Хасай Алиев Ключът към саморегулирането

58
недоверие към собствената си природа, а следователно и един към друг.
И те сами започват да се съгласяват, че на човек не бива да му се дава свобода, иначе - край на всичко, и улицата ще пресичаме на червено.
Крилатата фраза „Свободата е осъзната необходимост" в тоталитарната система се разбираше така: ако си осъзнал какво не трябва да правиш, значи си свободен. Всъщност тази фраза има съвсем друг смисъл: свободата е необходимост (потребност) и тази потребност на човека от свобода е осъзната... Свободата е осъзната необходимост...
Човек е така устроен, че може да разбере несвободата на своето съзнание само след като вече е свободен.
Създаването на комуникационните спътници лиши системите от възможността да бъдат изолирани и хората научиха, че и на другия край на планетата майките обичат децата си по същия начин, и човек за човека може да не бъде вълк (както казваха тогава), а приятел.
Главното постижение на световната култура се състои именно в осъзнаването на факта, че способността да обичаш и да твориш е естествено нормално човешко качество, което е присъщо на самата човешка природа. Човек не може да не обича, не може да не твори.
Осъзнаването на факта, че човек по природа е добър, осъзнаването на необходимостта от доверие към човека - именно това е общочовешката ценност, която стои над религията, над политиката или някаква друга система. Бог е в човека, а не само над човека, независимо какъв е по националност, произход или култура.
(Това, разбира се, не се отнася до психичноболните или сектантите, или до канибалите, които не живеят само на племена по островите.)
Сега Русия отново е отворена за света, търсейки ново освобождение. Но духът на руската носталгия по месианската й роля за човечеството още не се е трансформирал в съзнателна стратегия на нейното развитие и заловя, усвоява опита на световната култура засега механично: външното освобождаване се извършва по западен образец, а липсата на вътрешна култура интензивно се запълва с елементи на източните духовни „ традиции, като се превръща в мистика и окултизъм. Защото при това механично заимстване се забравя, че вниманието на Изток е насочено „навътре" и всички негови категории на мис- ленето трябва да се разбират от хора с друга менталност иносказателно, а не буквално.
Манталитетът на хората при това механично пренасяне на културата се раздвоява: част от тях се превръщат в т. нар. бизнесмени, а друга - в т. нар. екстрасенси.
Раздвоението на личността създава условия да се печелят пари (универсалният език на външната свобода) без морални задръжки.
Затова основният стрес в Русия не е заради бързите промени или защото парите не достигат, а защото все още не са изкристализирали основните човешки ценности. Родителите не знаят какви качества да възпитават у децата си, защото добрият човек по-трудно се справя в кризата на прехода, а нормалният родителски инстинкт протестира срещу друго възпитание.
В страната цари многовластие. При тези условия процесите на демократизиране имат засега формален характер. Защото развитието на обществените свободи и общественото самоуправление е невъзможно без развитие на културата на личностното саморегулиране на човека.
Религията сама по себе си не може да бъде опора за цялото човечество, защото утвърждава вътрешните ценности за сметка на отричането на външните.
Науката се развива; нейната сила и същевременно слабост е, че недоказаните истини автоматично се отричат.
А човек е така устроен, че съзнателно може да използва само онази част от своите възможности, която познава. За всичко останало разчита на авторитетите.
И тъй като човек е единна двойствена духовно-физическа същност, за него са еднакво важни както свободата на избора, така и свободата на волята.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: