Заради епидемията изкупиха всичкото Тамифлу Лекът за грип липсва в аптеки и болници

Един от най-популярните препарати за лечение на грип тамифлу масово липсва по аптеките.

Проверка на „Телеграф" в редица столични фармации установи, че лекарството не е налично. Фармацевти споделиха, че медикаментът е дефицит и в складовете, откъдето зареждат аптеките. Причината най-вероятно е намаленият внос в сравнение с миналата година.

Явно заради нарасналия брой болни от грип и обявената грипна епидемия в столицата хората са се втурнали масово да купуват от препарата, коментираха аптекари. Лекарството се търси както на капсули, така и под формата на сироп. Към

момента епидемия има в София-град, София-област и Бургас.

Търсене

Лечебници

Проблем с препарата има и в някои болници. „Телеграф"научи, че в лечебни заведения в София лекарството не стига за всички пациенти и се дава само на някои, чието състояние е влошено. „Бъдете нащрек и взимайте лекарства само ако усетите реални симптоми", съветват още лекарите. А те са температура над 37,8 градуса или чувство на треска, кашлица и/или болки в гърлото, течащ или запушен нос, главоболие, втрисане.

Тамифлуто набра популярност през 2009 година, когато бе и пикът на т. нар. свински грип. Вирусът, който ни поваля сега, е „Калифорния" и е с почти идентичен щам -AH1N1. Именно той се открива при над 90% от заболелите.

Което и от двете обяснения да стои зад дефицита на медикамента, е факт, че сме в разгара на епидемията и е повече от важно да се погрижим за здравето си. Най-добре ще е обаче да го правим разумно и след като потърсим мнение на лекар, защото всяка самоинициатива, включително и излишният прием на лекарства, може повече да ни навреди, отколкото да ни помогне.

Между 55 и 60 килограма са най-тежките първолаци, премерени у нас миналата година.

Най-малките ученици, които са със затлъстяване, са по-високи от връстниците си и достигат до около 140-145 сантиметра.

Това обясни пред „Телеграф" доц. д-р Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене" в Националния център по обществено здраве и анализи и национален консултант по хранене и диетика. Броят на първокласници с наднормено тегло се увеличава. Той е достигнал до 30,5%. Хлапетата на 7-годишна възраст със затлъстяване вече са 13,9%, показва национално представително проучване, направено с подкрепата на Световната здравна организация през миналата година.

Модел

Торти, сладкиши и баклави всеки ден хапват 20,4% от българските ученици. Чипсовете и другите видове снакс пък консумират 12,8% от подрастващите. Тестените изделия като пици, мекици и банички са всекидневие за 32,3% от децата. Безалкохолни напитки, съдържащи захар, повече от един път на ден приемат 20% от учениците, а енергийни напитки всеки ден пият 7% от изследваните деца. Същевременно по-рядко от един път в месеца консумират риба - 18%, а пресни плодове и зеленчуци — 5,6% от хлапетата. „Както нездравословният модел на хранене, така и ниската физическа активност е важен фактор за рязкото увеличаване на честотата на свръхтеглото. С препоръчваната физическа активност от минимум 60 минути на ден са само 24% от изследваните деца", казва още доц. Дулева.

Изследване, направено през 2011 година, пък показва, че относителният дял на наднормено тегло при децата на възраст от първи до 12-и клас е 24,9%. Със свръхтегло са 16,7% от изследваните ученици, а със затлъстяване -8,2%. „Сравнителният анализ на данните с тези, получени от изследване на същите възрастови групи ученици през 1998 година, показа, че честотата на свръхтеглото при учениците се е запазила в същите граници, докато честотата на затлъстяване се е увеличила значително - през 1998 г. е в диапазон 2,1-4,8%, а през 2011 г. вече е 5,1-10,9%", уточнява експертът.

Зъболекар, масаж, маникюр и прах за пране са значително по-евтини в Сърбия, отколкото в България. Това сочи проучване на асоциация „Активни потребители".

Ваденето на зъб в Сърбия струва 13,06 евро, а у нас цената за тази услуга е 23,01 евро. Зъболекарите в България взимат по 20,45 евро за пломбиране на зъб, което е с 35 на сто повече спрямо цената на тази услуга в Сърбия. В западната ни съседка по-евтино взимат и за солариум, удължаване на нокти, масаж на лице и тяло. Цените в ресторантите в Сърбия са малко по-високи, но порциите са значително по-големи от тези в родината ни. Освен това в тях няма забрана за тютюнопушене. Обяд в сръбска кръчма, който включва 50 грама ракия, шопска салата, кебапчета и бутилка минерална вода, ще ви излезе 7,22 евро, а в България същото меню струва 6,65 евро.

Цени

е 2,81 евро. Прахта за пране в опаковка от 3 килограма струва 5,57 евро, а в България е 7,55 евро. 10 броя DVD дискове струват 3,13 евро, което е близо двойно по-евтино спрямо цената им у нас. 4 броя зимни гуми струват 164 евро, а у нас са 170 евро.

Телевизори

Хранителните стоки и техниката у нас обаче са по-евтини. Например кило краве сирене у нас струва 3,43 евро, а в Сърбия е 4,21 евро. По-скъпо се продават маслото, зехтинът и маргаринът. Цената на килограм луканка в Сърбия е 9,06 евро, а в родните магазини върви по 7,88 евро. Шунката е по 6,45 евро в Сърбия, в България цената й е 5,95 евро. Плазмен телевизор 32 инча в Сърбия струва 330 евро, а в България средната цена е около 244 евро.

Като цяло българите, които пазаруват от Сърбия, го правят предимно, като минават през държавата, а не ходят специално за това. Докато сърбите масово отскачат до родните хипермаркети, за да се възползват от ниските цени на храните и техниката, коментира изпълнителният директор на асоциацията Богомил Николов.


Вадят от кома Джоко Росич
Лекарите ще направят опит да извадят от медикаментозната кома големия актьор Джоко Росич днес, научи „Телеграф".

81-годишната кинолегенда все още е в интензивното отделение на клиниката по неврохирургия в „Пирогов" на командно дишане. Преди седмица началникът на клиниката доц. Стефан Габровски заедно с още 8 хирурзи направиха 5-часова операция на артиста за отстраняване на туморни образувания от мозъка. Заради получените няколко гърча на лицевата мускулатура те го поддържаха в медикаментозна кома.

Между 55 и 60 килограма са най-тежките първолаци, претеглени у нас миналата година. Най-малките ученици, които са със затлъстяване, са по-високи от връстниците си и достигат до около 140-145 сантиметра.

Пътят към тези 60 килограма е дълъг. Тъпченето при някои деца започва още в утробата. Когато една жена е бременна, роднините я съветват, че трябва да яде за двама, а не да отиде при диетолог, който да й изготви хранителен режим за всеки месец от бременността. Факт е, че българинът обича дебели бебета и ако се роди 5-килограмово пеленаче, бабите и дядовците ще са на седмото небе. Ще се включват активно в захранването му, нищо, че възрастта на заболяване от диабет драстично падна и вече го има дори при бебета на 8 месеца. Когато малкото отроче поотрасне, баба и дядо ще се надпреварват да му дават сладко, да го глезят. После ще се чудят защо се мръщи на плодовете и зеленчуците. Мама и татко пък ще му дават чипс и снакс, а за закуска - енергийна напитка, защото нямат време да му направят нормална храна или защото просто е по-лесно.

Тъпчене

Истината

През 2009 в България е имало 35 000 лекари, сега те са 28 000. Броят им ще продължава да се топи. Ще остане ли България без медицински кадри? Според данни на Българския лекарски съюз през 2013 година 408 специалисти са напуснали България в търсене на по-добри възможности. „В момента лекарите в страната са около 28 000, а само преди 5 години те са били 35 000”, подчертава председателят на съюза Цветан Райчинов.

„Миграцията на лекарите е факт, но това е глобален проблем, не само български”, изтъква пред Дойче веле социологът Алексей Пампоров, който от няколко години следи процеса. По думите му специалистите в областта на медицината масово се местят от изток на запад в търсене на по-високо заплащане. Страните от Източна Европа се стремят към Западна Европа и най-вече към Великобритания, докато лекарите от самата Великобритания мигрират към САЩ. Що се отнася до американските лекари, те се насочват към Австралия и Нова Зеландия.

„Що се отнася до България, тя не само изнася, но и внася специалисти”, казва Пампоров. Той визира най-вече медици от Близкия изток, които навремето са получили образованието си в България и затова нямат проблеми с езика. По данни на специализираното онлайн издание medlines.org България не просто плаща най-малко на лекарите сред страните в ЕС, но е буквално извън графиката на заплащанията.

Минималната лекарска заплата в страната е 307 евро В Дания тази заплата е 8333 евро, а във Франция - 4569 евро. В Словакия този доход е 1494 евро, в Полша и Чехия – около 830 евро. Д-р Мария Арсениева работи като лекар от 28 години. Тя е специалист по вътрешни болести. „След като махна данъците, оставам със заплата от 800 лева”, казва д-р Арсениева. Според нея обаче емиграцията на медицинските кадри не е породена единствено от ниското заплащане в България. „Има и професионална причина – да работиш в една среда, която непрекъснато те мотивира да се развиваш. Като емигрират, българските лекари се спасяват и от унижението да работят по съветската система „Семашко”, казва тя. Семашко е министър на здравеопазването на Русия в първите години след Октомврийския преврат. В основата на неговата система е залегнало схващането, че мнозинството трябва да има безплатен и незабавен достъп до медицински услуги. С годините става ясно, че тази система с нищо не мотивира лекарите да развиват своите знания и умения. В резултат мнозинството получава фиктивен достъп до една неразвита медицина. Лишени от приемливи доходи и мотивация, българските лекари редовно изтърпяват обиди или стават обекти на нападение. Само в периода около и след Коледа бяха пребити лекари в Луковит, Враца, Стара Загора и Шумен. Случаите са десетки и са регистрирани практически в цялата страна.

Със съкращения


Британците враждебни към български лекари
Румънските и българските лекари във Великобритания се оплакват от все по-враждебно отношение от пациентите си заради политическия и медиен шум около имиграцията, пише в. „Гардиън". Румънският посланик Йон Джинга е получил куп писма през последните дни от румънци, установили се във Великобритания, които казват, че срещат все по-голяма дискриминация. Зъболекарка пише, че била обиждана от пациент. Той й казал, че румънците трябва да работят във ферми, а не като зъболекари.

Д-р Фелиция Буруяна споделя, че пациентите й я гледат странно, когато спомене, че е

от Румъния, защото „не приличала на ромка". Няколко хиляди румънци и българи запълват ключови позиции в здравната система на кралството - от медицински се стри до хирурзи. По последни данни във Великобритания са наети 2140 лекари, които са получили образованието си в Румъния, което е повече от лекарите, обучили се в Австралия, Полша или Испания. Докато се интензифицира дебатът около вдигането на ограниченията на пазара на труда за българите и румънците на 1 януари, много лекари, които живеят и работят във Великобритания от години, се сблъскват със засилване на враждебността. Правозащитни групи посочват, че проблемите са част от вълната на враждебност спрямо имигрантите от Румъния и България и предупреждават, че ситуацията ще се влоши по време на кампанията преди изборите за Евро-парламент през май.


Повечето свободни места с ниско заплащане
Въпреки високата безработица хиляди работни места у нас остават незаети заради ниското заплащане или търсенето на кадри със специфични умения и квалификация. Кореспондентите на „Труд" обобщиха кои са най-търсените професионалисти в цялата страна.

Многопрофилната болница в Русе търси 16 лекари и още толкова медицински сестри. Работодатели се нуждаят от учители, IT специалисти и инженери. Свободни места има за машинни оператори, шофьори и механици, електрозаварчици, оксиженисти, хлебари, мебелисти и шивачки. Някои фирми предлагат обучение на новопостъпилите.

Във Видин най-много свободни места има за шивачи, готвачи и сервитьори. Кандидатите обаче са малко, а обяснението - „много работа за мизерни пари".

В Бургаско се търсят най-много заварчици, монтажници, домашни помощници и лекари. В Плевен има недостиг на шивачки с опит и машиностроители. Често се търсят готвачи, бармани, майстори на хлебни изделия и сладкари. В областта на машиностроенето търсенето е обикновено за стругар, шлосер, борвергист. Чрез плевенската трудова борса се търсят и лекари за спешна помощ, които да работят в Ловешка област.

Ел. техници, стругари, строителни инженери, техници и автомонтьори са сред най-търсените в момента кадри във Великотърновска област. Не достигат още охранители, сервитьори и готвачи. Търсят се още начални учители, счетоводители и дори

професионални войници. Вакантни места има за шивачи и кроячи.

Заради липсата на минни специалисти от тази учебна година ГОРУБСО-Мадан започна да помага за обучението на кадри за рудодобива в местната гимназия. Предприятието отчита огромен наплив от кандидати за работа, след като финансово се стабилизира със смяната на собствениците.

В Смолянско най-много работни места се обявяват за сферата на туризма и за шивачки, като заплатите са ниски. Кадри за поточни линии обявяват и двата завода в областния град. Най-голям интерес от хората има обаче към офертите за гурбет в чужбина. В момента има оферта за селскостопанска работа в Испания, за която има множество запитвания, а поне 10 души от началото на годината са заявили, че се отписват от бюрото, защото отиват във Великобритания.

Подобно е положението и в Хасково, където стотици жени кандидатстваха за ягодоберачки в Испания. Брутното заплащане от 39 евро на ден се възприема като прекрасна оферта за работа въпреки тежкия труд.

В Монтана по всяко време на таблата в бюрата по труда висят обяви за набиране на специалисти по шев и кройка. Заради необичайно топлото за зимата време строителството в района не е замряло и работодателите назначават зидари, мазачи, плочкаджии и общи работници. В Берковица от месеци се търсят шестима лекари. В Шумен има свободни места за строители, лекари, детски учителки, шивачи и гладачи.

В Старозагорска област има глад за инженери в областта на машиностроенето и електрониката. Като цяло липсват специалисти със средно и висше образование в сферите на технологиите, посочват работодателските организации в региона. Голямо е търсенето на висококвалифицирани кадри за металообработването. В Сливенско има работа основно за шивачки и работници с ниска квалификация.

Шивачи на облекла и кожени изделия са най-търсените в момента кадри в петте бюра по труда в Пловдивска област. Почти половината от 299-те свободни работни места са за тези позиции, фирма за електрооборудване пък предлага работа на 25 монтажисти. В Пловдив в момента усилено се търсят кредитни администратори със средно образование, както и шофьори за международни превози.

В Пиринско цели фамилии се прехранват с дейности на парче. Някои събират дърва от гората, други берат билки и гъби. Вересиите буквално фалират местните малки бакалии. На пазарите се търгува в натура - боб за захар, картофи за олио.


Вчера лекари, днес бармани, а утре...
МИШЕЛ ГУТСУЗЯН

Червен флаг развяха хотелиери и ресторантьори по Черноморието. Тревогата им е, че сервитьори, бармани и готвачи ще се изнесат на вълни към Западна Европа след пълното отпадане на ограниченията за работа за българи.

За да не остане родният туризъм без кадри, асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите ще пише трескаво до министъра на труда с настояване спешно да издаде зелени карти за внос на сервитьори и бармани от Украйна и Молдова (виж стр. 8-9).

Проблемът е сериозен и вероятно ще намери решение. Дори да не стане по официалния път, бизнесът няма да си остави магарето в калта и със сигурност ще намери как да запълни празните места. За радост на родните предприемачи все още не сме я докарали дотам, че никой да не иска да работи у нас. Въпреки това изтичането на кадри продължава да се задълбочава и в бъдеще ще слага все по-трудно решими задачи.

От години говорим за масовото изселване на лекари. Сега, освен че няма«да има кой да ни лекува, скоро и туристите ни ще останат гладни и жадни. Не е трудно да се прогнозира, че проблемът ще се разпростре и в други сектори на икономи ката. Тогава спешният внос на работници няма да помогне.

Но как държавата и бизнесът да създадат условия, при които българите няма да заминават на гурбет, защото ще виждат добро заплащане и перспектива за развитие у нас? Отговор засега няма. И по-добре политиците да развеят червен флаг за търсенето му. За да не се оголи накрая държавата откъм народа си.

Създаването на виртуален център за консултации по проблемите на нарушенията в половото развитие ще помогне на семействата с деца с неясен пол. Около това мнение се обединиха 40 специалисти от университетските центрове у нас. Заедно с холандски експерти те участваха в работна среща в Медицинския университет във Варна.

„Регистър на страдащите от тези редки болести у нас не се води, но знаем, че те засягат между 1,7 и 2% от децата", каза доц. Алексей Савов, шеф на Националната генетична лаборатория. В ЕС такъв проблем има един на всеки 4500 подрастващи. При някои аномалията се появява чак в пубертета, при други – още при раждането. Тези състояния не са свързани с различна сексуална ориентация и са лечими с хормонална терапия и хирургия. Медиците могат да определят кой пол е по-развит у детето, но крайният избор е на родителите и се оказва доста труден.

„Често няма кой да им каже, че тази странност е поправима. Вместо това направо им сервират, че детето е хермафродит. След подобна травма пътят за решаване на проблема е почти отрязан"., обясни проф. Виолета Йотова, шеф на педиатричната клиника в МБАЛ „Св. Марина". „Задачата ни е да сформиране екип от специалисти от цялата страна, който онлайн -без излишни разходи за семействата, да им съдейства за нужните изследвания и консултации", обясни тя.

Най-търсените специалисти на хонорар в Германия са в областта на общата медицина, психиатрията и анестезиологията, научи ДУМА от организацията "Форум на регионите". Работата на хонорар за български лекари в Германия е атрактивен начин да се спре изтичането на лекари и тя набира все по-голяма скорост сред нашите медици, поясняват от организацията, чиито директор е д-р Димка Меридонов. Тя препоръчва да се избира този начин на работа, защото той осигурява по-голяма мобилност на лекаря, отсъствие само по няколко дни до месец, опит в различни работни среди и голяма рентабилност.

Хонорарите са между 70 и 120 евро на час. В зависимост от спецификата на работата и нивото на българския специалист, за два дни могат да се спечелят до 2000 евро, твърдят от организацията.

В Германия наемането на лекари на хонорар е популярен начин на работа, чрез който болниците и клиниките компенсират, когато основните им кадри са в отпуск, в болнични или имат участия в международни мероприятия.

За да бъдат предпазени от некоректни работодатели, д-р Меридонов съветва лекарите да сключват договор с фирми посредници, които им гарантират по няколко ангажимента на година, защитават техните права пред работодателя по отношение на спазването на финансовите договорки. Само за 2013 г. в организацията са постъпили сигнали от 35 български лекари, които работят в Германия, за нарушаване на правата им. Най-честите оплаквания са за подписване на неизгодни договори с болниците, за липса на отпуски и възможност за болнични, наемане като асистенти на по-ниски заплати сред наетите на трудов договор, а не като специалисти.