Христо танев и колектив аз*ът на българите

Александър Йорданов Неделчо Беронов Петър Димитров Кирил Йорданов Александър Томов Венко Вълчев Панчо Панайотов Юрий Юнишев Стойчо Кацаров Ангел Малинов Иво Атанасов Здравко Зафиров Младен Влашки Велко Вълканов Свилен Димитров Стефан Нешев Евгений Бакърджиев Георги Панев Александър Праматарски Димитър Игнатов Юлий Павлов Лъчезар Тошев
Венцеслав Димитров
Муравей Радев Мария Спасова-Стоянова Жорж Ганчев Владислав Костов Васил Клявков Румен Овчаров Васил Мандев Йордан Бакалов Стефан Гайтанджиев Надежда Михайлова Минко Христов
Димитър Божанов
Бойко Радоев
Веселин Методиев Кирил Баев Методи Андреев
Евгени Димитров
Константин Дочев Янаки Стоилов Христо Войняговски Веселин Бончев Тодор Великов Петър Мутафчиев Пламен Радонов Валентин Василев
Драгомир Шопов
Светослав Лучников
Благовест Сендов Пламен Марков Донка Дончева Юлия Берберян Бойко Великов Жулиета Калчева
Пламен Славов
Георги Хубенов
Иван Тодоров Иван Иванов Христо Смоленов
Георги Манов
Христо Иванов Симеон Спасов Йордан Школагерски Никола Николов Едуард Клайн Александър Маринов Руси Статков
Гюнер Тахир Анатолий Величков Величко Йонов Екатерина Михайлова Ангел Такев Иван Симеонов Никола Койчев Анастасия Мозер Златко Златев
Юджел Атилла Атанас Богланов Иван Сунгарски Димитър Димитров
Драгомир Драганов
Дпмо Димов Петър Стоянов Иван Бойков
Яшо Минков
Тодор Янев Георги Агафонов Стефан Савов Илия Масларски Иван Куртев
Юлиан Буров Александър Златанов Димитър Петров Христо Таракчиев Красимир Каракачанов Николай Добрев Димитър Арабалжиев
Петър Рафаилов
Иван Глушков Георги Карабашев
Румен Такоров
Атанас Папаризов
Александър
Юнал Лютфи
Касим Дал
Петър Георгиев Стефан Мазнев Камен Костадинов Николай Апостолов Ваньо Цонов Христо Бисеров
Христо Петров
Иван Шиляшки Моньо Христов Захари Желязков
Тодор Костадинов Сашо Стоянов Жеко Стоянов
Стефан Личев
Станка Величкова Василка Добрева Господин Гонев Петко Проданов Николай Камов Иван Иванов Ангел Найденов
Николай Ангелов
Георги Дилков Иван Зьнзов Васил Козалиев Любен Корнезов Атанас Мерджанов Уважаеми ръководители и кандидат-ръководители на съвременна България, Тези, които ме познават, знаят, че избягвам да говоря (камо ли да пиша) празни приказки. Преди една година, слушайки крамолите от трибуната на НС и особено словоизлиянията на един от депутатите относно проблемите с герба на България, нервите мине издържаха, зарязах любимата си работа - живописта, и се задълбочих в изучаването на каноните в хералдиката и знаковата символика. Първият ми проект за герб доби популярност чрез медиите. Той беше и първият повод да ме

потърсят тези наши сънародници, които са се докоснали, до познания, далече надхвърлящи моите до този момент. Благодарен съмна този политик, който ме провокира да се захвана със ЗНАКОВАТА СИМВОЛИКА, с хералдиката - ЕЗИКА НА СИМВОЛИТЕ, и преди всичко да се свържа с тези ВИСОКО ЕРУДИРАНИ СПЕЦИАЛИСТИ. Техните имена, ликове и биографии няма да се появят на бял свят, докато в България не се възстанови държавността и структурите, пазещи българските национални интереси. Мисля, че няма смисъл дави обяснявам защо.
- Знам, че ще объркам на много от вас досегашните представи за силата и значението на знаците и условията за тяхното правилно ползване.
- Знам, че ще се създаде единен фронт от постоянните софийски всезнайковци и клакьори срещу моите проекти за герб и всичко останало.
- Знам, че всяка партийна централа ще се почувства засегната и оскърбена.
- Знам, че ще объркам сметките на тези, които са ни наложили, налагат и сега чужди, с негативни последици знакови символи.
- Знам, че тези същите "доброжелатели" са ни планирали друга съдба и лесно няма да с откажат от намеренията си.
- Знам, че ще се донесе дознание какво съм казали написал.
- Знам, че всичко това не е никак безопасно. Но знам, че моите съмишленици са взели и ще вземат всички необходими мерки, това, което е направено, да стане достояние до всички наричащи себе си българи. България трябва да има герб, знаме и всичко останало такова, каквото заслужава. Ана мен, както и на голяма част от моите сънародници (надявам сече този факт вие известен, вече ние последна грижа преходността на живота ни. Искам да знаете, че съм дал дума да не злоупотребявам сдадените ми познания. Позволявам си дави посъветвам и вие да направите същото. Не се опитвайте да извличате политически дивиденти под каквато е да е форма, нито пък да реагирате първосигнално и неразумно. Злоупотребата в тази област носи своите тежки последици. Колкото до направените отмени моите съмишленици безпардонни анализи на защитаваните от вас "тези" по отношение на това какъв да бъде гербът на България - сърдете сена себе си. Още през февруари 1996 г. направих всичко възможно дави предупредя лично или чрез ваши съмишленици затова, което защитавате и за предизвиканите последствия. За разлика от редица ваши хералдици и представители на интелигенцията, вие и вашите партийни централи не обърнахте никакво внимание и продължихте безкрайния политически театър. В проведените разговори и изпратените над сто комплекта подробни обяснения на моите проекти за герб, както и на организираната пресконференция (5 март, София прес), обясних обстойно последиците, които ще сполетят България през следващите месеци, ако политическите сили не намерят път за консенсуси не вникнати узаконят българска знакова символика в националния герб и знаме. Тогава, когато левът се беше стабилизирали никой не виждаше по далеч от носа си задаващата се нова, планирана от други, инфлационна пропасти поставените капани тогава, когато управляващите се изживяваха като "богоизбрани, опозицията шаваше като "богопомазана, тогава стана първото ни разминаване за сметка на националните ни интереси. Всички мои усилия се възприемаха със снизхождение и усмивка. Почуках на много врати, но никой не отвори. Тогава, а и сега сте захапали въдицата на програмиращите чуждестранни илюзии и с това допуснахте да се мятаме на сухо. За втори път се разминахме на 25 юли 1996 г, когато всички политически сили, включително

и тези, които бойкотираха НС, допуснахте утвърждаването на накокошинения премянов герб на България. Добре, че тогавашният президент Желю Желев осъзнато или по инерция върна премяновия герб. Възможно е разминаванията да са станали и заради това, чене бяха равнопоставени всички политически сили в НС. Такива бяха и съображенията ми настоящият обяснителен материал да не бъде даден досега. Третият път разминаването ще е окончателно. България ще продължи да агонизира ида чака тези политици които тя си заслужава.

Изтегляне 3.76 Mb.

Сподели с приятели: