I mercanti della salute marco Pizzuti
Истински жертви на фалшива теза
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Истински жертви на фалшива теза Основният аргумент в подкрепа на връзката между ХИВ и СПИН са статистиките: внушителният бройна жертвите буди паника, провокира взимането на мерки от всякакъв шип (както видяхме, ненужната тревога, която ни спохожда Всяка година с грипните епидемии, SARS (тежък остър респираторен синдром, свински грип. Неудържимото желание за действие кара всяко съмнение да притихне. Известно е, че фармацевтичната индустрия е първа във финансирането на познавателни изследвания за разпространението на болестите. Но често тези данни са лесни за манипулация и за предполагаеми обективни критерии са избирани тези, които са по-благоприятни за първоначалната теза. В случая със СПИН още от самото начало целта е да се потвърди вирусната хипотезата, за да се насърчат фармакологичните анти-ХИВ терапии. Какви доказателства има, че епидемията е действителност Номерът е прост за дълъг период от време един серопозитивен влиза в изявена фазана СПИН, когато е заболял от една от опортюнистичните болести като сарком на Капоши. Било е достатъчно да се добави още една болест в списъка, за да се увеличи броят на потвърдените жертви или просто да се смени съотношението между половете. В действителност през 1993 г. Центърът за превенция и контролна заболяванията е разширил списъка си, добавяйки периодично пневмония, белодробна туберкулоза и рак на шийката на матката - често срещани заболявания при жените и при употребяващите наркотици. Смята сече жертвите са се увеличили от 50 000 на 90 000 89 . Не само чене е било никак трудно да се създаде паника, но и разширяването на дефиницията на СПИН е добре прието от американските здравни работници, тъй като благодарение на закон от 1990 г. имат право на финансови помощи за всеки един нов сигнализиран случайна СПИН 90 Учените - опоненти на ортодоксалната теория, от много време осъждат оскъдната достоверност на проучвания, предназначени да докажат връзката между ХИВ и СПИН. В повечето случаи се наблюдават две малки групи от хора от една и съща възрастова група, без да се има предвид евентуалното им поведение отличават се помежду си само като серопозитивни и серонегативни, за да се стигне до заключението, че първите се разболяват от СПИН, докато вторите- не. Лесно е да се получат подобни общи резултати, ако някой е твърде наивен или достатъчно хитър, за да подбере серопозитивни пациенти, принадлежащи към рискови групи. Установено е например, че употребата на наркотици довежда до отслабване на имунната система ако всички серопозитивни от експерименталната група саи наркозависими, как е Възможно да се установи кое от двете условия е свързано със заболяването СПИН? 92 Благонадеждните епидемиологични изследвания би трябвало да са извършени с голям брой хора като предпазна мярка да се изключат лицата, принадлежащи към рискови групи на имунна недостатъчност с неинфекциозни причини. За да бъде наистина показателно, серопозитивните и серонегативните трябва да бъдат избирани на база на идентични параметри възраст, пол, доходи и най-вече отсъствие на пристрастяване към наркотични вещества или условия на голяма уязВимост (например хемофилия. Само така може да има сигурност, че нито агентът, който вероятно причинява СПИН и ХИВ, нито здравословното състояние на пациента ще има превес в появата на болестта. Въпреки това, нито едно различно проучване не е отразено в повече от 100 000 научни статии, публикувани до 1995 г., т. е. когато дебатите за заболяването СПИН са в центъра на публичното внимание 93 Изглежда че изследванията са насочени да докажат една теза, а неефективно разследване. В първоначалния климат на несигурност институцията събира частични и спорни данни в полза на доминиращата теория, разтръбена по цял свят, и бързо приема статуса научно необосновано. Друг аргумент в услуга на официалната теория е, че в страните, където няма серопозитивни, няма и СПИН, докато обратно - в страните с много серопозитивни СПИН е широкоразпространен. За пореден път обаче изследванията са проведени по некоректен начин при серопозитивните пациенти, а именно тези, които са развили антитела срещу ХИВ, опортюнистичните инфекции са приети като симптоми на имунна недостатъчност, докато серонегативните пациенти запазват статуса сина общо заболяване. Казано по- просто ако пациент има туберкулоза и е серопозитивен, се счита за болен от СПИН; ако е серонегативен, е болен само от туберкулоза. Докато същата тази официална класификационна система за СПИН определя болестта само при наличието на антитела на ХИВ, не е възможно да се индивидуализира СПИН в тези части на света, където ретровиру- сът отсъства. Във всичките тези места заболяванията ще продължават да се наричат със старите им имена, оставяйки така невидими за имунодефицитната статистика. Серонега- тивните хемофилици например претърпяват същата имунна прогресивна дегенерация като серопозитивните хемофилици 44 , нов първия случай болестта се нарича хемофилия, във втория - СПИН. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|