Завесата на невярващите
Тази глава се занимава с молитвата за неспасените. Тя е вероятно най-важната в цялата книга. Главната цел на предишната глава е да ни подготви за тази. Ние играем важна роля в отмахването на завесата от ума на невярващите. ІІ Коринтяни 10:4, за който ще говорим по-късно, говори за крепости,
които са част от тази завеса
Ние участваме в събарянето на тези крепости
Крепостите
не
са
демони,
те
са
места,
от
които
демоните владеят
Ще разгледаме подробно няколко думи от тези два пасажа,
за да придобием по-дълбоко разбиране за това,
което казва
ІІ
Кор интяни
4:3-4 ни казва, че има завеса или покривало над умовете на невярващите, която им пречи да виждат светлината на Евангелието. Важно е да знаем, че те не виждат Евангелието, защото не могат. Те не го разбират, защото не могат. Трябва им откровение или откриване. Скоро посетих един брат в Аляска, който ми разказа за свой приятел, на който е свидетелствал. Той каза: „Това е
точно както, когато ти поучаваш, Дъч.” Човекът ми каза: „Знам, че има нещо в това, което ми
казваш,
защото е очевидно какво това е направило за теб. Но все още не го разбирам напълно.”
В миналото винаги ми изглеждаше трудно да разбера, как някои хора могат да чуят мощно
Евангелско послание и да го отхвърлят. Сега вече знам. когато го „чуят”, те не чуват това, което аз чувам, не виждат онова, което аз виждам и не разбират това, което аз разбирам. Това, което невярващите чуват е пречупено през система от вярвания – завеса, която ги кара да чуват нещо напълно различно. ІІ Коринтяни 4 казва това: „за да не ги озари светлината на славното
благовестие на Христа, който е образ на Бога”. Те просто не виждат същата картина на Христос, която ние виждаме. Да Го виждаме ясно, означава да Го обичаме и приемаме. Ще опишем подробно някои от елементите на тези „крепости” по-късно в тази глава. Тук е важно да докажем, че те съществуват.
Сподели с приятели: |
