«Хуманистична психология»
Изтегляне 241.58 Kb.
|
| 2. Ейбрахам Маслоу
Маслоу е наречен духовен баща на хуманистичната психология и е направил повече от всеки друг, за да запали искрата на движението и да му придаде академичен облик. Той иска да се домогне до най-високото ниво на хората, като за целта изучава различните нива на психичното здраве (средно, нормално и най-високо). Ейбрахам Маслоу е роден на 1 април 1908 г. в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. Той е първото дете от многочленното семейство на руско-еврейски емигранти. Още от малък той изпитва върху гърба си тираничното отношение на родителните си, които непрекъснато създават у него чувство за малоценност, като непрекъснато му се подиграват за непривлекателния външен вид; мършаво тяло, голям, грозен нос и тромави движения. Той решава да компенсира този „гигантски комплекс за малоценност” като развива атлетични умения. Когато не успява да влезе в спортното училище, той се обръща към книгите. Записва се в университета в Корнел, три семестъра по-късно обаче се мести в университета в Уисконсин, където придобива бакалавърска степен (1930 г.), магистърска степен (1931 г.) и докторат по психология (1934 г.). Първоначално Маслоу е ентусиазиран Уотсънов бихейвиорист, убеден, че механистичният, природонаучен подход осигурява отговори на всички световни проблеми. По-късно обаче, повлиян от редица събития и запознавайки се с известни европейски психолози, установили се в САЩ – Адлер, Хорни, Кофка, Вертхаймер. (по-късно Маслоу, интересувайки се от работата на Адлер върху малоценността и компенсацията, разбира, че самият той е ярък пример на Адлеровата теория) стига до извода, че бихейвиоризмът е твърдо ограничен, за да е релевантен на непредходните човешки въпроси. Страхопочитанието му към гещалтпсихолога Макс Вертхаймер и антроположката Рут Бенедикт го довежда до пъвото му изследване на характеристиките на психично здрави, себеактуализиращи се лица. Тези двамата остават като модел за Маслоу на най-доброто в човешката природа. По-късно Малоу приема преподавателско място в Бруклин Колидж, където ранните му опити да хуманизира психологията имат отрицателни лични последствия, защото бихейвиористичната психологическа общност го отлъчва. Макар че студентите възприемат идеите му като интересни, колегите му го избягват, редакторите на големите списания отказват да публикуват статиите му. Въпреки това той вместо да се откаже, той се амбицира, като разработва и усъвършенства теорията си и я представя в поредица от популярни книги. Всичко това му води до извоюване на слава и бива през 1967 г. е избран за президента на АПА (Американска психологическа асоциация). През 60-те години на XX век Маслоу се превръща в знаменитост, като най-накрая постига това, което е мечтал от младини. Според терминологията на Адлер, Маслоу успешно е компенсирал малоценността от детството си. Изтегляне 241.58 Kb. Сподели с приятели:
|