I mercanti della salute marco Pizzuti
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Вълната на разногласието h Пишър Дюсбърг със сигурност е първият и най-войнствен между учените дисиденти, които са отъждествявани с позициите си. Реално става въпрос за голямо и комплексно движение, което събира доста гласове. Обратно на това, което Пускат да го изкарат, Дюсбърг упорито отстоява старите . позиции много други поемат в същата посока, но гласът им ■jnpygHO намира отзвук в медиите и в научните списания. |г Алберт Сабин - изобретателят на ваксината против по- диомиелит, е един от първите учени от световна величина, последвал Дюсбърг в разобличаването на недостатъците на ^официалната теория. „Правят се безотговорни твърдения без никаква научна основа... - заявява още през 1987 г. относно избухналата паника около предполагаемата зараза. - Но '■за съжаление са новини, които получават голяма популярност. { ...] Въз основана текущите кампании и санитарни мерки съществува концепцията, че всеки един серопозитивен трябва да бъде разглеждан като източник на зараза на СПИН и няма доказателства, които да го потвърдят. 1,104 За няколко месеца е активно ангажиран в разгласяването на истината за синдрома ида коригира фалшивите тези на научните институционални органи, но по-късно взима решение да не се връща повече към толкова неудобна тема - дори пише статия за необходимостта от намиране на ваксина срещу СПИН. Спо- ред Дюсбърг Сабин е бил под натиск, докато не преосмислил позициите си като почетен професор в изследването на ХИВ становището му е в пряка зависимост от добрите отношения с индустрията 105 У Сред първите поддръжници на Дюсбърг е и Уолтър Джил- 1 бърт - професор по молекулярна биология в Харвард и носител на Нобелова награда през 1980 г. за откриването на техника за разчитане на генетичен ДНК материал. „Не бих се учудил - заявява Джилбърт в разгара на дебата за хипоте- зише на Гало, - ако причината за СПИН е друга и даже, че ХИВ няма нищо общо. ” т Впоследствие Джилбърт, както и Сабин, предпочита да се отдръпне и се отрича от собствените си позиции, посочвайки, че успехът на антивирусните терапии е разумно доказателство в полза на официалната позиция 107 През 1991 г. тезата на Дюсбърг е подкрепена и от Барбара Макклинтък - носител на Нобелова награда за медицина през 1983 г, която обаче следващата година умира 108 Човекът, който успява да обедини учените дисиденти, е Чарлз Томас- младши, бивш доцент по биохимия в Харвард и в университета Джон Хопкинс. Публикува бюлетина Преосмисляне на СПИН-а, в който обвинява за липсата на изследвания, които да сравнят групи от серопозитивни и серонегативни, непринадлежащи към рискови категории. В допълнение подготвя открито писмо с искане за независимо научно разследване на данните за случаите на СПИН и повторен анализ с оглед на по-обективни критерии авторитетни учени от цял свят го подписват на 6 юни 1991 г. Жалко, че всички най-големи научни списания, между които Нейчър, Сайънс, Аансет и Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин, са отказали да го публикуват. Разногласията около Преосмисляне на СПИН-а са намерили място в интернет сайт, който постоянно се актуализира и събира най-новите доказателства и последните изследвания. Гумената стена от рецензирана литература и експертната намеса, която да изясни процедурата за изборна предложени материали от членове на научната общност принуждава Томас-младши да основе Група за научна преоценка на ХИВ/ СПИН хипотезите, която още в началото на 1995 г. събира над 400 членове. След демонстрирания огромен интерес през февруари 1995 г. сп. Сайънс приема за публикуване писмото на Томас-младши, последвано почти веднага от немското СПИН-Изследване 111 Сред поддръжниците на дисидентската група е и Хари Рубин - пионер в ретровирусологията, професор в Бърк/ш и член на Националната академия на науките 112 „Не е доказано, че заболяването СПИН е причинено от инфекция на ХИВ - заявява в интервю, - нито пък, че има някаква роля в синдрома. ” из В по-голяма част от случаите научените, които преминават на страната на дисидентите, системно им се отнема възможността да пишат за най-престижните научни списания веднага след взетата от тях позиция. Така се случва например с епидемиолога Гордън Стюарт през 1989 г. 114 вследствие на публикувано свое писмо в Лансет, в което критикува ортодоксалната теория. Биологът Харви Биали обаче продължава да поддържа позицията сина несъгласие в сп. Биотехнология - шапката на Нейчър, за което е работил. В интервю за Съндей Таймс казва ,JB хипотезите за ХИВ Вече влиза какво ли не. Поругава се всичко, което знаехме досега за вирусните болести, и се отварят вратите за всички Видове терапии, Всякакъв вид изследвания, само за да получат финансиране. Що за наука е тази, която залага всички победи, цялото доверие и всички отпуснати средства в подобна теория? Отговорът, който ми идва наум, е, че няма нищо общо с науката причините изобщо не са научни. Взехме секса иго приравнихме със смъртта и после межау тях изсипахме пари. Каква грозна кашаГ 115 През 1989 г. Бевърли Грифин - директор на факултета по вирусология на Кралското следдипломно медицинско училище в Лондон, публикува статия в Нейчър, където най- напред много смело съобщава за оказвания натиск, упражняван от институцията (списания и журналисти включително, за да им затворят устата, а след това декларира „ Тежестта на доказване, че ХИВ е инфекциозен летален патоген, се падана този, който твърди, че ХИВ причинява СПИН.” ив Пак през същата 1989 г. Фредерик Скот - директор на Американската лаборатория, се подписва под съмненията на Дюсбърг и обяснява крехката научна основана ортодоксалната теория. „Не мога да намеря дори и един Вирусолог, готов дами предостави източници, които показват, че ХИВ е вероятната причина за СПИН - декларира Кари Мулис, същият този химик, който е измислил полимеразната верижна реакция, техниката на откриване на ДНК, благодарение на която се идентифицира ХИВ в кръвта. -[...] Ако попитате някой вирусолог за тази информация, вместо отговор реакцията ще е избликна гняв. ,,,П Мулис много пъти е задавал въпроса на експерти от официалната теория затова как може един вирус в летаргия (както вече беше обяснено, ХИВ се превръща в неактивен от нашата имунна система малко след влизането му в тялото) да причини СПИН, но никога не е получил правдоподобен отговор. Остава без отговор и още един възлов въпрос В биохимията всяка реакция е следствие на равнозначно действие. Как е възможно един вирус, който може да се види само увеличен един милиард пъти, да бъде отговорен за фатални биохимични реакции, които убиват болните от СПИН?” т Истината е, чеда се преразгледа официалната позиция ще бъде опасно за медицинската и академичната институция, както отбелязва Мулис: Има 10 000 човека в света, които са се специализирали в ХИВ. Никой от тях няма интерес от възможността ХИВ да не причинява СПИН, защото ако стане така, тяхната квалификация ще е ненужна. ” 119 През 2011 г. Исабел Отадуи и Патриция Монцани представят документален филм, в който са събрани десетки свидетелствана серопозитивни пациенти, които след като са прекратили официалното лечение, са възвърнали доброто си здраве и нормалния си начин на живот. На всички тях официалната медицина е поставила диагноза с максимум 3 или години живот 120 Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|