Глава II Теренни проучвания

По време на теренните проучвания се: установява разпределението на площта в горската териториална единица по общини и землища на населените места, по вид на собствеността, както и по функции и категории съгласно чл. 5 от Закона за горите, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии; измерват и определят лесовъдско-таксационните показатели на подотделите; определят типологичната принадлежност на подотделите, видът и групата гори съгласно приложение № 5; установява природните условия съгласно приложение № 6; установява ерозираността на почвите и наличието на свлачища; установява здравословното и санитарното състояние на насажденията съгласно приложение № 7; установява състоянието на горската пътна мрежа и условията за експлоатация и транспорт на дървесния ресурс; установява състоянието на сервитутите на енергийните обекти и на дърветата в прилежащите насаждения, които представляват потенциална опасност за енергийните обекти; определят водосборите с поройна активност, състоянието на изградените противоерозионни и противопожарни съоръженията и др.; установяват данни и за други обекти и ресурси, свързани с управлението на горите, които се изискват със заданието за извършване на инвентаризация на горските територии; установява наличието на сгради и съоръжения.

При таксиране на насажденията да се прилага окомерно-табличният метод с точност до ± 15 % за дървесния запас съгласно приложение № 8.
За картна основа при теренните работи да се използват топографски карти в М 1:10000, получени чрез фоторепродукция на топографска карта в М 1:5000 или карти в М 1:5000. При възможност да се ползват космически и аерофотоснимки, ортофотопланове, ортофотокарти и дешифровъчни ортофотосхеми и геодезически материали на други ведомства.

За по-точно картиране на новосъздадени горски култури и просеки, както и за пътищата със стабилизирана пътна настилка да се извършат инструментални измервания.

При отразяване на горскостопанската карта на горските пътища да се има предвид, че първа степен горски автомобилни пътища са с асфалтобетоново покритие, втора степен - с асфалтобетоново покритие или повърхностна обработка, трета степен с асфалтобетоново покритие, повърхностна обработка или трошенокаменна настилка и четвърта степен - пътища без настилка или със стабилизирано земно платно от местни или кариерни материали, като и четирите степени горски автомобилни пътища - внимание дали пътищата са от четвърта степен - без настилка или трябва да отговарят на основните геометрични елементи за изграждане им.

Върху горскостопанската карта да се отразяват коректно различните горски пътища и връзката между тях, а в записката на горскостопанския план да се посочат пьтищата или участъците от тях, които са за ремонт или рехабилитация. При отразяването на горските пътища да се спазва класификацията от Наредба №5/31.07.2014 год. (ДВ от 15.08.2014 год.) касаеща строителство в горските територии без промяна на предназначението (Протокол от 24.09.2015 год.).

Да се отразят върху горскостопанската карта каптажи, извори, чешми, паметници и др., които освен като ориентири, дават информация, с която следва да се съобразяват и планираните горскостопански дейности в насажденията около тях.

За картна основа да се използва картата на възстановената собственост (КВС) или кадастралната карта за територии, за които тя е изработена и има влязла в сила заповед за нейното одобряване. При теренните работи да се ползват старата карта на горите, която да се съпостави и съгласува с картата на възстановената собственост на землищата от населените места в района на дейност на горското стопанство или с кадастралната карта на съответните землища, ако има изработени такива.

В случаите, когато линията по картата на възстановената собственост или кадастралната карта е различна от тази на терена, видно и от цифровата ортофотокарта, да се има предвид:

1.1. В случаите, когато в съответната карта като горски територии са причислени незалесени площи, които не са отразявани към горските територии при предходни инвентаризации, същите да получат последни номера от отдела, към който са причислени и да бъдат описани в отделен списък по землища на населените места.

1.2. В случаите, когато се инвентаризират гори по смисъла на Закона за горите, които не са отразени в картата на възстановената собственост или кадастралната карта, независимо дали са били инвентаризирани при предишна инвентаризация, същите да се причислят към горските територии, като получат последни букви от отдела, към който са причислени и да бъдат описани в списък но землища на населените места, отделно за насажденията, които са били гори преди предишната инвентаризация и отделно за насажденията, придобили характеристика на гора след последната инвентаризация.

Инвентаризираните насаждения, които притежават характеристика на гора по смисъла на Закона за горите и които не са били отразени в картата на възстановената собственост или кадастралната карта, са горски територии по силата на Закона за горите.

В територии без устройствени планове, по смисъла на Закона за устройство на територията, трайното предназначението па поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, в случая като горска или земеделска територия, освен ако използването противоречи на Закон.

Параграф №4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите е един способ, по който да се опишат имотите, притежаващи характеристиката на гора и това да се отрази върху картата на възстановената собствености и върху кадастралната карта.

Параграф №9 от Преходни и заключителни разпоредби на Законът за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 и са гори но смисъла на Закона за горите, да се подчиняват на режима на Закона за горите и на Закона за лова и опазването на дивеча. Тези имоти, дори и да не са възстановени по чл. 10, ал. 5, по презумпция следва да се управляват по същия ред.

В случай, че не е приключило определянето на земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като гори върху земи по чл. 19, да се обособяват само насаждения, които не са отразени като горски територии, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 (приета 11.08.2015 год.) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и са насаждения, създадени върху бивши земеделски земи или самозалесени върху такива след влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Към тази група не трябва да се отнесят, определените с картата на възстановената собственост високостъблени или издънкови насаждения, представляващи гори към годината на национализация на горите, както и всички горски култури, отразени в лесоустройствените карти преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

При отразяване на собствеността на горските територии да се има предвид, че много често в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта собствеността не е отразена коректно. Това в най - голяма степен се отнася за горските територии-общинска собственост. Собственост на общините са имоти придобити по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вкл. и т.н. „земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи", като за тези имоти трябва да са налични влезли в сила заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие”, протокол на комисия по чл. 19, ал, 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и приложение 1 към раздел I, както и други придобивни способи: закупуване, замяна, делба, дарение и др. Имотите от приложение 1 към раздел II на протоколите по чл. 19. ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са несъответствия и грешки и когато представляват гори, по силата на Закона за горите следва да се причислят към горските територии - държавна собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 14 а от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците, включително и за горите по чл, 2, ал. 1 от Закона за горите, които до момента на национализацията на горите - 1947 год., са представлявали гори. Същото се отнася и за другите горски територии - недържавна собственост, с изключение на имотите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Да се инвентаризират всички гори, които отговарят на условията за гора (да са с площ не по-малка от един декар, склопеност не по-малка от 0.1 и височина не по-малка от 5 м.), независимо от тяхната собственост, и дали са отразени или не са отразени в съществуващата карта на горите, картата на възстановената собственост или кадастралната карта. Да се ползват и списъците, изготвени от областните комисии по § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите.

В самостоятелни подотдели съгласно акта им за обособяване се отделят защитните и специалните горски територии, горските територии – публична държавна и общинска собственост, горските територии по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите, както и имотите, върху които са учредени безсрочни ограничени вещни права; разсадниците, опитните и географските култури, семепроизводствените градини и насаждения

В границите на общините се включват цели отдели, а в землищата на населените места – цели подотдели.

Разделянето на съществуващите подотдели се извършва при установяване на различен вид собственост и/или при учредяване на безсрочни ограничени вещни права.

В изпълнение на § 6 от ПЗР на Закона за горите, горските територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, одобрени до 01.06.1973 год., да се смятат за изключени.

След приключването на инвентаризацията, да се представят графични и атрибутивни база данни, в подходящ формат / - *.shp/.

Да не се отразяват като горски територии незалесени площи, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Ако в картата на възстановената собственост или кадастралната карта са отразени като горски територии незалесени площи, които не са съществували в горския фонд при изработването на предишните лесоустройствени проекти, същите да се включат в отделен списък и да се предложат от държавното горско стопанство на общинската служба по земеделие за замяна на възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи залесени бивши земеделски земи на общината или на физически и юридически лица, които желаят да притежават земеделски земи, а не гори.

Съгласно разпоредбите на чл. 83 от Закона за горите, в случаите когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че след 1 март 1991 год. земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този Закон, лицата извършили инвентаризацията, представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите списък на имотите по землища на населените места.

В случаите, когато по двата откоса на дерета и реки, преминаващи през земеделски територии, се установи наличие на дървесна растителност, без да е отразена с площ в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта, то нейното отразяване в горскостопанските карти да се съобрази с естеството на растителността, възможните лесовъдски дейности в тези площи и др., които биха довели до подобряване на състоянието им.

Всички горски територии, върху които е извършено строителство, да се отделят в самостоятелни подотдели. В отделен списък към записката на извършената инвентаризация да се покажат незаконно завладените по отношение на Закона за горите площи.

Върху горскостопанските карти да се отразят границите и номерата на имотите, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с площ на имотите до 2.0 ха, като се приложат и в отделен списък към записката, от инвентаризацията и на горскостопанския план, с отразени номера на подотделите.

В отделен списък към записката за извършена инвентаризация да се опишат горските територии, които са включени в общи или подробни устройствени планове на населени места, в план за регулация или други регулационни планове, изработени, приети и влезли в сила след влизане в сила на отменения Закон за териториално и селищно устройство, и за които не е променен начинът на трайно предназначение.

Към Горскостопанския план да се приложи списък по землища на поземлените имоти в земеделски територии, придобили характеристика на гора по смисъла на Закона за горите, които няма да се ползват като горски територии. Същите да се обозначат с подходящ цвят в горскостопанските карти на планираните сечи.

До първо лесоустройствено съвещание ще се изиска от Басейнова дирекция за управление на водите гр. Пловдив да предостави кадастър на водните обекти, съгласно Закона за водите. При не предоставяне на кадастъра, териториите да се устроят и стопанисват съгласно Закона за горите, а собствеността върху тях да бъде съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта.

До първо лесоустройствено съвещание ще се изиска от Агенция “Пътна инфраструктура” за община гр. Момчилград цифровите модели на съществуващите държавни и общински пътища в района на дейност на стопанството, които да се отразят върху картата на горите. Да се отразят горските автомобилни пътища на стопанството.

Да се изработи цифрова карта за разположението на регистрираните източници за семепроизводство по райони на произход и дървесни видове и да се определи за тях нова номенклатура по подотдели.
Да бъде изготвен списък по землища и собственост на земеделски територии с характер на гора по смисъла на Закона на горите.
Специални изисквания от ДГС ”Момчилград”:
В таксационните описания с планираните горскостопански мероприятия към предотделния лист за всеки отдел да се приложи и извадка от горскостопанската карта за съответния отдел в мащаб 1:10000 (Протокол от 24.09.2015 год).

В таксационните описания с планираните горскостопански мероприятия да се отразят и проектираните противопожарни мероприятия за съответния подотдел, както и просветляването на горски пътища. (Протокол от 24.09.2015 год).

Таксационните описания с планираните горскостопански мероприятия да се иготвят освен общо за стопанството и по горскостопански участъци (Протокол от 24.09.2015 год).

Във връзка с необходимостта от конкретни насоки за осъществяване на практически дейности в гори, попадащи в ЗЗ по Натура 2000, в таксационното им описание да се записва и съответния горски хабитат. (Протокол от 24.09.2015 год.)

Фирмата изпълнител да представи на горското стопанство ZEM файл на горското стопанство с възможност за вадене на скици на отделите. Да се представи и горскостопанския план в електронен формат с възможност за вадене на различни справки.

Горските карти да могат да се качват на телефоните с GPS.

Ненанесените просеки през отделите да се обособят като отделни подотдели и да се нанесат в картите.

Да се определят водосборите с (Протокол от 24.09.2015 год.) активност с отдели и подотедли. Във водосборите да се опишат и номерират съществуващите баражи.

Да се изготвят два списъка за имотите, придобили характеристика на гора преди и след 01.03.1991 год., като се посочи вида собственост.(Протокол от 15.01.2016 год.)

2. Почвени проучвания
На база заложените при миналите инвентаризации почвени профили, сгъстени при необходимост от нови, да се направи оценка на почвеното плодородие на различните типове горски месторастения. Данните от почвените профили да се сравнят и анализират по отношение на тези получени при предишната инвентаризация. Новозаложените почвени профили да се нанесат на работните карти и се обозначат трайно на терена. Новите и стари почвени профили да се опишат с единна номерация във ведомостта и да се нанесат с условен знак и пореден номер върху картите на планираните сечи.
3. Типологични проучвания
Типовете месторастения се определят по утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите Инструкция за установяването и картирането на типовете горски месторастения и определяне на състав, подходящ за условията на месторастене и Класификационна схема на типовете горски месторастения в Република България.
Нови типове горски месторастения и видове, подходящи за месторастенето да се определят за отчетените с последния отчет на горския фонд 1566 ха (в това число 1270 ха - държавна собственост) поляни, ливади, обработваеми площи, дивечови ниви, разсадник и на всички новоустроени насаждения и горски култури, ако се установят такива.

При инвентаризацията да се извърши преоценка на дървопроизводителните незалесени горски територии (голини) на базата на процента на лесопригодност на почвите (дълбочина на почвения слой, наличие на почвени хоризонти, плътност на основната скала и др.).

При определяне на границите на горскорастителните подобласти за основа да се използва изготвената от „АГРОЛЕСПРОЕКТ” ЕООД и приета от експертен съвет на Национално управление по горите цифрова карта, с установените граници на районите на произход на горските репродуктивни материали.

Да се определи тип месторастене в таксационното описание на горските територии определени като недървопроизводителни земи съгласно параграф 1, т.37 от Допълнителна разпоредба на Закона за горите, за които потенциално може да се настани горскодървесна растителност (Протокол от 24.09.2015 год).

Да се даде информация за налични картирания и проучвания на растителността в района на обекта на инвентаризация. Посочва се методиките, по които да се извърши определянето, инвентаризацията и оценката на благоприятното природозащитно състояние (БПС) на горските природни местообитания от Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие в зоните по Натура 2000.

Да се направи характеристика по горскорастителни райони и растителни формации на: състав на горите, обем, вертикална зоналност на горската растителност и разпределението й по формации, дървесни и храстови видове на територията на разглеждания обект.

Да се даде информация за разпределението на площта на инвентаризираната територия по видове гори. Въз основа на данните за произхода на горите да се направи анализ за степента на естественост на растителността.

Тези проучвания да съдържат описание на повредите за всеки подотдел при инвентаризацията, като включват тяхната оценка по вид, процент и интензивност. При оценката на здравословното състояние на горите, при необходимост да се привлекат и специалисти от Лесозащитна станция гр. Пловдив. Въз основа на горните проучвания да се планират и съответните лесозащитни мероприятия.

Към записката за извършената инвентаризация да се приложи списък на насажденията, засегнати от вредители и болести.

За установените при теренните проучвания повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, изпълнителят на дейностите по инвентаризация на горските територии уведомява в 14-дневен срок възложителя на инвентаризацията за установените обстоятелства за предприемане на необходимите действия по усвояване на повредената дървесина.

Горските територии да се инвентаризират по землища и вид собственост, като не се допуска един подотдел да попада в две землища или да включва различни по вид собствености.

Отбелязването на границите и номерирането на отделите на терена да се извърши от изпълнителя на инвентаризацията.

Ако се установят новоустроени насаждения и горски култури, същите да се причислят към най-близките отдели.

Окончателната номерация на отделите да се установи с протокола от първото лесоустройствено съвещание.
7. Таксиране на горските площи
Таксирането и отделянето на залесените и незалесени горски площи да се извърши съгласно изискванията на Наредба № 18 (Приложение №8) от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.), като максималната им площ е до 25 ха, а минималната - 1 ха.

Изключения се допускат за: горите с изкуствен произход, чиято цел на стопанисване е различна от тази на основното насаждение -минималната площ на подотдела е 0,5 ха; незалесените площи - минималната площ на подотдела e 0,1 ха; поземлените имоти в горските територии, граничещи от всички страни с поземлени имоти от друг вид собственост; горски територии по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите; горските територии, разположени между или заобиколени от друг вид територии; горски територии с редки и защитени видове и популации.

В таксационните описания на защитните и специалните горски територии, както и на горските територии, върху които са учредени ограничени вещни права, се записват и номерата на отдела и подотдела по акта за обявяването им.

При таксирането на насажденията се попълват таксационни описания по образец от приложение №4 от Наредба №18 за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.), в които да се записват реалните основни таксационни показатели – височина, диаметър и пълнота.

В случаите, когато в резултат от провеждането на голи, котловинни или други възобновителни сечи, са образувани отделни малки площи или са установени подобни площи, отделени при предходната лесоустройствена ревизия като самостоятелни подотдели, но условията на месторастене и състоянието на насажденията и възобновяването са сходни, същите да се обединяват в по-големи по площ подотдели.

При теренните работи да се ограничат с хоризонтална ивица бяла блажна боя всички сечнозрели насаждения, предвидени за възобновителни сечи. Границите на насажденията за семепроизводство да се ограничат на терена с кръстчета жълта боя от външната страна на насажденията, а на характерни места да се постави знак “СБ” съгласно приложение № 3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.).

Границите на подотделите, които са специални горски територии - природна забележителност да се ограничат на терена от външна страна с ивици червена и бяла блажна боя и на характерни места надписи ПЗ съгласно приложение № 3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии. (притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.).

Границите на подотделите, които са специални горски територии – защитена местност да се ограничат на терена от външна страна с ивици червена и бяла блажна боя и на характерни места надписи ЗМ съгласно приложение № 3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.).

Запасът на всички насаждения и горски култури със средна височина 3 м и повече, да се определя по окомерно-таблични методи. По същия начин да се определя и запаса на подлеса, ако е достигнал необходимата средна височина.

В таксационните описания на насажденията и културите да се посочи запаса с клони и без клони за цялата площ.

При инвентаризация на горските култури, при наличие на данни, в таксационното описание да се отбележи произхода на фиданките или на семенния материал, от който са създадени.

При таксиране по метода на Битерлих да се залагат необходимия брой пробни площадки за определяне па кръговата площ, съобразено с формата и големината на отделните насаждения, и то само при добра видимост, като върху гърба на работното таксационно описание да се посочат броя на площадките, кръговата площ по дървесни видове за всяка от тях и измерени по три височини от средния диаметър за насаждението и за двете съседни степени на дебелина.

В таксационните описания да се записва в числител “окомерната пълнота”, а в знаменател на насажденията, за които е възможно да се определи - пълнота, определена по кръгова площ. Изчисляването на запаса и на размера на ползване да се определя въз основа на определената по кръгова площ пълнота.

Върху таксационните описания да се отбележат кодовете на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и на типовете горски местообитания, а върху горскостопанската карта да се покажат границите на горските територии, попадащи в зоните по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие ( НАТУРА 2000 ).

Да се отразят в горскостопанския план горите с висока консервационна стойност, съгласно Национално ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност.

За всеки тип горски местообитания, установени по време на инвентаризацията на горските територии, на относително недостъпни места, неефективни за провеждане на горскостопанска дейност, да се определят подходящи насаждения за ”гори във фаза на старост”. Определените насаждения да се отразят по подходящ начин и върху горскостопанската карта.

Да се отделят 10% от площта на ДГФ за всяко местообитание в защитените зони по Натура 2000 за защита на хабитатите.

В Приложенията- Списъци да се даде списък на подотделите във фаза на старост, попадащи в Натура 2000.

На изпълнителя на инвентаризацията да се предостави списък-предложение за насаждения с висока консервационна стойност по отдели и подотдели и ГСУ и списък за гори във фаза на старост.

Към записката да се приложи списък на всички залесени и самозалесили се след предишната инвентаризация земеделски територии, придобили характера на гора по смисъла на Закона за горите. Списъкът да се изготви по имоти, вид собственост и по землища на населените места.

Към записката да се приложи списък на насажденията, които съгласно чл. 88, ал. 5 от Закона за горите няма да се стопанисват като гори.

Да не се счита за приключила работа по инвентаризацията и/или за изработване на горскостопанския план в отдели, за които не са попълнени всички данни в работните описания, които трябва да се попълват по време на теренно-проучвателните работи, за които липсва скица за отдела или в скицата не са отразени правилно границите на подотделите и не са в синхрон с таксационните описания (да е отразено кое от описанията съответства за даден подотдел от скицата).

При завършване на срока по договора, при предаване в чернови вид на инвентаризацията и горскостопанския план на съответното държавно горско стопанство, да се предават работните описания от извършените теренно-проучвателни работи от инвентаризацията заедно със скиците към всеки отдел. Ако на същите не са отразени предвидените горскостопански мероприятия за съответния план, то тази информация следва да се представи на хартиен или електронен носител.

След извършването на проверка и съставянето на протокол, в който са описани пропуски и неточности за същите да се посочва срок за отстраняването им. Отговорниците за цялостната дейност по инвентаризацията и изработването на плановете, следва писмено да уведомят възложителя

(регионалната дирекция по горите и държавните предприятия), че грешките и пропуските са отстранени от изпълнителя, с което се приема дадения етап от работата му. Протоколите за извършени проверки следва да бъдат ежемесечни и да не са обвързани само със залегналите условия за плащане в договора, сключен между изпълнителя и възложителите.

В протоколите за цялостното приемане на възложените дейности (крайния срок залегнал в договора за предаване на инвентаризацията и горскостопанския план в чернови вид), подробно да се описват предадените на възложителите данни от инвентаризацията: обяснителна записка; таксационни описания; изработените горскостопански карти, карти за сечите, карти за противопожарни дейности, карти за ловностопански дейности, карти по видове собственост, карти по функционално зониране, сборни карти и др.); план за ловностопански дейности, план за дейностите за защитата от пожари, горскостопански план, извадка за проектираните дейности в зоната по директивата за опазването на хабитатите и картен материал към тях; отчетни форми 1 -7 ГФ общо и по видове собственост; сметка за обема и стойността на видовете дейности, извършени от изпълнителя (дължими от бюджета и дължими от дьржавните предприятия, както и всичко изискуемо, съгласно заданието, протоколите от първо лесоустройствено съвещание и протоколите от експертен съвет на Изпълнителна агенция но горите, като се посочи и носителя на тази информация (хартиен или електронен носител). За всички извършвани проверки, констатирани неточности и възникнали проблеми да се уведомява Изпълнителната агенция по горите.

При представяне на материалите за извършване на теренните проверки, при попълване на таксационните описания на насаждения, да се изисква от изпълнителите:

Да се посочват проведените през десетилетието мероприятия;

Да посочват вида на планираната възобновителна, отгледна и санитарна сеч, както и сечите за трансформация.

За зрелите високостъблени и издънкови насаждения да се посочват:

-процент на възобновяването им и процент на срещаемост на подраста (възобновяването се определя на 50, 60, 70 %, а срещаемост може да е по цялата площ-100 % или по-малко от 100% - възобновяване върху част от площта на подотдела );

-за строежа на насажденията да се записват две стойности за пълнотата - склоп на насаждението (от 0,1 до 1,0 в зависимост от допирането на короните на дърветата - показател за определянето на интензивността на възобновителната сеч и пълнота (масова пълнота) на насаждението в зависимост от брой дървета на единица площ, което е от съществено значение за определянето па запаса на насажденията, а от там и за размера на ползването;

- за зрелите издънкови насаждения, в зависимост от хода и степента на възобновяването, е целесъобразно при наличието на достатъчно количество укрепнал подраст (семенен), да се предвижда за десетгодишния период провеждането на осветителна и окончателна фаза на възобновителните сечи, както и отглеждането на подраста (осветление) с оглед на постигането на положителни резултати по отношение на основната цел за тези насаждения - превръщането им в семенни. Младите насаждения, в които през последните 20 години са проведени осветителна и окончателна фаза на възобновителната сеч и са проведени отгледни сечи, имащи достатъчен брой семенни екземпляри на единица площ, да се описват като семенни (преобладаващ произход 1/3) и да се стопанисват за в бъдеще като високостъблени.

Особено внимание да се обърне при описанието на склопа на тези насаждения (честа практика е да се описва склоп 0,8 продиктувано от проведените през ревизионния период отгледни сечи, а на практика той е 1,0).

По отношение на височината и диаметъра да се изисква записване на действителните стойности, а не да се занижават с оглед на факта, че при реално посочените височини, бонитетът на насажденията е първи или втори. Независимо от това, че насажденията са високобонитетни, ако състоянието на дървостоите не отговарят на критериите за постигането на поставената по нормативи производствена „цел" за високобонитетните насаждения, същите да се причисляват към средно и нискобонитетните условни стопански класове, в случаите когато не са налични достатъчно екземпляри на единица площ с голям процент строителна дървесина (правостъбленост), особено за дозряващите и зрели дървостои.

Наличното естествено възобновяване да се описва по отношение на възраст, разположение, състав но дървесни видове, вертикален строеж, което ще доведе до по-правилно определяне на стопанския клас, и вида и интензивността на възобновителните сечи. Подробна информация да се дава и за дървесните и храстови видове, които биха довели до затруднено естествено възобновяване, включително и затревяването на почвата. Да се отбелязва и вида на проведената през ревизионния период сеч, вкл. дали с частично проведена или върху цялата площ дали е подпомагано естественото възобновяване и др. горскостопански дейности, проведени в насаждението.

Към експлоатационния запас на насажденията да се причислява само запаса на зрялата гора, а за останалите поколения да се планират отгледни сечи, ако това е необходимо за гората.

В обяснителната записка на горскостопанския план и в таблиците за размера на годишното ползване по площ, запас и вид на сечта, да се посочват и площите на сечите без материален добив,

Видовете, подходящи за месторастенията за всеки подотдел да- се съобразят с наличното естествено възобновяване.