И данъчна политика

Пламена Илиева 29гр.Финанси,119253
Данъците и икономическо развитие
1.Данъчна система и данъчна политика.
● Един от най-важните компоненти на финансовата система е данъчната система. Тя представлява съвкупността от действащите данъци, тяхната организация (начините на изчисляване, събиране и контрол) и органите, които провеждат данъчната политика.
● Изискванията към данъчната система са следните:
-икономическа ефективност – данъчната система не бива да възпрепятства ефективното разпределение на ресурсите
-административна простота – да се прилага лесно и да е евтина
-гъвкавост – да реагира бързо на икономическите промени
-политическа отговорност – да се прекратят злоупотребите
-справедливост
Същността на данъчната политика се дефинира като съвкупност от мероприятия, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане или използване на данъците за постигане на определени социално-икономически, технологически и др. цели/задачи, на базата на финансовата теория и в съответствие с целите на социално-икономическата политика,данъчната политика решава три основни въпроса:
● Определя броя и видовете на прилаганите данъци, т.е. формира икономическата система и нейната структура.
● Определя организацията на отделните видове данъци, респективно на техните конкретни елементи
● Определя степента или тежестта на данъчното бреме и неговото социално и структурно разпределение
Чрез приемане на съответните данъчни закони се обуславя в решаваща степен характера на данъчната политика в нейните три основни аспекта:
фискален, социален иикономически. Данъчната политика на Република
България е сърцевината на икономическата и фискалната политики на държавата,и важен инструмент за регламентиране на макроикономическите

пропорции. Политиката в областта на данъците освен като ключов елемент на фискалната политика, следва да се разглежда и като важен лост за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции, икономическия растеж и заетостта.
Ефективната данъчната политика за осигуряване на фискална и макроикономическа стабилност и в подкрепа на икономическия растеж,
инвестициите и заетостта ще се осъществява чрез:
● изготвяне на цялостен анализ на данъчната политика на Република
България;
● разработване на Концепция за нов ефективен модел на данъчна политика и реформи в данъчната система по отношение на данъчните преференции съобразно законодателството на ЕС в областта на държавните помощи за периода 2014-2020;
● изготвяне на оценка на въздействието на новия модел на данъчна политика върху бюджетните приходи, икономическото развитие,
инвестициите и заетостта;
● провеждане на обществен дебат по цялостната данъчна политика на страната;
● изготвяне на пътна карта за реализиране на новия модел на данъчна политика и реформи в данъчната система; -изготвяне на анализ на данъчната система по видове данъци и структурни елементи на данъците; -намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите;
● ефективни данъчни преференции за стимулиране на инвестициите,
иновациите и заетостта.
2. Видове данъци
-Данъци върху доходите на физическите лица
-Данък върху добавената стойност
-Данък, удържан при източника
-Корпоративен данък
-Патентен данък
-Данък при придобиване на имущества по възмезден начин
=Данък при придобиване на имущества по дарение
-Туристически данък

-Данък върху наследствата
-Данък върху превозните средства
-Данък върху недвижимите имоти
-Данък върху хазартната дейност
-Данък върху приходите на бюджетни предприятия
-Данък върху застрахователните премии
-Данък върху дейността от опериране на кораби
-Данък върху разходите
-Данък върху таксиметров превоз на пътници
3.Икономическо развитие.
Един от основните фактори, влияещи на икономическия растеж на една икономика, е покупателната способност (количеството стоки и услуги, които определено количество пари могат да купят) на населението.
Плащането на данъци намалява покупателната способност на гражданите.
Ето защо един от най-важните проблеми при данъчното облагане е връзката между данъчното плащане и публичния интерес.
3.1. Корпоративния данък в България.
България е с най-ниския корпоративен данък, като той продължава да се поддържа на това ниво от всички политически партии с обяснението, че ако корпоративният данък се вдигне, ще се засили сивата икономика.
3.2. Данък дивидент и плащането в плик.
● Ниският корпоративен данък влияе не само на конкурентната среда, но и е сред основните начини, използвани за „заплащане в плик“, в съчетание с ниския данък дивидент..
● Големият проблем пред фирмите, създаващи сивата икономика, е как да узаконят излизането от фирмата на средствата, които впоследствие се използват за „заплащането в плик“.
● За целта могат да се използват няколко начина, като някои от тях з ависят от съдействието на външни на фирмата компании (например,
регистрирането на фалшиви фактури за несъществуващи разходи) или неиздаване на касови бонове и фактури при извършване на продажби

(което лесно може да се установи чрез проверка на складовите наличности).
● Тези методи са твърде рискови, тъй като сравнително лесно могат да се установят от контролиращите държавни органи и винаги зависят от съдействието на външни на фирмата лица и компании
● В България ''плащането в плик'' се прави по следната схема: фирмата на хартия плаща по-ниски заплати от реалните. Документално спестените средства се отчитат като печалба, върху която се заплаща 10% данък. В
последствие печалбата може да се използва или за нови инвестиции,
или се разпределя като дивидент. В случая се разпределя като дивидент към собственика, който заплаща 5% данък дивидент. В крайна сметка парите са на разположение на собственика, след като е платил 15%
данъци. Същевременно е спестил 32,7% от неплатени осигуровки върху недекларираните реални заплати. Разликата от 17,7% е чиста печалба за собственика.
● По-ниските данъци означават по-висок разполагаем доход за индивидите и фирмите, повече възможности за тях за потребление и спестявания. За да задоволяват най-добре своите нужди, хората в крайна сметка трябва да потребяват стоки или услуги. Ето защо те спестяват част от доходите си, когато преценят, че полезността им от бъдещото потребление е по-голяма от тази от настоящото.
● Данъчното облагане обаче, изкривява тези решения и създава стимули за по-голямо потребление сега. Само че за всяка инвестиция е необходимо спестяване, от което да бъде финансирана. Източникът на тези спестявания могат да бъдат както българските граждани, така и чуждестранните.
● По-високите данъци обаче, водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. По този начин в бъдеще хората имат по-малки спестявания и фактически са по-бедни отколкото щяха да бъдат, ако данъците бяха по-ниски.
● Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания.
● Наличието на данъчно облагане лишава хората от възможността да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като държавата им отнема голяма част от изработените доходи. По този начин те имат по-слаби стимули да се трудят и да поемат рискове и оттук – да добавят стойност в икономиката. Като цяло, данъците влияят на решенията за труд или за почивка като намаляват предлагането на труд от страна на

работниците. От друга страна, те водят до по-ниска икономическа активност и до по-малко на брой предлагани работни места
● Данъците също така възпрепятстват свободната размяна, която е един от основните фактори за растежа. Още от времето на Адам Смит се знае, че размяната е игра с положителна сума. При облагането на транзакциите с данъци, ползите за индивидите, които ги осъществяват,
намаляват и така те стават по-бедни отколкото биха били, ако нямаше данъци.
● При налагането на повечето данъци възниква т.нар. свръхданъчно бреме -това е скритата загуба за обществото от данъчното облагане.
При теоретичното измерване на мъртвото тегло е доказано, че то нараства с квадрата на данъка – тоест ако данъците са два пъти по-ниски свръхданъчното бреме и следователно загубата за икономиката е четири пъти по-висока. Обратното се случва при намаление на данъците – намаляването на ефективността е много по-силно от намалението на данъка.
● Освен това отнемането на доход чрез данъците измества вземането на решения от индивидите към държавата и ги прави зависими от волята на правителството. Така те носят по-малка отговорност за себе си и разчитат повече на някой друг да взема решения и да поема отговорност както за тези решения, така и за собствените им действия.
3.3. Сивата икономика в България.
● Оценявана на 33,1% от официалния БВП, сивата икономика в България е най-голямата в Европа, показва проучване на подкомисия на
Европейския парламент.
● Смята се, че основните двигатели на този ръст са макроикономическите показатели като равнището на безработица и
БВП на глава от населението. Огромните публични разходи за инфраструктура, субсидиите за бизнесите и специалните трансфери за физическите лица, които доведоха до значително увеличение на БВП, в съчетание с намаляване на безработицата, се очаква да спомогнат за намаляване на размера на сивата икономика в повечето европейски държави и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР) през следващите години
● Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, заедно с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, сравнително

високото данъчно облагане и несигурността в регулаторните политики
– допринася за растежа на сивата икономика.
● Прозрачност, по-ефективни институции, върховенство на закона и облекчаване на бюрокрацията са общите препоръки за справяне със сивата икономика.
4. Заключение.
● Основната идея на връзката между данъчните ставки и данъчните приходи е, че промените в данъчните ставки имат два ефекта върху приходите: аритметичен и икономически.
● Икономическият ефект се изразява в положителното въздействие,
което оказват по-ниските данъчни ставки върху доходите и печалбите, а от там и върху заетостта и обема на производството - и по този начин данъчната основа чрез предоставяне на стимули за увеличаване на тези дейности. Повишаване на данъчните ставки има обратния икономически ефект от участието в санкционирането на облагаемите дейности.
● По-високите данъчни ставки намаляват икономическата активност и участниците в икономиката губят стимул и възможност за инвестиции.
Те потискат стремежа към иновациите, който е ключът към растежа.
● От друга страна, по-високите данъчни ставки дават възможност на правителството да увеличи приходите, които може да се инвестират в публични блага (напр.инфраструктура,образование, здравеопазване).