I mercanti della salute marco Pizzuti
Триумфът на алопатичната медицина
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Триумфът на алопатичната медицина Докладът флекснър официализира сблъсъка между два типа лекари алопати, които са в крак с актуалната медицинска наука, основана на използването на лекарства, и натуралисти (хомеопати, фитотерапевти, хиропрактика и др.), които разчитат най-вече на естествени средства и нежни терапии (или с намалени странични ефекти) за укрепване на защитните функции на организма, докато пациентът оздравее сам. Първите атакуВат директно болестта въз основана механичната концепция, която приема чоВешкото тяло като едно цяло, състоящо се от отделни части, разделяни и лекувани поотделно. Вторите се придържат към обратния принцип психиката и организмът формират едно цяло, тясно свързано и неделимо, те. лекуват пациента като цяло, защото болестта е само симптом на общ дисбаланс. Причината може да не е възникнала в засегнатия орган, така че, лекувайки го пряко, невинаги се решава проблемът. Сред позволените подходи има и такива, базирани на емпирични данни, получени от наблюдения и опит. Реформата, започнала от Доклада Флекснър, със своята позиция на твърд сциентизъм определено насърчава първото училище на мисълта. Ръководителите на университетите по алопатична медицина имат достъп до значителни финансови средстВа, предоставени имот банките в замяна на икономическа помощ филантропите искат (и получаВат) да внедрят техни доверени хора в академичните управителни органи, за да гарантират правилното управление на средствата. Така университетите могат да се разширяват, да изграждат нови сгради, да оборудват скъпи лаборатории ида наемат на работа най-добрите специалисти. Благодарение на субсидиите американските университети бързо се превръщат в авангард в биохимичните и медицинските изследвания, придобивайки значителен международен авторитети се оказват в основата на зараждащата се официална медицина. В същото време всички изследвания са насочени в такава посока, каквато желаят спонсорите, и алтернативните лечения или изчезват от университетските програми, или се изместват на заден план, препратени към т. нар. псевдонау- ки 1 . В чисто новите и скъпо оборудвани лаборатории същите алопатични последователи демонстрират поведение на единствените, чиито методи са достойни за истинската медицина. Всички лекари натуралисти са дискредитирани като сбирщина от шарлатани, които подлагат на риск живота и здравето на пациентите си чрез неефикасни и дори опасни терапии. Не може да се каже, че е имало сблъсък между двете училища на мисълта: силите, разположени на бойното поле, са толкова неравностойни, че битката е решена много бързо в полза на лекарите алопати и техните заможни поддръжници. През те години наминалия век голямата здравна реформа, тръгнала от Америка, вече се разпростира в целия индустриализиран свят. С Доклада Флекснър започва ерата на официалната медицина и лечението на болните преминава директно в ръцете на финансовия елит, който превръща медицинската помощ в индустрия на патентовани химически продукти. Вземането на решения за одобряването и забраняването на лечебни практики заобикаля контрола на управителните съвети на големите изследователски институти. С течение навремето централизацията става все по-оче- видна до степен, че през г. Декларацията от Алма Ата дава правото на Световната здравна организация да разшири и наложи прилагането на Доклада Флекснър в целия свят, даже и 6 страни, където продължение на векове е поддържан напълно различен терапевтичен подход. Така контролът върху медицинските грижи преминава от правителствата към една наднационална структура, която не е избрана от хората 8 Позицията на официалната медицина е останала съществено непроменена от времето на Доклада Флекснър до днес, независимо от огромния напредък, постигнат от съвременната наука. Например новите открития в областта на субатомните частици позволяват да се превъзмогнат традиционните ограничения на класическата физика, но официалната медицина ги игнорира и упорства в подкрепата на един уникален и вече установен подход, чието единствено предимство е да осъществява перфектен контрол. „Най-голямата пречка за развитието на науката е монополът, състоящ се от експерти - обяснява Фабио Франки, специалист по инфекциозни болести, - които налагат стандарта и контролират средствата за научните изследвания, публикациите, академичните назначения, авторските и лицензионните възнаграждения за тестовете на лекарствата и се стремят да запазят доминиращата си позиция, като избягват, доколкото е възможно, прокрадването на други идеи и теории,които да изместят техните. Цензурата съществувано докато някога „дисидентите (< са премахвани физически, днес този ефект се постига с изключването от всички значими научни и медийни вериги. Обезкуражава се събирането на данни, които, освен това, се подлагат и на опустошителна критика. ” 9 Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|