I mercanti della salute marco Pizzuti

бързото одобрение на медикамента за лечение на ХИВ-позитивни, въпреки че употребата му е напълно безсмислена. Наистина, при хората с антитела на ХИВ (те. серопозитивни)
вирусът се деактивира и не може да произвежда никакъв ДНК вирус, нападан от Лекарството атакува само здравите човешки клетки в растеж, изтребвайки ги до пълното унищожаване на имунната система, която би трябвало да защитава.
През 1995 г, след години на лечение с AZT, прилагано на серопозитивните пациенти като превантивна мярка и болните от СПИН като последна терапия, Клаус Къонлайн - много смел немски онколог, пише писмо на директора на сп. Не й ч ър за опасността от предписваните лекарства:
„Като лекар в болница ежедневно се намирам в схватка с бедствията, предизвикани
от Гало и група. Всеки път, като видя пациент с туберкулоза, херпес зостер,
токсоплазмоза или цитомегаловирусна инфекция, не ме напуска мисълта затова, че може
да е серопозитивен и трябва да му се прилага антивирусна терапия. Наличните
медикаменти са чисти химиотерапевтич- ни агенти, което означава, че при лечението на
пациента провокират същото заболяване, което се опитвам да излекувам. В
действителност това означава да убием пациентите. Заради вирусната хипотеза за СПИН
нещата са стигнали дотам, че самото лечение поражда неговата лоша прогноза. ”
123
На 22 юли 1995 г. Ню Йорк Таймс събира смелост да пуб- ликуВа доста изобличително писмо от Тимъти Ханд от университета в Атланта:
„Неотдавнашното изследване
124
, което хвърля съмнения върху предполагаемите
терапевтични ползи на Zidovudine (AZT) за носителите на човешкия имунодефицитен вирус
[...], е в рязък контраст с по-голямата част от проучванията върху AZT, според които
лекарството се смята за много ефикасно.
Най-добрият начин да се разреши това разногласие може да е този да се съберат
възможно най-голям брой оригинални статии, за да се провери дали експериментите са
извършени правилно. В областта на изследването на СПИН могат да блеснат също и
източниците на финансиране. Ето какво открих, след като прегледах повече от 25 труда за
AZT:
- От дълго време съществуват доказателства за неефективността и за
токсичността на AZT, много преди изследването Конкорд или съвместното проучване през
1992 г. на Министерството на ветераните. Негативни резултати за AZT са били
публикувани в „Аансет “ [...] през декември 1988 г. Но тези данни не са били широко
популяризирани.
- Ако в абсолютни стойности изследванията, които пораждат съмнения относно AZT
са малко, везните клонят към две общи неща добър експериментален протоколи независимо финансиране.
- Многобройните проучвания, благоприятни за AZT, обаче са склонни да използват
неподходящи протоколи и много кратки периоди на проследяване.
- Овен това, тези изследвания са финансирани, поне отчасти, от производителя на
лекарството - „Burroughs Wellcome“.”
125
„Аз мисля, че Zidovudine (AZT) никога не е подлаган на старателна оценка - споделя
Андрю Херксхаймер, професор по фармакология в Кокран център 6 Оксфорд и основателна организация за лекарствена информация. - Неговата ефикасност никога
не е доказана, но токсичността му със сигурност е важна. Мисля, че е убил много хора,
особено ако е използван във високи дози. Аичното ми мнение ечене трябва да бъде

използван нитов комбинация, нито самостоятелно. ”
След AZT на Burroughs Wellcome американската Агенция захраните и лекарствата одобрява пускането в търговската мрежа на други фармацевтични продукти, принадлежащи към същото семейство, между които Didanosine
(DDL) на Bristol- Myers Squibb и Dideossicitidine (DDC) на Hoffmann-La Roche, които могат да се използват само в комбинация с AZT. По отношение на страничните ефекти DDL със сигурност е по- добър от предшественика си, но може да причини необратими увреждания на панкреаса
126
и на цялата нервна система
127
През 1996 г. най-накрая се въвежда ново поколение анти- ХИВ лекарства - протеазните инхибитори, които имат задача да блокират способността на ензима във вируса на ХИВ да разцепва белтъчни молекули, необходими за размножаването на инфекцията. Според изявленията на фармацевтичната индустрия по времена Международната медицинската конференция във Ванкувър това би довело до поразяване на оцелелия от лекарства,
унищожители на ДНК, вирус. За да се избегнат финансови загуби от вече утвърдените средства, вместо да се заместят старите продукти снови, Биг Фарма е предпочела натрупването, предписвайки и първите, и вторите. Смъртоносната химическа комбинация е получила името Коктейл Ванкувър. Една година след помпозния форум Ню Йорк Таймс
публикува снимки на неизлечимо болни пациенти от СПИН, за които 6 месеца преди това е декларирано, чеса излекувани. „При някои от пациентите системата на лечение от 3
лекарства не работи от самото начало по причини, които лекарите не разбират. Други се
разболяват от комбинираната терапия, при която се получават странични ефекти,
вариращи от диабет до диария. Други пъкне могат да следват сложния план от 10 и
повече таблетки наден- един път да се вземат след хранене, един пътна гладно. Но все
по-често лекарите наблюдават [...] прилежни и решителни пациенти, които понасят добре
лекарствата и ги приемат с благоговение, но за които ефектът не продължава дълго. ”
128
Биг Фарма оправдава този провал, като заставя своите медици-говорители да оповестят небивалицата ХИВ е бил толкова мутирал, че е станал устойчив на лекарствата. Нито преди, нито сега няма и един учен, който да е успял да докаже съществуването на някакъв вид мутант на ХИВ
129
Още по-тревожно твърдение излиза наяве от изявленията на химика Дейвид Расник:
„Широката публика едва отскоро чу да се говори за протеазни инхибитори заради
употребата им в анти-СПИН коктейли, но индустрията от много години ги произвежда за
други приложения - за хипертония (контролна кръвното налягане) например. Аз самият,
когато работех за фармацевтичната компания „Abbott”, подготвях различни инхибитори,
но се случи така, чене се намери приложение за всичките тях и така се озоваха по
рафтовете да събират прах. [...] После започна работата по вируса на ХИВ и изведнъж
„Abbott” се нареди на първия ред. За съжаление, както в случая с AZT, контролираните
проучвания за протеазните инхибитори, използвани за СПИН, никога не са били завършени,
затова ефектите от тези лекарства стечение навремето ще бъдат открити директно
върху пациентите, които ги приемат, а това не може да се нарече точно мярка за
сигурност”. За тяхната ефикасност мога да кажа, че със сигурност спират репли-
кацията на вируса, но много от нас си задават въпроса имали вероятност ХИВ да е
причина за СПИН?”
1
™

Изтегляне 2.31 Mb.

Сподели с приятели: