Нуждаем ли се от природата поради нейната присъща стойност ? Може би отговорът може да дойде от надничане над хоризонта. Донякъде е ирония, че тъй като третото хилядолетие съвпадна с декриптирането на човешкия геном , може би началото на четвъртото може да е свързано с това дали той е станал излишен. Точно както генетичната модификация може един ден да доведе до края на „ Homo sapiens naturalis “ (тоест хора, недокоснати от генното инженерство ), един ден можем да се сбогуваме с последния екземпляр от Homo sapiens genetica . Това е последният напълно генетично базиран човек, живеещ в свят, все по-малко обременен от биологичната ни форма - умовете в машина. Ако същността на човека, включително нашите спомени, желания и ценности, по някакъв начин се отразява в модела на деликатните невронни връзки на нашия мозък (и защо не трябва?), Умовете ни също могат един ден да бъдат променливи, както никога досега. И това ни води до съществен въпрос, който със сигурност трябва да се запитаме сега: ако, или по- скоро, когато ние имаме силата да промени нещо,
