата, които се държат като определен норматив в ЦБ. Операциите, свързани с тяхната промяна, формират в своята съвкупност третата основна регулираща мярка на ЦБ спрямо състоянието на паричната маса и кредитната дейност в дадена страна. ЦБ може да определи нормата на резервите според характера на депозитите и според техния обем. При безсрочните депозити нормата по принцип е по-висока, а по срочните е по-ниска. ТБ се принуждават да привличат предимно срочни депозити, с което се намалява вероятността от рискове, загуба на ликвидност и платежоспособност. Освен върху обема на депозитите, нормата на задължителните резерви може да се определя и спрямо : величината на предоставените заеми и сумата на активите на банката. При нарушаване на определената норма на ЗМР, ЦБ начислява наказателна лихва върху сумата на недостига. У нас напр.определянето на лихвата на размера на недостига е ограничено като %, който не може да бъде по-голям от двойният размер на лихвения %, по който ЦБ предоставя заеми на другите банки. ЗМР в ЦБ по принцип не се олихвяват. Като определя и регулира ЗМР, ЦБ предпазва ТБ от погрешни действия. Мерките и гарантират по косвен път икономическите интереси на банковите клиенти - вложители и кредитополучатели. В съвременните условия ЦБ осъществяват комбинирано въздействие върху стопанските процеси, които съчетават разгледаните "класически" регулатори. Така например при "прегряване" на икономиката повишаването на сконтовия % се извършва успоредно с определяне на по-високи норми на ЗМР. В такива периоди ЦБ започва да продава и ДЦК на ТБ, с което ограничава техните възможности. Обратно, в период на стагнация ЦБ намалява сконтовия % и нормата на резервите, като прибягва и до изкупуване на правителствени ЦК от ТБ и други участници на капиталовия пазар Наред с общите методи, ЦБ-и прилагат и "селективни" методи за регулиране . тяхното наименование показва, че се използват спрямо ограничен кръг икономически субекти - ТБ, фирми, отделни сектори на икономиката в страната. По своето съдържание тези методи имат стабилизиращо и протекционистично значение: Определят се "тавани " на депозитните лихвени цени и на кредитните лимити на ТБ. Определят се параметри за предоставяне на потребителски заеми; Категоризират се банковите клиенти за сконтиране и техни полици при различни условия; Определят се максимално допустими граници на операциите с ЦК.

Значимостта на парично-кредитното регулиране и използването на инструментите на паричния мениджмънт проличават особено в условията на инфлационно напрежение.



Задачата на ЦБ е да ОУ национално парично средство с ресурс от неинфлационен произход. Първостепенна роля на ЦБ се счита тази да бъде основен финансов консултант на държавата и да организира финансовата политика на правителството.



Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница