Силатавърши работа, но властта контролира силата. Тази истина е добре показана в битката между Израил и Амалик в Изход 17:8-13. В този известен пасаж Мойсей отиде на върха на планината с Божия жезъл в ръце, докато Исус Навиев водеше битката. Когато Мойсей държеше жезъла високо, Израил надделяваше, а когато го снижаваше Амалик надделяваше. Победата не се определяше от силата на армията на Израил Ако беше така, те нямаше да се отдръпват, когато жезълът се снижаваше Проблемът не беше и в куража, защото те не гледаха към Мойсей за кураж, докато водеха ръкопашен бой. Невидимата битка в небесни места определяше изхода на битката. И когато жезълът, който символизираше властта на Бога, беше издигнат от овластения водач на Израил, Исус Навиев и армията побеждаваха. С други думи решаващият фактор на бойното поле не беше силата, въпреки че тя беше необходима, а властта на планината. Ключът е във властта, не в силата! Да отидем при Отец Една последна мисъл, свързана с духовното воюване: Важно е да знаем, че в нашето воюване ние не воюваме срещу Бог. Не знам за вас, но мен самата мисъл за това ме ужасява! Стиховете, най-често използвани в подкрепа на подобно твърдение, са Битие 32:22-32, където Яков се бори цяла нощ с Божия ангел. Често се проповядва динамично послание, като се използват думите на Яков като пример за това, което трябва да правим в молитва: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш” (ст. 26). И аз самият съм го правил. Но Писанието не представя този двубой като пример, как да се молим. Причината той да продължи толкова дълго е 1) че Бог го допусна – ангелът можеше да изпрати Яков в небитието, когато пожелае. Бог веднъж изпрати един ангел, да унищожи цяла армия (ІІ Летописи 32:21); 2) Бог и Яков искаха различни неща. Яков искаше да е защитен от Исав, а Бог искаше естеството на Яков да се промени. Забележете какъв на пръв поглед глупав въпрос зададе ангелът на Яков: „Как се казваш?” Не ви ли се струва странно, че в разгара на борбата те започнаха да си бъбрят, за да се опознаят? А всъщност не се случваше точно това. Бог се опитваше да накара Яков да признае каква е природата му, която беше описана в неговото име. Разширената Библия ясно показва това: „Човекът го попита: Как се казваш? И (в шок от разбирането той прошепна) Яков (измамник, хитрец, интригант)” (Битие 32:27). Това е всичко, от което се нуждаеше Господ: откровение и изповед. Незабавно се изля благодат и стана промяна на характера на Яков. Името му също се промени на Израил. Изследване на живота на Яков от този момент нататък показва огромната разлика в характера му. „Но Яков победи в тази битка” – може да кажат някои. Той победи само, като изгуби.