Храна от село Дали приемаме храната като нещо, което

навътре. Това гарантира, че почвата няма да се сбива принудително.
От друга страна никога не трябва да се позволява плодородната земя да бъде оголена за дълъг период от време.
За пример, ако в една леха сме сложили домати,
то между тях можем да сложим други растения,
които да покриват останалото пространство. Има и друга възможност, която се нарича мулчиране.
Можем да покрием със слама между разстенията и това ще ни гарантира, че почвата няма да бъде прегрявана от слънцето, както и че няма да бъде засушена поради високите температури. В този случай биологичната активност на много видове се засилва. Червеите постоянно излизат на повърхността, за да се хранят с изгниващата слама и освен че наторяват с нея, те постоянно разрохкват почвата. Така,
когато дойде време за следващо засяване, ще имаме добре наторена, влажна и рохкава почва само защото не сме попречили на почвените обитатели да си свършат работата.

Векове наред хората внимателно са подбирали семената на растенията, които са отглеждали.
Съхранява ли са ги, разменяли са ги помежду си и са ги предавали през годините. Всяко едно семенце, на което и да е растение, носи в себе си генна памет. Тази памет му е предадена от поколенията преди него. Благодарение на това младото растение е добре адаптирано към климатичните условия, при които ще се развива.
То знае кога през пролетта слънцегреенето се удължава, кога през нощта температурите не са толкова ниски, кога да направи първия цвят и кога да узрее, за да може да оцелее и да предаде семената за следващото поколение.
Това е
предимство,
което притежават единствено сортовете, които са се развивали при местните климатични условия.
Само за последните 40 години настъпва тотална промяна. Фермерите спират да подбират своите семена и започват да купуват. Новите семена от агроаптеките нямат нищо общо със старите.
Подлъгани от по-високи добиви, устойчивост на болести и адаптивност към засушавания,
фермерите оставиха старите сортове и те бяха загубени. 93% от пазарът на семена в нашата страна е зает от сортове, които произхождат от
Семена

Холандия, Франция, САЩ и Турция. Останалите проценти се разпределят между България,
Сърбия, Унгария, Македония и др. Основната част от семената идват от съвсем различни райони с климат, който е много далеч от този по нашите ширини. Това лишава младите растения от “инстинкт” и те започват да се развиват по свой биологичен часовник, неподходящ за нашите ширини. Техният естествен имунитет е нарушен.
Общото между всички семена, които се купуват от агроаптеките, дори и произхождащите от
България е, че те нямат способността да оставят поколения след себе си. Ако искаш и следващата година да отгледаш същия сорт домати, не е възможно да събереш семена от тазгодишната реколта и да ги засееш. Трябва да отидеш и да си купиш от агроаптеката нови, защото посееш ли същите семена, ще е чудо, ако растението роди някакви плодове. Ако все пак някой има късмет и сполучи, то със сигурност на третата реколта в градината си ще има само храсти. В
днешни дни, ако човек намери царевица,
пшеница, краставица, домат, пипер или други, от които да можеш да вземеш семе за посадъчен материал, то този човек трябва да се чувства като откривател на отдавна изгубено съкровище.
Ето как добавяме още един проблем, който пра-

ви така, че на модерно отглежданите култури, е отнета възможността да се развиват правилно, а от там и да не бъдат нападани и болни.
Решението
Всяко едно стопанство за производство на храни трябва да се стреми към това, да използва и съхранява местни сортове семена. Тогава е възможно облагодетелстването от всички предимства, описани по-рано. По този начин отново се доближаваме до правилния и устойчив подход, който е важен по пътя към освобождаването от употребата на химикали.

По-голямата част от растенията се нуждаят от опрашване, за да се образува плод. Този процес се извършва по естествен начин от вятъра и насекомите. Заради ярките си багри, прашеца и нектара, който се съдържа в цветчетата на растенията, насекомите биват привлечени да кацнат върху тях. По крачетата и телцата им се закрепя полен и след като те отлетят и кацнат на друго цветче на растение от същия род се случва опрашване.
Най-активните опрашители са пчелите. Почти целият живот на една пчела е посветен на това да събира нектар и за тази цел тя посещава много на брой цветове. Едно растение, опрашено по естестен метод, расте напълно нормално и тази част от пъзела на безпроблемното развитие е сложена.
Но нека разгледаме как съвременните методи повлияват на този процес. Заради системните грешни практики, описани в по-горните точки, на фермерите отдавна им се налага да използват химикали, за да убиват вредителите, които нападат техните болни растения. Но както може да се досетим, не умират само те, а заедно с тях и голяма част от насекомите, нужни за опрашването. За сметка на това агроиндустрията е намерила решение като то, разбира се, не се гради върху премахване на причината да има
Опрашване

насекоми и задълбочава още повече проблема.
На пазара са представени растителни хормони,
които са изкуствени опрашители.
Те видоизменят структурата на цветчето като деформират някои негови части. Тези елементи стават по-големи и по този начин се увеличава шансът върху тях да попадне полен от друго растение. Но с хормонално повлияната промяна не закъсняват и последиците. Насекомите и другите микроорганизми отчитат понижената имунна активност на растението и започват набези по него. Както следва, започват поредица от третирания, за да се предпази реколтата от нападенията.
Ето как се заформя един омагьосан кръг, който води само до задълбочаване на проблемите.

В градина, в която изпълняваме всички правилни практики, не би следвало да има проблем с количеството грижещи се за опрашването насекоми. В нашите градини, дори и в оранжериите, имаме малки кошери с пчели,
които необезпокоявано вършат онова, за което природата ги е създала. Те не само че се грижат за опрашването, но също така живеят там.

Изтегляне 6.82 Mb.

Сподели с приятели: