III. Meстоположение на инвестиционното предложение

1. 
   План, карти и снимки, показващи границата на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенни характеристики, както и за разположените в близост елементи на Националната екологична мрежа.
   

Към инвестиционното предложение е приложена скица.

Инвестиционното предложение ще се реализира в имот № ПИ № 032011, с площ 8.000 дка, с начин на трайно ползване - друга производствена база (стопански двор), в землището на с. Попгригорово, община Добричка. Имотът е с начин на трайно ползване – друга производствена база.
Територията предмет на инвестиционното предложение не засяга защитени територии, Корине места, Рамсарски места, флористично важни места, орнитологични важни места. Територията, на която ще се реализира ИП не попада в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000.

1. 
   Съществуващите ползватели на земи и приспособяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи.
   

Инвестиционното предложение е за изграждане на сграда, с цел монтиране на дестилерия за преработка на лавандулов цвят, склад за подготовка на продукцията и навес към сградата и не влиза в противоречие с настоящото и бъдещото ползване на други земи, както и на действащите планове за района.

В близост до площадката няма санитарно-охранителна зона.

В непосредствена близост до площадката няма разположени защитени зони.

Територията предмет на ИП не засяга защитени територии, Корине места, Рамсарски места, флористично важни места, орнитологични важни места.

Територията предмет на ИП не засяга елементи на НЕМ. Най–близко разположените такива са: защитени зони за опазване на дивите птици “Батова” и "Чаиря".

Защитена зона “Батова” (код BG0002082) от Европейската екологична мрежа Натура 2000, определена съгласно критериите на Директива за птиците, с обща площ 38 132,83 ха.

Минималната надморска височина в зоната е 0 м, максималната е 357 м, а средната е 226 м. Част от територията (32%) на потенциалната зона попада в обхвата на област Добрич, 67 % от територията попада в обхвата на област Варна, а 1% от нея заема морска акватория. По вид собственост територията обхваща 39% държавна, 14% общинска и 47% частна собственост.

Защитената зона обхваща поречието на р. Батова и по-голяма част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските - широколистни гори (35%) от цер, благун, обикновен габър и обработваеми площи (44%). Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. В района около устието на р. Батова е разполажен поддържан резерват “Балтата”, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни хигрофитни фомации.

Защитена зона “Батова” представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове птици, така и за водолюбиви птици, и птици използващи земеделските земи за хранене и почивка при миграция.

Голяма част от описаните местообитания в Стандартния формуляр за набиране на данни са запазени в района на ПП “Златни пясъци”, ПР ”Балтата”, буферната му зона, както и в горите по поречието на р. Батова.

Предмет на опазване в защитена зона “Батова” са 60 вида птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС и 26 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Птици, включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Сред тях се разграничават:

Местни: могат да бъдат намерени в обекта целогодишно;

Размножаващи се: използват обекта за гнездене и отглеждане на малките;

Преминаващи: използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване;

Зимуващи: използват обекта през зимата;

През защитена зона “Батова” преминава концентриран поток от мигриращи видове – розов пеликан, черен щъркел, бял щъркел, блестящ ибис, сив жерав, голям корморан и др.

Територията е важна и за миграцията на осояда, черна каня, орел змияр, тръстиков блатар, полски блатар, степен блатар, ливаден блатар, късопръст ястреб, белоопашат мишелов, малък креслив орел, малък орел, орел рибар, вечерна ветрушка. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите около течението на р. Батова и ловуват в съседните територии.

Посочена е височината на полета на основните мигранти – 11% от птиците летят на не повече от 150 м над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м.

Реализацията на ИП няма да доведе до промяна в миграционните трасета на птиците, поради характера на инвестиционното предложение. Не се предвижда изграждане на надземни електропреносни мрежи, които да увеличат риска от гибел за мигриращите видове, особено на белите щъркели. То ще се осъществи в съответствие с целите на опазване на местообитанията и видовете в района.

Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района, като голяма белочела гъска, зеленоглава патица, лиска, чайка буревестница, които се задържат от м. декември до м. март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат в района да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи, попадащи в тази зона.

Земеделските земи в зона “Батова” се ползват по време на гнездовия период, като територия за хранене на една двойка малък орел и една двойка малък креслив орел, които гнездят в района на горите по долното течение на р. Батова. Сред видовете, които използват зоната за гнездене и отглеждане на малките са козодой, сирийски пъстър кълвач, среден пъстър кълвач, късопръста чучулига, горска чучулига, полубеловрата мухоловка, червеногърба сврачка, черночела сврачка, градинска овесарка.

Двата вида чучулиги гнездят в степни местообитания или в изоставени земеделски земи, а двата вида сврачки и овесарката гнездят в земеделски земи с налични разпръснати храсти или единични дървета. Изброените видове се срещат в защитената зона в значителни за страната числености. Дебелоклюната чучулига има ограничено разпространение в страната, като основната й популация е концентрирана по Северното Черноморско крайбрежие. Останалите видове използват за размножаване горските масиви по течението на р. Батова, като много голяма част от местата за размножаване попадат в границите на защитените територии в района.

Територията е отдалечена от крайречните и заливни гори, както и свързаните с тях местообитания на видове птици (3 вида кълвачи, полубеловрата мухоловка и земеродно рибарче), поради което не се очаква отрицателно въздействие върху тези видове.

Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС.

Българско име	Латинско име	Популация
Голям гмурец	Podiceps cristatus	Зимуващи – 1-26 инд.
Черноврат гмурец	Podiceps nigricollis	Зимуващи – 1-20 инд.
Голям корморан	Phalacrocorax carbo	Зимуващи – 1-77 инд. Преминаващи–1026 инд.
Сива чапла	Ardea cinerea	Преминаващи – 221 инд.
Голяма белочела гъска	Anser albifrons	Зимуващи – 1-9050 инд.
Сива гъска	Anser anser	Зимуващи – 0-17 инд.
Фиш	Anas penelope	Зимуващи – 0-2 инд.
Зимно бърне	Anas crecca	Зимуващи – 0-4 инд.
Зеленоглава патица	Anas platyrynchos	Зимуващи – 0-431 инд.
Шилоопашата патица	Anas acuta	Преминаващи – 5 инд.
Кафявоглава потапница	Aythya ferina	Зимуващи – 5-300 инд.
Качулата потапница	Aythya fuligula	Зимуващи – 5-606 инд.
Звънарка	Bucephala clangula	Зимуващи – 0-4 инд.
Среден нирец	Mergus serrator	Зимуващи – 1-15 инд.
Голям ястреб	Accipiter gentilis	Преминаващи – 384 инд.
Малък ястреб	Accipiter nisus	Преминаващи – 722 инд.
Обикновен мишелов	Buteo buteo	Преминаващи–19712инд.
Черношипа ветрушка	Falco tinnunculus	Преминаващи – 192 инд.
Орко	Falco subbuteo	Преминаващи – 293 инд.
Зеленоножка	Gallinula chloropus	Местна – 5-50 инд.
Лиска	Fulica atra	Зимуващи – 0-400 инд.
Речен дъждосвирец	Charadrius dubius	Размножаващи – 8 дв.
Голям горски водобегач	Tringa ochropus	Зимуващи – 7-11 инд.
Речна чайка	Larus ridibundus	Зимуващи – 1-5 инд.
Чайка буревестница	Larus canus	Зимуващи – 9-800 инд.
Чайка	Larus cachinnans	Зимуващи – 10-454 инд. Преминаващи–1495 инд.

От редовно срещащите се мигриращи птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС, територията е важна за преминаване на голям ястреб, малък ястреб, обикновен мишелов, черношипа ветрушка, орко. Реализацията на инвестиционното предложение и спецификата нанеговия характер няма да доведат до значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване, до нарушаване целостта или до увреждане на бъдещата защитена зона.

Защитена зона “ Чаиря” (BG0002085) от Европейската екологична мрежа Натура 2000, определена съгласно критериите на Директива за птиците, с обща площ 14,511.50 дка.

Защитената зона се създава с цел:

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на голяма белочела гъска /Anser albifrons/, съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на миграция и зимуване за постигане на нейния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на белия щъркел /Ciconia ciconia/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и червеногърба сврачка /Lanius collurio/ съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус:
  
• 
  Проучване състоянието на популациите на гнездящите и мигриращите птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие за подобряване на условията за поддържане на тяхната жизнеспособност;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.
  

E 27 ◦ 38 ' 13 " N 43 ◦ 38 ' 8 "

235 254 237

BG03 Североизточен

BG032 Добрич 100

ОБЩО: 100

1.4. БИОГЕОГРАФСКИ РАЙОН

АЛПИЙСКИ ◘ КОНТИНЕНТАЛЕН ЧЕРНОМОРСКИ

2. ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Описание на всички хабитати от Приложение І към Директива 92/43/EEC, които се срещат в обекта.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на типовете хабитати в Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична представителност, B - добра представителност, C - значима представителност, D - незначително наличие.

Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0 Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат.

Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране:

A: отлична стойност, B: добра стойност, C: значима стойност

2.1. ТИПОВЕ МЕСТООБИТАНИЯ от Приложение I на Директива 92/43/EEC

2.2. ВИДОВЕ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC

Описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC и на всички животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC.

Код – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско Име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC. Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници.

Тъй като редица животински видове и по-специално, много видове птици мигрират, обектът може да е от значение за различни аспекти от цикъла на живота на тези видове. Използвана е следната класификация:

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, зползват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата/козината извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.

2.2.а. ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC

КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A031 Ciconia ciconia 3p 7-20i C A C C

Бял щъркел

A097 Falco vespertinus P D

Вечерна ветрушка

A338 Lanius collurio P D

Червеногърба сврачка

ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A041 Anser albifrons 9050i B A C A

Голяма белочела гъска

A142 Vanellus vanellus 4p D

Обикновена калугерица

A459 Larus cachinnans 460i B A C A

Жълтокрака чайка

Описание на всички други значими растителни и животински видове, когато те са свързани с природозащитата и управлението на обекта.

Такс.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността е описана съгласно обяснтелните бележки в раздел 3.2.

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Такс.група ИМЕ (на български) Местна Популация Мотивация

ИМЕ (на латински)

B Полска чучулига C C

Alauda arvensis

3. ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 0

Храстови съобщества 0

Сухи тревни съобщества, степи 26

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 64

Друга орна земя 7

Широколистни листопадни гори 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 2

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Чаиря е едно от малкото запазили се в Добруджа пасища с полуестествена степна растителност, което се намира на около 12 км североизточно от град Добрич южно от пътя за Генерал Тошево. Малка по площ равнинна територия заключена между селата Генерал Колево, Пленимир и Методиево. През зимата и пролетта в северната част на територията се образуват временно залети площи, които при дъждовни години остават а съществуват до края на юни.

Международното значение на мястото се определя от факта, че през зимата във временно заливаемите площи и около тях се концентрират за хранене водолюбиви птици, като голямата белочела гъска /Anser albifrons/, която зимува тук в значими количества. През гнездовия сезон на територията гнездят калугерици /Vanellus

vanellus/ и се хранят редовно вечерни ветрушки /Falco vespertinus/. И двата вида през последните години силно намаляват и се очаква да бъдат включени в списъка на световно застрашените видове.

3.3. УЯЗВИМОСТ

Мястото е уязвимо основно към промени в традиционното ползване на земята като пасища в обработваема земя. Най сериозната пряка заплаха за птиците е безпокойството и лова на водлюбиви птици от местните хора.

Чаиря няма законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

4. ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ОБЕКТА

4.1. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА СЪС ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ на национално и международно ниво

4.2. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА С КОРИНЕ БИОТОПИ ОБЕКТИ

5. ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ В И ОКОЛО ОБЕКТА

100 Култивация B - 100

102 Косене / Сечи C 0 1

110 Използване на пестициди B - 10

120 Наторяване B - 10

140 Паша A + 26

170 Животновъдство B 0 1

230 Лов A - 100

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути C 0 2

502 Пътища, автомобилни пътища B 0 1

511 Електропроводи C 0 10

Извън обекта:

Код Име Инт. Възд.

100 Култивация B -

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути C 0

503 Железопътни линии C 0

511 Електропроводи C -

Интензивност: А - висока; B - средна; C - ниска

Въздействие: + положително; - отрицателно; 0 - неутрално % - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.
Изграждането на сграда, с цел монтиране на дестилерия за преработка на лавандулов цвят, склад за подготовка на продукцията и навес към сградата на достаъчно отдалечена територия от защитената зона, намираща се на терен с начин на трано ползване - друга производствена база и е вече антропогенно повлияна, няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване, до нарушаване целостта или до увреждане на защитените зони.