Хазрат Инаят Хан Мистични медитации Учението на суфите

Във въпроса за еволюцията на човека в различните царства има два аспекта. Първият е биологичният аспект. Лесно може да се наблюдава как царството на животните се ражда от царството на растенията чрез микробите, червеите и насекомите. В своето развитие материята се възползва от по-висшите организми и така се развива още по-ускорено. Но законът на еволюцията е сложен. Като цяло материята еволюира към по-високо и по-обновено състояние.

И ето — появява се примитивният човек. Оказва се, че съвременната наука не е в състояние да намери свързващото звено между човека и маймуната, а преди нас са съществували много раси, които възниквали и умирали. Дори в наши дни са се запазили няколко такива раси, обитаващи трудно достъпни региони, които засега не са познати на науката. И макар че връзката още не е намерена, това нищо не означава. Все пак съществуват не само научни, но и мистични концепции. Разликата е в това, че науката излага по-просто и направо своя възглед, макар че не може да установи цялата истина, докато мистиците разискват въпроса завоалирано, под красивата форма на легенда и поезия. Да си спомним легендата за Рама и войската от маймуни, където думата „маймуна“ се използва поради липса на друго понятие за това изгубено звено във веригата на еволюцията.

Но този процес не е единственият. Всеки аспект на даден въпрос подлежи на разглеждане от различни гледни точки и докато не погледнеш на въпроса най-малко от две различни страни, няма да се избавиш от трудностите по пътя към неговото пълно разбиране. Да се вгледаме в работата на грънчаря — той меси глината, боядисва я и след това формира от нея различни съдове. Докато има под ръка достатъчен запас от глина в различни оттенъци, не му се налага всеки път да започва работа като добива глина, замесва я и я украсява. Така е и в природата — растенията произлизат от други растения, а човекът произлиза от човека.

Ако разглеждаме този пример от две страни ще се убедим, че и двата процеса са необходими. Има майстор, подготвящ боите, има и художник. Задачата на майстора по боите е да има различни субстанции и да ги смесва, за да направи желания цвят. Не е необходимо художникът сам да осъществява тези действия — той купува боите вече готови от продавача. Казано иначе, не е необходимо всеки човек лично да премине през Царството на камъните, растенията и другите аспекти на творението, тъй че няма за какво да се тревожи!

Бог ни дарява с изпълнение на нашите желания в два различни случая. Първият е, когато нашето сърце е свободно от всякакви мисли и чувства и пребивава в най-мирното и спокойно състояние. В това време всяко желание, което може да се появи у нас, е подобно на семе, посадено в подходящото време. И ако ни стигне търпението и силите да чакаме и вярваме във великото могъщество на Бога, нашето желание се изпълнява непременно, каквото и да стане. Във втория случай желанието ни се изпълнява в момента, когато ние сме абсолютно удовлетворени и щастливи. Всичко, което пожелаеш в такъв момент, ще се сбъдне — подобно на падналия навреме проливен дъжд, който ражда плодове и цветя.

Ако единият обект е онзи, който иска нашата душа, а вторият е свързан със задоволяване на жизнените потребности, за предпочитане е да бъде пожертвай последният и избран този, към когото се стреми душата. Но от друга гледна точка това не означава, че трябва да се отречем от всичко земно, ако искаме да станем духовни. Можем да живеем в света, без да се поддадем на суетата му.

Всичко във вселената има своя противоположност. Има слънце и луна. Има мъж и жена. Има ден и нощ. Цветовете, както и формите, се различават един от друг със своето многообразие. За да се различи каквото и да е, трябва да се види неговата противоположност. Онова, което няма противоположност, не може да бъде различено. За да има здраве, трябва да го различим от болестта.

В древни времена мъдреците се стремили да помогнат на въображението на хората, който търсят доброто, като ги научили да вярват в Сатаната.

Мъдреците учили, че Бог създава добрината в света, а Сатаната — злото. Само така могли да обяснят на неразбиращите откъде идва злото. В действителността злото е само сянка на доброто, а никоя сянка не притежава собствено съществувание, тъй че злото не съществува. Доброто винаги се движи напред; онова, което остава назад е добро в по-малка степен, а онова, което се вижда напред е добро в по-голяма степен. Само когато сравняваме две неща, назоваваме едно лошо, а другото — добро. Затова хората назовали с името на дявола всичкото зло в света, от което трябва да се отвърнем, и с името на Бога — всичкото добро, в когото трябва да вярваме. Това бил лесен начин за обучение на древните хора. Наистина, Бог не подлежи на никакво сравнение, макар че често го оприличават на едно или друго, когато Го наричат добър. А какво представлява нашата собствена доброта? Тя е твърде малка и не ни дава възможност да разберем какво е Бог.

В еволюцията на човека има стъпало, когато животът дава отговор на всеки негов въпрос. Независимо дали се намира в обкръжението на други хора или е насаме с природата, дали спи или бодърства, отговорът на всеки негов въпрос идва като ехо. Подобно на онези предмети, които са убежище за вятъра и го превръщат в звук, всичко става подслон за мисълта на мъдреца, помага й да резонира и в този резонанс се чува отговорът. Фактически, отговорът се съдържа в самия въпрос. Въпросът не съществува отделно от отговора. Само ограниченото възприятие на човека го кара да вижда въпроса и да не вижда отговора.

Както е истина, че всички неща имат свои противоположности, така е вярно и че във всяко нещо живее и духът на противоположното. В мъжа има качества на жена, в жената — мъжки дух. В слънцето живее формата на луната, а в луната — светлината на слънцето. Колкото по-близко пристъпва някой към реалността, толкова повече се приближава към единството. Затова трябва да разберем, че до тогава, докато въпросът не се постави от сърцето, отговорът няма да дойде във вид на ехо от вътре или отвън. Ако се вгледаме напред, отговорът е пред нас; ако гледаме назад, отговорът е назад. Ако гледаме нагоре — отговорът ни чака в небесата; ако гледаме надолу — отговорът е гравиран върху земята. А ако затворим очи, ще намерим отговора вътре в нас. Това може да се сравни с изкачване на планина, чието име е „Защо?“. Достигайки върха, ние се оказваме лице в лице с идеала. За да разберем всичко това не ни е нужно някакво учение; то се постига, ако се издигнем над всичко, което ни пречи да вярваме в истината.