Тази история води до основателни съмнения относно така проведените изследвания:
абсолютните критерии, които би трябвало да ръководят медицината, се пречупват вследствие на външни причини като спешната нужда от обещаната панацея. Изследванията на Салк са проведени набързо, докато тези на Сабин са имали неоправдано закъснение.
Първоначал- но САЩ са големи поддръжници на Салк, но после приемат стандарта на
Сабин, отричайки доказателството на фактите на кампанията за
информация и дезинформация, проведена през предходните години.
Показателно е пристрастието на сведенията, които достигат до гражданите, и е намек за безпокойство, провокиращо недоверие към
дъжда от уверения, които придружават винаги медико-фармацевтичните открития. Антиполиомиелит- ните ваксини са перфектен пример от тази гледна точка. Вирусите и в двете ваксини са култивирани в бъбречните тъкани на маймуни. Говорим за често срещана практика като начин на производство в индустриален мащаб патогенните агенти се внедряват в човешки или в животински тъкани
(бъбрек на маймуна,
коремна овца, мозък или гръбначен мозък на заек и куче, мозък на маймуна и прочие) или в продукти като яйца на пиле или патица. През последните години се въвеждат техники, които използват генетични манипулации. В случаите с животински тъкани се използват органите на опитни морски свинчета, подложени на всички предварителни медицински прегледи, но когато изпитанията са обширни и прецизни, не може да се изключи присъствието на още непознати животински вируси. Един здрав екземпляр може да бъде носител на латентен вирус, типичен за неговия вид,
който би могъл да се събуди след въвеждането му в организма на друг вид
15
Това се случва и с двете полиомиелитни ваксини. Още през 1953 г. изследователят
Хералд Кокс, също участващ в търсенето на ваксина, която усъвършенства през 1961 г.,
отбелязва:
„Досега полиомиелитният вирус е отглеждан само втъкани на възприемчививидове - маймуна или човек. За пореден път трябва да сме наясно за потещиа.тия риск отизползването на други вируси или микробни агенти, които са заразни за хората.”16И ето че към края на те години наминалия век д-р Бърнис Еди от Националния институт по здравеопазване забелязва, че клетките от маймуни, използвани за
ваксината антиполиомиелит, имат необичайно поведение инжектирани на хамстери, те развиват рак.
Това е 40-ят намерен вирус В бъбречните клетки на маймуните и затова е кръстен
SimianVirus 40 (
SV40) -
Маймунски вирус 4017
. По-късни изследвания показват със сигурност, че той е канцерогенен за животинските видове. Според много експерти може да играе същата роля и при хората връзка с генетичния код нае открита в човешки тумори на мозъка,
на костите и набелите дробове. Фактът, че случаите на такива тумори се увеличава,
намира обяснение точно във възможната зараза, когато болните - днес между 50 и 60- годишни - са ваксинирани като деца с антиполиомиелитна ваксина.
Смята сече между 1955 ги г. ваксината на Салк е приложена наоколо млн.
американци, а тази на Сабин - наоколо млн. и на още повече в Европа според оценките между 10 и 30% от дозите са били инфектирани с
SV4019
. През 1961 г. Националният институт по здравеопазване налага произвежданите ваксини задължително да бъдат проверявани за SV40, но не изисква изтеглянето на
вече съществуващите, които продължават да се разпространяват още 2 години, очевидно без каквото ида било предупреждение или притеснение за гражданите!
Полиомиелитът става център и на други скандали. Ваксината на Сабин, макари в много
редки случаи (1 на 26 млн. дози, може да предизвика полиомиелит. Джонас Салк се опитва да внуши, че всички или повечето заболели в САЩ, регистрирани през те години и след това, са следствие на ваксината на неговия съперник. Не става въпрос само за завист установено е, че от 138 случая на паралитичен полиомиелит, възникнали в периода между 1973 ги г, на 105 от тях те) е направена ваксината на Сабин или са били в пряк контакт с ваксинирани. Причината за тази
вирулентност е мутантен щам, появил се измежду на пръв поглед безобидните. Затова от 2002 г. Италия се връща към ваксината на
Салк.
Но и Салк не е пощаден в шумна история го въвлича фармацевтичната компания Cutter
- притежателна лиценза за първата ваксина. Скоро след пускането й на пазара се установява, че 5 деца са получили парализа след ваксинацията по-нататъшно разследване разкрива, че стотина от дозите, излезли от лабораториите на Cutter, съдържат жив вирус.
Причина за инцидента се оказват фрагменти от клетъчен материал, които са попречили на действието на формалина. Тази
лабораторна грешка, причисляваща се
към многото инциденти, които могат да възникнат в сложния процес на производството на ваксини,
парализира 50 деца и убива 5 Както е видно, за обработването на вируса във ваксината На Салк се използва формалин. Формалинът и формалдехидът Присъстват в много ваксини, въпреки чеса съставени от . токсични химически вещестВа, чиито ефекти Водят от обикновено дразнене на кожата и очите до потенциална канцеро- еенност
24
. Това поражда много въпроси относно химическия съставна препаратите как е направена ваксината какви вещества я съставляват и подсилват и най-важното - какъв ефект биха имали върху нашия организъм?
Сподели с приятели: