Корпоративен данък деклариране и внасяне на корпоративния данък



Дата24.07.2016
Размер86.6 Kb.


ФИШ II.VIII.1


корпоративен данък

деклариране и внасяне на корпоративния данък



I. ДЕКЛАРИРАНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък подават годишна данъчна декларация по образец утвърден от Министъра на финансите за данъчния финансов резултат и дължимият годишен корпоративен данък.

Декларацията се подава от:

1. местните юридически лица – търговски дружества, които подлежат на облагане с корпоративен данък и/или с данък върху разходите;

2. местните юридически лица, които не са търговци – само в случаите, когато осъществяват сделки по чл.1 от Търговския закон и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл.204, т.2 от ЗКПО.

3. чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗКПО неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл.8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридически лица.

Годишна декларация по чл.92 от ЗКПО не подават данъчно задължените лица, когато подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в Част пета от закона. Това са бюджетните предприятия, организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби. Съгласно чл.218, ал.2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. В този случай те подават годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО – за дейността си, подлежаща на облагане с корпоративен данък. В тази връзка е необходимо да се има предвид следната особеност, касаеща организаторите на хазартни игри:




Разяснение относно подаването на годишната данъчна декларация по чл. 92 от организаторите на хазартни игри.


Съгласно императивната норма на чл. 9, ал.8 (в редакцията й в сила от 01.01.2014 г.) от ЗХ лицензираните организатори на хазартни игри не може да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди. Следователно те могат да развиват други дейности извън посочените.

В аспекта на задълженията за подаване на годишни данъчни декларации по реда на ЗКПО, цитираните разпоредби на ЗХ имат следното проявление:

Съгласно чл. 218, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица (сред които са организаторите на хазартни игри), посочени в Част V „Алтернативни данъци”, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. На основание ал.2 от посочената разпоредба за всички останали дейности тези лица се облагат с корпоративен данък.

От друга страна за организаторите на хазартни игри, облагани с алтернативен данък по чл. 235 от ЗКПО, е предвидено, че приходите от помощни и спомагателни дейности също подлежат на облагане с алтернативен данък (чл. 241 от ЗКПО). Съгласно чл. 219, ал.4 от ЗКПО данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на ЗХ се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Следователно, възможна е хипотеза, при която организатор на хазартни игри по чл. 235 от ЗКПО да се наложи да подава както годишна данъчна декларация по чл. 219, ал. 4, така и по чл. 92 от ЗКПО.

В практиката възникват въпроси по какъв ред следва да се облагат т.нар. пасивни доходи, например приходи от лихви по банкови депозити, търговски заеми, наем на ДМА и търговска марка - дали се облагат по общия ред на ЗКПО или следва да се третират като приходи от спомагателна дейност, които се облагат с алтернативен данък.

Съгласно чл. 241, ал. 1 от ЗКПО приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на ЗХ се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.

Понятието „помощни и спомагателни дейности” е дефинирано с разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗХ: „обслужващите дейности на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствено игрално оборудване, публикуване, излъчване и издаване на информация, която не представлява реклама и е във връзка с дейността, кафе-бар и други подобни”.

От цитираното определение става ясно, че помощните и спомагателните дейности следва да са в пряка връзка с организирането на хазартните игри и да обслужват извършването именно на тази дейност. С оглед на това описаните по-горе приходи не могат да бъдат квалифицирани като приходи от помощни и спомагателни дейности по смисъла на ЗХ, тъй като те не се явяват пряко свързани и обслужващи дейността по организиране на хазартните игри.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, посочени в част пета, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част, а ал. 2 постановява, че за всички останали дейности тези лица се облагат с корпоративен данък. Следователно доколкото описаните приходи не могат да бъдат определени като приходи от помощни и спомагателни дейности по смисъла на ЗХ, то същите подлежат на облагане по общия ред на ЗКПО – с корпоративен данък и съответно следва да бъдат включени в данъчния финансов резултат, който подлежи на деклариране с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

Организаторите на хазартни игри, подлежащи на облагане по реда на Раздел V от Глава тридесет и втора на ЗКПО, подлежат на облагане с корпоративен данък за тази друга дейност на основание чл.218, ал.2 от ЗКПО. Следователно тези лица трябва да подават годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО при условие, че освен хазартна дейност с хазартни съоръжения (облагаема по реда на чл. 242 и сл. от ЗКПО) извършват и друга дейност по ТЗ.

За тези лица съществува една особеност относно подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, но тя е свързана с декларирането на данъка върху разходите. Касае се за следното:

Възможно е организаторът на хазартни игри да не извършва друга дейност по ТЗ, за която би подлежал на облагане с корпоративен данък, но да предоставя в натура социални придобивки на своя персонал. В този случай той не дължи корпоративен данък, но дължи данък върху разходите съгласно чл.204, т.2 във връзка с чл.207, ал.2 от ЗКПО, който на основание чл. 217, ал. 1 от същия закон се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

Съгласно чл.246 от ЗКПО алтернативният данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения се декларира с тримесечна декларация, която се подава до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Както е видно от цитирания текст, законът не предвижда подаване на годишна декларация за облагане с алтернативен данък.

Следователно, когато организаторите на хазартни игри с хазартни съоръжения, не упражняват друга дейност по ТЗ, за която биха подлежали на облагане с корпоративен данък, но дължат данък върху социалните разходи, предоставени в натура, те би следвало да подават годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО като трябва да попълват само частта от нея, в която се декларира данъкът върху разходите (в утвърдения за 2012 г. образец това е Част VІІ – Данък върху разходите).

Декларирането на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура, за останалите организатори на хазартни игри, посочени в чл.9, ал.8 от ЗХ, се извършва или с годишната декларация по чл.219 от ЗКПО или с тази по чл. 92 от ЗКПО.


Срок за подаване на декларацията: Годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице.
II. ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ ПОДАДЕНИ ЗАЕДНО С ГОДИШНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ

2.1 Годишен отчет за дейността

С § 13 от ЗИДЗКПО във връзка с § 39 от ПЗР (обн. ДВ бр. 95/2009 г.) на същия закон са направени промени в чл. 92 от ЗКПО. С извършените изменения е премахнато изискването за подаване в НАП на годишния финансов отчет, изготвен съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Вместо него предприятията следва да подават в НАП годишен отчет за дейността по чл. 20 от Закона за статистиката (статистическия отчет).

Във връзка с това са извършени промени и в Закона за Националната агенция за приходите и Закона за статистиката (ЗСт). Редът, начинът и сроковете за предоставяне на данните, съдържащи се в годишните отчети за дейността се определят във формуляри по образци, утвърдени със съвместна заповед на председателя на Националния статистически институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.

Също така е отменено изискването на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО да се подава копие от доклада по Закона за независимия финансов одит от предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на одитиране. В тази връзка вече не е налице и възможност за подаване на коригираща декларация в случаите, предвидени в старата редакция на чл. 92, ал. 4, а именно, когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат.

Съществена причина за замяна на ГФО със статистическия отчет е обстоятелството, че ГФО се изготвят в свободна форма (липсва унифициран формат), което затруднява тяхната обработка за целите на селекцията на рискови данъчно задължени лица.

Внимание! Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които не са извършвали дейност и не са отчели приходи или разходи (чл. 92, ал. 4 от ЗКПО). На практика данъчно задължените лица, които подават образец 1010а на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, не подават годишен отчет за дейността.

2.3. Доказателства за платен данък в чужбина

Данъчно задължените лица прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Това изискване не се прилага за печалби/доходи от източник в чужбина, по отношение на които в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия".



III. ВНАСЯНЕ НА КОРПОРАТИВНИЯ ДАНЪК

Корпоративният данък за съответната година се внася от данъчно задължените лица в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.


IV. НАДВНЕСЕН ДАНЪК

С промените в ЗКПО (ДВ, бр.94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е отменена на разпоредбата на чл.94 от ЗКПО, която регламентираше възможност за приспадане на надвнесен корпоративен данък.

Следователно, от 01.01.2013 г. за ДЗЛ не е налице законова възможност надвнесеният корпоративен данък да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък.

С подаване на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2012 г. ДЗЛ имат възможност за последен път да приспаднат от дължимия годишен корпоративен данък надвнесен такъв от минали години.

По отношение на формирания надвнесен корпоративен данък по годишната данъчна декларация за 2012 г. е необходимо да се има предвид следното:

Съгласно §45 от ПЗР на ЗИДЗДДС /ДВ, бр.94/2012 г./ с недължимо платени към 31 декември на 2012 г. суми за публични задължения, установявани от НАП, се погасяват задължения по реда на чл.169, ал.4 от ДОПК, освен ако до влизане в сила на тази промяна е подадено искане по чл.129, ал.1 от ДОПК.

Съгласно чл.168, т.2 от ДОПК един от начините на погасяване на публичните вземания е чрез прихващане. Подлежащите на прихващане суми са посочени в чл.128, ал.1 от ДОПК и това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. В същата разпоредба /чл.128 от ДОПК/ е постановено, че те се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а процедурата е регламентирана в чл.129 от кодекса.

Изхождайки от горното, при липса на други непогасени задължения на лицето, надвнесеният корпоративен данък по годишна данъчна декларация за 2012 г. ще подлежи на възстановяване по реда на процедурата за прихващане или възстановяване, уредена в ДОПК.




НАРЪЧНИК ПО КОРПОРАТИВНО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ, 2015



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница