«Хуманистична психология»
Изтегляне 241.58 Kb.
|
| 6. Теорията на Роджърс
Роджърс приема, че хората могат съзнателно ирационално да променят мислите и поведението си от нежелателни на желателни. Най-голямото значение като мотивираща сила в личността той приема, че е импулсът към актуализирания на себе си. Макар че този стремеж е вроден, може да му се помогне или да бъде възпрепятстван от преживяванията в детството и от ученето. Теорията на Роджърс е относително проста. Тя изцяло е построена върху една единствена „жизнена сила”, която нарича „актуализираща тенденция”. Той вярва, че всички създания се стремят да извлекат най-доброто от съществуването си. Роджърс отдава голяма значение но отношение майка-дете, така както влияят върху растящо чувство за Аз на детето. Ако майката задоволява потребността на бебето от любов, което Роджърс нарича позитивно отношение, новороденото в повечето случаи ще се превърне в здрава личност. Друга важна човешка черта, на която Роджърс обръща сериозно внимание е позитивно отношение към себе си – т.е. нашата положителна самооценка, позитивния образ за себе си, умението да се харесваме, защото без него се чувстваме малки, беззащитни и не можем да се превърнем в това, което можем да бъдем. Докато растем, родителите ни, учителите, приятелите, медиите и другите ни дават каквото искаме, само ако им покажем, че го „заслужаваме”. Това Роджърс нарича „условно позитивно отношение”. И тъй като наистина имам нужда от позитивно отношение, тези условия са много силни и ние се нагаждаме, без да си даваме сметка, дали е необходимо за нашата актуализация или в полза на обществото, което няма за свой цел нашите интереси. Времето това „обуславяне” ни кара да развием условно позитивно отношение към себе си и започваме да си харесваме, ако това отговаря на общите стандарти на поведение, вместо истински да актуализираме потенциала си. Тъй като тези стандарти са общи и не са съобразени с индивидуалните особености и потребности на отделната личност, по-често откриваме, че не сме в състояние да отговорим на тях и следователно да имаме усещане за позитивна самооценка. Оттам стигаме до несъответствие. Всеки от нас, нуждаещ се от позитивно отношение от себе си, от другите и го е получил Роджърс нарича „Реален Аз”. Той е това, което ще стане, ако всичко се развие добре. В други случаи, когато получаваме само условно позитивно отношение от другите и от себе си, развиваме вместо реалния Аз – един „Идеален Аз”. Под „идеален” Роджърс има предвид не-реален, нещо, което никога не можем да достигнем, стандарт, който не можем да изпълним. Тази празнина между Реалния Аз и Идеалния Аз, между „аз съм” и „аз трябва да съм” се нарича несъответствие. Колкото е по-голяма е празнотата, толкова по-голямо е несъответствието, а колкото по-голямо е то, толкова повече е страданието. Роджърс под „несъответствие” разбира „невроза”. Това означава да не бъдеш в хармония със собственото си Аз. Концепцията на Роджърс за себеактуализацията по принцип е подобна на тази на Маслоу, само че донякъде те се различават по характеристиките на психично здравите хора. Според Роджърс здравите или напълно функциониращи хора притежават: откритост и свежест на оценката на целия опит; склонност да живеят пълноценно във всеки момент; способност да се ръководят от инстинктите си, а не от разума или от мнението на другите; чувство на свобода в мислите и в действията; висока степен творчество непрекъсната потребност за максимизиране на собствения потенциал. Роджърс описва напълно функциониращите хора като актуализиращи се, а не като актуализирали се, за да посочи, че развитието на Аза винаги е в процес. И този процес най-добра личи от заглавието на най-популярната му книга On Becoming a Person („За ставането на личността”) (1961 г.) Изтегляне 241.58 Kb. Сподели с приятели:
|