I mercanti della salute marco Pizzuti
Едно и също ДНК, различно разчитане
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Препрограмират на
| Едно и също ДНК, различно разчитане Първоначално генетиците смятали, че на всеки протеин от човешкото тяло съответства определен ген съгласно принципа един ген!един протеин 27 и прогнозирали наличието наоколо гени. Международната научноизследователска програма Human Genome Project (Проект за човешкия ге- ном) обаче показва, че човешката ДНК съдържа по-малко от' 000 гени, или едва 5000 повече от обикновения червей Caenorhabditis elegans, който се състои от само 1200 клетки. Една лабораторна мишка има почти същия брой гени като човека, докато едно растение има само няколко хиляди по- малко при всички бозайници- от прилепа до слона, гените варират между 20 000 и 25 000 31 . Откъде идва тогава огромната хетерогенност между видовете? Епигенетиката е разрешила загадката един единичен ген може да създаде хиляди различни протеини 32 благодарение на различното разчитане на информацията, която идва от околната среда. Същото това генетично богатство може да се държи по съвсем различен начин според информацията, която получава мембраната. Сигналите от околната среда (между които химичният съставна храната, стреса и емоциите) влияят върху разчитането на гените, без да променят ДНК. Това означава, че нашето здраве не се определя от раждането ни, както твърдят генетиците, а от съвкупността от информации, която контролира мембраната. Препрограмират на клетките Нито една болест не плаши толкова много, колкото отстраняването на орган загубата на някои жизненоважни функции означава да останем с този недъг до края на живота си и понякога да се откажем от своята независимост. В последните години нещата се промениха и има надежда загубен орган да се възстанови. Откриването на стволовите клетки позволява създаването в лаборатории на нови органи, напълно съвместими с организма, за който са предназначени. Благодарение на тях е възможно да се реконструират тъкани или цялостни органи, които да заменят засегнатите такива от травми или заболявания. Наричат се също млади клетки, тъй като всяка клетка, преди да стане възрастна ида се специализира, преминава през стволов стадий, в който е още недиференцирана. Въпреки че тяхното откритие датира от те години наминалия век, за първи път са изолирани през 1981 г. от генетиците Мартин Евънс и Матю Кауфман 34 . Технологията, която позволява тази манипулация за терапевтични цели, още е много нова и търпи усъвършенстване в момента е възможно цялостно да се пресъздадат само не толкова сложните органи на човешкото тяло (като пикочния мехур) или отделни части от органи (като ретината на окото) 36 Стволовите клетки са разделени на 4 категории унипо- тентни (могат да създадат само един вид клетка, мулти- потентни (диференцират се само в определен вид специализирани клетки, плурипотентни (диференцират се в различни типове клетки) и тотипотентни (диференцират се във всеки тип клетки в тялото. Последните са най-ценни, но се формират само по времена развитието на ембрионите и съответно поетични причини не могат да бъдат използвани. Плурипотентните клетки обаче могат да бъдат изтеглени от околоплодната течност, пъпната връв или костния мозък. По подобие на естествените източници през 2006 г. изследователят Шиния Яманака от университета в Киото разработВа система за клетъчно препрограмиране, наречено iPS (induced Pluripotent Stem - индуцирани плурипотентни стволови клетки), чрез която възрастните клетки се трансформират в млади плурипотентни стволови клетки. Препрограмирането наподобява точно конфигурирането на микрокомпютър, което потвърждава колко е тънка вече линията между биология и информатика. Първият експеримент е проведен с използването назрели клетки от подкожна тъкан на мишки през 2007 ги изследователската група на Яманака 38 , и американски екип под ръководството на Джеймс Томсън 39 успешно прилагат техниката за реконструкция на човешки тъкани. Човешките клетки, взети от кожната тъкан (фибропластите), са препрограмирани с интервенция върху гените, която ги привежда в стадийна клетки в начален етапна развитие. Днес тази технология позволявана лекарите да разполагат с неограничен брой плурипотентни стволови клетки, които теоретично биха могли да поправят всички щети, причинени от какъвто ида било тип травма или болест. Но Само на теория, защото използването й с терапевтична цел изглежда още много далечно. През 2004 г. е обявено откриването на синтетична молекула - Reversina, която веднъж асимилирана, може да регресира' зрелите мускулни клетки на мишките до стадийна са- мовъзобновяващи се стволови клетки. Целта е клетките да бъдат доведени до етап, в който са в състояние напълно да възстановят един орган или тъкан, поправяйки например сърдечни увреждания вследствие на инфаркт или увреждания на мозъка от исхемия. Тези толкова изумителни клетки са в състояние да революционизират медицината и традиционните терапии и драстично да намалят употребата на лекарства. Дали Биг Фарма някога ще го позволи Вярно е, че индуцираните стволови клетки са патентноспособни като всеки един продукт, но като се имат предвид ограниченията, които бизнесът налага върху науката, твърдее възможно да бъдат използвани само когато и ако фармацевтичната индустрия ги приеме за икономически изгодни. Откакто за първи път са изолирани стволови клетки, са изминали повече от 30 години и досега употребата име ограничена само до експериментиране и някое рядко приложение, което още е обектна заглавни страници. В същото време биотехнологичните корпорации патентоват всеки напредък в очакване на момента, когато стане доходоносна една терапия, докато новото лечение остава в хладилника при строго закрити врати. Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|