I mercanti della salute marco Pizzuti
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Preventive and Social Medicine, vol. 29, n. 3, 29 септември 1975, на разположение на Лично резюме на Etsuro Totsuka, цитирано от Peter Н. Duesberg, op. cit., p. Пак там Cahoon, „The Curious Case of Clioquinol”, Nature Medicine, n. 15, 7 май 2009; Laurie Barclay, „Clioquinol May Be Helpful in Alzheimer’s Disease”, Medscape Today News, декември 2003, на разположение на http://www.medscape.com/viewarticle/465910. Trent Nguyen, Aaron Hamby, Stephen M. Massa, „Clioquinol Down- Regulates Mutant Huntington Expression in Vitro and Mitigates Pathology in a Huntington’s Disease Mouse Model”, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, vol. 102, n. 33, 16 август 2005, на разположение на Сред научните списания, в които той публикува, са Cancer Research, The Lancet, {Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, Science, Nature, Genetica, Journal of AIDS, AIDS Forschung, Biomed. & Pharmacother, The New England Journal of Medicine, Chemical and Engineering News, Naturwissenschaften, Research in Immunology, Pharmacology & Therapeutics, British Medical Journal. Lansing M. Prescott, John P. Harley, Donald A. Klein, Microbiologia, Zanichelli, Bologna, 1995. Peter H. Duesberg, op. cit., p. 189. Michael Piatak и gp., „High Levels of HIV-I in Plasma During All Stages of Infection Determined by Competitive PCR”, Science, vol. 259, n. 5102, 19 март 1993. John Maddox, „Where the AIDS Virus Hides Away”, Nature, vol. 362, n. 6418, 25 март 1993. Peter H. Duesberg, „AIDS Acquired by Drug Consumption and Other Noncontagious Risk Factors”, Pharmacology and Therapeutics, vol. 55, n. 3, 1992, на разположение на http://www.duesberg.com/papers/1992%20 HIVAIDS.pdf. Peter H. Duesberg, AIDS, il virus inventato, cit., p. 191. Peter H. Duesberg, „The HIV Gap in National AIDS Statistics”, Bio/Technology, vol. август 1993; на разположение на http://www. duesberg.com/papers/the%20hiv%20gap.pdf. Peter H. Duesberg, „AIDS Acquired by Drug Consumption”, cit. Peter H. Duesberg, ,AIDS, Foreign-Protein-Mediated Immunodeficiency in Hemophiliacs With and Without HIV”, Genetica, vol. 95, 1995, на разположение на: http://www.duesberg.com/papers/Genetica_Peter.pdf. Duesberg определя 17 противоречия в официалната версия, които могат да бъдат обобщени в следващата схема. За по-под- робно формулиране на схемата вижте тезата на Scarpelli, Infezione da HIV e AIDS in Italia: risultati a sostegno delVipotesi chimica, изложена от Marco Ruggiero, университета във Флоренция, 2007-2008 учебна година на разположение на http://www.marcoruggiero.org/pdf/ AIDS % 20di% 20origi пе% 20chimica %20in% 20Italia.pdf; накратко: Теза 1 Ако ХИВ е причината за СПИН, вирусът би трябвало да присъства в изобилие, както се случва с всички вирусни заболявания Който няма ХИВ, не може да има СПИН. 3 Ретровирусът ХИВ предизвиква имунодефицит, като убива Т-лимфоцитите. факти В повечето пациенти са установени само антитела срещу ХИВ. ХИВ може да бъде изолиран от редки латентно инфектирани левкоцити, които са култивирани ин витро в продължение на седмици, далече от антителата на заразения пациент (поведение на преминаващ латентен вирус). Документирани са поне 4621 случая на заболели от СПИН, без да заразени с ХИВ. Ретровирусите не убиват клетките, защото са зависими от тях за възпроизвеждането на техните РНК от ДНК, интегрирано с ДНК насъщата клетка. Всъщност заразените Т-клеки и развили се ин витро, както и тези, патентовани да блокират производството на ХИВ за характеризирането на антитела анти-ХИВ за диагностика, не се унищожават. Теза 4 Подобно на другите вирусни заболявания, ХИВ причинява СПИН, убивайки повече Т- клетки, отколкото организмът е в състояние да репли- кира. Следователно болните от СПИН имат прогресивно намаляване на Т-клетки, или С04-лимфоцити. 5 С РНК от 9 килобази, също както и полиовирусът, ХИВ би трябвало да е в състояние да предизвика специфично заболяване или никакво, ако е преминаващ вирус Всички вируси са патогени преди развитие на антивирусния имунитет ХИВ се нуждае от 5 до 10 години, за да дестабилизира ан- тиретровирусния имунитети да причини СПИН. факти Дори и при пациентите, които умират от СПИН, по-малко от от 500 Т-клетки са заразени с ХИВ. Този процентна инфекция е белег за преминаващ латентен вирус. ХИВ не причинява специфично заболяване. Според официалната теория се проявява чрез 26 патологии, които могат да се появят и без ХИВ и най-вече без имунна недостатъчност. По дефиниция СПИН се наблюдава само когато е наличен ан- ти-ХИВ имунитет (тестът открива именно наличието на антитела. Значи ХИВ не може да причини СПИН в съответствие със същите критерии, използвани при конвенционалните вируси. ХИВ за един ден може да генерира повече от 100 нови вириони на клетка, следователно съгласно нормалните критерии за вирусните заболявания той вече е активен в разстояние на няколко седмици от инфекцията и би трябвало незабавно да причини СПИН. Теза 8 По-голямата част от заразените с ХИВ развиват СПИН в рамките на от 5 до 10 години (обосновката за профилактиката за СПИН с лекарства, често наричани терминатори на Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|