«Хуманистична психология»
Изтегляне 241.58 Kb.
|
| 5. Карл Роджърс
Карл Роджърс е най-известен с популярния си подход към психотерапията, наречен „центрирана върху клиента терапия”. Той е роден на 8 януари 1902 г., в Оук Парк, Илинойс, предградие на Чикаго, САЩ. Той е четвъртото дете от шестте деца в семейството. Родителите му се придържат като в менгеме през цялото му детство и юношество. Карл тръгва на училище направо във втори клас, защото може да чете още от детската градина. Когато е на 12 г., семейството се мести във ферма, където у Роджърс е събуден интерес към природата. Юношеството му преминава в строго възпитание и много задължение. Той израства доста изолиран, независим и самодисциплиниран. Чете много за селскостопански експерименти и за научния подход към решаване на проблемите. Макар четенето да му помага да фокусира интелектуалния си живот, емоционалният му живот е пълен хаос. По този повод той пише: „Моите фантазии през този период определено бяха странни и вероятно биха се класифицирали като шизоидни от някой диагностик, но за щастие тогава нямах никакви контакти с психолози” (Rogers, 1980, p. 30). По-късно се записва в Университета на Уисконсин, където учи земеделие, после се прехвърля да учи религия, за да стане свещеник. Избран е да е един от десетте студенти, които да отидат за шест месеца в Пекин за „Конференцията на световната студентска християнска федерация”. Преживяванията му там до такава степен разширяват мирогледа му, че започва да се съмнява в някой от основните религиозни принципи и приема по-либерална философия за живота. Убеждава се, че хората сами трябва да изберат как да ръководят живота си според собствената си интерпретация на събития на събитията, а не да разчитат на становищата на другите. Също вярва, че активно трябва да се стремим към самоусъвършенстване. И точно тези концепции стават крайъгълен камък на неговата теория на личността. И така, загубата за религията била в полза за психологията и той се прехвърля в програмата по клинична психология в Колумбийския Университет, където получава докторската си степен през 1931 г. Прекарва девет години в Обществото за предотвратяване на жестокостта към децата и издава книга на тази тематика: „Общество Рочестър по превенция на жестокост при децата”. В тази клиника той се запознава и с теорията на Ото Ранк за терапевтичните техники, които поставят началото на развитието на неговия собствен подход. Освен че работи с деца, той се занимава и с юноши с отклоняващо се поведение и в неравностойно поведение. И важно е да се помни, че типът човек, когото той лекува, е предимно млад, интелигентен и изключително вербален. Проблемите на тези хора е въпрос на приспособяване, а не тежки емоционални разстройства, каквито са различната популация от пациенти, лекувани от фройдистките или други клинични психолози. Роджърс лансира и теорията за личността, основана на един-единствен мотивационен фактор, подобно на концепцията на Маслоу за себеактуализацията, но за разлика от него идеите на Роджърс не произтичат от изследването н емоционално здрави хора, а от прилагането на неговата центрирана върху клиента терапия към лекуваните в университетските консултативни центрове. Предлагат му пълен професорски щат в Охайо през 1940 г., а през 1942 г. пише първата си книга „Консултиране и психотерапия”. После през 1945 г. е поканен да направи консултативен център в Университета в Чикаго, където публикува най-голямата си научна работа – „терапия, ориентирана към клиента”, в която и очертава основната си теория. Роджърс е влиятелен в движението за човешки потенциал от 60-те години на XX век и част от цялостната тенденция към хуманизиране на псхихологията. Избран е за президент на АПА през 1946 г. и получава Награда за изключителен научен и професионален принос. Изтегляне 241.58 Kb. Сподели с приятели:
|